Индексът на стойността на един дял ще се изчислява като модифицирана среднопретеглена стойност от стойностите на един дял за всеки фонд от даден вид, спрямо относителния дял на активите на този фонд в общата маса от активите на всички фондове от дадения вид. Относителните дялове се ограничават до 20 на сто, аналогично на методиката, използвана за изчисляването на минималната доходност във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
На страницата на КФН ще се поддържа и ежедневна графична информация за изменението на стойността на един дял за последните 60 работни дни, както и за изменението на индекса, отделно за професионалните, универсалните и доброволните пенсионни фондове.
Заповед № 70/21 февруари 2014 г. е допълнена със Заповед № 226 от 11 юли 2014 г.
На основание чл. 170, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането и чл. 16, ал. 1, т. 16 във връзка с т. 5 и т. 17 от Закона за Комисията за финансов надзор, заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор” нарежда:
Заповед № 70 от 21.02.2014 г. (Заповедта) да се допълни, както следва:
Приложение № 4 към т. 2 от Заповедта се допълва със следните застрахователи и кодове:
„Застрахователно Дружество – Планета” ЕАД – код 61
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС” АД (ЗАД „АСЕТ ИНШУНЪС” АД) – код 62”.
Заповед № 190 от 28.03.2024 г. на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за изм. и доп. на Заповед № 988 от 16.12.2022 г.
На 26.02.2024 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт е оповестено публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН, който изтича на 26.03.2024 г. включително.
В предвидения срок не са постъпили предложения и възражения от страна на заинтересовани лица.
Във връзка с гореизложеното заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ издава заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Осигурителен надзор” разреши на„Медианет Индъстрис” С.А. да придобие 90.2 на сто от капитала на ПОД “Бъдеще” АД
С решение № 187 – ПОД / 15.03.2012 г.г-н Ангел Джалъзъв, Заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Осигурителен надзор”разреши на „Медианет Индъстрис” С.А., рег. № В144184, със седалище и адрес на управление: Велико Херцогство Люксембург, L-2213 Люксембург, ул. “Рю де Насо” № 1, да придобие пряко 90.2 на сто от капитала на “Пенсионно осигурително дружество – Бъдеще” АД. Пълният текст на решението може да намерите в раздел „Административни документи” – „Решения”.
Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Осигурителен надзор” отказа на „Топлофикация – Бургас” ЕАД да увеличи акционерното си участие в ПОД „Топлина” АД
С РЕШЕНИЕ № 182 – ПОД / 13.03.2012 г. г-н Ангел Джалъзов, Заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Осигурителен надзор” отказва издаването на разрешение на „Топлофикация – Бургас” ЕАД да увеличи акционерното си участие в Пенсионноосигурително дружество „Топлина” АД.
Текстът на решението можете да видите в „Административни документи” – „Решения”.
Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ – Диана Йорданова, сред специалните гости на PensionsEurope CEEC Forum 2023
На 10 октомври г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в международната конференция – PensionsEurope CEEC Forum 2023 – „Перспективи и възможности за пенсионните пазари в Централна и Източна Европа“.
Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), г-жа Евелина Милтенова, домакин на събитието, откри конференцията, по време на която бяха обсъдени ключови въпроси и решения, относно новите тенденции в пенсионното осигуряване, пенсионните системи в региона, добрите практики с въвеждане на еврото, допълнителните пенсионни стълбове, както и развитието на пенсионните фондове в съответствие с ESG изискванията в страните от ЦИЕ.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към професионалната аудитория поднесе г-жа Йорданова, която даде старт и на първия панел на конференцията. Тя сподели, че: „Комисията за финансов надзор наложи стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна политика, резултат от която е и забележителното развитие на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване през последните пет години. Най-стриктно регулираната дейност, предвид високото обществено значение, и безспорно необходим механизъм за гарантиране адекватност и стабилност на публичните финанси в социално-осигурителната сфера на страната“.
Зам.- председателят на КФН подчерта още, че „развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гл. т. гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания“.
В синхрон с европейските политики, КФН продължава да поддържа високи регулаторни стандарти, а институционалната и професионална социална ангажираност на сектора гарантират стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване. Конструктивният диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, допринася за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система, а активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори, допринася за стабилността и доверието в сектора, както и подпомага повишаването на финансовата култура сред обществото.
Засегнатите по време на събитието ESG акценти реферираха към дългосрочните екологични, социални и корпоративни ползи, които водят до адаптивност и иновативност. Г-жа Йорданова заяви: „Вярвам, че по-устойчивите и предвидими регулации и дигиталната трансформация са средствата за постигане на по-конкурентна икономика, равнопоставеност на икономическите субекти и преодоляване на обществените неравенства. Социалното и отговорно управление също така налага инвестиционните решения да отразяват предпочитанията за устойчивост на членовете и бенефициерите, където компаниите могат да преценят тези предпочитания, както и интегрирането на рисковете в корпоративната структура и култура“.
Комисията за финансов надзор силно подкрепя прехода към нисковъглеродна, ефективна и устойчива икономика и насърчава усилията за изграждане на финансова система с устойчив растеж. Въвеждането на общ регулаторен подход за повишаване на почтеността, прозрачността, отговорността, доброто управление и независимостта на дейностите по оценка на екологичното, социалното и корпоративното управление са основна цел за постигане на ефективно, устойчиво и конкурентно представяне на компаниите във финансовия сектор.
На фона на дигитализацията, технологичните иновации, Изкуствения интелект и Зеления преход, Комисията за финансов надзор залага на дългосрочно планиране, силен експертен екип и решителност за внедряването им, като стимул за развитие на пенсионноосигурителния пазар. В тази насока са и наскоро представеният проект за „Изграждане на единна информационна система“ на КФН, а няколко месеца преди нейното внедряване и мобилната апликация на Комисията – FSC Mobile.
„Целта ни е активна и ефективна комуникация с бизнеса, партниращите органи и институции в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии, да бъдем предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на пазара. Защитата на ценностите и правата на обществото е наша обща мисия“, отправи послание към присъстващите г-жа Йорданова.
Комисията за финансов надзор ще продължи активно да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор, да насърчава развитието му и в частност капиталопокривните пенсионни схеми, както и да защитава потребителите на финансови услуги.
Форумът е едно от най-престижните събития в пенсионноосигурителната сфера и тази година събра на едно място представители на 25 страни, членуващи в PensionsEuropе, на изпълнителната власт, на регулаторните органи, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – OECD, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, Европейската комисия и редица български и чуждестранни експерти. Събитието традиционно се организира от Европейската конфедерация PensionsEurope, в партньорство с IPE (Investment and Pensions Europe) – месечно издание за управляващите пенсионни фондове в Европа.
Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ – Диана Йорданова, сред гостите на събитие, организирано от БАДДПО
Г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взе участие в кръгла маса на тема „ Финансово-счетоводна отчетност с общо предназначение на пенсионните фондове от втори и трети стълб на пенсионната система в България. Проект за национален счетоводен стандарт“, организирана от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Комисията за финансов надзор подкрепя въвеждане на национален счетоводен стандарт за съставяне на годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания (в т.ч. фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания) и необходимите в тази връзка законови промени.
Проектът на стандарт е разработен от експерти от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) в България, Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите (МФ). Отчита националните особености, свързани с дейността на фондовете, и е резултат от постигнато общо разбиране за наложителност от приемането му.
Надзорният орган последователно и отговорно подкрепя инициативата за законови промени, като счита, че приемането на стандарта ще предотврати в максимална степен риска от допускане на разлики в ключови показатели за финансовото състояние и резултатите между финансовата отчетност на фондовете с общо предназначение (годишните финансови отчети) и тази за надзорни цели. Ключови аргументи в полза на приемането на стандарта е:
- предпоставката за усъвършенстване и прозрачност на дейността по допълнително пенсионно осигуряване;
- разбираемо оповестяване на финансовата информация за осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
- преодоляване на честите отклоненията в котировките на финансовите инструменти с фиксиран доход, като по този начин се постига смекчаване на волатилността;
- съпоставимост с данните за изчисляване на доходността и плащанията от фондовете.
Комисията за финансов надзор подкрепя всяка инициатива, която има за цел прозрачност и ефективност на сектора по допълнително пенсионно осигуряване и най-същественото – защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, както и на техните наследници.
Заместник-председателят на КФН, Диана Йорданова, участва в работна дискусия посветена на пенсионно-осигурителната система
На 16 ноември г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояния, проблеми, визия за развитие“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).
Председателят на УС на БСК – г-н Добри Митев, откри събитието, заедно с Министъра на труда и социалната политика – г-жа Иванка Шалапатова. Дискусията обхвана ключови теми като реформата на пенсионната система в България през 2000 г. и основните изменения и ефекти върху осигурителната система в периода до 2022 г.; погледът на съсловието и академичните среди за развитието на тристълбовата система; предвидимостта в правото на пенсионно осигуряване; дебатите в ЕС по отношение бъдещето на социалната закрила и социалната защита, както и състоянието и тенденциите в демографската политика и пазара на труда.
В обсъждането на темата „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, включително увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени“, г-жа Йорданова сподели: „Развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
Ключово за поддържане на по-високи пенсионни доходи в страните е развитието на капиталовите схеми – виждане и на Европейската комисия, обективирано в Бялата книга за сигурни, устойчиви и адекватни пенсии. В светлината на неблагоприятните демографски перспективи пред страната ни – намаляващо и застаряващо население, капиталовите схеми имат ключово значение и безспорни предимства като гарантиране на пенсионните доходи на бъдещите поколения, независимо от публичната система, която разчита на преразпределение; средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените в капиталовите схеми лица, са лични и се наследяват; отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионното плащане чрез наличието на „лична осигурителна сметка“ (индивидуална партида), която осигуреното лице има възможността да следи и контролира, стимулира хората да се осигуряват върху действителните доходи, което от своя страна рефлектира в положителен аспект и върху публичната система, изразяващ се в по-високи приходи в Държавното обществено осигуряване“.
Факторите за стабилното развитие на пенсионната система са:
- високите регулаторни стандарти и институционалната и професионална социална ангажираност на сектора като гарант за стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване;
- поддържането на градивен, конструктивен и открит диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, който да способства за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система;
- активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори с цел осигуряване на стабилност и предвидимост на предлаганите политики, допринасящи за стабилността и доверието в пенсионноосигурителния сектор, и повишаване на финансовата култура сред обществото.
Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов пред БНТ: Въвеждането на „бонус-малус“ ще ощети само некоректните водачи
Въвеждането на системата „бонус-малус“, с промените в Кодекса за застраховане, няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя.
Това обясни пред БНТ заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.
„Бонус-малус системата ще бъде децентрализирана – всеки застраховател трябва да публикува на интернет страницата си как ще прилага историята на щетите и какъв бонус и съответно какъв малус, съобразно причинените щети, ще прилага“, допълни Пламен Данаилов.
Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.
Целта е компаниите да имат достъп до всички щети, които са причинени от даден автомобил, за да преценят размера на „Гражданска отговорност“.
„Това удостоверение може да бъде поискано и от водачите, за да преценят дали правилно се прилага системата „бонус-малус““, обясни зам.-председателят на КФН.
Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.
„Досега България беше една от малкото държави в ЕС, които не прилагаха системата бонус-малус“, обяви Пламен Данаилов.
Европейската директива изисква две основни неща в тази връзка – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.
„Застрахователният сектор е готов за въвеждането на еврото“, обяви пред PIK.TV Пламен Данаилов, като подчерта още, че най-важната функция на Комисията за финансов надзор е да следи за защита на потребителите.
„В тази връзка е притеснителен ръстът на жалбите към КФН през последните месеци. Иска ми се да вярвам, че това се дължи на нарасналата финансова грамотност на гражданите, които подават все по-често сигнали, и на подобрената работа на комисията, която с дейността си показва, че е добър техен партньор. Ще следим отблизо тази тенденция и ще вземем съответни мерки, ако забележим опити някой да се възползва от доверието на българите“, допълни зам.-председателят на КФН.
Цялото интервю в БНТ може да видите тук.
Заместник-председателят на КФН Деница Величкова откри „From Zero to Fintech 2026“
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.
КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.
По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.
Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).
„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.
В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.
„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.
В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.
