Представители на КФН участваха в Петата национална конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2006г.”, която се проведе в Свищов на 5 и 6 юни т.г.

Заместник-председателите на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн и Бисер Петков, заедно с експерти от управленията, взеха участие в Петата национална конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2006г.”, която се проведе в Свищов на 5 и 6 юни т.г. Застрахователният форум бе организиран от Стопанска академия "Димитър Ценов" със съдействието на фондация "Проф. д-р Велислав Гаврийски", Комисията за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи, Висшето училище по застраховане и финанси, Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, браншовите организации на здравноосигурителните компании и застрахователните брокери.

По време на двудневния форум участниците очертаха актуалното състояние на застрахователния пазар в България и бе направен обзор на готовността на бранша за прилагането на Кодекса за застраховането. По отношение на допълнителното пенсионно осигуряване акцентът беше поставен върху предизвикателствата и отговорностите на пенсионноосигурителната система във връзка с европейската интеграция.

Презентации на лектори от КФН:

Предизвикателствата пред допълнителното пенсионно осигуряване в процеса на присъединяване към Европейския съюз
Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”

Обзор на готовността на застрахователния пазар за прилагане на Кодекса за застраховането
Николай Петков – началник-отдел „Регулаторна политика” към управление „Застрахователен надзор”, КФН

Регламентиране на фазата на изплащане – фондове за допълнително пенсионно осигуряване
Божидар Първанов – началник-отдел „Оценка на риска” към управление „Осигурителен надзор” , КФН

Представители на Йорданската Комисия по ценни книжа бяха на работно посещение в Комисията за финансов надзор

Тридневното официално работно посещение на представителите на йорданската Комисия по ценни книжа в Комисията за финансов надзор се осъществи по линия на TAIEX (Инструмент за техническа помощ при обмена на информация) към Главна дирекция „Разширяване” на Европейската комисия.  

Йорданската институция е създадена през 1997 г. като автономен административен орган за надзор на капиталовия пазар в Кралство Йордания. Мисията и целите на йорданската комисия, както и на Комисията за финансов надзор на Република България, са свързани със създаването и поддържането на ефективен, справедлив и прозрачен капиталов пазар. Основните й задачи са да бъде осигурена защита на интересите на инвеститорите, защита на капиталовия пазар от различни видове рискове, засилване на доверието в капиталовия пазар, както и усъвършенстване на местното законодателство и дейността на комисията. Поднадзорни лица на йорданската комисия са Фондовата борса в Аман, Депозитаря на ценни книжа, взаимните фондове и инвестиционните посредници. През 2008 г. йорданската комисия се е присъединила към многостранния Меморандум за сътрудничество на IOSCO.

В този смисъл сътрудничеството между двете институции има стабилна основа, а опитът на КФН като институция от страна-членка на ЕС, е изключително важен и полезен за йорданските експерти.

В хода на работното посещение гостите се запознаха с опита на нашата надзорна институция по отношение на практиката на разделяне на сметки, съдържание на договори с клиенти, разделяне на клиентски активи в случай на несъстоятелност, банков сетълмент по сметките и контрола, осъществяван от страна на комисията. Йорданските специалисти бяха осведомени и за отношенията с инвестиционните посредници, както и с видовете отчети, които те предоставят на КФН при изпълнение на задължението за разделяне на сметки. На гостите бяха представени и практически казуси по обсъжданите теми.

Учебната визита даде възможност не само на представителите на йорданската Комисия по ценни книжа, а и на българските им колеги да възприемат нови гледни точки, да откроят добрите практики и да се подготвят по-добре за предизвикателствата, възникващи в глобалния финансов свят.

Комисията за финансов надзор е натрупала значителен опит в организирането на европейски проекти по обучение и засилване на административния капацитет на държави от Балканите (Босна и Херцеговина, и Черна гора), но досега не е имала възможност да посрещне гости от Кралство Йордания, затова настоящото посещение се приема като възможност за разширяване на международните ни контакти и в Близкия Изток.

Представители на застрахователния надзор представят развитието на българския застрахователен пазар на Среща във Виена

Заместник–председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”  – Ралица Агайн и Стефан Стоилков, Директор на Дирекция „Регулаторна политика и анализи” ще представят днес и утре (15 и 16 Май) развитието на българския застрахователен пазар през 2005 г. и последните реформи, проведени в него на среща със свои колеги от австрийското Министерство на финансите, австрийската Асоциация на застрахователите и др. Българските надзорници участват в среща, посветена на предизвикателствата, свързани с предстоящото разширяване на Европейския застрахователен пазар по покана на австрийската Асоциация на застрахователите, на която среща ще присъстват представители на австрийските застрахователни компании. 

 

Представени бяха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор пред Комисията за бюджет и финанси

Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на зам. председатели на управления „Надзор на инвестиционната дейност“ и на „Застрахователен надзор“

В Комисията по бюджет и финанси днес преминаха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на съответните кандидатури. За зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ беше предложена Мария Филипова. За зам. председател на управление „Застрахователен надзор“ беше предложена кандидатурата на Илиана Христова.
 
В мотивите си той изтъкна, че Мария Филипова е с над 10 г. опит в законовата, правната и нормотворната дейност в сферата на финансите и държавната администрация. Според него кандидатурата ѝ е най-подходящият избор за заместник-председател „Надзор на инвестиционната дейност“. Притежаваната от г-жа Филипова експертиза, придобита по време на работата ѝ в държавната администрация показва широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури. „Базирайки се на резултатите от работата на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите, вярвам че тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II). Сигурен съм, че ще успеем да направим България атрактивна и предсказуема дестинация по отношение на небанковия сектор.“, подкрепи изборът си г-н Атанасов пред Комисията за бюджет и финанси.
 
След представяне на мотивите на Председателя на КФН, г-жа Филипова изложи  визията си за развитие на капиталовия пазар в направление „Надзор на инвестиционната дейност“. Концепцията ѝ е насочена към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, и стремежът към по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Г-жа Филипова акцентира върху следните предизвикателства: намаляване на инвестициите в България и оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни, както и липсата на достатъчна финансова грамотност.
 
Фокусът в концепцията на г-жа Мария Филипова бе поставен в 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България и устойчивост на очакваните резултати.
 
1.Подобряване на регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Осигуряването на финансовата стабилност на сектора е основната цел, която Комисията трябва да постигне в сферата на управление на капиталовия пазар. Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвижда се продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
 
2.Намаляване на административната тежест на капиталовите пазари и мерки за оптимизация на процесите и дигитализация чрез новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство. Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги.  Основен елемент ще бъде и изграждането на единен портал за подаване на информация от публичните дружества. Проектът се нарича „Единна входна точка“ и е свързан с това, че всички участници на капиталовия пазар в България имат нормативни задължения да разкриват информация пред Комисия за финансов надзор, Централен депозитар, Българска фондова борса и медии.
 
3.Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
 
Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи мотивите си относно предложението на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, водещ управление „Застрахователен надзор“. Според него Илиана Христова е ръководител с неоспорими качества и умения, изявен професионалист, чиято дейност винаги е била насочена към контролиране на лица в данъчната приходната администрация на Република България. „В резултат на мерките и дейностите, предприемани от г-жа Христова като ръководител на функция „Контрол“, а в последствие и в качеството ѝ на директор на най-голямата териториална дирекция на НАП, тези лица се трансформират в хора с нагласа на мислене към доброволно изпълнение на задълженията и формиране на гражданско самосъзнание. Смятам, че в актуалната ситуация, в която сме поставени за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“ и със заявката, която дадохме за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще, опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение.“    
Атанасов коментира, че г-жа Христова има опит в ръководенето на над 2500 човека, както и непрекъсната комуникация с клиентите на най-голямата държавна администрация в България.
 
„Смятам че,  за да се справим със сериозното предизвикателство и липсата на комуникация с казуса бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения, опитът при управлението на процеси и стиковане на много заинтересовани лица с разнопосочни цели по един казус. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица.
 
Осигуряване на финансовата стабилност на сектора на застраховането е един от ключовите елементи, по които ще работим. За осъществяване на контрол е необходимо и да видим голямата картина и да мислим в мащаб. Илиана Христова е човекът, отговарял години наред за събираемостта на задълженията в НАП.  Постигнатите резултатите са впечатляващи. Вярвам, че цифрите говорят сами по себе си.“ каза Председателят на КФН в представянето си.
 
В концепцията си г-жа Христова, представи формула за осигуряване на стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  Контрол, Комуникация, Кризисна превенция и Дигитализация. В детайл тя разгърна  всеки един елемент:
 
1.Контрол, включващ активиране на мерките за дистанционен контрол, проверки на място и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност, както и начертаване на още по-сериозни мерки за контрол в областта на застраховането. Най-сериозният акцент е върху преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
 
2.Комуникация чрез изграждането на структурирана комуникационна стратегия, активен дискусионен режим с обществото и между институциите, диалог с всички заинтересовани страни в процесите на застраховането преди излизане с финални за изпълнение решения. Като конкретни примери активиране на комуникация за предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, както и разбира се, дискусии с браншовите организации и гражданите за системата бонус-малус.
 
3.Кризисна превенция в сектора на застраховането с цел анализ на рисковете и стратегическо планиране на превантивни мерки от отношение на застрахователите и по отношение на застрахованите лица. Основната цел е превенция и защита на всички участници в процесите по застраховане и стабилизиране на сектора чрез преодоляване на проблемните зони.
 
4.Дигитализацията, като крайната ѝ цел е  КФН да има бърза и навременна обратна връзка от крайните потребители.
Г-жа Христова каза още, че „Като организация ние сме длъжни да се вслушаме в гласа на крайния потребител, така че да сме в негова подкрепа в процеса на обслужване на клиенти, а не да създаваме идеи, които да затрудняват потребителите.“

 

Бойко Атанасов

Илиана Христова

Председателят на КФН: „Въвеждането на еврото не изисква преподписване на договори“

От 1 януари 2026 г. България ще въведе еврото като своя официална валута. Това голямо икономическо събитие предизвиква редица въпроси, особено сред потребителите на финансови услуги. Именно по тази тема в интервю за Българското национално радио (БНР) председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански даде важни разяснения и насоки към гражданите.

В разговора той категорично заяви, че преминаването към еврото няма да налага преподписване на действащи договори, независимо дали става дума за застраховки, допълнителни пенсионни продукти или инвестиционни услуги. Всички съществуващи договори ще останат в сила, като сумите по тях ще бъдат автоматично преизчислени в евро при фиксирания курс.

Г-н Големански обърна внимание и на повишения риск от злоупотреби в такива преходни периоди. Той посочи, че вече са постъпили сигнали за подвеждащи предложения, с които се приканват хора да „обновят“ своите договори, а също така се дават обещания за бързи и нереалистични печалби. В тези случаи най-често се упражнява натиск за незабавно подписване на нови документи – нещо, което според председателя на КФН, е ясен сигнал за нередност.

В интервюто той призова гражданите да бъдат особено внимателни и да не подписват нищо, което не разбират напълно. Подчерта, че при съмнение за измамна практика, всеки може да се обърне към Комисията за съдействие. Комисията е насреща, за да информира, защити и подкрепи потребителите в този важен етап от преминаването към еврото.

Допълнителна информация относно ефекта от въвеждането на еврото върху небанковия финансов сектор може да бъде открита както в секцията, посветена на еврото в уебсайта на Комисията за финансов надзор, така и на официалния портал evroto.bg.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов откри кръгла маса, посветена на „Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането“, организирана от ВУЗФ

Бойко Атанасов, председател на КФН

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab, съвместно с Българската фондова борса (БФБ), организираха кръгла маса на тема "Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането".
Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, откри събитието. Той лично поздрави организаторите и доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за инициирането на професионалния и експертен дебат, чиято цел е да се обсъдят аспектите и очакваните ефекти от Зелената сделка пред банковата и инвестиционната общност в България.
Г-н Атанасов заяви, че „Зелената сделка е огромен шанс за страната ни, защото тя може да бъде онзи катализатор, които ни е необходим, за да постигнем ускорен икономически растеж и съответно да повиши икономическото ниво на бизнеса и на важни икономически и социални процеси“. Той отбеляза още, че от една страна чрез европейския зелен пакт и посредством Плана за инвестиции за устойчива Европа, България ще получи големи инвестиции, а от друга, Зелената сделка ще даде стабилност и устойчивост на процесите по отношение на конкурентоспособността както в Европа, така и в национален мащаб, което ще се отрази на енергийната ефективност. Именно чрез Плана за инвестиции на зеления пакт, ще се създаде една рамка, която да улесни и стимулира публичните и частните инвестиции в прехода към независима, екологична и конкурентна икономика.
Председателят на КФН обърна внимание, че „на фона на турбулентните времена, в които живеем – времена на пандемия, икономически кризи и инфлация, финансовата общност трябва да има предсказуемост и готовност за предизвикателствата, които предстоят и пред които ще бъдем изправени в утрешния ден“.
Г-н Бойко Атанасов отправи и силно послание към участниците в дебата, че именно чрез дискусията и споделяне на различни експертни гледни точки ще бъдат очертани визията, стратегиите и съответно конкретните цели за бъдещето на финансовия сектор в резултат на Зелената сделка.
Заместник-председателите на КФН, ръководещи управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и управление „Застрахователен надзор“ също бях специални гости на събитието. Те се включиха в дискусията с представителите на инвестиционната общност за предизвикателствата, произтичащи от прилагането на новата регулаторна рамка, свързана с устойчивите финанси и възможностите за създаване и предлагане на нови финансови продукти. И г-жа Филипова и г-н Савов отбелязаха, че посоката на работа е за още по-добра информираност на участниците на пазара и на инвеститорите, така че да могат да преразгледат възможностите за устойчиви инвестиции. Именно поради тази причина от особено значение са ролите, които имат емитентите, включително и застрахователите  в процеса по преминаване към устойчиво инвестиране, както и инвестиционните посредници и управляващите дружества, които ще осигуряват необходимата информация на своите настоящи и потенциални клиенти за перспективата на устойчивите финанси.
В представителите на КФН изразиха увереност, че с общите усилия на бизнеса и регулатора ще се постигне необходимият баланс между бизнес дейностите, опазването на околната среда и социалните аспекти за осигуряване на трайна добавена стойност за българското общество.
Бойко Атанасов, председател на КФН

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов – представи селектиран на европейско ниво проект

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), представи идейния проект на Комисията за разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Предложеният проект с работно заглавие „FinLit Adventures – an interactive simulation game“ се основава на „рамките за финансова компетентност“, разработени от Европейската комисия и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), които целят да подкрепят допълнително държавите членки на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от дигитализацията във финансовите услуги.

„FinLit Adventures“ е сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС. Реализацията на проекта става възможна чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) – програма на ЕС, в рамките на която на страните от Съюза се предоставя съобразен с нуждите им технически експертен опит за изготвяне и изпълнение на институционални, административни и стимулиращи растежа и укрепващи устойчивостта структурни реформи.

„В цифровото десетилетие на Европа Комисията за финансов надзор е ключов участник в дигитализацията в небанковия финансов сектор. От съществено значение е по-младото поколение, а и цялата общественост, да разполагат с комплекс от знания и умения, за да се ориентират в управлението на  личните финанси. Подрастващите са в решаващ етап от живота си, когато започват да вземат решения относно парите – от управлението на стипендиите си до планирането на бъдещите си разходи. Но въпреки усилията на образователната система, често се изправят пред финансовите предизвикателства на ежедневието. Симулацията за дигитална финансова грамотност ще предостави уникалната възможност за създаване на безопасно и увлекателно онлайн пространство, където всеки да може да повиши финансовите си компетенции – не само наша стратегическа цел, но и ос за укрепване на икономическото бъдеще на обществото“, заяви г-н Атанасов по време на представяне на проекта пред служителите на КФН.

BoykoAtansov
Бойко Атанасов

Сред приоритетите на Комисията за финансов надзор, съгласно нейната Стратегия за периода 2022–2024г., е осигуряването на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари. За да отговори на очакванията на обществото и по-специално на нуждите на подрастващите от получаването на базови финансови понятия, Комисията ежегодно участва в Световната седмица на парите, осъществи за 21-ва поредна година образователната инициатива, в партньорство с МОН и фондация „Атанас Буров“ – „Небанковият  финансов сектор в България“, разработи сайта „Твоите финанси“ и реализира дигиталната кампания „#Инвестирай безопасно“. Като продължение на тези инициативи, Комисията разработи настоящия проект, който има за цел да надгради финансовите познания на подрастващите, за да бъдат подготвени за срещата с небанковите финансови продукти и услуги, но от гледна точка на позиционирането им в дигиталния свят и повишаване на уменията им за използване на цифровите технологии.

Цифровата култура в съвременната епоха означава контрол върху финансовото благосъстояние, взимане на информирани решения и пълно възползване от предимствата на дигиталната ера. В синхрон с Националната стратегия за финансова грамотност, както и с визията си за развитие, Комисията за финансов надзор продължава социално отговорната си политика за надграждане на финансовите познания, поведение и отношение на подрастващите.

Председателят на КФН, Бойко Атанасов, участва в конференция по повод Деня на банкера

На 6 декември 2022 г. Асоциацията на банките в България (АББ) събра видни представители на финансовия сектор по повод Деня на банкера. Официалното събитие започна с конференция, която бе открита от г-жа Диана Митева – председател на Управителния съвет на АББ.

Първият панел на конференцията – модериран от г-жа Митева, с участници – Радослав Миленков, подуправител на Българска народна банка, Бойко Атанасов, председател на Комисия за финансов надзор, Людмила Петкова, зам.-министър на финансите, бе посветен на новите реалности – макроикономически фактори и регулаторна среда.

Председателят на КФН поздрави банкерската общност за празника, като сподели своето вярване, че банковият и небанковият сектор всъщност са 2 страни на една и съща монета в уравнението на новата икономическа реалност.

 „Регулаторите трябва да поставят акцент върху тези регулации, които позволяват на бизнеса да взима информирани и етични решения в променящата се среда. Трябва да създадем нови принципи, които да бъдат адекватни на новата реалност. Разбирането, че регулаторите са котвата на кораба, който плава, е неправилно, ние сме компасът, който го предпазва, за да не се сблъска с подводни скали, ние сме партньори на бизнеса и на инвеститорите. Моята визия за КФН не е за хибернация, а по-скоро за проактивна стратегическа позиция, в която да търсим предизвикателствата, както на макроикономическо ниво, така и на оперативно бизнес ниво. Вярвам, че независимо от новата икономическа реалност и геополитическа ситуация, днес, всички ние заявяваме своята готовност да работим заедно за  стабилността и бъдещето на българската икономика, като своевременно съблюдаваме за глобалната дигитализация, европейската зелена сделка и предстоящото влизане в Еврозоната – тенденции, които ни провокират да сме обединени, за да бъдем устойчиви, от една страна, а от друга – дръзко да посрещаме всяка промяна“, заяви той.

Бойко Атанасов

Според него най-голямото предизвикателство несъмнено е въвеждането на еврото, от което зависи бъдещето на българската икономика и на живота в страната. Сред другите предизвикателства водещи са финансовите иновации, които могат да позиционират капиталовия пазар на едно ново ниво, но същевременно трябва внимателно да бъдат въведени. Председателят на КФН сподели още, че „ние самите работим активно за дигитализация на Комисията за финансов надзор – намаляване на административната тежест към поднадзорните лица, така че България да бъде място, на което лесно да се прави бизнес“. Той обяви, че до дни ще стартира и мобилно приложение на КФН за улеснение на потребителите и поднадзорните лица.

След приемането на новите регулации, Комисията за финансов надзор ще има важна задача да създаде регулаторна сигурност и повишена оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, като насърчи развитието на иновациите, но и като продължи да поддържа сигурна среда за оптимално, но най-вече сигурно потребителско изживяване.

Вторият панел бе посветен на „Погледа напред – банките и техните клиенти“ с участието на  Атанас Пеканов, служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства, Цветанка Минчева, зам.-председател на Управителния съвет на АББ, и Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика“ АД.

Конференцията бе последвана от празничен коктейл по случай „Деня на банкера“.

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Председателят на КФН, Бойко Атанасов, представи Стратегията за развитие на регулатора за 2022 г. – 2024 г. по време на участие в кръгла маса „Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата“

Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, представи част от постигнатите резултати от КФН за периода 2019 г. – 2022 г., както и важни акценти от приетата Стратегия за развитие на КФН за периода 2022 г. – 2024 г. Представянето днес беше в рамките на кръгла маса на тема „Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него.

Периодът 2019 г. – 2022 г. от една страна е времевата рамка на Стратегията на КФН за посочения период, а от друга, именно този период съвпада и с избора на Бойко Атанасов за поста председател на Комисията.
„За тригодишния период успяхме да осигурим устойчива стабилност на застрахователния пазар, въведохме иновации в регламентите на капиталовия пазар и засилихме до степен на изключителна стриктност и пълна прозрачност пенсионноосигурителния пазар. Всичко това се случи в синхрон с развитието на организацията – дигитализация, оптимизирани процеси и същевременно усъвършенстване на екипа от специалисти на високо ниво на КФН. Работихме с видимост към обществото за всяка една иновация или санкция, която сме извършили.“
Бойко Атанасов Кръгла маса ВУЗФ 2
Г-н Атанасов представи накратко и приетата нова Стратегия за развитие на КФН за периода 2022 г. – 2024 г. като основен и важен инструмент за постигане на поставените цели и очакваните резултати. „Фактите за постигнатите до момента резултати, изложени в отчета за предходния период, представен на официалната страница на КФН показват, че Стратегията на КФН е добре формулирана и се изпълняват основните приоритети и заложените подцели. Стратегията на КФН за предстоящия период е в посока на няколко основни приоритета, като поставените крайни цели са намаляване на административната тежест, гъвкавост и адаптивност към бизнес средата и оптимизиране на процесите чрез дигитализация.“

По време на обсъжданията на кръглата маса г-н Атанасов обяви и предстоящото представяне на новия институционален сайт на КФН и на мобилното приложение на Комисията, чиято цел е улесняване на потребителите в процеса на получаване на информация за регулациите в небанковия финансов сектор. Бойко Атанасов описа и функциите на Иновативния център, осигуряващ единна контактна точка с ФинТех дружествата. Ясно беше подчертано, че в процес е и работата по създаването на единна информационна система за подаване и получаване на информация от поднадзорните лица в електронен стандартизиран формат.

„Ние сме в ролята на рефер, а не на играч. В детайл – имаме за цел да създадем условия за равнопоставеност в критериите за достъп до капиталовите пазари и възможности за лоялна конкуренция между участниците. Когато даваме доверие и отношение, получаваме доверие и отношение. Това трябва да е основният принцип на функциониране не само на Комисията, а и на всяка друга държавна организация. Основният стил на управление трябва да е авторитетен, а не авторитарен“, заяви още г-н Бойко Атанасов.
Бойко Атанасов Кръгла маса ВУЗФ 3
Представянето завърши с акцент върху регулаторните функции на КФН и произтичащите от тези процеси ползи за потребителите на финансови услуги, чрез осигуряване на стабилни и сигурни финансови пазари.
По време на събитието, панелистите – водещи представители на държавните институции и регулаторни органи, експерти, представители на академичните и научните среди, в лицето на Фискалния съвет, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, Българската банка за развитие, Уникредит Булбанк, Българския форум на бизнес лидерите, ВУЗФ, Българската Народна Банка, Българската Фондова Борса и КФН, дискутираха взаимодействието между бизнеса и държавата, стратегическите ѝ направления и приоритети, държавния бюджет като инструменти при провеждането на тази политика, както и докъде следва да се разпростира регулаторната функция на държавата.
Кръгла маса ВУЗФ - Бойко Атанасов

Председателят на КФН, Бойко Атанасов, откри юбилейната конференция „140 години българско застраховане“

На 5 октомври 2022 г., в присъствието на официални лица и гости, се проведе юбилейна конференция по повод отбелязването на 140 години от поставяне началото на застраховането в България и 30 години от създаването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Престижното събитие се организира от АБЗ, с която Комисията за финансов надзор (КФН) поддържа дългогодишни партньорски взаимоотношения.

Конференцията бе открита от г-н Константин Велев – председател на УС на АБЗ, г-жа Даниела Добрева – заместник-министър на финансите и от г-н Бойко Атанасов – председател на КФН. Присъстваха и водещи фигури на европейското застраховане – г-жа Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Михаела Кьолер – генерален директор на Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe и Дидие Милеро – ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Европейската комисия.

Pic1

Г-н Велев постави акцентите на конференцията – регулации, конкурентоспособност и нарастващите климатични, демографски и дигитални рискове на съвремието, както и търсенето на подходяща защита срещу тях.

В своето изказване, заместник-министърът на финансите – г-жа Даниела Добрева, подчерта успешното партньорство на Министерство на финансите с КФН и АБЗ, като „целта е повишаване защитата на потребителите на застрахователни услуги, гарантирането на финансовата стабилност и запазване конкурентоспособността на българските застрахователи“.

Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, отправи приветствие към участниците и сподели, че „ролята на Асоциацията на българските застрахователи е да е стълб за сигурност, да е балансьор за дипломатичност, да е визионер за покоряване на нови хоризонти. Вярвам, че думите, описващи най-добре съвместната ни работа със застрахователния сектор в България са диалог, технологична насоченост и кауза“.

Pic2 1

Комисията за финансов надзор ще продължи да подкрепя застрахователната индустрия и да работи за постигане на гладко прилагане на новите регулации, касаещи този сектор в страната. Към първото полугодие, той представлява 3,9 % от БВП, изчислен въз основа на брутния премиен приход (застрахователно проникване), и 8,2 %, изчислен въз основа на активите на застрахователите (данни за 2021 г.). За първото шестмесечие на 2022 г. българските застрахователи реализират брутен премиен приход в размер на 1,7 млрд. лв., като се отчита ръст от записаните премии от 11% и за същия период са изплатени обезщетения в общ размер от 684 млн. лв., като същият нараства с 10% на годишна база.

Цитираните данни са показател за стабилен застрахователен пазар, което е предпоставка за по-високото ниво на конкурентоспособност и същевременно за запазване на доверието в него. Предстои създаването и въвеждането на иновации, с потенциал застрахователните компании и техните клиенти да се позиционират на друго ниво.

Pic5 scaled

По време на конференцията, в дискусионната част на панела „Застрахователен пазар: Регулации и конкурентоспособност – в търсене на баланса“, взе участие г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Бяха обсъдени фундаментални за застраховането теми и очертани ефективни политики за стимулиране развитието на сектора, с всички произтичащи ползи за икономиката и обществото.

Pic6

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 5 )