КФН получи висока оценка за активната си международна дейност и високия си професионализъм

Комисията получи десетки поздравителни адреси по повод своята десет годишнина

 

 

По случай десетата си годишнина, Комисията за финансов надзор получи десетки поздравителни адреси от свои международни и българки партньори.

Председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари /ESMA/ Стивън Мейър поздрави КФН за добре свършената работа и активната позиция на България по европейските теми за финансов надзор. Габриел Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване /EIOPA/, благодари на Комисията за активната й роля за поддържане на стабилността на застрахователната общност и тази на професионалното пенсионно осигуряване.

Главния прокурор на България, Сотир Цацаров, поздрави КФН, че е наложила в работата си принципите на коректност, отговорност и професионализъм и е утвърдила позицията си на специализиран държавен орган, защитаващ интересите на застрахованите и осигурените лица, и на инвеститорите в страната. Той пожелава на екипа й да работи все така мотивирано и компетентно за функционирането на стабилна, устойчива и прозрачна финансова система у нас. От НОИ подчертават в поздравлението си професионализма, отговорността и усилията, които служителите на КФН полагат при изпълнение на отговорните си функции. Според тях е неоспорим факт, че в условията на дълбока финансова и икономическа криза, регулаторът е успял да запази доверието на хората в стабилността на финансовите пазари и да осигури нормалното им функциониране. НОИ изтъква, че разчита на доброто си партньорство с Комисията по отношение на развитието и прилагането на българския пенсионен модел, чийто три стълба се допълват и са взаимно свързани. Президентът на КНСБ акцентира върху това, че КФН има важна роля на омбудсман, а чрез членството си в структурите на ESMA и EIOPA активно участва при вземането на решения за регулаторната и надзорна дейност на европейските пазари. Същевременно от КНСБ отчитат заслугите на Комисията за усъвършенстване на нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване, както и за усилията в сферата за защита на потребителите на финансови услуги. ДАНС поздравява КФН с факта, че е успяла да се утвърди във времето и да изпълнява своята основна мисия – да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България, както и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбелязват, че пенсионноосигурителните дружества винаги са считали, че Комисията е най-действеният гарант за ефективността и доверието към осъществяваната от тях дейност. Винаги сме разчитали на поддържането на активен, отговорен и конструктивен диалог с КФН, който е от полза на гражданите и на обществото ни като цяло. Ръководството на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) подчертава волята, твърдостта и професионализма на КФН в поддържането на стабилността и прозрачността на небанковата финансова система в България – мисия, която високо се цени от всички организации и институции на застрахователния пазар. От Държавната комисия по сигурността на информацията също поздравяват КФН за това, че спомага за поддържане на стабилността и прозрачността на финансовата система. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) изтъква безспорната роля на КФН за поддържане на стабилността и финансовата система в България, а от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) посочват КФН като конструктивен и активен партньор в търсенето на възможности за създаване на най-благоприятни условия за развитие на инвестиционната среда в България и за утвърждаването на европейските и световни стандарти в търговията с ценни книжа.

EIOPA обявява публична консултация относно “Насоки за разглеждането на жалби от застрахователни посредници”

EIOPA кани всички заинтересoвани страни да предоставят коментарите си относно посочените насоки. Те са логическо продължение на предходните „Насоки относно разглеждането на жалби от застрахователни предприятия” и целят да осигурят цялостна защита за потребителите.

Насоките покриват сходни теми, както тези при застрахователите: подходящи вътрешни системи за контрол на жалбите, предоставяне на информация на потребителите и утвърдени процедури за разглеждане на жалби. Насоките се отнасят и за националните компетентни органи (НКО), които следва да ги включат в своите надзорни практики по подходящ начин, като така ще се осигури минимум ниво на съгласуване на регулаторната и надзорна рамка в ЕС. При създаването на насоките EIOPA преди всичко се е стремил да спази принципа за пропорционалност, който цели да осигури, че ползите за потребителите ще бъдат повече, отколкото разходите за НКО и посредниците. Бил е отчетен и разнообразния по характер и размер пазар на застрахователни посреднически услуги в Европа. Насоките са придружени от Доклад, който доразвива принципите в тях чрез детайлни примери на надзорни практики, директно рефериращи към текстове от насоките.
 
Консултацията ще приключи на 28 юни 2013 г., в 13:00 ч.

Коментарите могат да се изпратят на следната електронна поща: CP-13-006@eiopa.europa.eu.

Изпратените след тази дата коментари или тези, които не са под формата на предоставения формуляр, няма да бъдат разгледани.

Необходимите документи и формуляри са достъпни на електронната страница на EIOPA: https://eiopa.europa.eu/consultations/consultation-papers/index.html

Стоян Мавродиев: Комисията за финансов надзор, заедно с БНБ и МФ, е стълб на финансовата стабилност на България

Премиерът Марин Райков, управителят на БНБ Иван Искров и председателят на Сметната палата Валери Димитров произнесоха речи на десетата годишнина на КФН

Комисията за финансов надзор тържествено отбеляза десет години от основаването си в присъствието на министър-председателя Марин Райков, министъра на финансите Калин Христов, управителя на БНБ Иван Искров, председателя на Сметната палата Валери Димитров, посланици, представители на финансовия сектор у нас и партньори.

В речта за откриване на събитието, председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че със своята добра работа и отговорно поведение институцията е допринесла България да запази финансово стабилна, без сериозни сътресения и без необходимост да се получават държавни помощи. Като член на Съвета по финансова стабилност, КФН работи съвместно с всички институции в името на разумната политика, за да няма експерименти във финансовата област. „Независимо от всички трудности, които страната и нейните граждани изпитват, България стои относително добре на фона на световната криза, което в голяма степен се дължи на работещите във финансовия сектор”, допълни той. Стоян Мавродиев акцентира върху успешната международна дейност на Комисията, която активно участва в новата европейска надзорна архитектура.

Министър-председателят Марин Райков изтъкна в речта си, че създаването на силни, независими, ефективни и отговорни регулатори е условие за доброто функциониране на всяка икономика. Целта на реформата през 2003 г. бе да се създаде именно такъв регулатор, който да консолидира и осигури ефективен надзор върху небанковия финансов сектор. Според премиера ефектите от добрата регулация на банковия и небанковия сектор у нас са видими в различните сектори на икономиката. Той подчерта, че примерът на добре структурираните регулатори във финансовия сектор трябва да се приложи в процеса на реформа на всички регулаторни органи в страната. Министър-председателят Марин Райков отчете, че в резултат от дейността на КФН и БНБ финансовият сектор у нас е преминал без сътресения през глобалната финансова криза, което е ясен индикатор за качеството на регулаторите у нас. „От позицията на натрупаните през последното десетилетие надзорен опит и капацитет в рамките на КФН, може смело да се заяви, че създаването на обединен регулаторен орган през 2003 г. се оказа модерно и ефективно решение, допринасящо за изграждането на стабилен небанков финансов сектор.”, каза в заключение премиерът Марин Райков.

Управителят на БНБ Иван Искров, който е и вносител на Законопроекта за КФН, представи накратко историята и мотивите за създаване на Комисията. „От три зависими от изпълнителната власт агенции – Държавната комисия за ценни книжа, Агенция за застрахователен надзор и Държаната агенция за осигурителен надзор, се стремяхме да създадем силен, обединен, независим надзорен регулатор на финансовите пазари по подобие на банковия надзор”, изтъкна в словото си той. Според него ключово за добрата дейност е силната персонална и финансова независимост на КФН, която трябва да отговаря за своята работа само пред Народното събрание и обществеността. „През последните няколко години Комисията за финансов надзор премина през един изключително тежък период на силна проверка, вкл. опити за подчиняване на регулатора и други експерименти, намаляване на бюджета, поръчкови проверки от АДФИ и др., но КФН устоя, което означава, че механизмът й е бил правилно заложен”. Иван Искров припомни, че предишното ръководство на финансовото министерство се е опитвало да посегне на двата милиарда лева от Сребърния фонд, но е било спряно от БНБ и КФН с подкрепата на ЕЦБ и МВФ, което позволява днес фискалният резерв на страната да е близо 5 млрд. лева. В речта си управителят на БНБ каза още: „Днес Комисията за финансов надзор, като партньор, работи много тясно и в страната и с европейските партньори. Комисията има изключително висока оценка и добър имидж на европейско ниво, което е важно за нашата страна”. Бъдете все така упорити в отстояване на интересите на обществото, пожела в заключение Иван Искров.

Председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, който също е сред архитектите на създаването на Комисията преди 10 години, посочи, че КФН е изключително устойчива институция, която се е оказала много трудоспособна.

За своето съществуване КФН се доказа като професионално работеща институция, която не може да бъде обвинена, че прокарва политически интереси. Заедно с БНБ, КФН се оказа много модерна институция, която следва добрите и предвидими практики на надзор. Двете институции могат да служат за пример за страни, които се смятат за много по-развити от България в областта на банковия и небанковия финансов сектор. Искам да пожелая на г-н Мавродиев да продължава успешната си мисия за ефективно регулиране и надзор на небанковия сектор, и добро взаимодействие с БНБ и МФ.

Важна информация за нефинансовите контрагенти по Регламента за извънборсовите деривати

След влизането в сила на Регламента за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистри на транзакции (EMIR) през миналата година, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) изготви формати на уведомления за нефинансовите контрагенти, които са страни по договори за сделки с деривати, сключени на извън регулиран пазар. Уведомленията следва да се подават до националния компетентен орган по прилагането на EMIR, както и до ESMA, когато позицията на даден нефинансов контрагент прехвърли определени клирингови прагове по някой от предварително зададените класове деривати, както и когато падне под тези прагове.
Стойностите на клиринговите прагове във връзка със задължението за клиринг са, както следва:

Стойностите на клиринговите прагове:
–   1 млрд. евро*  Договори за извънборсови деривати върху кредити
–   1 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху капиталови инструменти
–   3 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху лихвени проценти
–   3 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху чуждестранна валута
–   3 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху стоки и за други договори

* в брутна условна стойност

Форматите на уведомленията за нефинансовите контрагенти може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес: http://www.fsc.bg/Blanki-za-uvedomleniya-bg-865

Допълнително информация за прилагането на Регламента за извънборсовите деривати може да намерите на специално подготвената интернет страница от ESMA:
http://www.esma.europa.eu/page/European-Market-Infrastructure-Regulation-EMIR

Уведомленията към ESMA следва да бъдат изпращани на следния електронен адрес:
EMIR-notifications@esma.europa.eu

Уведомленията към Комисията за финансов надзор следва:
– да се изпращат на следния електронен адрес: delovodstvo@fsc.bg, подписани с електронен подпис, или
– да се изпращат по пощата, придружени с електронен носител (съдържащ файл във формат .xls), или
– да бъдат предоставяни на място в Деловодството на КФН с приложен електронен носител.

Одобрени са изменения и допълнения в правилниците на „УПФ ТОПЛИНА” и „ППФ ТОПЛИНА”

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на „УПФ ТОПЛИНА” и „ППФ ТОПЛИНА”. Пълният текст на решения № 231 -УПФ и  № 232 – ППФ може да намерите в раздал Административни документи / Решения

Решения за заличаване на застрахователни брокери

На основание чл. 163, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, зам. председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор” заличи изброените по-долу застрахователни брокери, от регистъра, воден от Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор:

  1. С Решение № 236 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „А 7” ООД;
  2. С Решение № 237 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Е Левъл” ООД;
  3. С Решение № 238 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД);
  4. С Решение № 239 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Иструм Груп” АД;

      5. С Решение № 240 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Скор” ООД.

Одобрени са изменения и допълнения в правилниците на “ЦКБ – Сила”

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на УПФ “ЦКБ – Сила” и ППФ “ЦКБ – Сила”. Пълният текст на решения №  229 – УПФ и  № 230 – ППФ може да намерите в раздeл Административни документи / Решения