Информация по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA) относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информация по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), с цел да се осигури координиран подход към оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Настоящата информация съдържа изискванията към поднадзорните лица на КФН в съответствие с новите европейски регулации в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ).

Документът е достъпен на официалния уебсайт на Комисията и съдържа важна информация, относно необходимостта поднадзорните лица да осигурят адекватна способност за защита и непрекъснатост на услугите, които предоставят, като изпълнят задълженията си, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2554 в срок до 17.01.2025 г. Регламент (ЕС) 2022/2554 се прилага ефективно от 18.01.2025 г.

Информация относно условията за извършване на сделки с чуждестранни средства за плащане от инвестиционните посредници

С влизането в сила на 01.01.2006 г. на обнародваните в „Държавен вестник”, бр. 39 от 2005 г. изменения в чл. 54 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) се промени обхватът на услугите и дейностите, изключителен предмет на дейност на инвестиционните посредници (инвестиционни услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 ЗППЦК), и на допълнителните услуги, които инвестиционните посредници могат да извършват (допълнителни услуги по чл. 54, ал. 3 ЗППЦК и сделки с чуждестранни средства за плащане съгласно чл. 54, ал. 8 ЗППЦК), от една страна, и условията за извършването им – от друга.
С посоченото изменение на чл. 54 в ЗППЦК са уредени две хипотези, при които инвестиционен посредник може да извършва сделки с чуждестранни средства за плащане, а именно:
1. Съгласно новата разпоредба на ал. 8 на чл. 54 ЗППЦК (ред., ДВ, бр. 39/2005 г.) от 01.01.2006 г. сделки с чуждестранни средства за плащане могат да бъдат извършвани по занятие само от определена категория инвестиционни посредници – такива, които притежават лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности по т. 3 и 6 на ал. 2 на чл. 54 ЗППЦК (право за сключване на сделки за собствена сметка) и са получили съответно разрешение (лицензия) от Българската народна банка за извършване по занятие на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин като финансова къща съгласно чл. 1, ал. 5, т. 4 от Закона за банките във връзка с чл. 3, ал. 8 от Валутния закон и чл. 2 от Наредба № 26 за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута).
За инвестиционен посредник с лиценз, който му дава право за сключване на сделки за собствена сметка по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, е въведено изискването да разполага с капитал не по-малко от 1 500 000 лева.
С оглед гореизложеното след влизане в сила на 01.01.2006 г. на измененията в чл. 54 ЗППЦК, за да може инвестиционен посредник да извършва сделки с чуждестранни средства за плащане, същият следва да отговаря на две кумулативни изисквания:
– да притежава лиценз от КФН, в който са включени инвестиционни услуги и дейности съгласно чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, и
– да притежава разрешение за извършване на сделки с чуждестранни средства за плащане, издадено при реда и условията на действащото законодателство.

2. Инвестиционните посредници, които не притежават лиценз за извършване на сделки за собствена сметка (инвестиционни услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК), могат да извършват сделки с чуждестранни средства за плащане единствено в хипотезата на чл. 54, ал. 3, т. 4 ЗППЦК – доколкото тези сделки са свързани с предоставяните инвестиционни услуги.
С оглед характера на сделките с чуждестранни средства на плащане като обслужващи основната дейност на инвестиционния посредник (инвестиционни услуги) законът не поставя изискване за специално разрешение за извършване на този вид сделки – инвестиционният посредник не ги извършва по занятие, а само доколкото се налага във връзка с предоставяните от него инвестиционни услуги. Съгласно чл. 55, ал. 3 ЗППЦК сделките с чуждестранни средства за плащане, извършвани във връзка с основния предмет на дейност на инвестиционния посредник, се включват в издавания от КФН лиценз (при условие, че това е поискано от заявителя), т.е. правото за извършване на сделки в посочената хипотеза на чл. 54, ал. 3, т. 4 ЗППЦК на инвестиционен посредник се предоставя от КФН.

С оглед гореизложеното инвестиционни посредници, чийто лиценз не включва извършването на сделки за собствена сметка – услугите и дейностите по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, но притежават разрешение (лицензия) от Българска народна банка за извършване на дейност като финансова къща, трябва да предприемат едно от следните действия:
1) да подадат заявление за издаване на лиценз за извършване на услугите и дейностите по чл. 54, ал. 3 и 6 ЗППЦК, като при издаване на такъв лиценз ще могат да извършват сделки с чуждестранни средства за плащане;
2) да предприемат необходимите действия пред БНБ за отказ от издадения лиценз за извършване на сделки с чуждестранни средства за плащане съгласно чл. 15 от Наредба № 26 от 9.12.1999 г. за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута

Информация относно срока за внасяне и размера на годишната вноска за 2005 г. от инвестиционните посредници във Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа

Относно срока за внасяне и размера на годишната вноска за 2005 г. от инвестиционните посредници във Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа (Фонда) трябва да се има предвид следното:
1. Наредбата за условията и реда за оценка на клиентските активи е приета от Комисията за финансов надзор (КФН) на първо четене на 05.01.2006 г.
Съгласно чл. 2а от Закона за нормативните актове лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нормативен акт трябва да бъдат уведомени преди неговото приемане чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин. В този срок (не по – кратък от един месец) засегнатите лица могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. В тази връзка КФН е направила необходимите действия за уведомяване на заинтересованите лица, а след изтичане на посочения срок ще приеме окончателния проект на наредба, вземайки предвид предоставените становища и бележки.
 Приемането на наредбата в противоречие на изискванията на чл. 2а от Закона за нормативните актове (т.е. преди изтичане на едномесечния срок) е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за нейната отмяна.
 2. Съгласно § 144, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) инвестиционните посредници, които към влизането в сила на измененията в закона – 14 май 2005 г., са длъжни да направят годишната вноска във Фонда за 2005 г. в срок до 31 януари 2006 г., като годишната вноска за 2005 г. е в размер 0,5 на сто от общия размер на паричните средства и 0,1 на сто от общия размер на останалите клиентски активи за последното тримесечие на 2005 г., определен на средномесечна основа.
Приложението на разпоредбата на § 144, ал. 2 от ЗППЦК е обвързано с влизането в сила на горепосочената наредба, която трябва да уреди правилата за оценка на клиентските активи, на базата на които инвестиционните посредници ще определят размера на годишните вноски, дължими на Фонда.
Съгласно посоченото инвестиционните посредници не могат да изчислят размера на дължимата към Фонда годишна вноска за 2005 г. преди влизането в сила на наредбата, поради което следва да се приеме, че до този момент не може да се изисква от тях както да направят такава вноска, така и да плащат лихва за забава върху дължимата вноска.
3. Периода, за който се дължи годишната вноска за 2005 г. е последното тримесечие на 2005 г., което съвпада с периода, който се взима предвид при изчисляване размера на годишната вноска. Следователно периода, за който инвестиционните посредници дължат годишна вноска за 2005 г. във Фонда е само последното тримесечие на 2005 г.

Информация относно сключване на задължителна медицинска застраховка на чужденците

Информационен документ относно сключването на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, считано от 31 март 2024 г., във връзка с присъединяването на страната към Шенгенското пространство и премахването на проверките на вътрешните въздушни и морски граници на Република България

Съгласно Решение (EС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния, считано от 31 март 2024 г., Република България е част от Шенгенското пространство, като първоначално се премахват проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници.

В контекста на присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, следват промени в режима на сключването на задължителни застраховки за чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през нея.

Съгласно чл. 83, ал. 5 от Закона за здравето (ЗЗ) чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са задължени да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно ал. 6 на чл. 83 от ЗЗ в случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет – Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната (Наредбата).

В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е уредено, че при влизане или транзитно преминаване през територията на Република България чужденците по чл. 1 са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или медицинска застраховка, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в нормативен акт или правен акт на Европейския съюз.

По силата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, в случай че при влизане в страната чужденците нямат сключена здравна осигуровка или медицинска застраховка, те са длъжни да сключат валидна за територията на страната и за времето на пребиваването им медицинска застраховка, която отговаря на изискванията на наредбата, а именно –  застраховка с териториален обхват на територията на Република България.

В Приложения „А“ и „Б“ към Решение (EС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 г. (Решението) се съдържа списък на разпоредбите в достиженията на правото от Шенген по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., които са приложими за България и Румъния помежду им и в отношенията им с държавите членки, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и с асоциираните към Шенгенското пространство държави – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария. Един от изброените актове, който считано от 31 март 2024 г. е директно приложим в цялост от България, е Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс).

Съгласно чл. 15 от Визовия кодекс кандидатът, когато кандидатства за единна (Шенгенска) еднократна или двукратна виза, при подаване на заявлението представя доказателство за застраховка, която покрива планираното(ите) посещение(я).

В случай че се кандидатства за многократна виза, кандидатът представя доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първия планиран престой. Съответното консулство, което приема заявлението за виза и приложените документи, е отговорно да провери дали представената застраховка е в съответствие с разпоредбите на Визовия кодекс.

Застраховката трябва да бъде сключена със застрахователна компания, извършваща дейност в държавата на пребиваване на кандидата или в държава членка, но ако това не е възможно, тя може да бъде сключена и на друго място.

На основание чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите членки, които са част от Шенгенското пространство, и да покрива целия период на планиран престой на кандидата в рамките на срока на валидност на визата. Следователно, застраховката следва да покрива само действителния период на престой, а не срока на валидност на визата. Минималният размер на покритие на застраховката е 30 000 EUR.

Преди да бъде взето окончателното решение по заявлението, консулството трябва да провери дали медицинската застраховка за пътуване в чужбина, представена от кандидата, е подходяща. Медицинската застраховка за пътуване в чужбина е подходяща, ако покрива неговия планиран престой в случай на заявление за издаване на еднократна или многократна виза или покрива първия му планиран престой – в случай на заявление за издаване на многократна виза. Ако представената застраховка не е подходяща, това не следва да води автоматично до отказ по заявлението за издаване на виза, а на кандидата следва да бъде позволено да представи доказателство за такава, преди да бъде взето окончателно решение по заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, какъвто е Визовият кодекс, се прилага регламентът.

Във връзка с гореизложеното, всички консулски служби на Република България са длъжни да спазват изискванията на Визовия кодекс на ЕС, като не следва да приемат застраховка, ако в нея не фигурира териториалният обхват на държавите членки – тези от Шенгенското пространство. По повод на това обстоятелство, ако застрахователната компания и застрахованото лице решат да договарят нещо различно, което не е в съответствие с изискванията на Визовия кодекс и шенгенските правила, това впоследствие може да окаже негативно въздействие както за заявителя за виза, така и за съответното застрахователно дружество.

Единственото изключение е предвидено в чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс за случаите, в които се издава виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава членка, застраховката трябва да е валидна най- малко на територията на съответните държави членки. В чл. 2, т. 4 от Визовия кодекс е дадена дефиниция на понятието „виза с ограничена териториална валидност“, която представлява „виза, валидна за територията на една или няколко държави-членки, но не за всички държави-членки“.

Настоящият информационен документ има за цел да повиши осведомеността на всички заинтересовани лица относно сключването на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната. Информационният документ е оповестен от Комисията за финансов надзор, отразява състоянието на приложимото законодателството към 31.03.2024 г. и официална информация, предоставена от Министерството на външните работи на Република България.

Информация относно публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на Делегиран регламент (ЕС) 2016/301 на Комисията

Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява инвестиционната общност, че на 04.03.2016 г. в Официален вестник на Европейския съюз беше публикуван Делегиран регламент (ЕС) 2016/301 на Комисията от 30 ноември 2015 година за допълване на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за одобряването и публикуването на проспекта и разпространението на реклами (Директива 2003/71/ЕО), както и за изменение на Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията (Делегиран регламент (ЕС) 2016/301).

За да се осигури последователното хармонизиране и да се отчете техническото развитие на финансовите пазари, както и с цел да се предостави по-голяма сигурност в процеса на одобрение, публикуване и разпространение на информация относно предлагането или допускането до търгуване, с Делегиран регламент (ЕС) 2016/301 се определят регулаторните технически стандарти, с които се доуточняват:

1. разпоредбите за одобрение на проспектите, посочени в член 13 от Директива 2003/71/ЕО;

2. разпоредбите за публикуване на проспектите, посочени в член 14, параграфи 1—4 от Директива 2003/71/ЕО;

3. разпространението на рекламите, посочени в член 15 от Директива 2003/71/ЕО.

4. съгласуваността между оповестената информация относно публичното предлагане или допускането до търгуване на регулиран пазар, от една страна, и информацията, която се съдържа в проспекта, от друга страна, както е предвидено в член 15, параграф 4 от Директива 2003/71/ЕО.

Делегиран регламент (ЕС) 2016/301 влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, а именно – на 24.03.2016 г.

Регламентът е достъпен на следния интернет адрес:
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2016.058.01.0013.01.BUL&toc=OJ:L:2016:058:TOC

Информация относно профилактика на „Е-РЕГИСТЪР 1Д”

    Техническата профилактика на информационен портал „Е-РЕГИСТЪР 1Д”, планирана от 09:00 до 18:00 часа днес завърши по-рано от предвиденото. Уведомяваме Ви, че „Е-РЕГИСТЪР 1Д” за разкриване на информация от задължените по §1д от ДР на ЗППЦК лица, вече е достъпен за справки и подаване на данни.

Информация относно изискванията към изготвянето и представянето на годишен отчет за 2005 година от поднадзорните лица в Управление “Надзор на инвестиционната дейност”

1. Предвид вмененото задължение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ и подзаконовите актове по прилагането му за поднадзорните лица на Управление “Надзор на инвестиционната дейност” да изготвят и представят в Комисията за финансов надзор годишни отчети в законоопределен срок и със задължително съдържание, и предстящото изготвяне на отчетите за 2005 г. следва да се има предвид следното: 
Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, в сила от 01.01.2005г., на територията на Република България действат Международните стандарти за финансови отчети /МСФО/, приети от Комисията на Европейския съюз. Съгласно алинея 3 на същия член, Министърът на финансите организира официалния превод на български език на тези МСФО и те се приемат от Министерския съвет по предложение на Министъра на финансите /чл. 22а, ал. 4 от ЗСч./. Стандартите по чл. 22а от ЗСч., се обнародват в Държавен вестник, съгласно разпоредбата на ал. 8 от същия член.
От една страна, предвид факта, че МСФО са приети от Европейския съюз, съгласно законовата разпоредба, те би следвало да се приложат за финансовите отчети отнасящи се за отчетния период приключващ на 31.12.2005г. От друга страна, до настоящия момент приетите МСФО не са официално преведени на български език, съответно не са приети от Министерския съвет и не са обнародвани в Държавен вестник.
Предвид фактическата обстановка и с оглед създаване на максимална яснота и уеднаквяване на практиката по изготвянето на годишния финансов отчет за 2005 г., поднадзорните лица на Управление  “Надзор на инвестиционната дейност” следва подробно и еднозначно да оповестят в приложенията към отчета, кои стандарти са използвани при неговото изготвяне – приетите към настоящия момент от Министерския съвет Международни счетоводни стандарти или МСФО.
Следва да се има
 предвид, че съдържанието на приложените към отчета счетоводна политика и пояснителни бележки, е необходимо да бъде изцяло съобразено с приложените от дружеството стандарти и да разкрива подробна, вярна и достатъчна информация за инвеститорите, с оглед взимане на обосновано инвестиционно решение.
 
2. Във връзка с изискването на чл. 94, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК за представяне като част от годишния отчет на емитента на ценни книжа на заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, както и пълния доклад на одитора, в КФН следва да се представи одиторският доклад, изготвен съгласно изискванията на действащите Международни одиторски стандарти от регистриран одитор, при заверка на годишния отчет.

3. Във връзка с изискването на чл. 56а, ал. 1 от ЗППЦК, инвестиционните посредници задължително следва да изготвят и оповестят информация като неразделна част от годишния финансов отчет, която е със следното минимално изискуемо съдържание:

– надеждност на използвания счетоводен софтуерен продукт и индивидуален сметкоплан, възможностите, които те дават за вярно и честно отразяване на дейността на дружеството и в каква степен гарантират, че представената във финансовите отчети информация е достоверна;
– анализ на отразените участия в капитала на други дружества, вземанията, задълженията, приходите и разходите към свързани лица;
– анализ на представените оповестявания за позиции “други” в счетоводния баланс;
– анализ на представените оповестявания за позиции “условни активи” и “условни пасиви” в счетоводния баланс;
– собствени ценни книжа – структура и размер, изменения в сравнение с предходен период, методи на оценка /включително с пазарна и без пазарна цена/;
– анализ на представената информация за ценни книжа на клиенти:
• по вид ценни книжа (акции, облигации, ДЦК, деривативи и др.);
• по книжа деноминирани в лева и валута (държави, в които са купени ценните книжа);
• по видове емисии;
• структура на клиентските ценни книжа в зависимост от това дали се търгуват на регулиран борсов пазар, извънборсов или нерегулиран пазар;
• изменения в сравнение с предходен период;
•  методи за оценка на стойността на клиентските ценни книжа;
– парични средства на клиенти, размер в лева и по видове валута;
– нормативното съответствие на методите за изчисление и оценка на клиентските активи.

 Информацията следва да бъде подписана от лицата с представителна власт за инвестиционния посредник.

 

 

Информация относно годишна техническа профилактика на информационен портал „е-Register” и портал “Новини от е-Регистър“

    Планираната годишна техническа профилактика на информационните системи, действащи в Комисия за финансов надзор приключи. Информационният портал „e-Register” за  разкриване на информация от публични дружества, емитенти на ценни книжа, АДСИЦ и управляващи дружества, както и публичният регистър „Новини от е-Регистър“, вече са достъпни за подаване на данни и справочна информация.

    Извиняваме се за причиненото неудобство.

Информация относно взаимодействието между управление „Надзор на инвестиционната дейност” , КФН и Агенция за финансово разузнаване, Столична следствена служба, Софийска района прокуратура, Дирекция национална служба полиция и Върховна касационна прокуратур

За периода от 01.01.2004 г.  до 11.04.2005 г.   управление „Надзор на инвестиционната дейност”, КФН извършва редица проверки по жалби на граждани, планови проверки, проверки по сигнали и други действия, съгласно своите пълномощия и законовите разпоредби.

В резултат на тази дейност към Софийска района прокуратура е подадена информация по 113 жалби относно неправомерно разпореждане с инвестиционни бонове, компенсаторни инструменти и акции. В последствие преписките по тези жалби са препратени до Върховна касационна прокуратура – м. септември 2004 г. За горния период към Върховна касационна прокуратура са подадени 844 жалби (включително описаните по-горе 113 жалби) относно неправомерно разпореждане с инвестиционни бонове, компенсаторни инструменти и акции.
Във връзка със спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари към Агенция за финансово разузнаване е подадена информация по 10 случая по повод сключване на сделки с ценни книжа чрез инвестиционен посредник; по повод при придобиване на над 10 на сто от капитала на инвестиционен посредник е подадена информация по 4 случая, и по повод издаване на разрешение за извършване на дейност като инвестиционен посредник – 1 случай.
Във връзка с наличие на данни за извършвана дейност, квалифицирана като престъпление против паричната, кредитната или финансовата система на страната,  към дирекция национална служба “Полиция” е подадена информация за 14 случая със съмнение за престъпление от общ характер. Към Столична следствена служба е подадена информация за 1 случай във връзка със сделки с непарични платежни средства.

 

Информация от Органа за финансови услуги на Обединеното Кралство относно прехвърлянето на общозастрахователния портфейл

Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на 29.12.2011 г. е получила информация от Органа за финансови услуги на Обединеното Кралство относно прехвърлянето на общозастрахователния портфейл от Euler Hermes UK plc на Euler Hermes Credit Insurance Belgium SA NV, одобрено от техния Върховен съд на 8.12.2011г., което одобрение произвежда действие от 31.12.2011 г. Посочените дружества имат право да извършват дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.