На 14 април 2004 г. в Комисията за финансов надзор официално беше подписан Меморандум за разбирателство, за взаимна помощ и обмяна на информация между КФН и Македонската агенция за надзор на пенсионни фондове.
Основната цел е да се задълбочи сътрудничеството между двата регулаторни органа, да се разработят и усъвършенстват механизмите за обмяна на опит и информация във връзка с пенсионната реформа и регулацията на осигурителните пазари в България и Македония.
Подписан е Меморандум за разбирателство и обмен на информация между Комисията за финансов надзор и Гръцката комисия за капиталови пазари
Днес, 28 март 2005 г., в София, беше подписан Меморандум за разбирателство и обмен на информация между Комисията за финансов надзор и Гръцката комисия за капиталови пазари.
Това е поредната стъпка към задълбочаване на сътрудничеството между двете надзорни институции, която ще допринесе за създаването и усъвършенстването на ефективни механизми за обмяна на информация и опит във връзка с развитието на капиталовия пазар в двете страни.
Подписан е Меморандум за разбирателство за обмен на информация между Комисията за финансов надзор и Хърватската Комисия по ценни книжа
На 11 октомври 2005 г по време на официално посещение на представители на Комисията за финансов надзор в Загреб, Хърватска, беше подписан Меморандум за разбирателство за обмен на информация между Комисията за финансов надзор и Хърватската Комисия по ценни книжа
Целта на този Меморандум за разбирателство е да установи и осъществи процедура за взаимна помощ между институциите с цел изпълнение на законовите функции и отговорности на пазара на ценни книжа.
Това е поредната стъпка към задълбочаване на сътрудничеството между двете надзорни институции, която ще допринесе за създаването и усъвършенстването на ефективни механизми за обмяна на информация и опит във връзка с развитието на капиталовите пазари в двете страни.
Подписан е Меморандум за взаимна помощ и обмяна на информация между Комисията за финансов надзор и Агенция за застрахователен надзор на Република Македония
Днес, 31 май 2010 г., в Комисията за финансов надзор официално беше подписан Меморандум за разбирателство, за взаимна помощ и обмяна на информация по въпросите на надзора на застраховането между Комисията за финансов надзор и Агенция за застрахователен надзор на Република Македония.
Д-р Климе Попоски, Президент на експертния съвет на македонската агенция, изрази надеждата си за ползотворно сътрудничество с българския надзор, още повече, че македонският застрахователен надзор е съвсем млада институции, от 7 месеца са самостоятелна агенция и се надяват на компетентна помощ от страна на българските си колеги в усъвършенстването на надзорните практики. Г- н Петър Чобанов, председател на КФН, изрази готовност за взаимно сътрудничество с цел подобряване на надзорните практики и ефективност на двете институции.
Агенция за застрахователен надзор на Македония и Комисията за финансов надзор изразяват чрез подписването на Меморандума желанието си за сътрудничество на базата на взаимно доверие и разбирателство при надзора на застрахователни компании, регистрирани в България и в Република Македония. При обмен на информация и опит, ще се провеждат и конкретни разследвания на отделни застрахователни компании, които извършват дейност на територията на двете страни.
Основната цел на Меморандума е да се разработят и усъвършенстват механизмите за обмяна на опит и информация във връзка със застрахователните компании и регулацията на застрахователните пазари в България и Македония. Меморандумът ще гарантира и по-голяма защита на клиентите на застрахователни услуги и ще способства за честността, стабилността и ефективността на застрахователната индустрия.
Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански
Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА.
Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.
Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.
Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.
По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.
Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор?
– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.
Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.
Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.
Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.
Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.
Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.
Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?
– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.
Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.
Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.
Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.
Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.
Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.
Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?
– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.
Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.
Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.
Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?
– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г.
Подготовка за прилагането на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA)
Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) насърчава пазарните участници да започнат подготовката по прилагането на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което ще подобри финансовата стабилност и интегритета на тези пазари, гаранциите за притежателите на криптоактиви и клиенти на доставчици на услуги за криптоактиви, които понастоящем не са регулирани от съществуващото законодателство на Европейски съюз (ЕС).
Влизането в сила на MiCA е фундаментално развитие в създаването на единна регулаторна рамка за регулиране и надзор на емитирането, търговията и обслужването на криптоактиви, макар и MiCA да не адресира всички различни рискове, свързани с тези продукти.
Инвеститорите на дребно трябва да са наясно, че няма да има такова нещо като „безопасен“ криптоактив дори и след стартиране на прилагането на MiCA. Пълните права, предпазни мерки и механизми за защита, които MiCA предоставя (включително възможността за официално подаване на жалби до НКО срещу доставчици на услуги за криптоактиви), няма да се прилагат по време на преходния период до дата на пълното прилагане на регламента през декември 2024 г.
След като от декември 2024 г. MiCA стане приложим за доставчици на услуги за криптоактиви, държавите членки имат възможност да дадат на субекти, които вече предоставят такива услуги в техните юрисдикции, допълнителен 18-месечен „преходен период“, през който те могат да продължат да работят без лиценз съгласно MiCA (наричан още „клауза за заварено положение“). Това означава, че притежателите на криптоактиви и клиентите на доставчиците на услуги за криптоактиви не могат да се възползват от пълни права и защита съгласно MiCA до 1 юли 2026 г.
В допълнение, всички настоящи и бъдещи притежатели на криптоактиви и свързани услуги и продукти е добре да си отговорят на следните въпроси:
- Можете ли да си позволите да изгубите всичките пари, които сте планирали да инвестирате?
- Готови ли сте да поемете големи рискове, за да спечелите афишираната възвръщаемост?
- Разбирате ли напълно характеристиките на криптоактивите и свързаните услуги и продукти?
- С добра репутация ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
- В черния списък на НКО ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
- Можете ли ефективно да защитите устройствата, които използвате за покупка, съхранение или обмен на криптоактиви, включително и средствата за достъп като частните криптографски ключове?
Допълнително, ESMA обръща внимание на инвеститорите към предишните изявления и предупреждения във връзка с предоставянето на нерегулирани продукти и/или услуги с криптоактиви в ЕС:
- Съвместно предупреждение на ЕНО за потребителите относно рисковете от инвестиране в криптоактиви (тук)
- Изявление на ESMA относно инвестиционни посредници, предлагащи нерегулирани продукти или услуги, което включва информация за това как да се намалят рисковете (тук)
- Декларация на ESMA относно пасивната свобода за предоставянето на услуги, т.е. по изрична инициатива на клиента съгласно чл. 42 на MiFID II (тук)
Подробна информация относно преходния период и прилагането на Регламента за MiCA можете да намерите тук.
Под патронажа на Стоян Мавродиев се проведе Десетата национална конференция по проблеми на небанковия финансов сектор
На 3 и 4 ноември 2011 г. се проведе Десета национална конференция на тема „Застрахователният и осигурителният пазар: реалности, визия, очаквания и приоритети за управление на промяната”, организирана от Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”, Висшето училище по застраховане и финанси и Комисия за финансов надзор. Международната конференция се организира под патронажа на председателя на КФН г-н Стоян Мавродиев, който в словото си наблегна на новата ситуация в Европейския съюз по отношение на финансовия надзор, а именно централизирането на някои от функциите и правомощията на националните надзори в нови европейски надзорни органи. Комисията е член на двете европейски структури, които отговорят за надзора върху ценните книжа и по отношение на застраховане и пенсионно осигуряване. Това дава възможност КФН да участва в процеса по разработване на правилата за надзор в тези области, валидни за всички страни от ЕС, което повишава отговорността на институцията и създава необходимостта от обществен консенсус при взимането на решения, каза в словото си г-н Мавродиев.
Заместник-председателят на КФН г-н Борислав Богоев в изказването си акцентира върху факта, че между КФН и Висшето училище за застраховане и финанси има подписано споразумение с цел обединяване на усилията при организиране на съвместни прояви за повишаване на финансовата култура на обществото. Вече се организират съвместни образователни програми за ученици, тъй като един от приоритетите на комисията е финансовото обучение с цел по-голяма защита на потребителите. „Информираните хора правят своя компетентен избор по отношение на финансовите услуги”, каза той.
На форума присъстваха президентът на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов, управителят на НОИ Бисер Петков, заместник-ректора на УНСС и член на УС на БНБ Стати Статев, народният представител Иван Шарков, както и представители на бизнеса, академичната общност и надзора.
В рамките на втория ден от конференцията бяха проведени две успоредни секции, посветени на застраховането и осигурителните системи в България.
ПОД „Топлина” АД получи разрешения за управление на три пенсионни фонда
Във връзка с подадено искане за издаване на разрешения за управление на фондове за допълнително пенсионно осигуряване, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Осигурителен надзор” издаде на пенсионноосигурително дружество „Топлина” АД разрешения за управление на универсален пенсионен фонд, професионален пенсионен фонд и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. След получаване на разрешенията дружеството може да започне да извършва дейност по допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
ПОД „Алианц България” АД получи разрешение за управление на доброволен пенсионен фонд по професионални схеми
Г-н Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, издаде разрешение на ПОД „Алианц България” АД за управление на „ДОБРОВОЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД ПО ПРОФЕСИОНАЛНИ СХЕМИ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”.
Възможността за учредяване и управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми от лицензирани пенсионноосигурителни дружества се създаде с измененията и допълненията на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ бр.56 от 14.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Дейността на такъв фонд се изразява в управление на професионални схеми, създадени от предприятие – осигурител, което прави вноски за допълнителна пенсия на своите работници и служители по силата на колективна договореност с тях. Издаденото разрешение е първото за управление на пенсионен фонд от този вид.
Пълния текст на решение № 601 от 27.04.2007 г. може да намерите в раздел "Документи".
Повишават се капиталовите изисквания към 30.06.2005 г. за инвестиционни посредници, които ще извършват сделки за собствена сметка и поемане на емисии
КФН напомня на инвестиционните посредници, че на основание § 3, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 22 октомври 2003 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници (Наредба № 6) в срок до 30 юни 2005 г. инвестиционните посредници,, получили разрешение за извършване на сделки с ценни книжа за собствена сметка и поемане на емисии от ценни книжа, следва да притежават капитал не по-малко от 1 000 000 лв.
Коментар на новите изисквания е публикуван на интернет страницата на КФН, раздел „За поднадзорните лица”, „Съобщения”.