Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на свое заседание, проведено на 21.07.2015 г., е взето решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 157, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането. Определени са две дати, на които ще се проведат изпити, а именно – 22.08.2015 г. и 21.11.2015 г.

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното:   

В срок най-късно до 16.12.2011 г. кандидатите, допуснати до изпит за професионална квалификация на застрахователни брокери, следва да внесат дължимата такса за изпита на касата на КФН или на IBAN BG95 BNBG 9661 3000 1415 01. Банковият идентификационен код (BIC) на БНБ-ЦУ е BNBGBGSD. Размерът на таксата е съгласно „Тарифата за таксите, събирани от КФН по Закона за Комисията за финансов надзор”, обнародвана в Държавен вестник, брой 38 от 17.05.2011 г. /Тарифата/. На основание чл. 1, ал. 4, т. 10 от Тарифата, за изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери, се заплаща такса в размер на 450 лева. На основание §2 от ПЗР на Тарифата, таксата по заварените производства, преди влизане в сила на Тарифата, е в размер на 300 лева.

Изпитът за професионална квалификация на застрахователни брокери ще се проведе на 17 декември 2011 г. от 9:00 часа в сградата на Комисията за финансов надзор, ул. „Шар планина” № 33, гр. София.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистриралите се до 8:30 часа, няма да бъдат допуснати до изпит.

Моля, при явяването си на изпита, да носите:

• документ за платена такса (оригинал или заверено копие);

• документ за самоличност;

• химикалки;

• необходимите нормативни актове.

На изпита може да се използват калкулатори.

Не се допуска използването на други електронно-изчислителни средства.

Комисията за финансов надзор информира допуснатите до изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер кандидати, че изпитът ще се провежда в сградата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), с адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, ул. „Гусла” № 1 от 10:00 часа на части, както следва:

– базов модул „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“: 01.10.2022 г.;

– специализиран модул „Животозастраховане“: 08.10.2022 г.;

– специализиран модул „Рискови модели и общо застраховане“: 15.10.2022 г.;

– специализиран модул „Пенсионно осигуряване“: 22.10.2022 г.

            Първата част на изпита, базов модул „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“,  ще се проведе на 01.10.2022 г. в аулата на ВУЗФ.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 9:00 часа. След обявяване на начало на изпита няма да се допускат кандидати в залата.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

• документ за самоличност;
• химикалка със син цвят;
• по желание, молив и гума за изтриване на молив;

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

• Texas Instruments BAII,
• Texas Instruments BAII Plus,
• Texas Instruments BAII Plus Professional,
• Texas Instruments BA II Plus Business Analyst
• HP 10B,
• HP 12C.

            Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.

            Актуалната информация, свързана с провеждането на изпита за признаване на правоспособност на отговорен актюер, е достъпна на интернет страницата на Комисията за финансов надзор на адрес: https://www.fsc.bg/?page_id=43069 

За да бъде включен в списъка, утвърден от Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” проверителят по чл. 262л от Търговския закон /ТЗ/, е необходимо да се има предвид следното:
Процедурата за назначаване на независим проверител е отделна за всяко конкретно производство по преобразуване и е регламентирана в чл. 262л от ТЗ, където съгласно ал. 2 „проверителят се назначава от управителния орган или от съдружниците с право на управление за всяко преобразуващо се или приемащо дружество”. В ал. 3 от същия член е посочено, че проверителят трябва да бъде регистриран одитор и не може да бъде лице, което през последните две години е било одитор на дружеството, което го назначава, или което е изготвило оценка на непарична вноска.
Проверителят подава заявление в КФН, като трябва да отговаря на общото изискване по чл. 262л, ал. 3, изр. 1 от ТЗ, а именно да е регистриран одитор. Следва да се има предвид, че при всяко конкретно производство по преобразуване трябва да се удостоверят и описаните по-горе специални изисквания на чл. 262л, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, т.е. да се прецени  дали избраният одитор отговаря на същите.
За целта, като част от подаваните документи по производството за преобразуване в КФН, следва да се представят документи, удостоверяващи както изпълнението на  изискванията на чл. 262л, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, така и документи доказващи квалификацията – диплома и професионална автобиография.
След преценка за спазване на всички законови изисквания на представените в КФН документи в хода на конкретно производство по преобразуване, Заместник – председателят на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез индивидуален административен акт взема решение за включване или не на съответния проверител в списъка по чл. 123, ал. 3 от ЗППЦК. Списъкът подлежи на актуализация при подаване на заявления, във връзка с всяко конкретно производство по преобразуване.
 
 
 
  

Във връзка с осъществяването на текущ и последващ надзор от страна на служителите на Управление „Надзор на инвестиционната дейност” е установено, че спрямо част от поднадзорните лица – публични дружества, на практика е силно затруднено или невъзможно реализирането на надзорните функции на Комисията за финансов надзор (КФН).
По различни причини – липса на органи на управление, неосъществяване на дейност и формално съществуване в правния мир, кореспонденцията с някои от публичните дружества е затруднена или въобще невъзможна. Също така за публичните дружества в производство по ликвидация и несъстоятелност, в зависимост от етапа на производство възникват трудности при осъществяването на надзора.
Във връзка с това, през последните години е водена кореспонденция и са сезирани различни държавни органи и институции – съдилища, прокуратура, МВР, НАП и др. В резултат на предприетите действия част от тези дружества са отписани от водения от КФН публичен регистър. Въпреки това, към настоящия момент като „проблемни” дружества остават, както следва:
1. ВИНАРСКА ИЗБА ВРАЧАНСКА ТЕМЕНУГА АД (л);
2. ДИАМАНТ АД (н);
3. МАЛЪК ИСКЪР АД (л);
4. МБЕ ГАРА ХИТРИНО АД;
5. МИЛКАНА ЧЕРВЕН БРЯГ АД;
6. СЪНИТЕКС АД (н);
7. КОПРИНА АД (н);
8. МЕТАЛОКЕРАМИКА – И АД (л);
9. РЕЦИКЛИРАЩО ПРЕДПРИЯТИЕ АД (л);
10. СЕРДИКА – КУЛА АД;
11. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ АД;
12. ФИЛТЕКС АД;
13. ХИМКО АД (н);
14. ЕСТЕР ИНВЕСТМЪНТ АД (л);
15. ИЗОТСЕРВИЗ – ХОЛДИНГ АД (л);
16. КЮСТЕНДИЛСКИ ПЛОД АД;
17. ЛЪВ АД (л);
18. ОРАНЖЕРИИ АД (н);
19. ПОБЕДА – ТВ АД;
20. ХАН КРУМ АД (л).

Във връзка с все по-честото използване на договорите за репо с акции, емитирани от публично дружество (ПД), като форма на облекчено кредитиране и императивните норми на чл. 145 и сл. и 149 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява за следното:

Горепосочените норми вменяват на задължените по тях лица задълженията за уведомяване при промени в дяловото участие в капитала на публично дружество, както и за регистриране в КФН на търгово предложение или прехвърляне на съответно количество акции, така че гласовете в общото събрание на акционерите да паднат под съответния праг.
Предпоставка за възникване на тези задължения е придобиване (пряко или чрез свързани лица) или прехвърляне на право на глас в общото събрания на акционерите (ОСА) на публично дружество, над конкретно нормативно определено количество гласове.
При репо-сделките като форма за облекчено кредитиране (при която кредиторът няма инвестиционни намерения за трайно придобиване на ценните книжа и не цели получаване на контрол над ПД) се предполага отделяне на собствеността от правата по акциите, тоест не е налице същинско прехвърляне на правото на глас по акциите.
Предвид целта и тази специфика на репо-сделките, при сключен договор за репо с акции, емитирани от ПД, за страните по договора не възникват задълженията по чл. 145 и сл. и чл. 149 и сл. от ЗППЦК.
Следва да се има предвид, че КФН ще изисква от страните по договорите за репо с акции, емитирани от ПД, представянето на заверени копия от договорите и анексите към тях, във всеки случай, при който се прехвърлят ценни книжа с права по тях, надхвърлящи нормативноопределените в чл. 149 и сл. от ЗППЦК прагове.
Във връзка с горното, договорите за репо с акции, емитирани от ПД следва да съдържат такива клаузи, от които ясно да е видно:
 Дали са уредени правоотношенията, свързани с упражняването на правата по ценните книжа, предмет на договора, и дали не е променен титулярят на правото на глас;
 Дали е обективирана еднозначно изразена воля на страните по договора, относно предмета на договаряне и целените последици, като е фиксиран срок за изпълнение на поетите във връзка с тях задължения;
 Дали не се цели трайно придобиване на ценните книжа от „кредиторите” по договорите за репо, а единствено гарантиране/обезпечаване на алтернативното кредитиране
 Дали кредиторите са придобили ценните книжа без инвестиционни намерения и без намерения за участие в управлението на ПД, а напротив – задължили са се в определен момент да ги продадат обратно
От клаузите трябва да е видно дали има стремеж за трайна промяна на статуквото и дали е налице ясно изразена волята за възстановяване на статуквото отпреди подписването на договора за репо чрез поети задължения за обратно изкупуване/съответно обратна продажба на акциите и предвидени клаузи за неустойки и др.

Във връзка с нормативно определените изключения, предвидени в чл. 114, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), когато не се прилага ограничителната норма на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява за следното:
Предвид необходимостта от защита на инвеститорите срещу лишаване на публичното дружество от неговите активи и поемането на дългове ЗППЦК, чрез нормите на чл. 114 и сл., е въвел специални правила, ограничаващи осъществяването на сделки с активите на дружество, което има статут на публично. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК нормативно определя кои сделки и действия не могат да се извършват от управителните органи на публично дружество без да е налице изрично овластяване за тях от страна на Общото събрание на акционерите (ОСА) на дружеството.
От своя страна, чл. 114, ал. 8 от ЗППЦК ясно и категорично сочи за кои три категории сделки ограничителната норма на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилага.
1. Първата от трите предвидени хипотези, при която управителният орган на публичното дружество може да сключи сделка или да извърши действие по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК без да е овластен от ОСА обхваща сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договор за банков кредит и предоставяне на обезпечения, при единственото условие, че в тези сделки или действия не участват заинтересувани лица, по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК (чл. 114, ал. 8, т. 1).
Обичайната дейност е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства – чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК. От обичайната дейност са изключени единствено извънредните сделки, които имат случаен и нетипичен за дружеството характер.
Следователно, ако публично дружество чрез управителните си органи вземе решение за сключване на сделка за банков кредит при спазване на предвидените в закона предпоставки и условия – т.е. да е налице банково кредитиране и в сделката да не участват заинтересувани лица, по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК – няма пречка представляващият дружеството да сключи от името на дружеството договор с банката в горния смисъл, без да е овластен предварително за това от ОСА на публичното дружество. В този смисъл, банките-кредитодатели следва да се съобразяват с определените в специалния закон (какъвто е ЗППЦК) норми и да изпълняват разпоредбите на чл. 114 и сл. от ЗППЦК при одобряване на кредити, отпускани на публични дружества, без да изискват предварително овластяване на управителните органи от ОСА. В противен случай, интересите на инвеститорите биха били застрашени чрез неправомерно ограничаване на правото на банково кредитиране, във връзка с разширяване и подобряване на стопанската дейност на дружеството.
2. Не е необходимо овластяване на управителните органи от ОСА на публичното дружество и за сключването на кредитни сделки между холдингово дружество и негово дъщерно дружество, а именно кредитиране от холдингово дружество и предоставяне на депозити от дъщерно дружество (чл. 114, ал. 8, т. 2), стига да е спазено изискването сделката да е сключена при условия, не по-малко благоприятни от пазарните за страната и една от страните по кредита да има качеството „публично дружество”. Тази хипотеза обхваща освен финансовия кредит като вид кредит, така и търговския кредит между холдингово и дъщерно дружество, едно от които е „публично”.
3. Ограниченията на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилагат и когато е налице договор за съвместно предприятие, сключен по реда на раздел III от Глава седма на ЗППЦК, между публично дружество и друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, което контролира публичното дружество или е свързано с него (чл. 114, ал. 8, т. 3).

Във връзка с влезлите в сила от 01.01.2007 г., Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ и изменения в Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа /Наредба № 2/, публичните дружества и други емитенти на ценни книжа е необходимо да имат предвид следното:
1. Съгласно чл. 94 от ЗППЦК емитентът е длъжен да представи на комисията годишен отчет в срок до 90 дни от завършването на финансовата година, който да съдържа:
• заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, както и доклад на одитора;
• отчет за управлението със съдържание, определено в наредба;
• програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от заместник-председателя;
• друга информация, определена с наредба.
След представянето на годишния отчет по ал. 1, емитентът е длъжен да го предостави на разположение на обществеността за период не по-малък от 5 години.
В отчета за управлението се включва и информация относно:
• изпълнението на програмата за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление по ал. 2, а когато такава програма не е налице – за причините, поради които не е била изготвена, както и за съответствието на дейността на управителните и контролните органи на емитента през изтеклата година с тези стандарти;
• причините, поради които дейността на управителните и контролните органи на емитента не е била в съответствие с програмата, съответно със стандартите по т. 1, ако такова несъответствие е налице;
• мерките, които се предприемат за преодоляване на причините по т. 2 и изпълнение на програмата за добро корпоративно управление;
• преоценка на програмата и предложения за нейната промяна с цел подобряване прилагането на стандартите за добро корпоративно управление в дружеството.
2. Съгласно чл. 32 от Наредба № 2, годишният отчет съдържа:
• заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет заедно с одиторския доклад;
• отчет за управлението с минимално съдържание съгласно приложение № 10;
• програма за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление, определени от заместник-председателя;
• за публичните дружества – информацията по приложение № 11;
• актуализация на съдържащата се в проспекта, съответно в регистрационния документ, информация.
Съгласно измененията на чл. 32 от Наредба № 2, публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, като част от годишния отчет за 2006 г., трябва да представят и информация по приложение № 11 от Наредба № 2, което е ново изискване към съдържанието на годишните отчети.

Напомняме, че в случай, че ценните книжа на емитента са допуснати до търговия на регулиран пазар, емитентът представя Годишния отчет и на регулирания пазар в сроковете посочени в чл. 94 от ЗППЦК.

Уведомяваме Ви, че действащите от 01.01.2007 г. ЗППЦК и Наредба № 2 могат да бъдат намерени на интернет страницата на Комисията за финансов надзор /КФН/, Рубрика „ Нормативна уредба”, подрубрика „Закони” и подрубрика „Наредби”.
Интернет страница на КФН е на адрес: www.fsc.bg