Комисията за финансов надзор представя проект за изграждане на Единна информационна система

Комисията за финансов надзор (КФН) представи публично проекта:
„Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“.

    Проектът се изпълнява съгласно административен договор № BG05SFOP001-1.011-0001-C01/23.07.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по процедура BG05SFOP001-1.011 чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Управляващия орган на ОПДУ и Комисията за финансов надзор.

    Представянето на ЕИС бе направено от г-жа Деница Кирова – Главен секретар на КФН и възложител на проекта, която сподели с участниците, че „За Комисията е приоритет намаляването на административната тежест чрез пълно дигитализиране на административните услуги, които тя предлага. Една от ключовите ни цели е да предоставяме навременни, качествени и прозрачни надзорни дейности. Живеем в два работни свята – реален и виртуален. Осъзнаваме нуждата да бъдем изцяло присъстващи там, където са бизнеса и потребителите. Вярвам, че изграждането на единната информационна система ще ни позволи да отговорим на тази потребност, като ще имаме възможността освен да подобрим процеса по административно обслужване на гражданите и бизнеса, така и да интегрираме дейностите и процесите на КФН със системите на Европейските надзорни регулатори.“

    Основните цели на проекта „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“ са:

  • Подобряване на процеса за административно обслужване на гражданите и бизнеса чрез надграждане на всички административни услуги, които КФН предлага и са част от системата на държавната администрация (ИИСДА или Административен регистър).
  •  Препроектиране, надграждане и усъвършенстване на минимум 18 публични регистъра на КФН, чрез които се предоставя информация на гражданите и бизнеса.
  • Интегриране с относимите хоризонтални компоненти на електронното управление в Република България, както и с Единния портал за достъп до електронни услуги.
  • Интегриране в реално време на обмена на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).
  • Усъвършенстване на прилагания от КФН механизъм за риск-базиран надзор.
  • Прецизиране и развитие на автоматизация на процеса по определяне на такси, дължими от бизнеса и гражданите.
  • Организиране и провеждане на обучения с най-широк кръг ползватели както от администратори на системата, така и с крайните потребители.
    Проектът ще допринесе за постигане на основните цели, произтичащи от Актуализираната стратегията за електронно управление в Република България за периода 2019 – 2023 г. Чрез него ще бъдат финансирани дейности, необходими за изпълнението на една от приоритетните мерки в Актуализираната пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2019-2023 г., а именно: проектиране, разработка, внедряване и поддръжка на Единна информационна система в Комисията за финансов надзор.
    Общата стойност на проекта е 4 999 980,50 лв. (четири милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди деветстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки), от които 4 249 983,42 лв. европейско и 749 997,08 лв. национално съфинансиране.
    Срокът за изграждане на Единната информационна система за нуждите на Комисията за финансов надзор е предвиден за есента на 2023-та година.

    Самото събитие се проведе онлайн чрез платформата MS Teams, която бе въведена като част от мерките за дистанционна работа в Комисията в началото на епидемичната обстановка през изминалата година.

Видео от представянето можете да видите тук.Logo

Комисията за финансов надзор представи проекта Единна Информационна Система 

Като част от изпълнението на Проект „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г. с бенефициент Комисия за финансов надзор, изпълнителят на проекта „Скейл Фокус“ АД представи ЕИС и нейните функционалности пред повече от 170 представители на дружества и асоциации от небанковия финансов сектор.

Главният секретар на КФН – г-жа Деница Кирова сподели пред многобройната аудитория, че „с внедряване на ЕИС, българският регулатор подобрява процеса по обслужване на гражданите и бизнеса. Дигиталният достъп до административните ни услуги спестява време, интегрира дейностите и процесите на Комисията със системите на европейските регулатори. ЕИС е предназначена да рационализира регулаторните и надзорни процеси, създава устойчива и благоприятна среда за работа, която консолидира различни източници на данни, автоматизира отчитането и предоставя нов модел на комуникация в небанковия финансов сектор“.

DSC_0241-11

Дигитализацията на Комисията е част от електронното управление – постоянен приоритет във всички национални стратегии и програми в Република България през последното десетилетие. Цифровите решения в интерес на гражданите и бизнеса са коренна промяна в модела на административно обслужване, както и възможност за стандартизация, оперативна съвместимост и споделяне на ресурси от институциите. Именно автоматизираният обмен на данни между информационните системи на отделните администрации и националната схема за електронна идентификация са и  остават основни условия за ефективно е-управление в страната.

„Днес, в един бързо развиващ се дигитален свят, от ключово значение е да  предвидим и отговорим на промените, за да гарантираме ефективност, прозрачност, и най-вече комуникация на съвсем ново ниво между регулатора и всички участници от  небанковия финансов сектор. Вярвам, че дигиталната трансформация не е просто модерен израз, тя е положително предизвикателство и реална необходимост. Внедряването на цифровите технологии в дейността на Комисията за финансов надзор далеч не е само в модернизирането на нашите системи, но и в преосмисляне на начина, по който си взаимодействаме с гражданите и бизнеса. С днешното представяне за дигиталната КФН, ние не само заявяваме твърдата си позиция да работим за увеличаване на инвестиционния потенциал на страната ни, но изграждаме стандарт, с който Комисията пълноправно застава на картата на европейските регулатори“, заяви Бойко Атанасов, председател на КФН.

В изпълнение на Националната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., ЕИС на КФН интегрира ключови хоризонтални компоненти на електронното управление. С въвеждането ѝ се дава възможност за преглед, проследяване, контрол, валидация и анализ на постъпващата и обработвана информация, внедрява се възможност за автоматизиран трансфер на данни, включително от и към външни системи на национално и международно ниво; надграждат се електронните административни услуги (ЕАУ), предоставяни от КФН, усъвършенстват се и регистрите на Комисията.

ЕИС реализира надежден, съвременен и сигурен начин на комуникация със заявителите на ЕАУ при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи. Автоматизират се бизнес процесите и процедурите по обработка, контрол и анализ на данни и документи. Подобрява се регулаторната и надзорна дейност на КФН като се консолидират информационните потоци и процеси и се създава ефективен механизъм за прилагане на риск базиран контрол.

ЕИС има за цел и да гарантира прозрачен, бърз и сигурен дигитален надзор, който да повиши конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация, както и да надгради постигнатото ниво на регулаторни и надзорни стандарти.

Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде част от развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията, като активно работи за постигане на единодействие между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда. За изминалите години, част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата; дигиталната кампания – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, която чрез онлайн пространството дава основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните инвестиционни посредници; мобилната апликация FSC Mobile – в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, използвайки най-популярните операционни системи – Android  и iOS, както и ЕИС, осигуряваща автоматизация на всички основни бизнес процеси в КФН.

Повече информация за проекта, можете да намерите тук.

DSC_0186
DSC_02201

Комисията за финансов надзор представи проекта Единна Информационна Система

Комисията за финансов надзор (КФН) финализира изпълнението на Проект „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г. От 1 януари 2024 г. КФН изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи, което бе оповестено по време на заключителна конференция.

Главният секретар на КФН – г-жа Деница Кирова сподели пред медиите и представителите на държавните институции, че „с внедряването на Единната информационна система внасяме коренна промяна в модела на административно обслужване, стандартизация, оперативна съвместимост и споделяне на ресурси от всички относими държавни системи. Тя е в съответствие с Националната стратегия за развитие на електронното управление и подчертава ангажимента на Комисията за финансов надзор за подобряване на ефективността, прозрачността и комуникацията в рамките на небанковия финансов сектор“.

Представяне на ЕИС

Рационализирането на процесите на Комисията и насърчаването на активното взаимодействие между регулатора и поднадзорните лица чрез трансформиращата платформа е сериозна отговорност към всички заинтересовани страни. Проектирана с ориентация към потребителя, системата предоставя ясен и интуитивен интерфейс, с внедрени надеждни протоколи за сигурност, за да се защити чувствителната информация и за да се поддържа целостта на регулаторния процес.

„Единната информационна система е ключова стъпка в пътя на цифровото развитие на Комисията за финансов надзор. Нейното успешно внедряване е доказателство за нашето обещание за модернизиране и иновации в полза на гражданите и бизнеса, като този дигитален скок повишава и конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация, гарантирайки прозрачен, бърз и сигурен дигитален надзор“, заяви председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов.

От 1 ноември 2023 г. системата е достъпна за пререгистрация от всички поднадзорни на КФН лица, като се очаква автоматизацията да се превърне в естествен процес – предвидим, ефективен и стабилен. Поднадзорните лица ще бъдат максимално улеснени, тъй като ЕИС реализира надежден, съвременен и сигурен начин на комуникация със заявителите на електронни административни услуги при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи. Автоматизират се бизнес процесите и процедурите по обработка, контрол и анализ на данни и документи. Подобрява се регулаторната и надзорна дейност на КФН като се консолидират информационните потоци и процеси и се създава ефективен механизъм за прилагане на риск базиран надзор.

Чрез ЕИС се надграждат всички предоставяни услуги, които могат да се заявяват електронно, както чрез портала e-government, така и през сайта на Комисията. Осемнадесетте регистри на КФН за достъп до информация са реорганизирани и вече има 1 регистър – лесен и удобен за работа. Административната тежест е намалена и интегрирана с ключовите хоризонтални компоненти на електронното управление, което е актуален отговор на започналата зелена трансформация.

Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде част от развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията, като активно работи за постигане на единодействие между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда. За изминалите години част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата; дигиталната кампания – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, която чрез онлайн пространство дава основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните инвестиционни посредници; мобилната апликация FSC Mobile – в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, използвайки най-популярните операционни системи – Android  и iOS, както и ЕИС, осигуряваща автоматизация на всички основни бизнес процеси в КФН.

Комисията за финансов надзор представи Годишния отчет за дейността си за 2017 г. в Народното събрание


Комисията за финансов надзор (КФН) представи в Народното събрание Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., част от който е и завереният от Сметната палата финансов отчет.
През 2017 г. успешно беше приключен прегледът на активите на пенсионните фондове в България и прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите. Това беше изключителен опит за регулаторите в Европа, тъй като преди България тази задача не беше решавана никъде в Европейския съюз, освен в Румъния. Резултатите показаха, че застрахователният сектор и допълнителното пенсионно осигуряване в България са устойчиви. Беше назначена и втора проверка, за да се проследи как компаниите прилагат предписаните мерки. Установи се, че за пет застрахователни компании размерът на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност към 31.12.2016 г., е бил недостатъчен. След представяне на окончателните отчети на квесторите КФН пристъпи към крайната надзорна мярка по отношение на две дружества – отнемане на лиценз с цел осигуряване на стабилност на пазара и защита на потребителите.
Основен акцент в регулаторната дейност на Комисията през миналата година беше инициирането на промени в Закона за Комисията за финансов надзор. Промените бяха необходими, предвид все по-големите затруднения, пред които беше изправена Комисията във връзка с изпълнение на надзорните и регулаторните ѝ правомощия, надзиравайки целия небанков сектор. С промените КФН постигна по-голяма независимост, преминавайки на самостоятелен бюджет, сформиран от такси на поднадзорните лица, а не от държавна субсидия. В рамките на отчетния период беше приет и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Със закона се въведе разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица“ и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица. През 2017 г. се приеха и предложените от КФН промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. През отчетната година беше подготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас.
През 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47.2% и в края на годината достигат 38 млрд. лв., като активите на всички видове небанкови финансови дружества/сегменти отчитат положително изменение на годишна база. Всички сегменти на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкуренция (управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел и общозастрахователни дружества) или умерена конкурентна среда (животозастрахователи и пенсионноосигурителни дружества).
На капиталовия пазар се отчита сериозен ръст на всички пазарни индекси на фондовата ни борса, които нарастваха с двуцифрен темп на изменение на годишна база със забавяне през втората половина на годината.
През 2017 г. брутният премиен приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище в Република България, възлиза на почти 2,160 млрд. лв., като се отчита ръст от 8% на годишна база. Въпреки предоставеното право за прехвърляне към Държавното обществено осигуряване на осигурените лица нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват през 2017 г., като към края на годината те достигат 12.7 млрд. лв.
Надзорната дейност на КФН е станала значително по-интензивна, за което свидетелстват както нарасналият брой проверки, които КФН е осъществила, така и нарасналият брой административни процедури.
Положителни тенденции се отбелязват и при защитата правата на потребителите на небанкови финансови услуги, като се подчертава откриването на Информационен център, който обслужва както гражданите, така и бизнеса.
През годината КФН е събрала приходи за повече от 6,7 млн. лв., а е извършила разходи за 11 млн. лв.
 
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., Годишният финансов отчет за 2017 г., както и резюме, може да намерите на страницата на КФН, в раздел „За Комисията” – „Отчети на КФН”.
 

Комисията за финансов надзор предприе пакет от мерки във връзка с ограничаване на разпространението на коронавируса сред служителите си


Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Бойко Атанасов изпрати персонално обръщение до всички служители в КФН, в което прояви загриженост и отговорност към здравето на всеки един във връзка с разпространението на коронавируса. Той изложи предприетите от страна на Комисията мерки, целящи предотвратяване на разпространението на „Ковид-19“  сред служителите и техните близки.  Г-н Атанасов припомни, че КФН отмени всички командировки в чужбина на своите служители още на 24.02.2020 г., а на 11.03.2020 г. издаде Указания за превенция и ограничаване на предпоставките за разпространение на остри респираторни инфекции, които са публикувани на страницата на КФН в рубрика „Административни документи“ – „Указания“.
Друг набор от мерки са прекратяване на провеждането на международни срещи, мероприятия, събития, прояви, обучения, семинари и дискусии, организирани от КФН с участието на външни лица. В тази връзка се прекратява и издаването на еднократни пропуски за достъп до сградата на комисията, както и не се допускат служители и външни лица с прояви на остри заразни заболявания.
Предприети са и мерки за по-ефикасно обслужване на посетителите в Комисията, входиращи документи, с оглед на недопускане на струпване на чакащи лица, както и дейности по редовно почистване и дезинфекция на входните и работни помещения на сградата и осигуряване на препарати за поддържане на хигиената.
КФН апелира към гражданите да изпращат запитвания, жалби и други документи по електронната поща или по пощата, за да не се образуват опашки пред деловодството на Комисията.
Господин Атанасов препоръча да се следи информацията, публикувана от Световната здравна организация, Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи и институциите на ЕС, както и достоверната информация, публикувана от Националния център по заразни и паразитни болести.

Комисията за финансов надзор предоставя данни на Прокуратурата от проверката на „Исторически парк“

    Комисията за финансов надзор (КФН) инициира проверка на „Исторически парк“ АД. След като анализира публично оповестената информация за проекта, налична в интернет пространството, електронни медии и социални мрежи, както и в Търговския регистър, Комисията излезе с аргументирано становище по казуса.  
    Проверката на КФН установи, че прехвърлянето на наличните акции на "Исторически парк" АД се осъществява между частноправни субекти. Респективно правоотношенията, които възникват между тях също имат частноправен характер. Комисията за финансов надзор няма правомощия по отношение на тях, тъй като тя има правомощия единствено при публично предлагане на безналични ценни книжа.
    Според становището на КФН, има вероятност на лицата, придобили от акциите на дружеството, да се предоставя заблуждаваща информация, че заплатената от тях стойност за акциите постъпва в дружеството за реализация на самия проект „Исторически парк“, а не по сметка на акционерите – прехвърлители.
    „За установяване или отхвърляне на това предположение, с мое решение, резултатите от проверката на всички факти и обстоятелства, свързани с правоотношенията, възникващи между дружеството и неговите акционери, са изпратени за запознаване и преценка за последващи действия от страна на Прокуратурата на Република България.“, каза Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов.
    Ролята на КФН е да осъществява стриктен и навременен надзор, да бъде обективна и безпристрастна, работейки в интерес както на бизнеса, така и на гражданите. Основните цели на КФН са да осигурява защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар, създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и поддържане на стабилността и общественото доверие в него.

Комисията за финансов надзор предлага за обществено обсъждане наредбата за системата „бонус-малус“


Комисията за финансов надзор прие днес на първо четене проект на Наредба за единните изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането (система „бонус-малус“)
Избраният от предложенията на международния консултант вариант е резултат от дейността на работна група, която включваше експерти от КФН, Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложената система „бонус-малус“ ще се прилага на територията на Република България. Предвидени са общо 20 класа, като базовият клас (8) е равен на базовата застрахователна премия – премията, както е определена от застрахователя без допълнителни изменения. Налице са седем класа  бонус (1-7), които ще се прилагат по отношение на собствениците на автомобили с безрисково поведение на пътя и за които премията ще се намалява. Максималното намаление ще бъде с 25 на сто от базовата премия. Ще има и дванадесет класа за малус (9-20), които ще се прилагат спрямо собствениците на автомобили с рисково поведение на пътя, спрямо които премията ще се увеличава, като максималното увеличение ще бъде 400 % (четири пъти) спрямо базовата премия.
При въвеждане на системата всички собственици на моторни превозни средства и автомобили ще бъдат поставени в базовия клас и няма да получават нито увеличение, нито намаление на застрахователната премия.
Ако в рамките на една година от започването на системата не са причинени нарушения по пътя, нито са изплащани обезщетения за причинени вреди, съответният собственик или автомобил ще преминава в следващия по-нисък бонус-малус клас и при следващо сключване на застраховката ще получава намаление.
Когато са причинени вреди или нарушения при движението по пътищата „бонус-малус“ класът на собственика, съответно на автомобила, ще расте и при последващо сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите премията ще се увеличава.
Нарушенията в зависимост от тяхната тежест са класифицирани в 7 категории. Най- леките нарушения са класифицирани в първа категория и ще увеличават „бонус-малус“ класа с една степен. Най-тежките нарушения са класифицирани в седма категория с деветнадесет степени, като собственикът или автомобилът отиват в най-високия „бонус- малус“ клас.
За да се избегнат манипулации, „бонус-малус“ класът на автомобила ще се запазва и при неговото прехвърляне, както и при прекратяване на регистрацията.
С проекта на наредба се цели създаването на механизъм, който да доведе до по-справедливо разпределение на застрахователната премия между лицата, които сключват застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С „бонус-малус“ лицата, които имат безрисково поведение ще бъдат стимулирани за сметка на лицата с рисково поведение. Заедно с това се цели да се гарантира финансовата стабилност на системата и да не се застрашава платежоспособността на застрахователния пазар, като режимът  няма да предизвика събирането на по-високи средни премии от пазара, нито да способства за намаляване на тези средни премии. Крайната и най-съществена цел е да се създадат условия за намаляване на пътнотранспортните произшествия и особено на тежките, които водят до загуба на човешки живот или трайно инвалидизиране и по този начин да бъдат предотвратени както лични страдания на жертвите на такива произшествия и техните близки, така и да бъдат ограничени вредите за държавата и обществото.
Проектът на наредба и мотивите, както и доклада на консултанта, са публикувани на страницата на Комисията за финансов надзор за обществено обсъждане в рамките на 30 дни.
 

Комисията за финансов надзор посрещна ученици от Старопрестолната професионална гимназия по икономика във Велико Търново

София, 30.03.2017 г.: Ученици от 11-ти клас на Старопрестолната професионална гимназия по икономика във Велико Търново посетиха Комисията за финансов надзор и получиха впечатление от първа ръка за основните задачи и начина на работа на Комисията.
„КФН е отворена към обществото и особено към младите хора, които представляват бъдещето на икономиката. Това е подходящ момент да повдигнем отново въпроса за важността от финансово ограмотяване на младите още от началния курс на обучение”, заяви председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова. По думите й финансовите знания, познаването на зависимостите и причинно-следствените връзки в икономическите и финансовите процеси стават част от социалните компетенции на младите хора и затова познаването на тези процеси трябва да бъде неизменна част от обучителния курс в България.
Образованието е най-важната и най-голямата инвестиция, която можете да направите за себе си, заяви заместник-председателят за управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН и член на Комисията Владимир Савов, който се срещна лично с учениците и представи работата на Комисията. Той добави, че всичко, което човек постига в живота, се базира на времето, инвестирано в обучение. Савов насърчи младите хора да продължават да влагат усилия в учене и развитие, да търсят разширяване на кръгозора си, за да могат да се реализират успешно и да градят бъдещето си в България.
Учениците научиха подробности за любопитни казуси от експерти, които следят различните видове пазари. Бяха представени и приоритетите на отделните управления в регулирането на застраховането, осигуряването и капиталовите пазари.
Основен приоритет на Комисията за финансов надзор е да продължи традицията за целенасочени действия, фокусирани към финансовото образование и развиването на знания, умения и интерес към тази сфера от икономическия живот още в ранна детска възраст. Целта е чрез забавни и интерактивни дейности децата и младежите да научат повече за парите, спестяването, създаването на умения за работа в сферата на финансите и предприемачеството.

Комисията за финансов надзор посвети серия от образователни инициативи на Световната седмица на парите


Световна седмица на парите
Студенти от водещи университета в страната получиха първоначална подготовка за срещата им със света на капиталовите пазари, оперирането на фондовата борса и безопасното инвестиране.
По време на специално организираните онлайн лекции, експертите от КФН – Анка Костова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ и Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", представиха кампанията #Инвестирай безопасно, като заедно с тях, във виртуалното събитие се включиха представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници ( БАЛИП) и Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ). Цветослав Цачев, инвестиционен консултант на Елана Трейдинг и Димитър Георгиев – главен брокер на Елана Трейдинг направиха демонстрация на живо как се търгува на фондовата борса, а Петя Хантова – председател на ФКИ запозна участниците с механизмите за защита на инвеститорите.
Възпитаниците на УНСС, Софийският университет, ИУ-Варна и ВУЗФ с интерес участваха в интерактивните събития, които ще продължат да се реализират и в други учебни заведения в страната.
В седмицата на парите, КФН си партнира и с Junior Achievement България – неправителствената организация, чиято мисия е да подготвя подрастващите за първия им досег до бизнеса и предприемачеството, чрез високи образователни технологии.
В организираният от тях уебинар – „Сигурност на дигиталните финанси: Плащай безопасно в интернет!“, от страна на КФН панелист беше Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“. Родители, учители и ученици имаха възможността да влязат в пряк диалог с всички панелисти – включително от МФ и МОН, и да участват в дискусията, чиято цел бе да се повиши тяхната финансова грамотност във взаимодействието им  дигиталните финанси.

Комисията за финансов надзор подписа Меморандума на Международната организация на комисиите по ценни книжа

КФН подписа Многостранния меморандум за сътрудничество и обмяна на информация на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO). Меморандумът представлява международно признание за качествена надзорна рамка в областта на ценните книжа и дава възможност на подписалите го институции да обменят надзорна информация помежду си и по този начин да преследват и разкриват закононарушения извън границите на собствената си юрисдикция. Тази възможност е от изключително значение за надзора в условията на глобализиращи се финансови пазари.

След задълбочен преглед на актуализираната информация и допълнителна обстойна проверка на българското законодателство и надзорните практики на КФН, Проверяващата комисия на IOSCO излезе с положително становище и отправи покана към КФН за присъединяването й към Меморандума.

Меморандумът в настоящата му редакция е изготвен през май 2002 г. и през следващите няколко години се утвърди като най-високият глобален стандарт за ефективно международно сътрудничество в областта на ценните книжа.

До момента към него са се присъединили 55 държави (включени в Анекс “А”), между които 19 държави – членки на ЕС, САЩ, Индия, Китай и Япония. Много важна група страни, подписали Меморандума на IOSCO са и редица офшорни центрове. По силата на Меморандума надзорните органи в тези центрове също са длъжни да разкриват информация за фирмите, регистрирани в тяхната юрисдикция, включително и данни за структурата на собствеността на тези фирми.

Още през 2005 г., след двугодишен период на оценка на кандидатурата ни, КФН бе приета в Анекс „Б” на меморандума. За да може да бъде приета в Анекс „А” и да стане пълноправен член на споразумението (и съответно да може да обменя информация с другите му членове), КФН трябваше да получи по-големи правомощия и възможности за достъп до информация, които да отговарят на изискванията на меморандума. Това наложи редица изменения на ЗКФН, последното от които беше прието от Народното събрание в началото на 2009 г. (обн. ДВ бр. 24 от 2009 г. ). След влизането в сила на последните изменения в законодателството, през месец април тази година КФН поднови кандидатурата си и получи одобрение.