Със Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИДЗППЦК) нормата на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) беше допълнена с нова т. 3, с която се въведе ново обстоятелство, при наличието на което ще е налице основание за придобиване на статут на публично дружество. Новата т. 3 на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК гласи, че публично е всяко акционерно дружество, което „има повече от 10 000 акционери в последния ден на предходните две календарни години.” Във връзка с тази разпоредба, нормата на § 141, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗППКЦ урежда заварените положения на дружества, които към момента на влизане на закона в сила са имали в последния ден на предходните две календарни години повече от 10 000 акционери, като казва, че те са публични дружества и като такива следва да приведат дейността си в съответствие със закона в срок от 6 месеца от влизането му в сила, а именно до 14.11.2005 г. включително. От тълкуването на ал. 3 на § 141 от ЗИДЗППЦК, във връзка с ал. 1 на същия параграф, където законодателят е предвидил задължение за дружеството за вписване в регистъра на Комисията за финансов надзор (КФН) на издадените от същото акции или временни удостоверения и в 7-дневен срок от вписването в регистъра да поиска приемането им за търговия на регулиран пазар, следва че хипотезата на § 141 се отнася само за дружества, които не са имали статут на публични дружества към момента на влизане на ЗИДЗППЦК в сила (по аргумент на противното от чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК).
Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК публичният статут на дружеството се преценява с оглед броя на акционерите му в последния ден на предходните две календарни години – без да се отчита акционерната структура на дружеството към момента на влизане на закона в сила.
Нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК в нейните три разновидности, описани като т. 1, т. 2 и новата т. 3, предвиждат три независими и самостоятелни един от друг случаи на придобиване на статут на публично дружество.
От своя страна, нормата на чл. 119, ал. 1 на ЗППЦК в нейните два варианта на т. 1 и т. 3, регламентира общо хипотезите на отпадане на статута „публичност” за едно дружество. Още повече, че в ал. 1 на чл. 119 от ЗППЦК изрично е написано, че същата се отнася до „дружеството по чл. 110, ал. 1”, включително и новата точка 3 на ал. 1, която третира броя на акционерите към последния ден на две последователни календарни години.
Това е единствената обвързаност между двете разпоредби (чл. 110 и чл. 119 от ЗППЦК), което дава основание да се заключи, че същите не само, че не си противоречат една на друга, а напротив – се препокриват. Това, съчетано с обстоятелството, че чл. 119, ал. 1 от ЗППЦК не обвързва по никакъв начин отпадането на статута „публичност” на едно дружество с броя на неговите акционери след осъществено търгово предложение по т. 3 на същия член, води до извода, че във всички случаи, дори и при условие, че дадено дружество притежава над 10 000 акционери към края на двете предходни последователни календарни години, при законосъобразно осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 119, ал. 1 от ЗППЦК, дружеството би могло да бъде отписано от публичния регистър на КФН. § 141 от ЗИДЗППЦК не следва да се прилага за публични дружества към момента на влизане на закона в сила, които са осъществили самостоятелния състав на чл. 119 от ЗППЦК. Обратното разбиране би означавало да се елиминират условията на чл. 119 от ЗППЦК, който посочва изчерпателно предпоставките, при наличието на които едно дружество би могло да поиска отписване от публичния регистър на КФН.
