Кръгла маса «Бъдещето на финансовата инфраструктура в България»

29 ноември 2005 г., София

  Процесите на глобализиране на финансовите пазари и засилващите се тенденции за интегриране на фондови борси в световен мащаб оказват въздействие и върху финансовия сектор на България. Бъдещето на финансовата инфраструктура, включително в областта на капиталовите пазари, предполага задълбочена дискусия, която да открои възможностите и перспективите. Опитът на други страни и чуждестранни финансови организации, е полезно да бъде проучен с оглед набелязване на оптимални решения по отношение на развитието на финансовата инфраструктура в страната. В тази връзка интерес представлява възможността чуждестранни финансови организации да участват в процесите на интеграция на българския капиталов пазар като партньори, предлагайки своя опит, модерна визия и нововъведения.

Програма

Кръгла маса на тема „Маркирането със стикери във връзка със застраховката „Каско” – за и против” ще се проведе на 7 февруари 2011 г.

На 7 февруари 2011 г. ще се проведе кръгла маса на тема : „Маркирането със стикери във връзка със застраховката „Каско” – за и против”, организирана от Асоциацията на българските застрахователи под егидата на Министерство на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор. Тя ще се проведе в хотел „Шератон“, зала „Роял” от 11.00 ч. до 12.30 часа. В събитието ще участват представители на застрахователните дружества и на МВР, като модератор ще бъде  Комисия за финансов надзор.
Кръглата маса е своеобразно продължение на проведената през декември миналата година конференция на тема „Сигурност и превенции срещу застрахователните измами“, организирана от Комисията за финансов надзор, Министерство на вътрешните работи и Асоциацията на българските застрахователи, която предизвика голям интерес. На нея беше повдигнат въпроса да отпаднат стикерите, свързани със застраховката «Каско».

Крум Недялков е одобрен за член на СД на Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие” АД

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  издаде одобрение на Крум Недялков за член на Съвета на директорите на Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие” АД.
Пълния текст на решение 386 може да намерите в раздел "Документи".

Кратък преглед на някои основни теми, по които работи КФН през 2016 година


Комисията за финансов надзор ще представи подробен преглед на дейността си през 2016 година с Годишния отчет пред парламента. Предлагаме съвсем кратък преглед на някои основни теми, по които работихме през отиващата си година.

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР
От началото на 2016-а влезе в сила новият Кодекс за застраховането, който приложи изискванията на Европейската директива, известна като Платежоспособност II. С този Кодекс значително бе повишена защитата на ползвателите на застрахователни услуги. Новата нормативна уредба съществено увеличава изискванията към застрахователите и гарантира тяхната финансова стабилност. В края на годината КФН прие и нова наредба, която прави значително по-прозрачни финансовите отчети на компаниите в бранша и гарантира пълна съпоставимост на информацията в тях. 
Значително се модернизира и разви инфраструктурата и информационните системи, които обслужват този пазар. Застрахователите ще могат да ползват данните от информационните масиви на МВР, което ще ускори издаването на полиците по Гражданска отговорност. С въвеждането на данните от талона на превозното средство автоматично се попълват и данните в полицата, което ще намали грешките и е в интерес на потребителите. По отношение на Гражданската отговорност вече функционира и база данни за предявените и изплатените претенции от всички застрахователи, което дава възможност на КФН в реално време да следи движението по всяка предявена претенции и освен това да има ясна представа за резервите на отделните застрахователи и капацитета им да изплащат обезщетения по Гражданска отговорност и Автокаско.
Значително се скъсиха сроковете по разглеждането на жалби на ползватели на застрахователни услуги. Благодарение на по-добрата организация КФН се произнася по-бързо, което е в услуга на потребителите.

ОСИГУРИТЕЛЕН НАДЗОР
В областта на допълнителното пенсионно осигуряване положихме значителни усилия за подобряване на нормативната уредба, като за съжаление голяма част от нашите идеи не получиха необходимата законодателна подкрепа.
Въпреки това обаче не може да не се отчетат влезлите в сила изменения относно намаляване размера на събираните от пенсионноосигурителните дружества удръжки от всяка осигурителна вноска с 0.25 на сто годишно до достигането на 3.75 на сто през 2019 г. и такси за управление на средствата на осигурените в задължителните пенсионни фондове лица с 0.05 на сто годишно до достигането на 0.75 на сто през 2019 г.; отпадането на таксата при прехвърляне на средствата от един фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в друг съответен; повишаване периодичността на оповестяване на информацията за инвестициите на пенсионните фондове с цел прозрачност и завишен обществен контрол и др.
Към настоящия момент в Народно събрание е внесен законопроект, с който се предлагат редица важни промени в Кодекса за социално осигуряване – усъвършенстване на режима за инвестиране на средствата на пенсионните фондове с цел създаване на възможности за постигане на по-добра доходност при управление на средствата на осигурените лица, завишаване на изискванията към управлението на пенсионноосигурителните дружества, засилване на контролните функции на банките, в които се съхраняват активите на пенсионните фондове, завишаване на изискванията по отношение компетентността на осигурителните посредници, увеличаване на размера на прилаганите санкции и диференциране на техния размер според вида на нарушението и др.
 
КФН ще продължи активно работа като в интерес на осигурените лица ще търси най-добрите решения за регулиране дейността на пенсионноосигурителните дружества, в т.ч. създаване на възможности за постигане на по-добра доходност при управление на средствата на осигурените лица, завишаване на изискванията към управляващите и представляващите пенсионноосигурителните дружества, завишаване контролните функции на банките, в които се съхраняват активите на пенсионните фондове, завишаване на изискванията относно компетентността на осигурителните посредници и др.
 
ИНВЕСТИЦИОНЕН НАДЗОР
Създаден бе Съвет за развитие на капиталовия пазар. Съветът предложи Стратегия с цяла поредица от конкретни мерки, които биха обърнали неблагоприятната посока на развитие на фондовата борса от последните години и могат да окажат полезно въздействие върху икономиката като цяло.
Попълнихме някои бели полета в закона с Наредба за колективните инвестиционни схеми. Така стана възможна появата на пазара на първия български борсово-търгуван фонд.
За да привлечем нови играчи на пазара подготвихме промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Ще се опише процедурата за промяна на условията на облигационна емисия, което ще повиши прозрачността и ще даде допълнителна защита на инвеститорите. Така ще бъдат отстранени някои сериозни дефекти при търговията с корпоративни облигации, които са констатирани отдавна, но едва сега се отстраняват.
Разработихме уредбата на фигурата на тайния клиент. Инвестиционните посредници ще бъдат задължени все по-задълбочено да информират своите клиенти за рисковете от борсовата търговия. Тайните клиенти ще ни помогнат да видим дали посредниците отговорно изпълняват тези изисквания.
Успяхме да се справим с едно непознато за нас предизвикателство – да приемем отчетите на енергийни и водоснабдителни компании, както и на фирми с държавно и общинско участие. Тази информация ще направи тези чувствителни за обществото сектори значително по-прозрачни.
 
Извън дейността на специализираните управления като политика на комисията поддържаме чест и откровен диалог с бизнеса. От 10 януари следващата година стартират ежеседмични разговори на компаниите от небанковия финансов сектор с ръководството на Комисията. В съгласие с поднадзорните лица подготвихме и внесохме в парламента законопроект, който ще осигури функционирането на един модерен и независим регулатор.
 

Кратък преглед на дейността на Комисията за финансов надзор през 2017-а година

Отиващата си година вероятно беше най-динамичната в близо 15-годишната история на Комисията за финансов надзор /КФН/. Във всички сектори, за които отговаря комисията, се случиха изключително важни събития и настъпиха сериозни промени в правната рамка, в която функционират. Самата комисия от следващата година ще функционира при коренно променен модел на финансиране, който й дава възможност да се превърне в ефективен регулатор със значително по-сериозен експертен капацитет.
 
ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
От началото на 2018-а година КФН ще се финансира изцяло от събираните от поднадзорните лица такси. Приходите от налаганите от КФН глоби пък вече ще постъпват в държавния бюджет. Този модел на финансова независимост на регулатора е възприет в по-голямата част от страните в Европейския съюз. Освен новите възможности, които КФН получава, регулаторът е изправен и пред повишени изисквания от бизнеса. Затова  председателят на КФН Карина Караиванова пое ангажимент, че комисията ще ускори бизнес-процесите вътре в регулатора. Трябва да се положат и  сериозни усилия в процеса на преминаване към риск-базиран надзор – т.е. КФН не просто да очаква подаването на жалба или сигнал, а да действа превантивно и на базата на собствен анализ да открива проблемните зони в пазарите, които регулира.
 
ОСИГУРИТЕЛЕН НАДЗОР
В областта на допълнителното пенсионно осигуряване настъпиха значителни промени в нормативната база, като след няколко неуспешни опита за преминаване през парламента бяха одобрени промени в Кодекса за социално осигуряване. Усъвършенства се режимът за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, за да се създадат  възможности за постигане на по-добра доходност при управление на средствата на осигурените лица, завишиха се изискванията към управлението на пенсионноосигурителните дружества, засилиха се контролните функции на банките-попечители, разшириха се дефинициите за свързани лица. С оглед на приетите поправки в кодекса стартира процесът по цялостен преглед и съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с промените, както и усъвършенстване и модернизиране на системите за надзор на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Предстои проследяване на привеждането на дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, на банките попечители, членовете на управителните и контролните органи, представителите на юридически лица в контролните органи и прокуристите на пенсионноосигурителните дружества.
 
Успешно приключи прегледа на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Резултатите показаха устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Беше направена и втора проверка на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2016 г.
 
През 2018 г. КФН ще продължи активно работата си в интерес на осигурените лица като ще търси най-добрите решения за регулиране дейността на пенсионноосигурителните дружества, които управляват 12,7 млрд. лева активи на пенсионните фондове.
 
ЗАСТРАХОВАНЕ
Успешно приключи прегледът на балансите на застрахователите като в застрахователния сектор бяха проведени и стрес-тестове. Получените данни показаха, че секторът е стабилен, устойчив и добре функциониращ, като бяха идентифицирани някои проблеми и издадени съответните предписания за последващи мерки. Едната проблемна област се прояви при оценката на финансови инструменти поради липсата на ясна дефиниция на понятието активен пазар. Другата проблемна област е при третирането на квотни презастрахователни договори.
През 2017 г. КФН отне два лиценза на застрахователни компании – на Застрахователна компания „Надежда” АД и Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СИВЗК”.
КФН активно участваше в процеса по въвеждането на системата бонус-малус за задължителната за автомобилистите застраховка Гражданска отговорност. Очаква се през следващата година системата, която ще стимулира дисциплинираните шофьори, да влезе в действие. КФН прие съществени промени в някои наредби. Създаде се възможност да не се вика КАТ при леки пътни произшествия, когато има съгласие по обстоятелствата между участниците в ПТП-то, дори когато някое от превозните средства не може да се придвижва на собствен ход.
В резултат на предприетите от КФН мерки се достигна до рекордно високи нива на покритие за Гражданска отговорност за автомобилистите – 98% от моторните превозни средства са в обхвата на задължителната застраховка.
 
ИНВЕСТИЦИОНЕН НАДЗОР
Бяха приети съществени промени в закони и наредби, които са изключително важни за функционирането на капиталовия пазар у нас.
Корекции бяха нанесени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Осигурява се по-голяма прозрачност на пазара и защита интересите на инвеститорите, а също така се облекчава административната тежест на публичните дружества и емитентите на ценни книжа като се съкращават сроковете, в които КФН се произнася по отделни административни производства.
Законът за пазарите на финансови инструменти беше одобрен на първо четене от Народното събрание. В него са определя информацията, която инвестиционният посредник е длъжен да предоставя на настоящите и потенциалните клиенти. Същевременно се разширява кръгът на финансовите инструменти, като са включени някои стокови и други деривати, както и някои видове енергийни договори. Предвижда се и създаването на нов вид многостранна система за търговия – така наречения пазар за растеж, с цел насърчаване на малкия и средния бизнес да набира капитал чрез капиталовия пазар.
В съответствие с препоръките от доклада на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) е заложено съществените регулаторни и надзорни правомощия по Закона за пазарите на финансови инструменти да се осъществяват от Комисията за финансов надзор като колективен орган.
 
ОБУЧЕНИЯ
От началото на следващата година правната рамка MIFID II ще изправи пред нови предизвикателства капиталовите пазари в Европейския съюз. За да подготви българските участници на пазара, КФН проведе при огромен интерес от страна на бизнеса семинари  във връзка с най-важните нормативни промени, които засягат поднадзорните лица. Бяха проведени и обучителни семинари за компании от застрахователния бранш, посветени на прилагането на „Платежоспособност II“. Тази поредица обучителни семинари ще продължи и през 2018 г. В рамките на председателството на България на Съвета на Европейския съюз в София предстои да се събере елита на европейската регулация в застраховане, пенсионно осигуряване и капиталов пазар по време на заседанията на управителните органи на двата регулатора на европейско ниво – ESMA и EIOPA.
През 2017-а КФН активно защитаваше потребителите. Като проява на политиката на откритост и публичност беше открит Информационен център, от който гражданите могат да получават директно отговори на всички интересуващи ги въпроси.
Ръководството на комисията вече е в пълен състав, след като Народното събрание натовари Диана Йорданова и Бойко Атанасов с отговорностите да наблюдават пенсионното осигуряване и капиталовия пазар.
Комисията води проактивна кадрова политика, като бяха привлечени редица компетентни служители с много добро образование. Персоналът на комисията беше попълнен с възпитаници на някои от най-престижните университети в света като „Кеймбридж“ и „Сорбоната“.
Подробен преглед за дейността на КФН през 2017-а година ще бъде представен в Годишния отчет пред Народното събрание.

Красимир Тахчиев е одобрен за Управител на ИП „Първа Финансова Брокерска Къща” ООД

Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”, одобри Красимир Тахчиев за Управител на ИП „Първа Финансова Брокерска Къща” ООД, избран с решение на Общото събрание на съдружниците, проведено на 02.07.2008 г.

Пълния текст на решение 776 може да намерите в раздел "Административни документи".

Краен срок за регистрация на застрахователните брокери в новата система за подаване на отчети и справки

Във връзка с въвеждането на новата информационна система за получаване и обработка на периодичните отчети и справки на застрахователните брокери, представяни в Комисията за финансов надзор (КФН) на основание чл. 162, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ), КФН уведомява всички застрахователни брокери, които не са подали заявление и публичен ключ, че срокът за подаването им е удължен до 05.10.2012 г. Напомняме на всички застрахователни брокери, че от следващия отчетен период ще бъдат приемани отчети и справки, подадени единствено през новата информационна система.

Брокерите, които не се регистрират в системата няма да могат да изпълнят задължението си по чл. 162, ал. 3 от КЗ за подаване на отчети и справки и в резултат на това ще подлежат на съответните санкции.  

Краен срок за оповестяване на шестмесечни финансови отчети за дейността за 2022 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен финансов отчет за дейността за 2022 г. пред КФН и обществеността изтича на 01.08.2022 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието.

Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2022 г. се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2022 г. се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 01.08.2022 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2024 г.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2024 г., отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2024 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за четвърто тримесечие на 2024 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 04.03.2025 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез предоставянето ѝ на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната информационна система за предоставяне на информация по електронен път и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за четвърто тримесечие на 2024 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 04.03.2025 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 1, т. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2024 г. изтича на  04.03.2025 г.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2023 г.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2023 г., отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2023 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2023 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1– 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за четвърто тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 29.02.2024 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез предоставянето ѝ на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната информационна система за предоставяне на информация по електронен път и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за четвърто тримесечие на 2023 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.02.2024 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2023 г. изтича на  29.02.2024 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 1, т. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.