Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на свое заседание, проведено на 13.10.2022 г., взе решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането. Датата, на която ще се проведе изпитът, е  28.01.2023 г.

Кандидатите, които имат желание да се явят на изпита, в срок до 28.11.2022 г. могат да подадат „Заявление за допускане до изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, заедно с приложенията към чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 28 на КФН, в „Деловодство” на Комисията за финансов надзор и подписани с електронен подпис на delovodstvo@fsc.bg.

Заявлението за допускане до изпит е по образец, утвърден от заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и е публикувано на официалната страница на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg в рубриката „Административни документи”, раздел „Форми и образци”, подраздел „Застрахователна дейност” – „Заявление за допускане до изпит за оценка на знанията и уменията по чл. 303, ал. 2, т. 2 от КЗ“.

Тематичният обхват на изпита за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, е оповестен  на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Застрахователна дейност”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за застрахователни брокери”.

За допускане до изпит за застрахователен брокер се заплаща такса в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съгласно Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор. Същата следва да бъде заплатена от одобрените да се явят на изпит кандидати, в срок до 5 (пет) дни преди датата на изпита, по сметка на Комисията за финансов надзор:

IBAN: BG 95 BNBG 9661 3000 1415 01

BIC на БНБ-ЦУ: BNBGBGSD

Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на свое заседание, взе решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането. Датата, на която ще се проведе изпитът, е 28.01.2023 г.

Кандидатите, които имат желание да се явят на изпита, в срок до 28.11.2022 г. могат да подадат „Заявление за допускане до изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, заедно с приложенията към чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 28 на КФН, в „Деловодство” на Комисията за финансов надзор и подписани с електронен подпис на delovodstvo@fsc.bg.

Заявлението за допускане до изпит е по образец, утвърден от заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и е публикувано на официалната страница на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg в рубриката „Административни документи”, раздел „Форми и образци”, подраздел „Застрахователна дейност” – „Заявление за допускане до изпит за оценка на знанията и уменията по чл. 303, ал. 2, т. 2 от КЗ“.

Тематичният обхват на изпита за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, е оповестен на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Поднадзорни лица”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за застрахователни брокери”.

За допускане до изпит за застрахователен брокер се заплаща такса в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съгласно Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор. Същата следва да бъде заплатена от одобрените да се явят на изпит кандидати, в срок до 5 (пет) дни преди датата на изпита, по сметка на Комисията за финансов надзор:

IBAN: BG 95 BNBG 9661 3000 1415 01

BIC на БНБ-ЦУ: BNBGBGSD.

Подготвя се провеждането на втори стрес-тест за европейския застрахователен сектор по искане на Европейския икономически и финансов комитет (EFC), който ще се проведе от Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). EIOPA е създаден в резултат на реформите, извършени в структурата на надзор на финансовия сектор в Европейския съюз. Той е част от Европейската система на финансовите надзорни органи, състояща се от три европейски надзорни органи (ESAs) и от Европейския съвет за системен риск (ESRB).
Тестът ще бъде извършен със сътрудничеството на Европейския съвет за системен риск (ESRB) и съответните национални надзорни органи, като се очаква да започне в началото на второто тримесечие на 2011 година.
Целта на стрес-теста ще бъде определяне и количествено оценяване въздействието на различни сценарии на стрес върху финансовото състояние на застрахователите в условията на неблагоприятна и тежка икономическа среда.
Тестът ще бъде насочен към европейския застрахователен сектор и ще включва най-малко 50 % от застрахователните компании във всяка страна на база брутен премиен приход. Първият стрес тест обхващаше само 30-те най-големи европейски застрахователни групи. Понастоящем EIOPA подготвя предложение за стрес-теста, включващо обхват на упражнението, рамка, и икономически сценарии, при които ще бъдат тествани финансовите позиции на застрахователите. Преди да определи окончателната рамка на стрес-теста, EIOPA ще се консултира с националните надзорни органи и асоциациите на застрахователите.

Днес, 1 септември 2005 г.,  се проведе среща между  представители на МВФ и  заместник – председателя на КФН Ралица Агайн в рамките на редовната мисия на фонда  в България.

По време на срещата бе обсъдено  състоянието на застрахователния сектор в страната, дейността на надзорната институция, както и инициативите на КФН във връзка с развитието на нормативната база и въвеждането на международни стандарти в областта на застрахователната дейност.

Заместник-председателят на КФН Ралица Агайн запозна представителите на МВФ с проекта на кодекса за застраховане и представи предвидените мерки за повишаване обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.

Представителите на фонда изказаха задоволство от постигнатия напредък и успешното  функциониране на интегрираната надзорна институция – КФН.

По инициатива на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор” на 27 октомври 2011 г. се проведе среща между представители на надзорната институция и директорите на лицензираните здравноосигурителни дружества, на  която присъства ръководният екип на управление „Застрахователен надзор”, както и представители на проверяващите екипи и специалисти по лицензионния режим на дружествата по доброволно здравно осигуряване. Повод за организиране на такава среща са извършваните в момента проверки на дейността по сключване на здравноосигурителни договори, където от управление „Застрахователен надзор” са констатирали множество случаи, в които дружествата предлагат здравноосигурителни пакети по общи условия, тарифи и лимити, различни от одобрените от надзора.
Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) предвижда разрешителен режим за всяка промяна във вече одобрените здравноосигурителни пакети, както и при предлагането на нов пакет от здравноосигурителни услуги, каза г-н Богоев. Ролята на надзорната институция е да съблюдава спазването на законите и ние ще бъдем безкомпромисни в това отношение. Той обърна внимание, че е необходимо да бъдат стриктно спазвани разпоредбите на закона и при констатиране на нарушения ще бъдат предприети предвидените от закона действия с цел преустановяване на тази практика и защита на осигурените лица.
Председателят на Асоциацията на лицензираните здравноосигурителни дружества д-р Мими Виткова наблегна на факта, че въпросната уредба е изключително архаична, ЗЗО не е сериозно актуализиран от 2002 г. и регламентира лицензионен режим за всяка промяна в здравноосигурителен пакет при положение, че в страните от Европейския съюз се  практикува свобода на договарянето.
Експерт от управлението обясни, че свободата на договаряне не се прилага при специален режим на надзор, на какъвто подлежат здравноосигурителните дружества. Изрично се забранява договаряне, осъществено в противоречие с повелителни разпоредби на закона и в този смисъл принципът на свобода на договаряне не може да се съществува самостоятелно и независимо от специалния режим на ЗЗО.                                                                                                                                                                                 
Представители на дружествата подкрепиха наказателните мерки, които надзорната институция ще трябва да предприеме във връзка с предлагането на нелицензирани пакети здравни услуги, тъй като някои дружества предлагат цени много по-занижени от реалните и създават дъмпинг на пазара. Освен нелоялна тази конкуренция е и неморална, тъй като ниските цени не само понижават качеството на услугата, но и създават предпоставка, въобще да не бъде извършена такава услуга, което вече застрашава човешкия живот и здраве, беше мнението на някои представители.
Проблемите в този бранш са много, се разбра от дискусията по време на срещата и затова беше взето решение за провеждането на широк дебат във връзка с функционирането на доброволното здравно осигуряване. КФН заяви своето съгласие за участие в работна група от представители на надзора и бизнеса, която да подготви нова законова рамка, съобразена с европейките директиви и настоящата пазарна ситуация по отношение на дейността на въпросните дружества.

Вчера, на 30 септември 2010 г., ръководството на КФН  се срещна с представители на застрахователния бранш в България, където беше представена проектопрограма за развитието на застрахователния пазар и надзор. На срещата присъстваха представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Гаранционния фонд (ГФ) и Националното бюрото „Зелена карта”.
Ръководството на КФН, начело с председателя, представиха на срещата проектопрограмата като един отворен документ с очакването застрахователите да дадат своите идеи и предложения по въпросния проект. Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, предостави за обсъждане  изготвената проектопрограма, в която най-застъпената тема бе застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Като първата стъпка в посока преодоляване на проблемите, свързани с ниския обхват, закъсненията в  отчитането на полиците, повишаване качеството на данните, адекватността на премиите по застраховката на поетите рискове и достатъчността на техническите резерви е приемането на две наредби на първо четене на 29 септември 2010 г.
Наредбата за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането ще постави начало на отчитането на полиците в рамките на 24 часа след сключването им, както и ще спомогне да се елиминират редица грешки, които сега се допуснат при полиците „на кочан”. Предвижда се въвеждането на електронен четец за разчитане на информацията от свидетелствата за управление и създаване на регистър на щети в ГФ.
Измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви, се отнасят до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно: въвежда се резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС. Образуването на този резерв се налага поради завишения риск по тази застраховка, породен от високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената, както и от увеличение на плащанията вследствие нарастване на средния размер на претенциите, особено във връзка с неимуществени вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите, предявени по съдебен ред, както и голямото забавяне в предявяване на щетите.
С приемането на двете наредби се цели намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, повишаване на отчетността на сключените полици по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и изолиране на грешките при попълване на полиците.  Те са изпратени на застрахователите за съгласуване и след получаване на предложенията от тях ще бъдат предложени за гласуване на второ четене.
Друга заложена мярка в проектопрограмата е изготвяне и приемане на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди. Вече са направени първите стъпки в тази насока, като се ползва италианския и испанския опит. Въвеждането на тази методика ще доведе до по-голяма информираност и по-справедливи обезщетения, откъдето се очаква да се намали броя на предявяваните пред съда претенции.  
 Изготвят се критерии за присъждане на рисков рейтинг на застрахователите за надзорни цели, който да се определя от мястото на даден застраховател в т.нар. рискова матрица, която се изгражда в зависимост от вероятността за настъпване на риск и ефекта от настъпване на съответния риск върху пазара. Тази оценка на риска ще позволи надзорните действия да се ориентират към по-рисковите застрахователи и областите от дейността им, изложени на по-голяма вероятност от неблагоприятно развитие. 
По отношение на застрахователните брокери предложението в проектопрограмата е да бъдат завишени изискванията към минимално изискуемия капитал, като размерът и структурата му ще бъдат определени с наредба. Това предполага, че финансовите брокери могат да бъдат единствено капиталови дружества (акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност). Предвижда се и да се повишат изискванията за обучение и квалификация на служителите, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество.
На срещата се обсъдиха и комисионните на брокерите, особено по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, които в България са доста по-големи от тези  в Европа. От бранша се предложи дори да се въведе административно определяне на максимален размер на комисионните на брокерите по отношение на „Гражданската отговорност”, като се постави лимит от 10-15 %.
На срещата бяха обсъдени и проблеми свързани с животозастраховането и доброволното здравно осигуряване.
Представителите на застрахователния бранш приеха проектопрограмата и се ангажираха в рамките на месец да направят своите предложения по нея. Г-н Богоев ги покани в края на октомври в същия формат да се съберат на нова среща, на която да се уточнят вече съгласуваните мерки  за развитието на застрахователния бранш.

Днес, 2 ноември 2010 г., се проведе поредната среща между заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, Борислав Богоев и членовете на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Гаранционния фонд (ГФ). На срещата присъстваха директорите на управление „Застрахователен надзор” както и представители на почти всички застрахователните компании.  Обсъдиха се всички начертани въпроси от първата среща на 30 септември 2010 г., свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, а имено наредбите за изграждането и поддържането на информационна система за оценка и контрол на риска и измененията в Наредба № 27 за методиката за образуване на технически резерви във връзка със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Надзорът представи коригираните проекти на наредбите, следствие направените предложения и забележки от страна на застрахователите, които предстоят да се гласуват на второ четене. Сред промените в наредбата за информационната система е отпадането на електронния оптичен четец при сключването на застраховката като задължително условие и са удължени сроковете за влизането й в сила.  В Измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите се въвежда резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС, обясниха представители на надзора, като минималните суми за покритие на риска са различни за различните видове превозни средства. Другото предложение за промяна в същата наредба е да се фиксират  административните и аквизиционите разходи по застраховка „Гражданска отговорност” до 20 %.

Обсъдиха се и промените в Наредба №24 за задължителното застраховане, където предложението на надзора е да се посочи комисионната на брокерите в полицата по застраховка „Гражданска отговорност”, за да има откритост и прозрачност при предоставянето на тази застраховка.  Промените на тази наредба предстоят да се разгледат на първо четене, след което тя ще бъде предоставена за съгласуване с бранша.
Предстои обсъждане на методиката за уреждане на претенции за неимуществените вреди, която надзорът предостави в работен вариант на бранша, както и подробно и детайлно да се разпишат правилата за въвеждане на системата бонус-малус. Следващата подобна среща бе определена за 2 декември 2010 г.
.

На 10 декември 2009 г. в аулата на Висшето училище по застраховане и финанси се проведе семинар на тема „Прилагане на директивата Платежоспособност II”.
 Семинарът беше организиран от Комисията за финансов надзор по линия на съвместния Туининг проект BG/07/IB/EC/02 с Министерството на икономиката и финансите на Италия и имаше за цел да въведе участниците в основните принципи, заложени в директивата, приета окончателно от Европейския парламент и от Съвета на ЕС на 22.04.2009 г. Бяха разгледани изискванията и предизвикателствата, произтичащи от прилагането на директивата за участниците на застрахователния пазар и за надзорните институции.
 Лектори бяха водещите експерти от Института за надзор на застрахователните и взаимнозастрахователните дружества на Република Италия (ISVAP) – Фаусто Паренте, директор, Стефано Паскуалини и Франческа Буцичели, помощник директори в дирекция „Международни отношения”.
 В семинара взеха участие служителите от управление „Застрахователен надзор” на КФН, представители на застрахователните компании – членове на Асоциацията на българските застрахователи, адвокати и журналисти.

Презентациите на лекторите (на английски език) могат да бъдат намерени в „Събития”.