Лоши бизнес практики ще се пресичат още в началото, казва новият председател на Комисията за финансов надзор

Още акценти: Като финансов регулатор ще бъдем предсказуеми за тези, които спазват законите, и непредсказуеми за склонните съзнателно да ги нарушават

След фалита на "Олимпик" променихме правила и изисквания, за да гарантираме стабилността на системата

Готвим нов вариант за “Бонус малус”, който ще бъде съобразен с обществените очаквания

Ще настоявам да няма чести и необосновани изменения в регулациите

Работи се по наредбата за изплащане на пенсиите от частните фондове

– Преди два месеца парламентът единодушно ви избра за председател на Комисията за финансов надзор . Коя бе първата ви задача на новия пост, г-н Атанасов?
– Преди да поема поста председател на комисията, аз бях на позиция заместник-председател на надзора на инвестиционната дейност в нея. От опита ми от есента на 2017 г. имах сериозната и обективна възможност да се запозная в детайли с актуалната ситуация в комисията – както на ниво позиционирането и спрямо поднадзорните лица, бизнеса, браншовите организации и институциите, така и в контекста на управление на екипа. Встъпвайки в длъжност, аз не започвам отначало, аз продължавам своята работа до момента. Разбира се, с много повече отговорности и по-широк спектър на дейност. Като изключително важен елемент в развитието на надзорната институция визирам процеса по идентифициране на потенциално недобри или лоши бизнес практики още в самото начало. В процеса на работа поставяме фокус върху риск-базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, в които са включени и други институции. Най-важното е да осъществяваме превенция чрез активна регулация, а не реакция в кризисни ситуации! Пред комисията стои целта да работим за създаване на репутация на стабилен, обективен и независим регулаторен орган чрез комуникационни кампании и диалог с обществото. Търсим диалогичност на всички нива, активна комуникация с бизнеса чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат. Пример преди дни са и резултатите от проведените срещи по повод изплащането на обезщетенията на близките на загиналите край Своге.
– Обещахте пред депутатите разработването на нова информационна система на КФН . Кога ще стане това?
– В синхрон с дигитализираното общество, в което живеем и работим, вярвам, че информационната система е крачка към по-добрата оперативна комуникация между институциите. Намаляването на административната тежест посредством оптимизация на процесите и дигитализация е основна цел за комисията. Като резултат целя КФН да предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност, както и прозрачност в надзорната дейност. Стъпка в изпълнението на Стратегията за развитие на капиталовия пазар е участието ни в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, чрез който едновременно да бъде подавана информация до Българска фондова борса, Централен депозитар, Комисията за финансов надзор и обществеността. Имам ангажимента да насърчавам активните действия от страна на комисията в тази насока. Убеден съм, че именно този проект ще доведе до облекчаване на изискванията към дейността на поднадзорните лица, ще намали административната тежест и ще бъде крачка в правилната посока. Изграждането на информационната система не е еднократен акт, още повече при наличието на повече от един участник. Сигурен съм, че страните в нея са заинтересовани да стартираме системата възможно най-скоро.
– След оттеглянето на първото предложение вече се работи по нов вариант на Наредбата за “Бонус- малус ” системата. Какви промени предвиждате и кога ще бъде готова?
– Обществената дискусия на проекта за система “Бонус-малус ” показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото, и ефективно прилагана, така че да постига своите цели, а именно – образуване на индивидуалната премия по застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача ,от една страна, и премирането на водачите без щети и нарушения, от друга, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Предстои завършването на работата по проекта на наредба за системата “Бонус-малус ”, съобразявайки се с конструктивните препоръки, направени по време на общественото обсъждане и постъпили в комисията. В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да я приемат – МВР и транспортното министерство, създадохме работна група, която подготвя нови алтернативни варианти на наредбата, и се преценяват нормативни промени, които следва както да отговорят на обществените очаквания, така и да постигнат стратегическите цели на тази система. Промените в проекта на наредба ще бъдат обсъдени с всички заинтересовани страни, преди да се премине към приемане. Целта е по – справедливото определяне на премията съобразно нивото на риск от причиняване на ПТП от водачите, което, надявам се, да доведе и до намаляване на жертвите на пътя.
– След фалита на ЗК “Олимпик” имаше апокалиптични прогнози за очаквани нови фалити, вече на български компании. Засега не се оправдават, но зрее ли някъде напрежение в сектора, и къде?
– Искам да припомня, че застрахователна компания “Олимпик” беше кипърски застраховател, който развиваше дейност у нас чрез клон, и надзорните ни правомощия спрямо него бяха силно ограничени. В резултат на извършвани проверки на застрахователите както на място, така и дистанционни комисията отправи редица препоръки с оглед подобряване дейността на застрахователните дружества, както и приложи законово определените надзорни мерки по отношение на системата на управление на застрахователите, надеждността и пълнотата на подаваните от застрахователите данни в информационната система на Гаранционния фонд, достатъчността на отделените резерви за покритие на възникналите щети. В случай на възникване на конкретни ситуации КФН своевременно ще предприеме действия за тяхното решаване. Нашата задача е защита на обществения интерес, застрахованите и застраховащите лица. Подчертавам “и застрахованите лица”, защото те са хората, които заплащат цената на застраховката.
– Предвиждате ли въвеждането на нови регулации за застрахователите и ако да, какви? А за пенсионните фондове?
– В процес на разработване и приемане са 3 наредби във връзка със завършване на подзаконовата нормативна уредба по прилагането на измененията в Кодекса за застраховането, произтичащи от въвеждането на европейските директиви относно разпространение на застрахователни продукти. С първата ще се регламентират изискванията за регистрация на предприятията, които ще извършват обучение на служителите на застрахователните брокери. С втората ще се регламентират изискванията за регистрация по електронен път на застрахователните посредници, а с третата ще се поставят допълнителни изисквания за преценка на определени инвестиционни застрахователни продукти като несложни, за да се създадат условия за по- облекчен режим за продажба на тези продукти. Проектите на нормативни актове бяха приети на първо разглеждане от комисията и бяха предоставени за обществено обсъждане. Предстои обобщаване на постъпилите предложения и окончателното приемане на нормативните актове. На равнище Европейски съюз тече процес по съгласуване на промените относно изискванията за финансова стабилност на застрахователите, с които застрахователните компании ще трябва да се съобразяват. През последните години бяха предприети значителни промени с цел усъвършенстване на регламентацията на частното пенсионно осигуряване, включително с оглед въвеждането на законодателството на ЕС за професионалното пенсионно осигуряване. Предстои доразвиване на уредбата за изплащане на пенсиите от частните фондове, като в тази насока експертизата на КФН ще подпомогне компетентните министерства при изготвяне на необходимите регулации.
– Ще лобирате ли пред депутатите да спре честото прекрояване на законовата и подзаконовата база, което обърква клиентите и затруднява работата на пенсионни дружества и на застрахователни компании?
– Сред приоритетите на КФН , заложени в концепцията за развитие на институцията, която представих и пред народните представители, е постоянен анализ на нормативната уредба и непрекъснат диалог със заинтересованите лица с цел нейното подобряване и доусъвършенстване и недопускане на чести, необосновани изменения в регулациите. Целта ми е комисията да работи прозрачно, предвидимо и с постигане на устойчиви резултати.
– Да разбирам ли, че комисията ще върви в посока на промяна – по-отворена за диалог както с обществеността, така и с останалите институции? Как ще го постигнете?
– Убеден съм, че единственият начин за постигането на целите ни е чрез партньорство, обмен на информация и споделен професионален опит. Давам и конкретен пример от днешния ден, а именно днес подписахме споразумение за сътрудничество между Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Това е стъпка в реализиране на стратегията за развитие на КФН посредством повишаване на ефективността на осъществявания диалог с другите държавни органи и разширяване на взаимодействието. Вярвам, че по този начин събирането на просрочени вземания на длъжници на НАП и на вземанията на КФН ще се ускори, гарантирайки, че сумите, възстановявани от КФН , ще бъдат плащани към поднадзорните лица, само ако нямат други задължения към бюджета. В рамките на съвместни проверки от екипи на НАП и КФН ще бъдат установявани компетентно факти и обстоятелства, като така се гарантира бързина на процесите и адекватна защита на финансовите интереси на гражданите и бизнеса по отношение на капиталовия, застрахователния и пазара на допълнително пенсионно осигуряване.
– Каква е стратегическата посока за развитие на финансовия регулатор?
– През последните две години комисията мина през динамични периоди. Основната цел, която поставям пред регулаторния орган, е създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от нас – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пенсионните фондове. Вярвам, че трите основни функции на ръководителя на регулаторния орган са: ясна визия за развитие, стриктен контрол спрямо поднадзорните лица и диалог спрямо всички заинтересовани участници в регулираните от органа процеси.
– А ако трябва да бъдете още по-конкретен?
– Основните посоки, в които вярвам, че е абсолютно необходимо да развиваме КФН , са три. На първо място е управление на позиционирането и репутацията на КФН като стабилен, обективен и независим регулаторен орган в обществото като цяло и по-специфично в сферата на дейността на трите управления, всяко от които отговарящо за съответната област на небанковия финансов сектор. На второ място е активиране на всички възможни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол. Основният ни фокус ще бъде върху риск базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Ще продължим със стрестестовете при поднадзорните лица с цел превенция и ранно диагностициране на проблеми. Ние сме задължени да осигуряваме финансовата стабилност на сектора. От съществена важност е българските застрахователи да поддържат адекватно ниво на резервите, като изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането. Моето вярване е, че ние можем и ще бъдем предсказуеми за тези от поднадзорните лица, които спазват законите и правилата, и непредсказуеми за тези от тях, които са склонни съзнателно да ги нарушават и да генерират негативни последици за гражданите на България. И на трето място е намаляване на административната тежест, за която вече говорихме. Всичко това със създаване на силен, мотивиран и с най-високо ниво на експертиза екип. Смело мога да заявя, че в екипа на комисията работят хора със сериозна експертиза и желание за развитие. Посоката за краткосрочното бъдеще е повишаване на мотивацията, на генерирането на нови идеи, тоест на креативността им и най-вече развитие по отношение на стратегията за прозрачна комуникация към гражданите и поднадзорните лица и партньорско отношение към институциите в България. Голямата цел е КФН да се отличи като една от организациите в България с екип от лидери, способни да информират и едновременно с това да генерират и анализират идеи. Но най-вече екип, който се гордее, че работи като едно цяло.

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Бойко Атанасов откри международната конференция "Многостълбовите пенсионни системи в Европа – ползи и бъдеще", организирана от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и управителния съвет на Федерацията на европейските пенсионни асоциации (PensionsEurope).
 
В словото си той акцентира върху действията, които ще предприеме управление „Осигурителен надзор“ в КФН, за създаване на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване, а имено контрол над пазарните участници за спазване на нормативните изисквания и постоянно усъвършенстване на съществуващата регулация. По този начин ще бъдат коригирани констатираните законови празноти и несъответствия, съобразно промените в икономическата и правна система.
 
Г-н Атанасов каза, че фокусът на работата на управлението ще е върху осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата на осигурените лица, което ще се постигне чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорните практики с европейските и чрез оптимизиране на правилата и системите за управление на рисковете. „Целта е да постигнем ефективно изпълнение на регулаторните и надзорни функции“, отбеляза той.
 
Накрая в обръщението си по повод откриването на форума г-н Атанасов каза: „Вярвам, че превантивните мерки, съвместната дискусия с всички заинтересовани лица, споделянето на добри практики са в основата на още по-ползотворна работа, резонираща в надграждане на процесите, създаване и поддържане на стабилен и прозрачен осигурителен пазар. Всички ние сме изправени пред общото предизвикателство да направим сектора на допълнителното пенсионно осигуряване по-ефикасен и с по-добър имидж. Трябва да намерим балансирана позиция, така че да спечелим доверието на хората“.
 
На форума се проведе дискусия във връзка с усъвършенстването на българския тристълбов модел и необходимите промени, свързани с финализирането на фазата на изплащане.
 
Представиха се различни многостълбови пенсионни системи в Европа, като г-н Янвилем Боума, председател на PensionsEurope, обясни, че европейската система е много разнообразна, тъй като някои държави имат силно развит втори стълб в пенсионните си системи, а други разчитат на държавното пенсионно осигуряване. Наблегна на факта, че много европейски държави вече модернизират пенсионните си системи и ролята на PensionsEurope е да помага тези системи да разчитат на улеснение от европейските институции. Той смята, че спестяването в пенсии подпомага държавното обществено осигуряване. Съобщи, че активно се мисли за предлагане на общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване и този продукт ще позволи на хората да спестяват по-добре. „Това е нова идея и ново предизвикателство, и ще покаже как Европа се движи напред и какво е състоянието на капиталовите пазари“, прогнозира председателят на PensionsEuroре.