На свое заседание от 03 ноември 2011 г. КФН прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 12 юли 2006 г. за  минималното ниво на кредитните рейтинги на банките и за определяне на  държавите, регулираните пазари и индексите на регулираните пазари на ценни книжа съгласно чл.176, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Проектът доразвива и усъвършенства досегашната уредба, като основна част от измененията и допълненията на Наредба № 29 от 12 юли 2006 г. се обуславя от изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг.
С промените се усъвършенства и допълва списъкът на държавите, в които е разрешено да се инвестират средства на пенсионните фондове в държавни ценни книжа, дялове на колективни инвестиционни схеми и банкови депозити.
Направен е преглед и актуализация на някои регулирани пазари, както и на индексите на тези пазари, включени в списъка по чл. 5, ал. 1 от наредбата, поради промяна в техните наименования. Също така са включени допълнителни пазари и индекси с цел предоставяне на пенсионните фондове на по-широки инвестиционни възможности и по-добра диверсификация на портфейлите им на регионално и на секторно ниво.
 
Наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник.        
         

На свое заседание от 15 февруари 2012 г. КФН прие на второ четене проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), чиято основна цел е защита интересите на осигурените лица чрез усъвършенстване на уредбата на инвестициите на пенсионните фондове и на структурата и размерите на заплащаните от осигурените лица такси и удръжки. Инвестициите и таксите са фактори, които оказват съществено влияние върху натрупването на средства по индивидуалните партиди на участниците във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

В проекта се доразвива регламентацията по отношение на изискванията към организацията на работа на пенсионноосигурителните дружества и към техните осигурителни посредници. Предлага се диференциране на размера на глобите и санкциите за нарушение на разпоредбите на част втора от КСО според тежестта на нарушенията, което дава възможност на административно наказващия орган да определя по-справедливо наказание.

Законопроектът цели също така и постигането на по-добра съгласуваност с други нормативни актове, уреждащи финансовия сектор и надзора върху него, с оглед установяване на сходна законова уредба на някои от обществените отношения в тази област.

На свое заседание от 2 февруари 2011 г . КФН прие окончателен проект на Тарифа за таксите, събирани от надзорната институция. Този вариант на проект беше представен пред браншовите организации, членове на Консултативния съвет, на 18 януари 2011 г. и в голяма степен бе съобразен  с предложенията, направени от бизнеса, а именно размерът на таксите да бъде увеличен средно с 50% , а не средно със 100%, както беше залегнало в първия вариант. Браншовите организации подкрепиха проекта за Тарифа на КФН  и в тази връзка изпратиха писма до председателя на КФН. Според тях  този вариант е съотносим към обективната ситуация на финансовите пазари и едновременно с това е белег за постигната  висока степен на диалогичност между регулаторната институция и бизнеса.

Предстои проектът на Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор, да бъде изпратен на Министерски съвет и на Министерство на финансите.

Проектът е публикуван на интернет страницата на КФН в раздел „Нормативна уредба” – „Проекти”.

На свое редовно заседание на 3 декември 2003 г. КФН прие проект на Наредба за разрешенията за извършване на дейност като фондова борса, организатор на неофициален пазар на ценни книжа, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и дружество със специална инвестиционна цел.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие проект на Закон за регистрацията, клиринга и сетълмента на сделки с безналични финансови инструменти, чието изготвянето е предизвикано от необходимостта за осъвременяване на българската правната уредба по отношение на пост-трейдинг инфраструктурата във връзка с единния пазар на финансови инструменти и услуги на територията на цялата Европейска общност, както и от динамичното развитие на капиталовите пазари в глобален мащаб, многообразието от финансови инструменти и налагането на нови техники за търговия с финансови инструменти.
Със закона се цели осигуряване на по-висока степен на защита на инвеститорите, поддържане на стабилността и общественото доверие във финансовия пазар, поддържане на условия за развитие на справедлив, открит и ефективен пазар на финансови инструменти.
На законово ниво е регламентирано създаването на системи за отразяване на сключените на пазара сделки, отговорностите на отделните лица във веригата на извършваните дейности, рисковете, които се поемат, както и тяхното управление.
Обособена е дейността по регистрация на безналичните финансови инструменти в националната електронна регистрационна система, която отразява собствеността на безналичните финансови инструменти и всички обстоятелства, свързани с нея. Тази дейност се организира и управлява от Централен депозитар. Нов аспект в законодателството е предвидената възможност за водене на сметки от лица, които държат по обща сметка безналични финансови инструменти на две или повече лица. Воденето на тези сметки ще улесни трансграничната търговия с безналични финансови инструменти.
Дейността по осигуряване на сетълмент на сделките с безналични финансови инструменти е отделена от дейността по регистрацията на безналичните финансови инструменти. Обособяването е предизвикано от необходимостта да бъдат премахнати пречките пред свободната конкуренция чрез отварянето на пазара.
Друг нов аспект е предвиденото въвеждане на фигурата на клиринговата къща, с която се цели постигане на по-голяма стабилност и прозрачност на пазара на финансови инструменти, особено във връзка с прилагането на съвременни техники за търговия и с търговията на финансови инструменти, различни от ценни книжа, например деривати.
С проекта се въвежда фигурата на „централния съконтрагент”, чиято цел е гарантиране на сделките с безналични финансови инструменти, сключени между институции, които отговарят по всяко време на определени в неговите правила изисквания за капитал, както и за учредяване и поддържане на обезпечения.
По отношение на Централният депозитар може да се каже, че освен че организира и управлява националната електронна регистрационна система, той е и оператор на система за сетълмент. Той трябва само да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на закона за срок 6 месеца от влизането му в сила, без да получава лиценз за извършване на дейност като системен оператор. За извършване на дейност като клирингова къща трябва да получи лиценз от Комисията.
Законопроектът ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване.

На свое заседание на 09.07.2008 г. КФН разгледа и прие проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който ще бъде изпратен на Министерство на труда и социалната политика за по-нататъшно съгласуване и внасяне в Министерски съвет. Проектът доразвива и усъвършенства регламентацията на допълнителното пенсионно осигуряване. Предложените промени имат за цел да стимулират конкуренцията между пенсионните дружества в интерес на осигурените в управляваните пенсионни фондове лица. С тях се цели укрепване на управленските структури и капацитета на дружествата и повишаване на равнището на корпоративното управление.
Със законопроекта се въвежда възможност за инвестиционен избор за осигурените лица във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. За целта се предвижда пенсионноосигурителното дружество да може да създаде във всеки доброволен пенсионен фонд до три инвестиционни портфейла с различен рисков профил – агресивен, балансиран и консервативен, като създаването на балансиран портфейл е задължително. Разграничаването на портфейлите става чрез система от критерии за определяне на рисковия им профил и на базата на относителния дял на финансовите инструменти с променлив доход спрямо активите, обособени във съответните портфейли:
1. не по-малко от 50 на сто и не повече от 80 на сто за агресивния портфейл;
2. не по-малко от 15 на сто и не повече от 50 на сто за балансирания портфейл;
3. не повече от 15 на сто за консервативния портфейл.
Портфейлите няма да са самостоятелни правни субекти, а обособена част от активите и пасивите на фонда като юридическо лице.
Всяко осигурено лице ще може самостоятелно да избира един или повече инвестиционни портфейли в един фонд, съгласно чиято инвестиционна политика да се управляват средствата по индивидуалната му партида. Предвижда се изискване за предварително информиране на лицата за инвестиционните възможности, които предлага фонда, както и задължение за дружеството да направи оценка на всяко лице с оглед то да направи най-подходящ избор на портфейл. Направеният избор ще може да се променя по всяко време.
С оглед да се предостави на осигурените лица възможност за максимално информиран и точен избор на инвестиционен портфейл са въведени завишени изисквания към осигурителните посредници на пенсионноосигурителните дружества като минимално образование и успешно издържан подготвителен курс.
Със законопроекта се урежда фазата на изплащане при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Принципната необходимост от разработване на тази фаза е продиктувана от съществуващите в момента законови решения, които не са издържани от гледна точка на актюерските принципи за изплащане на анюитети, а именно – запазването на индивидуалната партида след отпускане на пожизнена пенсия и пълното наследяване на остатъка по партидата на пенсионера след неговата смърт. В предложения законопроект е предвидено индивидуалната партида да се закрива в момента на отпускане на пожизнената пенсия, като цялата или част от натрупаната сума се прехвърля в технически резерви. Те са позиционирани във фонда като обособено имущество, отделно от останалите активи на фонда, които съгласно законопроекта са обособени в инвестиционни портфейли. Видовете пенсии от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване са изброени изрично, подробно се уреждат правата по различните продукти, рисковете, които се поемат във фазата на изплащане и покритието им чрез формиране на съответните резерви.
В съответствие с обема на рисковете, които поемат пенсионноосигурителните дружества, са завишени изискванията към тяхната капиталова адекватност и платежоспособност.
Направени са предложения за изменения и в уредбата на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества, като се предвижда постепенно намаляване до 0.6 на сто на таксата за управление на активите при задължителните пенсионни фондове с 0.1 на сто годишно, считано от 2010 г. до 2013 г., а също така и диференциране на таксата за прехвърляне в зависимост от продължителността на участие във фонда и отпадането й при участие в него над две години.
Въвеждат се нови специфични изисквания  към  членовете на управителните и контролни органи на пенсионните дружества, включително одобрителна процедура при всяка последваща лицензирането на дружеството промяна в тези органи. Предвиждат се също така по-строги изисквания към акционерите на компаниите, които притежават значителна част от капитала им – 10 и над 10 на сто.
Доразвиват се и се конкретизират изискванията към специализираната служба за вътрешен контрол в пенсионното дружество. Предвижда се също така КФН да определи с наредба изисквания  към информационната система и към рекламата и информационните материали на пенсионните компании.
Диференцира се размерът на глобите според тежестта на нарушенията, което дава възможност на административно наказващия орган да определи по-справедливо наказание.
С преходните и заключителни разпоредби на проектозакона се предвиждат и срокове за привеждане на пенсионноосигурителната дейност в съответствие с изискванията на закона.

На свое заседание от 27   март 2009 г. КФН прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.
С приетия проект се цели оптимизиране на условията, при които дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти могат да извършват дейност, както и разширяване на възможностите на тези дружества да инвестират набраните от тях средства.
Основният капитал на дружествата със специална инвестиционна е увеличен на 1 000 000 лв.
Осигурява се възможност да се придобиват имоти на територията на държави-членки на ЕС.
Разширен е предметът на дейност на дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти, като е предвидена възможност да инвестират в дялови участия в дружества, които имат същия и сходен предмет на дейност, за да могат да вземат участие в по-мащабни проекти по изграждане и управление на недвижими имоти, които не биха могли да осъществят самостоятелно.
Отпада забраната банката-депозитар да отпуска кредити на дружеството със специална инвестиционна цел, чийто средства съхранява.
Дава се възможност за инвестиции в облигации, издадени с цел финансиране  на мащабни инфраструктурни проекти.
Премахнато е задължението за издаване на права при задължителното по закон първоначално увеличаване на капитала. Практиката е показала, че такова задължение е неоснователно и води до икономически нежелани резултати – придобиване на участие в капитала на дружеството на цена значително по-висока от обявената от дружеството емисионна стойност.  
Променен е режимът на отнемане на лиценз на дружество със специална инвестиционна цел. Въведена е възможност за отнемане на лиценза по молба на дружеството като от това няма да следва  прекратяване на дружеството, а само заличаване на обозначението „АДСИЦ” от фирмата, съответно дружеството няма да ползва данъчни облекчения, но ще запази статута си на публично дружество.
Законопроектът ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване.

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, който се прие на заседание на комисията, се предвижда изискванията към  здравноосигурителните дружества да бъдат съобразени със застрахователните директиви на Европейския съюз.
Това е наложено от факта, че дейността по доброволно здравно осигуряване е идентична с дейността на застрахователите по застраховка „Заболяване”, поради което към нея трябва да се приложат изискванията на застрахователните директиви, които пряко предвиждат такива дейности да бъдат регулирани от тях.
Дейностите на здравноосигурителните дружества и на застрахователите са свързани с покриването на едни и същи здравни рискове, като при настъпването на еднакви условия се възстановяват разходите за ползвана здравна помощ, или се осигурява достъп до здравни стоки и услуги.
В момента двете идентични дейности са уредени по различен начин, като изискванията към здравноосигурителните дружества са определени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а изискванията към застрахователите са определени в Кодекса за застраховането, който е съобразен с европейските директиви. ЗЗО изисква от здравноосигурителните дружества да отговарят на силно занижени критерии за капитал, акционери, организация на дейността, като изобщо липсват, каквито и да е стандарти за защита правата и интересите на потребителите. Правомощията на Комисията за финансов надзор по отношение на здравноосигурителните дружества, също така са силно ограничени, както в процедурата за допускане до пазара, чрез издаване на лицензия, така и при контролирането на законосъобразността и прозрачността при извършването на тяхната дейност. Това поставя под въпрос ефективната защита интересите на потребителите на здравни услуги, предоставяни от здравноосигурителните дружества, както и стабилното и нормално развитие на тази част от застрахователния/доброволния здравноосигурителен пазар. 
За решаване на съществуващите слабости в регулирането и дейността на здравноосигурителните дружества и за съобразяване на тяхната дейност с изискванията на европейските директиви се предлага здравноосигурителните дружества да станат застрахователи. Заварените здравноосигурителни дружества, за да приведат дейността си съгласно новите изисквания, е необходимо да поискат издаването  на лиценз за общо застраховане по застраховка „Заболяване”, в срок от една година след влизане в сила на измененията. Допуска се сегашните здравноосигурителни дружества да запазят наименованието си „здравноосигурителни дружества”, като им се дава възможност за осъществяване на дейност, включваща изплащане на обезщетения за загуба на доход вследствие на злополука или заболяване, възможност да презастраховат поетите от тях рискове, както и да обезпечават финансово здравни услуги и стоки, свързани с профилактика на застрахованото лице, бременност, раждане и други. Създава се и подробна уредба на различните форми на здравно застраховане, съобразно присъщите здравни рискове.
Проектът на Закон ще бъде изпратен в Министерство на финансите за откриване на процедура по неговото приемане.

На свое заседание от 14.03.2012 г. КФН прие проект за изменение и допълнение на ЗППЦК.

Проекта е обсъден на първо четене и предстои съгласувателна процедура. В 14 дневен срок всички заинтересовани лица могат да подават бележки по проекта.

Целият проект за изменение и допълнение на ЗППЦК, мотивите към него и справката за съответствие с европейското право са публикувани в рубрика „Нормативна уредба” – „Обществени консултации”.

http://www.fsc.bg/Obshtestveni-konsultacii-bg-128

На свое заседание от 30 август 2004 г. КФН взе следните решения:

• Прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Измененията включват 4 основни групи:

I. В частта “Инвестиционни посредници “
1. Предлагат се корекции в предмета на дейност, като се детайлизират отделните инвестиционни услуги и дейности, които могат да извършват инвестиционните посредници.  Да могат да участват в платежната система за сетълмент и клиринг. Предвижда се инвестиционните консултации, извършвани по занятие, да минат на лицензионен режим пред КФН в съотвествие с изискванията на директивите на ЕС.
2. Капиталовите изисквания, които към момента са въведени от Наредба № 6 на КФН за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, се извеждат на ниво закон, като за всеки праг се разписва за кой тип дейности се касае.
3. Предлага се въвеждане на нови изисквания към членовете на управителните органи на инвестиционните посредници, като заварените дружества следва да приведат дейността си в 6 месечен срок от влизане в сила на измененията. 
4. Подробно се регулира дейността на българските инвестиционни посредници, получили разрешение от КФН да извършват дейност в страните – членки на ЕС, както и на инвестиционните посредници  от страните членки на ЕС за извършване на дейност в  България.
5. Предвижда се създаване на фонд за гарантиране на инвеститорите, който ще е задължителен за всички инвестиционни посредници, включително за клоновете на чуждестранните. Това означава да се въведе задължение за гарантиране на активите на всеки клиент на ИП в размер до 40 хил. лв. като поетапно да се достигне този праг. Фондът да бъде под контрола на КФН чрез назначаване на членове на неговия Управителен съвет и чрез приемане на правилника за неговата работа. Описват се източниците за набиране на средствата на фонда и обстоятелствата, при които тези средства се активират, като се предлага встъпителната вноска за заварените ИП да се направи до 2 месеца от влизане в сила на закона. Също така се предлага корекциите в предмета на дейност за действащите ИП да се заявят пред КФН до 31 януари 2006 г., а общо измененията в предмета на дейност и новите капиталови изисквания да влязат в сила от 1 януари 2006 г.

II. В частта “Публични дружества и емитенти на ценн книжа”
6. Основните промени са в частта преобразуване на публични дружества, които се налагат от измененията в Търговския закон (ТЗ) от 2003 г.. Те засягат режима на преобразуване на акционерни дружества, отразявайки европейските директиви в тази посока. Предлагат се и някои други изменения в ТЗ от 2003 г., които да се отнесат към специалната уредба на публичните дружества.

III. В частта “Централен депозитар”
7. Предлага се ограничаване на правото на достъп до регистрите на Централен депозитар. Към момента достъп до цялата книга на акционерите има всеки акционер, дори когато същият притежава само една акция, което на практика често е свързано с редица злоупотреби с получените данни. Предложението е достъпът да се ограничи само за притежаваните от лицето ценни книжа и сделки с тях.

IV. В частта “Иинвестиционни и управляващи дружества”
8. Предлага се въвеждане на взаимните фондове – колективна инвестиционна схема, при която има публично набрани парични средства, които се инвестират в ценни книжа. Тези фондове не са организирани като акционерно дружество. Сега инвестиционните дружества са под формата на акционерно дружество, а с предлаганите изменения ще могат да съществуват и на договорна основа (измененията са продиктувани и от европейските директиви). Това не са юридически лица и нямат самостоятелни органи на управление, а е имущество, управлявано от управляващо дружество, получило разрешение от КФН за организиране и управление на взаимен фонд. Детайлно се разписват условията, при които се лицензират и действат взаимните фондове.
9. Завишават се капиталовите изисквания към управляващите дружества, като се предлага изискуемият капитал за тях от 100 хил лв. да се завиши на 250 хил лв. Като за заварените дружества този капитал да бъде набран в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.
10. Регулира се дейността на български управляващи дружества в страни – членки на ЕС,  включително на чуждестранни управляващи дружества в  България.
11. Определят се подробно условията за публично предлагане на акции и дялове на чуждестранни колективни инвестиционни схеми от страни – членки на ЕС в  България.

Законопроектът ще бъде изпратен за съгласуване до всички министерства и заинтересовани организации.

• Не издава окончателна забрана за публикуване на търговото предложение от Фуат Гювен за закупуване на акции на “Елкабел” АД, гр. Бургас, от останалите акционери на дружеството чрез инвестиционен посредник “Булброкърс” .