На 19 май 2022 г.,  за четиринадесета  поредна година, бяха връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината” и “Застрахователен брокер на годината” за 2021 г., както и годишните награди на фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

Престижните награди се организират от Висшето училище по застраховане и финанси, Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери. Критериите, по които се отличават победителите, се определят публично, а експертно жури от представители на организаторите номинира наградените в 9 категории.

Сред официалните гости на церемонията тази година бяха Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор,  Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и Владимир Савов – зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.

„Вярвам, че заедно с професионалната общност, ще продължим да работим за устойчивата стабилност на небанковия финансов сектор в България, да запазваме доверието и утвърждаваме стандартите на добрите застрахователни и осигурителни практики“, заяви г-н Бойко Атанасов. Той връчи голямата награда „Застраховател на годината“ в категорията“ Общо застраховане“ на  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, връчи наградата „Пенсионноосигурително дружество на годината“ 2021 г. в категорията „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“. Победител стана ПОК „Доверие“ АД.

Наградата „Застрахователен брокер на годината“ в категорията „Общо застраховане“, която получи „Ес Ди Ай Груп“ ООД и наградата „Застраховател на годината – Животозастраховане“, с победител „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД, бяха връчени от г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Повече за наградените, можете да прочетете тук

Галерия на събитието:

На 2 септември т.г. председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев откри публичното изслушване на тема „Зелена книга – Европейска рамка за корпоративно управление” в хотел Шератон. Събитието е организирано от Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Зелената книга на Европейската Комисията има за цел стартирането на обширна публична консултация по всички предизвикателства пред корпоративното управление в рамките на Европейския съюз.

В словото си г-н Мавродиев посочи, че Националният кодекс за корпоративно управление, който се прилага въз основа на принципа „изпълнение или обяснение“ би могъл да функционира много по-добре, ако контролните органи, в т.ч. регулаторните органи за ценни книжа, както и фондовите борси от Общността, получат правото да проверяват дали наличната информация и обясненията са достатъчно изчерпателни. „Органите обаче не трябва да се намесват по отношение на съдържанието на оповестената информация или да дават оценки на избраните от дружествата решения. Те биха могли да осигурят обществен достъп до резултатите от наблюдението, за да разкрият най-добрите практики и да насърчат дружествата към по-голяма прозрачност”, допълни още г-н Мавродиев.

Главният секретар на АИКБ г-жа Милена Ангелова и член на  Европейския икономически и социален комитет, която беше и един от докладчиците на форума обясни, че Европейската комисия за първи път публикува своите въпроси как да се усъвършенства рамката на корпоративното управление. В тази връзка се предлагат 10 основни принципа, които да залегнат в националните кодекси за корпоративно управление. Г-н Денис Мейнант, член на  Европейския икономически и социален комитет, изтъкна трудностите, които се срещат при работа в среда с различни правни рамки в условията на общ европейски пазар. Според него подходът трябва да включва не твърди и строги правила, а гъвкава рамка, която да отчита спецификите на отделните законодателства на страните-членки.

На 2 септември т.г. председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев откри публичното изслушване на тема „Зелена книга – Европейска рамка за корпоративно управление” в хотел Шератон. Събитието е организирано от Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Зелената книга на Европейската Комисията има за цел стартирането на обширна публична консултация по всички предизвикателства пред корпоративното управление в рамките на Европейския съюз.

В словото си г-н Мавродиев посочи, че Националният кодекс за корпоративно управление, който се прилага въз основа на принципа „изпълнение или обяснение“ би могъл да функционира много по-добре, ако контролните органи, в т.ч. регулаторните органи за ценни книжа, както и фондовите борси от Общността, получат правото да проверяват дали наличната информация и обясненията са достатъчно изчерпателни. „Органите обаче не трябва да се намесват по отношение на съдържанието на оповестената информация или да дават оценки на избраните от дружествата решения. Те биха могли да осигурят обществен достъп до резултатите от наблюдението, за да разкрият най-добрите практики и да насърчат дружествата към по-голяма прозрачност”, допълни още г-н Мавродиев.

Главният секретар на АИКБ г-жа Милена Ангелова и член на  Европейския икономически и социален комитет, която беше и един от докладчиците на форума обясни, че Европейската комисия за първи път публикува своите въпроси как да се усъвършенства рамката на корпоративното управление. В тази връзка се предлагат 10 основни принципа, които да залегнат в националните кодекси за корпоративно управление. Г-н Денис Мейнант, член на  Европейския икономически и социален комитет, изтъкна трудностите, които се срещат при работа в среда с различни правни рамки в условията на общ европейски пазар. Според него подходът трябва да включва не твърди и строги правила, а гъвкава рамка, която да отчита спецификите на отделните законодателства на страните-членки.

Пълния текст на приветственото слово на председателя на КФН може да прочетете тук

На 21 ноември 2014 г., председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев участва в 24-тото издание на Европейския банков конгрес под наслов „Да променим Европа” във Франкфурт – най-престижният банков и финансов форум в Европа.  

Сред гостите и лекторите на форума бяха Марио Драги, президент на Европейската централна банка, Йенс Вайдман, гуверньор на Централната банка на Германия, Волфганг Шойбле, министър на финансите на Федерална република Германия,  Дейвид Лидингтън, британският министър за Европа, Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на Единния надзорен механизъм в Европейската централна банка (Единния банков надзор в ЕС). 

На форума бяха обсъдени належащите въпроси за необходимостта от насърчаване на кредитирането и икономическото развитие на Европа, незабавно достигане на равнище на годишната инфлация в еврозоната до два процента и необходимостта от оздравяване и прочистване на кредитните портфейли на банките. Фокус на срещата беше и създаването и работата на единния надзорен механизъм в Европейската централна банка.

Стоян Мавродиев беше единственият участник и представител на българска институция, официално присъствал на форума. На събитието председателят на КФН проведе множество срещи и обсъждания с представители на финансовия и банков сектор от цяла Европа по темите на конгреса.

На 30 ноември в София се проведе неформална среща между Председателят на КФН Стоян Мавродиев и Президента на Унгарската служба за финансов надзор Кароли Саш.

По време на разговора бе засегната темата за финансовата ситуация в Унгария. Ръководителите обсъдиха ефекта от прехвърлянето на активите на пенсионните фондове от II стълб към националния им осигурителен институт. Г-н Саш акцентира върху това, че Унгария има голям проблем с обслужването на заемите в чуждестранна валута. На срещата се обсъди и планираното от тяхното правителството постепенно елиминиране на всички ипотечни заеми в чуждестранна валута.

Председателят на българския финансов регулатор на небанковия сектор сподели плановете на КФН за съживяването на капиталовия пазар в страната.

При работно посещение в Централната банка на Ирландия на 31.10.2014 г., председателят на КФН Стоян Мавродиев и членът на КФН Владимир Савов проведоха серия от срещи с гуверньора на ЦБИ Патрик Хонахън, заместник-гуверньорите Сирил Ру с Штефан Герлах, и директора по надзора на финансовите пазари Гарет Мърфи.

На срещите бяха обсъдени широк кръг от въпроси, засягащи макропруденциалния надзор, защитата на правата на потребителите на финансови услуги, управлението на последствията от системна банкова криза при практически пълна национализация на банковия сектор, мерките, предприети от ирландския финансов регулатор за запазването на ликвидността и прозрачността на пазарите на ценни книжа в тези условия. Бяха разгледани и ползите и предизвикателствата от присъединяването към единния банков надзор, важността от приемане на  законодателството в областта на реструктурирането на кредитни институции, както и значението на навременната и ефективна комуникационна стратегия от страна на финансовите  институции и регулаторите за минимизиране на последствията върху доверието във финансовата система. 

Гуверньорът Хонахън подчерта важността от  незабавния достъп до механизма на Спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) на Европейската Централна Банка, от който Ирландия, като страна от Еврозоната, е имала при избухването на кризата през 2008г. Привличането на независими външни – чуждестранни – консултанти за оценка на банковата система пък е способствало за повишаването на доверието към регулатора и прилаганите от него мерки от страна на ЕЦБ, институционалните инвеститори и обществеността. 

Председателят Мавродиев изтъкна, че банковата криза в България е заострила вниманието на обществеността и политиците върху важността от добре функциониращи защитни механизми за вложителите, инвеститорите, а и за самите финансови институции. Необходими са не просто допълнения във финансовото законодателство, а и преосмисляне на цялостната стратегия по тези проблемни въпроси, подчерта той. 

Според Мавродиев, включването на България към механизма за единен банков надзор, както и възможно най-бързото присъединяване към Еврозоната трябва да бъдат възприети като национални приоритети със стратегическо значение. Реализирането им ще спомогне за повишаване на доверието в банковия надзор и регулация над банките в страната, запазването на финансовата стабилност у нас и по-добра защита на икономиката ни от сътресения, заяви той.

На работно посещение във Франкфурт на 30.10.2014 г. председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе среща с вицепрезидента на Европейската централна банка Витор Констанцио. Срещата бе в контекста на усилията на КФН, като член на Консултативния съвет за финансова стабилност (КСФС) и Европейския съвет за системен риск, да съдейства за запазване на финансовата стабилност в България и за намиране на оптимално решение за излизане от кризата с КТБ АД.

Г-н Констанцио подчерта, че с оглед съхраняване на доверието във финансовата и в частност в банковата система, и минимизирането на дългосрочните отрицателни ефекти върху икономиката, в случаи, подобни на кризата с КТБ АД е целесъобразно да се търсят бързи и ефективни решения насочени към осигуряване на достъп на вложителите до техните гарантирани средства, които са блокирани. Той изрази готовност, при поискване от страна на България, ЕЦБ да предостави експертна помощ за подготвяне на възможни промени в банковото законодателство – след политически консенсус за необходимостта от такива.

Стоян Мавродиев изрази мнение, че включването на България към механизма за единен банков надзор, както и възможно най-бързото присъединяване към Еврозоната трябва да са национални приоритети със стратегическо значение. Реализирането им ще спомогне за запазването на финансовата стабилност в страната и по-добра защита на икономиката й от сътресения, заяви той.

На срещата участва и Владимир Савов, член на КФН с ресор „Защита на потребителите на финансови услуги”.