Димана Ранкова, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издаде решение, с което одобрява Светослав Батуров за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Трейдвил” ЕАД, избран с решение от 17.09.2010 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството.
Решение 647 може да намерите в раздел „Административни документи”

На свое заседание от 13 октомври 2010 г. КФН взе следните решения:

1. Разрешава на УД „Нюуей Асет Мениджмънт” АД, гр. Варна, да прекрати дейността на управляваните от него договорни фонда „Нюуей Индекс плюс” и „Нюуей Нова Европа”. Одобрява ликвидатор на двата фонда и отнема разрешението за организиране и управление на договорните фондове, издадено на управляващото дружество „Нюуей Асет Мениджмънт” АД.

2. Разрешава на „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София, да осъществи публично предлагане на територията на Република България на дяловете на подфондове на инвестиционния фонд BayernLB, управляван от управляващо дружество BayernInvest Luxembourg S.A.

Димана Ранкова, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” издаде решение, с което отписва емисия ценни книжа в размер на 1 000 броя обикновени, неконвертируеми, безналични, поименни, лихвоносни и обезпечени облигации с номинална стойност 1 000 евро всяка, издадена от “София Комерс Кредит Груп” АД, от водения от КФН регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Отписва “София Комерс Кредит Груп” АД като емитент на ценни книжа от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.
Решение 649 може да намерите в раздел „Административни документи”.

Днес,12 октомври 2010 г., се проведе работна среща между ръководството на КФН и представители на асоциациите в небанковия финансов сектор – в капиталовия, застрахователния и осигурителния сектор. Целта на срещата бе да се обсъди меморандум за сътрудничество и взаимодействие между Комисията за финансов надзор и неправителствени организации в областта на небанковия финансов сектор. С подписването на въпросния меморандум ще се подобри координацията и поддържането на постоянен диалог между КФН и съответните неправителствени организации, ще се извършват съвместни действия и обмяна на информация с оглед повишаване качеството на предлаганите финансови продукти. Идеята е да се създаде Консултативен съвет, в който да участват председателите на всички асоциации и председателя на КФН. Като функция на бъдещия съвет е да   извършва анализ и оценка на актуалното състояние на сектора на небанковите финансови услуги, да инициира публични дискусии по актуални въпроси; да  разработва национална програма за повишаване финансовата култура на населението, както и да прави предложения за законодателни промени.
„Важно е да зачитаме мнението на бизнеса и заедно в конструктивен диалог да формираме определени политики, които са обществено значими за развитието на сектора като цяло –  каза г-н Мавродиев, председател на КФН
Към меморандума може да се присъедини и всяка друга неправителствена
организация в областта на небанковия финансов сектор, която има отношение към капиталовия, застрахователния и осигурителния сектор в Република България, и споделя изложените в него принципи и идеи.
След като асоциациите направят своите предложения по съдържанието на меморандума ще се проведе следваща среща за подписването му.

Днес, 11 октомври 2010 г., се проведе първата работна среща във връзка с изготвянето на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди с представители на Комисия за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи, Гаранционния фонд, Националното бюро „Зелена карта” . Предстои в работната група да бъдат поканени и асоциациите на застрахованите и пострадалите при катастрофи, както и Комисията за защита на потребителите, представители от Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет. Ще се осъществят  консултации с всички заинтересовани страни, тъй като за първи път се разработва методика за неимуществени щети, която защитава интересите на голям процент от българските граждани.
Тази методика е необходима поради изключително различните по размер обезщетения, които се присъждат за един и същ вид неимуществени вреди. Тя ще спомогне за по-добрата защита на потребителите и да се изплаща справедливо обезщетение на застрахованите лица. Методиката ще бъде съобразена с практиката, която е натрупана от застрахователните компании, от Гаранционния фонд, както и от европейските страни. На работната среща се уточниха някои принципи, които ще бъдат заложени в методиката.
Методиката е предназначена за доброволно уреждане по извън съдебен ред на отношенията между застрахователи и трети увредени лица. С методиката за извънсъдебно уреждане се цели  въвеждане на по-малко спорен и по-бърз процес за уреждане на претенции за телесни увреждания, при които ищецът има право на обезщетение. Тя ще се прилага единствено в случаи на доказана вина и не изключва увредената страна да се обърне към съда, ако не се постигне доброволно уреждане на случая. Тази Методика ще разглежда единствено обезщетението за претърпени телесни наранявания или смърт, подкрепени от съответните медицински доказателства.
Следващата работна среща ще се проведе след като се събере и обобщи информацията от застрахователните компании, от Гаранционния фонд и от Бюрото „Зелена карта” за броя претенции за неимуществените вреди както и за сумите, които са изплатени по тях.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри измененията и допълненията в Правилниците  за организацията и дейността на управляваните от  „Пенсионноосигурителен институт” АД фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсален, професионален и доброволен. . 

Решения 658,659 и 660 може да намерите в раздел „Административни документи”.

На 06 октомври 2010 г. в 17:02:48 часа (след края на търговската сесия) в КФН е получена вътрешна информация, свързана с депозирани молби за откриване на производства по несъстоятелност на „Мостстрой” АД и негови дъщерни дружества. Посочената информация е разкрита от емитента след настъпването на съответното събитие (на 06.10.2010 г.) и от тази гледна точка е налице спазване на изискванията на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти (ЗПЗФИ). Информацията е оповестена на обществеността чрез медийната агенция „Инвестор.БГ” на същия ден и е публикувана на интернет страницата на публичното дружество.
Съгласно глава Шеста от ЗПЗФИ, Заместник – председателят, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, разполага с правомощие да прилагат принудителни административни мерки по посочения закон с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и при застрашаване на интересите на инвеститорите в ценни книжа.
В конкретния случай, предвид навременното оповестяване на информацията от страна на емитента, както и поради факта, че същата е разкрита след края на борсовата сесия от 06.10.2010 г., не е налице нарушение на ЗПЗФИ, респективно не са налице вредни последици от такова нарушение и заместник председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” не открива административно производство по прилагането на принудителна административна мярка, насочена към спирането на търговията с финансовите инструменти на „Мостстрой” АД.
Що се отнася до защитата на интересите на инвестиралите в ценни книжа, като правно основание за прилагането на съответната принудителна административна мярка, която би била приложена по целесъобразност, е необходимо да се посочи, че тя също следва да произтича от конкретен факт, който да е в състояние да доведе до ощетяването на инвеститорите. С оглед обстоятелството, че информацията е била оповестена след края на търговската сесия на 06.10.2010 г., то инвеститорите са разполагали с достатъчно време,  за да се запознаят със съдържанието й, респективно да формират своето обосновано инвестиционно решение преди началото на следващата търговска сесия.
Наред с това, евентуалното спиране на търговията с ценни книжа на „Мостстрой” АД в резултат на разкритата от дружеството информация за неговата неплатежоспособност, би довела до невъзможност акционерите на публичното дружество да се разпоредят с притежаваните от тях акции, което от своя страна би накърнило техните интереси.
В конкретния случай, спадането на цената на акциите на „Мостстрой” АД е напълно закономерен от икономическа и финансова гледна точка процес, върху развитието на който КФН не би следвало да въздейства.
От всичко гореизложено следва, че не са били налице правни предпоставки за спирането от търговия на акциите на „Мостстрой” АД от страна на Заместник – председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, като и необходимост от прилагането на принудителна мярка по целесъобразност.
Следва да се има предвид, че КФН не разполага с правомощия, свързани с изпадането в неплатежоспособност на публична компания.
 Режимът, свързан с неплатежоспособността на акционерно дружество (АД) е уреден единствено от Търговския закон (чл. 608 и сл.). Това е въпрос от сферата на корпоративното управление на дадено търговско дружество и не е свързан с дейността на КФН.
 Фактът, че дружеството се търгува на „Българска фондова борса – София” АД (БФБ) по никакъв начин не обвързва КФН с намеса в оперативното му управление, било то с превантивна или друга цел.
  Ясно трябва да се подчертае, че конкретният случай представлява корпоративен проблем, като евентуалната намеса на КФН в текущото управление на публично дружество би било незаконосъобразно.
Законът възлага на КФН да гарантира на всеки участник правото на своевременен достъп на информация. В конкретния случай  „Мостстрой” АД като публично дружество, чиито акции се търгуват на БФБ, е предоставило информация на надзорната институция и на обществеността в съответствие с нормативните изисквания.
От анализа на отчетите на дружеството, които са публична информация е видно, че в тях подробно е разкрита информация за финансовото състояние на това дружество. От тази гледна точка единствено от инвеститорите зависи по какъв начин ще реагират на разкритата информация.
Отчетите са представени в КФН и на Медийната агенция, ползвана от публичното дружество  „Инвестор.БГ” на следните дати: Годишният финансов отчет за дейността на дружеството за 2009 г. – 31.03.2010 г., междинният финансов отчет за първо тримесечие на 2010 г. – на 01.05.2010 г., междинният финансов отчет за второ тримесечие на 2010 г. – на 30.07.2010 г.
Надзорната институция разполага с правомощие да изследва дали неплатежоспособността се дължи на неправомерни действия от страна на управляващите публичната компания, разкрита ли е своевременно информацията за неплатежоспособността, налице ли е търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти. В тази връзка КФН вече извършва проверка по случая, като до настоящия момент информация е изискана, както от Централния депозитар, така и от публичното дружество.
 След получаването на тази информация и нейното анализиране, КФН ще упражни съответните надзорни правомощия.
     

На интернет страницата на Комисията за финансов надзор в рубрика  “Статистика”, раздел "Капиталов пазар",  е публикувана информация, съдържащи данни за капиталовия пазар и съответното изменение на отделни показатели за неговото сътоянието през първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение с първото  шестмесечие на 2009 г.

В представените данни е разгледана динамиката в показателите, свързани с  активи, приходи и печалба в определения времеви период 30.06.2009 – 30.06.2010 г., като представените данни за публичните дружества и емитентите на ценни книжа, акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), колективните инвестиционни схеми (инвестиционни дружества и договорни фондове), както и на небанковите инвестиционни посредници, вписани към съответните дати във водения от Комисията за финансов надзор регистър са на агрегирана основа. Необходимо е да се уточни, че акционерните дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционните дружества и договорните фондове са част от регистъра на публичните дружества и емитентите на ценни книжа, но за целите на статистиката са представени отделно.
Капиталовият пазар през първите шест месеца на 2010 г. отбелязва спад във всеки един от анализираните показатели спрямо същия период на 2009 г., с което тенденцията за низходящото му развитие, макар и с малки изключения, се запазва от началото на възникналата в края на 2007 г. финансова криза. През първата половина на 2010 г. общият реализиран оборот на ,,БФБ-София” АД е на стойност 325 млн. лв., с което се отчита спад от 64.9% в сравнение с първото шестмесечие на 2009 г.

На свое заседание от 6 октомври  2010 г. КФН взе следните решения:

1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Септона” АД, Гърция, за закупуване чрез инвестиционен посредник „Капман” АД, гр. София, на акции на „Септона България” АД, гр. Русе, от останалите акционери на дружеството.

2. Одобрява промяна в устава на „Фонд за енергетика и енергийни икономии – ФЕЕИ” АДСИЦ, гр. София. Промяната е свързана с адресната регистрация като новият адрес на управление на дружеството е гр. София, п.к. 1113, ж.к. „ Гео Милев”, ул. „Коста Лулчев” № 20.
3. Вписва емисия акции, издадена от „Софарма Трейдинг” АД с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 2 905 009 лв., разпределена в 2 905 009 броя обикновени, безналични, поименни акции, с право на глас, с номинална стойност 1 лев.  Емисията е издадена  в резултат от увеличение на капитала на дружеството от 30 000 000 лева на 32 905 009 лева поради осъществено преобразуване чрез вливане на „Софарма Логистика” АД в „Софарма Трейдинг”.

4. Признава придобита квалификация за извършване на дейност като инвестиционен консултант  на Валентин Манев и на Борис Христов.

Към 30 септември 2010 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 311, като през месец септември нови 6 застрахователи са пожелали да работят в България.
Към 30 септември 2010 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1 438, като през месец септември 10 застрахователни посредници са заявили своето желание да извършват дейност в България.

Българските застрахователни брокери, които са заявили желание да развиват дейност на територията на Европейския съюз са вече 12.
Списъците със застрахователите и застрахователните посредници са публикувани на страницата на КФН в „ е – Библиотека”, раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.