Комисията за финансов надзор (КФН) прие Наредба за регистрите на Гаранционния фонд и за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Наредбата бе одобрена днес и от министрите на вътрешните работи и на транспорта, с които се приема съвместно. С тази наредба се урежда достъпа на застрахователите до данни от МВР чрез онлайн връзка в реално време, като при сключване на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ползвателите на застрахователни услуги ще предоставят само регистрационния номер на превозното средство и номера на свидетелството му за регистрация (номер на талон). Така полиците по ГО на автомобилистите ще се издават много по-бързо, тъй като с въвеждането на регистрационния номер на автомобила автоматично ще се зареждат всички данни от регистъра на МВР, които досега се преписваха от талона-номер на рамата, кубатура, мощност, собственици и т.н. Това ще спести време и евентуални неприятни ситуации за застрахованите лица, тъй като се елиминира риска от грешка при въвеждането на данните. Освен това с наредбата се създава и правната и техническа рамка МВР да предоставя на застрахователите чрез онлайн услуга информация за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата. Тази информация ще бъде елемент от системата „бонус-малус” и по този начин изрядните водачи ще плащат по-малко за застраховката в сравнение с нарушителите. Обменът на данни в реално време и съответно сключването на полици по описания начин трябва да започне от началото на август 2017 г.

Наредбата също така предвижда всяка издадена застрахователна полица да влиза автоматично в реално време в регистър на Гаранционния фонд, до който достъп ще имат МВР и КФН. По този начин МВР ще разполага с информация в реално време за сключените полици. С наредбата се урежда и поддържането на регистър на предявените и изплатените претенции и регистър по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и по застраховка „Автокаско", с което КФН ще може да проследява по електронен път всяка заведена претенция. Чрез регистъра на претенциите КФН ще осъществява и постоянен контрол дали застрахователите разполагат с достатъчни резерви да изплащат обезщетения по автомобилни застраховки, които заедно формират над 70% от пазара на застрахователни услуги.

Комисията за финансов надзор ще представи подробен преглед на дейността си през 2016 година с Годишния отчет пред парламента. Предлагаме съвсем кратък преглед на някои основни теми, по които работихме през отиващата си година.

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР
От началото на 2016-а влезе в сила новият Кодекс за застраховането, който приложи изискванията на Европейската директива, известна като Платежоспособност II. С този Кодекс значително бе повишена защитата на ползвателите на застрахователни услуги. Новата нормативна уредба съществено увеличава изискванията към застрахователите и гарантира тяхната финансова стабилност. В края на годината КФН прие и нова наредба, която прави значително по-прозрачни финансовите отчети на компаниите в бранша и гарантира пълна съпоставимост на информацията в тях. 
Значително се модернизира и разви инфраструктурата и информационните системи, които обслужват този пазар. Застрахователите ще могат да ползват данните от информационните масиви на МВР, което ще ускори издаването на полиците по Гражданска отговорност. С въвеждането на данните от талона на превозното средство автоматично се попълват и данните в полицата, което ще намали грешките и е в интерес на потребителите. По отношение на Гражданската отговорност вече функционира и база данни за предявените и изплатените претенции от всички застрахователи, което дава възможност на КФН в реално време да следи движението по всяка предявена претенции и освен това да има ясна представа за резервите на отделните застрахователи и капацитета им да изплащат обезщетения по Гражданска отговорност и Автокаско.
Значително се скъсиха сроковете по разглеждането на жалби на ползватели на застрахователни услуги. Благодарение на по-добрата организация КФН се произнася по-бързо, което е в услуга на потребителите.

ОСИГУРИТЕЛЕН НАДЗОР
В областта на допълнителното пенсионно осигуряване положихме значителни усилия за подобряване на нормативната уредба, като за съжаление голяма част от нашите идеи не получиха необходимата законодателна подкрепа.
Въпреки това обаче не може да не се отчетат влезлите в сила изменения относно намаляване размера на събираните от пенсионноосигурителните дружества удръжки от всяка осигурителна вноска с 0.25 на сто годишно до достигането на 3.75 на сто през 2019 г. и такси за управление на средствата на осигурените в задължителните пенсионни фондове лица с 0.05 на сто годишно до достигането на 0.75 на сто през 2019 г.; отпадането на таксата при прехвърляне на средствата от един фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в друг съответен; повишаване периодичността на оповестяване на информацията за инвестициите на пенсионните фондове с цел прозрачност и завишен обществен контрол и др.
Към настоящия момент в Народно събрание е внесен законопроект, с който се предлагат редица важни промени в Кодекса за социално осигуряване – усъвършенстване на режима за инвестиране на средствата на пенсионните фондове с цел създаване на възможности за постигане на по-добра доходност при управление на средствата на осигурените лица, завишаване на изискванията към управлението на пенсионноосигурителните дружества, засилване на контролните функции на банките, в които се съхраняват активите на пенсионните фондове, завишаване на изискванията по отношение компетентността на осигурителните посредници, увеличаване на размера на прилаганите санкции и диференциране на техния размер според вида на нарушението и др.
 
КФН ще продължи активно работа като в интерес на осигурените лица ще търси най-добрите решения за регулиране дейността на пенсионноосигурителните дружества, в т.ч. създаване на възможности за постигане на по-добра доходност при управление на средствата на осигурените лица, завишаване на изискванията към управляващите и представляващите пенсионноосигурителните дружества, завишаване контролните функции на банките, в които се съхраняват активите на пенсионните фондове, завишаване на изискванията относно компетентността на осигурителните посредници и др.
 
ИНВЕСТИЦИОНЕН НАДЗОР
Създаден бе Съвет за развитие на капиталовия пазар. Съветът предложи Стратегия с цяла поредица от конкретни мерки, които биха обърнали неблагоприятната посока на развитие на фондовата борса от последните години и могат да окажат полезно въздействие върху икономиката като цяло.
Попълнихме някои бели полета в закона с Наредба за колективните инвестиционни схеми. Така стана възможна появата на пазара на първия български борсово-търгуван фонд.
За да привлечем нови играчи на пазара подготвихме промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Ще се опише процедурата за промяна на условията на облигационна емисия, което ще повиши прозрачността и ще даде допълнителна защита на инвеститорите. Така ще бъдат отстранени някои сериозни дефекти при търговията с корпоративни облигации, които са констатирани отдавна, но едва сега се отстраняват.
Разработихме уредбата на фигурата на тайния клиент. Инвестиционните посредници ще бъдат задължени все по-задълбочено да информират своите клиенти за рисковете от борсовата търговия. Тайните клиенти ще ни помогнат да видим дали посредниците отговорно изпълняват тези изисквания.
Успяхме да се справим с едно непознато за нас предизвикателство – да приемем отчетите на енергийни и водоснабдителни компании, както и на фирми с държавно и общинско участие. Тази информация ще направи тези чувствителни за обществото сектори значително по-прозрачни.
 
Извън дейността на специализираните управления като политика на комисията поддържаме чест и откровен диалог с бизнеса. От 10 януари следващата година стартират ежеседмични разговори на компаниите от небанковия финансов сектор с ръководството на Комисията. В съгласие с поднадзорните лица подготвихме и внесохме в парламента законопроект, който ще осигури функционирането на един модерен и независим регулатор.
 

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане, животозастрахователните дружества и презастрахователите към края на месец септември на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2016 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Решение № 881-ПОД от 22.12.2016 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, "Решения", а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, "Форми и образци".

Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани страни за следното:
 
„АктивТрейдс – клон София” КЧТ, ЕИК 201961349, е клон на лицензиран инвестиционен посредник и има право да извършва инвестиционни дейности и да предоставя инвестиционни услуги на територията на Република България, считано от 08.06.2012 г.
 
ActivTrades PLC е инвестиционен посредник, лицензиран и регулиран от Financial Conduct Authority, Великобритания (FCA) и е вписан в регистъра на FCA с регистрационен номер 434413.
През 2011 г. в Комисията за финансов надзор на Република България е постъпило уведомление от Financial Conduct Authority, Великобритания за намерението на ActivTrades PLC да извършва дейност на територията на Република България чрез установяване на клон.
През 2012 г. клонът на ActivTrades PLC, Великобритания, на територията на Република България е създаден с наименование „АктивТрейдс – клон София” КЧТ и е вписан в регистъра на Комисията за финансов надзор с регистрационен номер 03-242 (http://212.122.187.59/public/index.php?lang=bg&language=bg-BG&option=com_content&view=category&layout=blog&id=2&Itemid=103&bridge=y&backId=2&act=DISPLAY&tplId=Tpl_18&docId=4184242&rndrType=ADDITIONAL&drvrName=HTML). „АктивТрейдс – клон София” КЧТ извършва дейност на адрес гр. София 1404, ж.к. Манастирски ливади – изток, бул. България № 69, ет. 12, ап. офис 12.
 
На територията на Република България „АктивТрейдс – клон София” КЧТ има право да извършва следните инвестиционни дейности и услуги:
– приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти, включително посредничество за сключване на сделки с финансови инструменти;
–  изпълнение на нареждания за сметка на клиенти;
– предоставяне на услуги, свързани с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги;
 –  инвестиционни дейности и услуги по Приложение І, Раздел A и Раздел Б, т. 1-6 във връзка с базовия актив на деривативни финансови инструменти по раздел В, т. 5 – 7 и т. 10, когато са свързани с предоставянето на инвестиционни дейности и услуги по Приложение І, Раздел A и Раздел Б, т. 1-6 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (MiFID).
 
за следните финансови инструменти:
–  ценни книжа;
–  инструменти на паричния пазар;
–  опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и други деривативни договори върху ценни книжа, валута, лихвени проценти, доходи или други деривативни инструменти, индекси или финансови показатели, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка или чрез парично плащане;
–  опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и други деривативни договори върху стоки, задълженията по които трябва да бъдат изпълнени чрез парично плащане или задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора);
– опции, фючърси, суапове и други деривативни договори върху стоки, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка, когато те се търгуват на регулиран пазар и/или на многостранна система за търговия;
–  договори за разлики.
 
Комисията за финансов надзор на Република България смята, че провеждането на преднамерени негативни кампании или действия срещу инвестиционни посредници, лицензирани от Комисията за финансов надзор, или срещу инвестиционни посредници от други държави членки, имащи право да извършват дейност на територията на Република България, с цел създаване на негативна репутация сред инвеститорите са абсолютно недопустими. Подобни действия няма да се толерират от страна на регулатора, тъй като създават лоша репутация на инвестиционните посредници и водят до застрашаване на стабилността на капиталовия пазар и на интересите на инвеститорите и/или потенциалните инвеститори.

Управляващият комитет удължава до края на януари 2017 г. срока за преглед на балансите на застрахователи и презастрахователи и за прегледа на активите на пенсионните фондове.

Резултатите на отделните дружества ще бъдат готови до края на годината, както бе планирано. Във връзка с прегледа на резултатите на групово ниво,  които включват и показателите на свързани застрахователни компании от други държави, Управляващия комитет реши, че е уместно да се удължи срока до 23 януари 2017 г . Заедно с резултатите от прегледите ще бъдат оповестени и резултатите от стрес теста на застрахователния сектор до 3 февруари 2017 г.

На свое заседание Комисията за финансов надзор прие Наредба за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. С наредбата се урежда регулярното счетоводно отчитане по международните счетоводни стандарти на компаниите от този сектор. Въвеждат се още по-високи изисквания, насочени към спазването на отчетността и прозрачността, по които да работят застрахователи, презастрахователи и Гаранционния фонд.

 

Ръководството на комисията за финансов надзор ще се среща всеки вторник между 15 и 16 часа с представители на небанковия финансов сектор. Бизнесът ще има възможност в открит диалог да дискутира с представители на Комисията проблемите, които затрудняват функционирането му, и да отправя предложения за подобряване на бизнес средата. Първата среща е предвидена за 10 януари 2017 година.
 
„Прекият контакт с бизнеса е конкретната реализация на политиката на откритост и прозрачност, която обещах при встъпването ми в длъжност”, коментира председателят на КФН Карина Караиванова. „Директното общуване ще ни даде възможност да избегнем недоразуменията, да спестим усилия и на двете страни в процеса и да направим дейността си по-ефективна в услуга на бизнеса и обществото”, допълни тя.
 
Координацията на срещите ще става чрез Дирекция „Връзки с обществеността и протокол на КФН”, като желаещите да се включат в тях компании трябва да подават заявките си на мейл: press@fsc.bg.

На днешното си заседание КФН одобри План за действие през 2017 година. В резюме основните дейности по приоритетите за следващата година са следните:
Планът за действие на Комисията за финансов надзор за 2017 г. е изготвен за постигане на приоритетите и стратегическите цели в Стратегията на Комисията за финансов надзор за периода 2016 – 2018 г.
Голяма част от заложените дейности в Приоритет 1. Провеждане на последователна, прозрачна и предвидима регулаторна политика за постигане на стабилност и доверие в небанковия финансов сектор представлява нормотворческа дейност, осъществяване на постоянен диалог със заинтересованите лица, анализи на регулаторната рамка и процесуалното представителство, изготвянето на предварителни оценки на въздействието на законопроекти, както и съобразяването на проектите на нормативни актове с препоръки от анализите за съдебната практика и работата по постъпилите в КФН жалби на потребители.

В Приоритет 2. Осъществяване на ефективен надзор върху небанковия финансов сектор и поддържане на стабилни финансови пазари са заложени дейности за актуализиране на наръчниците за дистанционен надзор, проверки на място, както и на наръчника за правомощията на КФН, с цел съобразяване с промени в законодателството, с насоки и препоръки, издадени от органи и структури на Европейската система за финансов надзор, и усъвършенстване на надзорната дейност. Включени са и дейности по анализ и оценка рисковете, на които са изложени участниците на финансовите пазари, усъвършенстване на процеса по ранна идентификация на рисковете в Комисията, както и извършването на дейности с фокус превенция и насърчаване на добрите бизнес практики.

За постигането на Приоритет 3. Институционално развитие и повишаване на административния капацитет за ефективно административно управление две дейности излизат на преден план, а именно: изготвяне и приемане на План на КФН за изпълнение на препоръките в доклада на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) и дейности по привличане на експерти с необходимите професионални квалификации за ефективна работа в Комисията. Успоредно с това са заложени дейности за усъвършенстване на професионалните умения на служителите чрез провеждане на специализирани обучения, а чрез вътрешен обмен на информация ще се постигне мултиплициране на ефекта от натрупаните в Комисията знания и експертиза и повишаване на общото нива на компетентност.

Голяма част от заложените дейности в Приоритет 4. Изграждане и поддържане на модерна информационна инфраструктура за целите на ефективния финансов надзор са свързани с осигуряването на интегрирана информационна и комуникационна система. Те включват неотложни дейности по изграждане и внедряване на модули на интегрирана информационна система: единен електронен регистър, аналитичен модул и др. От изключителна важност са и дейностите за повишаване на нивото на информационна сигурност и качеството на представяните ИТ услуги в Комисията.

В Приоритет 5. Осигуряване на ефективна защита на потребителите на финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие новите дейности са: актуализиране на Програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност, както и откриване на call center за граждани и бизнес за осигуряване на достъпност и по-ефективно административно обслужване. Наред с тях Комисията ще публикува регулярна информация за потребителите на финансови услуги, ще организира срещи и семинари за запознаване с новостите в дейността на КФН, както и активно ще участва в образователни инициативи с цел повишаване на финансовата грамотност.

Дейностите в Приоритет 6. Активно участие в надзорните органи на ЕС в областта на финансовите пазари и дейностите в областта на международното сътрудничество са пряко свързани с по-ефективното участие на представители на Комисията в органите и структурите на ЕС в областта на небанковия финансов сектор, сътрудничеството с надзорните органи на държави-членки на ЕС, държави-кандидатки и държавите, потенциални-кандидатки за ЕС, както и с трети страни и международни организации. През 2017 г. КФН ще осъществи активен диалог и сътрудничество с големи международни финансови компании с цел стимулиране развитието на българския капиталов пазар. В този приоритет са включени и дейности в процеса на подготовка и успешно осъществяване на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
 

С цел осигуряване на последователно прилагане Международните стандарти за финансово отчитане, ESMA публикува на 10.11.2016 г. публично изявление относно основните въпроси, които следва да бъдат взети предвид при въвеждането на МСФО 9 „Финансови инструменти”.

Целта е емитентите на ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар и техните одитори да вземат предвид това публично изявление, особено при оповестяванията и извършването на проверка на очакваните ефекти върху финансовите отчети на дружествата.

ESMA очаква публичното изявление да бъде взето предвид и отразено в годишните финансови отчети за 2016 г., междинните финансови отчети за 2017 г. и годишните финансови отчети за 2017 г., като по този начин се очаква да бъде повишена сравнимостта на финансовите отчети на европейско ниво.

ESMA заедно с националните компетентни органи ще следят нивото на прозрачност, което емитентите дават в своите финансови отчети относно въвеждането на МСФО 9, промените в счетоводните им политики произтичащи от въвеждането, както и необходимата информация за оценяването на възможното влияние върху финансовите отчети в периода на първоначалното прилагане на новия счетоводен стандарт.

Повече информация за публичното изявление е достъпна тук, а самото публично изявление може да намерите тук.
 
Превод на български език на текста на публичното изявление може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Европейски въпроси/ ЕС новини/ уведомления.
 
Във връзка с горното изявление следва да се има предвид, че Европейският банков орган (EBA) също е публикувал своя доклад за влиянието на МСФО 9, като същият може да бъде намерен тук.