Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова: Мултифондовата реформа може да доведе до почти двойно увеличение на допълнителните пенсионни плащания

Към края на 2025 г. активите в българската пенсионноосигурителна система надхвърлят 31,3 млрд. лева, а управляваните средства вече са над 16 млрд. евро. Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ – Диана Йорданова, в интервю за Money.bg.

В разговора тя очерта основните тенденции и предстоящите промени в сектора, свързани с доходността на пенсионните фондове, сигурността на средствата на осигурените лица, въвеждането на мултифондов модел и новата структура на таксите.

По думите й, към настоящия момент средствата във втория пенсионен стълб реализират средна доходност от около 7%, а тези в третия стълб – над 8%.

„Това са ясни и измерими резултати, които показват, че системата работи“, подчерта тя.

Заместник-председателят на КФН акцентира и върху сигурността на пенсионните спестявания, като припомни, че пенсионноосигурителните дружества управляват средствата, но те са обособени в отделни фондове и представляват самостоятелни маси от активи.

„Парите на хората не са в баланса на дружеството. Те са отделени и защитени съгласно действащата нормативна рамка“, посочи Йорданова.

Като най-съществена предстояща промяна в системата тя открои въвеждането на мултифондов модел, който ще даде възможност на осигурените лица да избират между различни инвестиционни стратегии и нива на риск според своята възраст, цели и предпочитания.

„По наши изчисления само чрез преформатиране на портфейлите, повишаване на инвестиционните лимити и по-активно инвестиране мултифондовата система може да доведе до почти двойно увеличение на допълнителните пенсионни плащания“, заяви Йорданова.

Реформата предвижда и поетапно намаляване на таксите. В рамките на десетгодишен период таксата върху осигурителните вноски следва да бъде намалена от 3,75% до 2%, като процесът ще бъде реализиран постепенно с оглед запазване на стабилността на пенсионноосигурителните дружества и гарантиране на качественото изпълнение на всички регулаторни и оперативни изисквания.

„Поддържането на информационни системи, ежедневното отчитане към регулатора, резервите и гаранционните механизми изискват значителен ресурс. Тези разходи са неразделна част от функционирането на системата и не могат да бъдат пренебрегнати“, отбеляза тя.

Сред новите механизми е и въвеждането на двукомпонентна такса, включваща елемент тип „success fee“, при който пенсионноосигурителните дружества ще получават допълнително възнаграждение само при постигане на определени резултати за своите клиенти.

„Това ще промени изцяло логиката на конкуренцията в сектора и ще създаде още по-силен стимул за постигане на по-добра доходност в интерес на осигурените лица“, коментира Йорданова.

Тя отправи и призив към гражданите активно да се информират за своите пенсионни спестявания и възможностите, които ще предостави новият модел. От 1 септември осигурените лица ще могат да преминат през специализиран въпросник за определяне на своя рисков профил, въз основа на който ще избират между консервативен, балансиран или динамичен инвестиционен портфейл.

„Това са нашите лични спестявания. Трябва да започнем да ги разглеждаме именно като такива – като нещо, което ни принадлежи и за което носим отговорност“, подчерта в заключение заместник-председателят на КФН.

Цялото интервю можете да видите тук.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на  2026 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст.

Към 31.03.2026 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 198 210 души, като   5 152 395 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 462 са лица, получаващи разсрочени плащания и 10 353 са пенсионери (2 в професионалните и 727 в доброволните пенсионни фондове, и 9 624 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на 2026 г. общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 27 148 души или с 0,52 на сто.

Към 31.03.2026 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 16 024 103 хил. евро, като 15 816 498 хил. евро са нетните активите на пенсионните фондове, а 207 605 хил. евро на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първо тримесечие с 84 784 хил. евро или с 0,53 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,99 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,34 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,31 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,66 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, които са с относителен дял от 0,63 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2026 г. е 5 152 395 души, като нараства спрямо 31.12.2025 г. с 26 159 души, или с 0,51 на сто.

Към 31.03.2026 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 15 816 498 хил. евро. В сравнение с 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 0,50 на сто.

Темпът на изменение на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Ръст на нетните активи се отчита единствено при универсалните пенсионни фондове, чиито активи нарастват с 0,63% спрямо 31.12.2025 г. При останалите видове пенсионни фондове се наблюдава спад – с 0,30% при професионалните пенсионни фондове, с 1,47% при доброволните пенсионни фондове и с 1,32% при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2026 г. възлизат общо на   457 491 хил. евро, което представлява увеличение с 15,74% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Ръст на постъпленията от осигурителни вноски се отчита при всички видове пенсионни фондове. Най-голямо увеличение е регистрирано при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – с 34,07%, следван от универсалните пенсионни фондове с 15,76%, доброволните пенсионни фондове с 13,84% и професионалните пенсионни фондове с 13,09%.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2026 г. са 45 086, от които 9 624 пенсионери и 35 462 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2026 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 384 хил. евро за пенсии, 29 382 хил. евро за разсрочено изплащане на осигурени лица и 271 хил. евро на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2026 г. е 124,66 евро, а средният размер на разсроченото плащане 282,70 евро.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2026.

Нов модел с пазарни индекси заменя минималната доходност на пенсионните фондове

Комисията за финансов надзор предлага нова рамка за оценка на доходността на универсалните и професионалните пенсионни фондове, която заменя досегашния механизъм за минимална доходност със система от пазарно базирани индекси. Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти).

Eдин от ключовите глобални индекси е S&P Global 1200 EUR Hedged PRI, който обхваща около 1200 компании от развитите и развиващите се пазари и представлява приблизително 70% от световната пазарна капитализация. Изборът на хеджирана в евро версия цели ограничаване на валутния риск, предвид членството на страната в еврозоната. Според мотивите на наредбата този индекс вече отразява значителна част от реалните инвестиции на българските пенсионни фондове.

Към него се добавя индексът S&P Euro PRI, който проследява представянето на водещите компании от еврозоната. От КФН аргументират включването му с голямата експозиция на пенсионните фондове към европейски емитенти и  възможността за елиминиране влиянието на валутния риск при пазарите извън валутния съюз.

Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари. Първият – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI – обхваща държавни облигации на страни от еврозоната с матуритет между 5 и 10 години. Според мотивите именно този матуритетен диапазон най-точно съответства на инвестиционния хоризонт и структурата на портфейлите на пенсионните фондове. Вторият индекс – iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI – включва ликвидни корпоративни облигации с висока кредитна оценка и има за цел да отрази реалното присъствие на фирмен дълг в инвестициите на фондовете.

В новата методология, разбира се, е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI. Това е най-широкият индекс на Българската фондова борса, включващ 40-те най-ликвидни публични компании. Според КФН присъствието на BGBX40 в бенчмарка е логично продължение на философията за развитие на местния капиталов пазар чрез участието на най-големите институционални инвеститори на БФБ капиталовите пенсионни фондове.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

В балансираният подфонд на УПФ и ППФ водещ ще бъде индексът iBoxx € Eurozone 5-10 ТRI с  50%. S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI са с обобщено тегло от 35 %.

Предвижда се в показателя за консервативния подфонд в УПФ компонентът парични средства да е с най-високо относително тегло в сравнение с останалите подфондове в УПФ. Причината е, че средствата на осигурените лица в него ще бъдат прехвърляни във фондовете за извършване на плащания след относително кратък престой (около 3 г.), поради което консервативния подфонд в УПФ следва да поддържа по-висока ликвидност.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица. Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

Диана Йорданова пред БНТ: Пенсионната реформа дава повече избор и шанс за по-високи пенсии

Diana Yordanova BNT

От 1 септември всеки осигуряващ се българин ще може сам да избира как да бъдат управлявани средствата му за втора пенсия. Това заяви заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова в интервю за Българска национална телевизия в подкаста „Истината за…“ с Надя Обретенова.

По думите ѝ реформата, свързана с въвеждането на мултифондовата система във втория стълб на пенсионното осигуряване, е „фундаментална промяна“, която се случва за първи път от началото на капиталовото пенсионно осигуряване в България.

„Разговорът за пенсиите всъщност е разговор за младите хора“, подчерта Йорданова и напомни, че средствата във втория стълб са лични, наследяеми и се натрупват по индивидуални партиди.

Според данните, представени в интервюто, работещите българи са над 4 милиона, а заедно с осигурените в професионалните пенсионни фондове броят им доближава 5 милиона души.

Какво се променя

До момента средствата във втория пенсионен стълб се управляват основно в един общ, сравнително консервативен модел. След промените всяко пенсионно дружество ще предлага различни инвестиционни подфондове с различен профил на риск и доходност.

Осигурените лица ще могат да избират между:

  • динамични фондове с по-висок дял на инвестиции в акции и по-голям потенциал за доходност;
  • балансирани фондове с умерен риск;
  • консервативни фондове, насочени към по-голяма защита на капитала.

Идеята е младите хора, които имат дълъг инвестиционен хоризонт от 30–40 години до пенсиониране, да могат да се възползват от по-висока потенциална доходност, докато хората в предпенсионна възраст да бъдат насочени към по-защитени стратегии.

Очакван ефект: почти двойно по-висока допълнителна пенсия

По изчисления на Комисия за финансов надзор при сегашния модел допълнителната пенсия достига около 12% от последния осигурителен доход.

„При изключително консервативни разчети стигнахме до приблизително 22% от последната работна заплата като бруто пенсионно плащане“, посочи Йорданова.

Тя уточни, че прогнозите са направени при:

  • около 3% годишен ръст на работната заплата;
  • около 3% инфлация;
  • без промяна в размера на 5-процентната осигурителна вноска.

Според КФН това на практика означава почти удвояване на натрупаните средства в края на осигурителния период.

Какво трябва да направят хората

От 1 септември всеки осигурен ще може:

  • да провери в кое пенсионно дружество се осигурява;
  • да получи информация за различните подфондове;
  • да избере инвестиционна стратегия според възрастта и склонността си към риск.

Проверката може да се направи:

  • чрез електронните услуги на НАП;
  • с персонален идентификационен код (ПИК);
  • или директно през съответното пенсионно дружество.

Ползи и рискове

Сред основните предимства на реформата са:

  • възможност за по-висока доходност в дългосрочен план;
  • по-голям личен контрол върху пенсионните спестявания;
  • по-ефективно използване на дългия инвестиционен хоризонт при младите хора.

Йорданова обаче отбеляза, че сред предизвикателствата пред реформата остават, както необходимостта от добра финансова информираност, така и качеството на управлението на фондовете, и нивото на таксите.

„Реформата променя философията – от един модел за всички към личен избор според възрастта и готовността за поемане на риск“, обобщи заместник-председателят на КФН.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред ФАКТИ: Мултифондовете са ключов механизъм за по-високи бъдещи пенсии

Мултифондовете, приети с промените в Кодекса за социално осигуряване, ще доведат до по-високи пенсии, по-ниски такси за осигурените и по-сигурна пенсионна система. Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова в интервю пред Fakti.bg.

Ето и основните акценти:

По-висока доходност и по-гъвкав избор

Според зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, основната цел на промените е повишаване на доходността и натрупванията по индивидуалните партиди. Очакванията са, че при запазване на сегашната вноска от 5%, коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21%, което означава по-адекватни допълнителни пенсии: „Това не е просто организационна промяна, а ключов механизъм за повишаване на ефективността на системата“, подчерта Диана Йорданова.

Как ще работят мултифондовете

Новият модел предвижда избор между три типа инвестиционни стратегии: динамична (по-висок риск, по-висока доходност), балансирана и консервативна (по-нисък риск). Ако осигурените не направят избор, средствата им ще се разпределят автоматично според възрастта: до 50 г. – динамичен фонд; между 50 г. и 3 години преди пенсия – балансиран; последните 3 години – консервативен. Системата ще влезе в сила от 1 януари 2027 г., като всеки ще може да сменя фонда си веднъж годишно.

Лични средства, които се наследяват

Диана Йорданова сподели пред медията, че средствата в универсалните пенсионни фондове са лични, наследяеми и защитени. Дори при неблагоприятни пазарни условия внесените суми са гарантирани: „Това са лични пари, които ще осигурят доход при пенсиониране или ще бъдат получени от наследниците“.

Такси и защита на спестяванията

С промените се предвижда и намаляване на таксите – с близо 50% за удръжките от вноските. Въвежда се и нов модел, при който част от възнаграждението на пенсионните дружества ще зависи от постигнатата доходност. Целта е по-голяма прозрачност и обвързване на таксите с реалните резултати.

Може ли пенсионен фонд да фалира

По закон пенсионните фондове не могат да фалират като търговски дружества. При проблем с управляващо дружество активите се прехвърлят към друго, без да се засягат средствата на осигурените. Допълнително се увеличават резервите и капиталовите изисквания, за да се гарантира стабилността на системата.

Рискове и политически дебат

На фона на политически дебати за бъдещето на втория стълб, твърденията, че средствата се управляват „хазартно“, са спекулативни. По думите на Йорданова инвестициите са строго регулирани, под постоянен контрол и съобразени с дългосрочния характер на пенсионните спестявания.

Какво означава това за хората

Диана Йорданова подчерта, че натрупванията зависят не само от доходността, но и от размера на осигурителния доход: „Не може да се очаква еднакъв резултат при осигуряване върху минимален и максимален доход“, отбеляза Йорданова.

Реформата с мултифондовете дава повече контрол на осигурените върху техните спестявания и създава предпоставки за по-високи бъдещи пенсии. Реалният ефект обаче ще се прояви в дългосрочен план след въвеждането ѝ през 2027 г. В този процес ключова роля ще има Комисията за финансов надзор, която чрез строг регулаторен режим, постоянен контрол и надзор върху пенсионноосигурителните дружества ще гарантира сигурността, прозрачността и устойчивото управление на средствата. Именно ефективният надзор е факторът, който трябва да осигури баланс между по-висока доходност и защита на интересите на над 5 милиона осигурени лица.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.

Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925  хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37  на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.

Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Позиция на КФН относно публикации, свързани с ПОД „Топлина“

Във връзка с медийни публикации, свързани с текст, публикуван на страницата на неправителствената организация „Грийнпийс“, Комисията за финансов надзор, като орган, осъществяващ надзора над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, изразява следната позиция:

Отчитайки високото обществено значение, системата за допълнително пенсионно осигуряване в България е структурирана така, че осигурява максимална защита на средствата на гражданите. Нещо повече – тя е сред най-стриктно регулираните и проверявани дейности не само в България, а и в Европа.

От въвеждането на тристълбовия модел, рестрикциите към дейността на пенсионноосигурителните дружества многократно са затягани, включително и чрез дефиниции на понятията „свързани лица“, „контрол“, „група“ и др.

Комисията за финансов надзор разполага с изключителни правомощия за осъществяване на предварителен и текущ надзор, който цели спазването на регулаторните изисквания, ограничения и забрани.

  • Всяка сделка и операция със средства на фондовете се докладва и се проверява.
  • На ежедневна база се осъществява дистанционен надзор спрямо активите на фондовете, управлявани от пенсионноосигурителните дружества (ПОД), на базата на отчетна информация, представяна от ПОД и от банките – попечители.
  • При извършваните проверки, пак на ежедневна база, се следи за законосъобразността на сключваните сделки с активите на фондовете, в т.ч. спазването на законовите ограничения, на забраните при инвестиране на активите на фондовете, на притежаваните инвестиции в един емитент, на начина на извършване на оценката на активите и правилното им отразяване от ПОД и в регистрите на банките – попечители.
  • Ежемесечно се следи за законосъобразното осъществяване на дейността на ПОД и фондовете чрез изпращаните в КФН месечни финансови отчети и справки. Тези документи съдържат информация, въз основа на която се изчисляват и съблюдават нормативните показатели за дейността на ПОД и фондовете през съответния отчетен период.
  • Периодично се извършват проверки за наличие на икономически групи по смисъла на КСО и спазване на количествените ограничения по отношение на емитентите, представени в инвестиционните портфейли на фондовете. Такъв вид проверки се извършват и при всяко придобиване на финансови инструменти, издадени от нов емитент, в портфейлите на фондовете.

По отношение на ПОД „Топлина“ – от създаването му до сега, не са съставяни актове за установяване на административни нарушения за инвестиции в свързани лица, както такива за количествените ограничения за инвестиции в един емитент, респ. икономическа група.

По нормативни изисквания на тримесечие се извършва комплексна оценка на всяко ПОД и управляваните от него фондове, базирана на количествени и качествени показатели, въз основа на която се определя рисковия профил на дружествата.

Към настоящия момент се извършва обща проверка на ПОД „Топлина“ АД и управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания с оглед спазване на изискванията на нормативните актове по допълнително пенсионно осигуряване. Проверката е планова и обхваща преглед на цялостната дейност на дружеството и управляваните от него фондове.

В портфейлите на управляваните от ПОД „Топлина“ АД фондове, които са публични и са оповестени на страницата на дружеството, фигурират някои инвестиции, споменати в медийните материали. Те обаче не са свързани лица с дружеството по смисъла на закона. Също така намаляват в абсолютна стойност и са доста по-малко от вложенията в ДЦК, например.

Осъждаме остро квалификации като „средствата на вложителите са едва ли не загубени“. Пенсионните фондове са напълно отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват. Това означава, че дори дадено дружество да изпадне в затруднение или престане да съществува (което не се е случвало никога в България), средствата на осигурените лица не са застрашени.

Активите на пенсионните фондове се съхраняват в лицензирани от БНБ банки-попечители, които следят всяко движение на паричните потоци и извършваните инвестиции,  потвърждават верността на оценките и нетната стойност на активите.

Необходимо е да се посочи и че при изчисляване на доходността за периода 30.06.2023 г. – 30.06.2025 г. фондовете, управлявани от ПОД „Топлина“ АД, постигат най-добрата доходност за сектора.

Надзорният орган гледа изключително сериозно на всички сигнали и данни относно възможни нарушения на регулаторната рамка. При прилагането на надзорни мерки (принудителни административни мерки и административни наказания и санкции) административният орган проверява всички относими обстоятелства към извършеното нарушение, които се установяват с предвидените от закона доказателства, и в съответствие с изискванията на закона публикува информация за влезлите в сила надзорни мерки.

Комисията за финансов надзор с участие в конференцията „Промени в пенсионния модел в България“

На 25 юни г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, участва в конференция на тема „Промени в пенсионния модел в България“, организирана от българската Chartered Financial Analyst (CFA) асоциация. В събитието участие взеха още г-н  Владислав Горанов – бивш министър на финансите, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Николай Василев – управляващ партньор на „Експат Капитал“ и председател на УС на Българската CFA асоциация, г-жа Деница Сачева – председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика, г-жа Евелина Милтенова – председател на УС на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на пенсионноосигурителни компании.

По време на събитието бяха представени компоненти от новата мултифондова пенсионна система. Стана ясно, че съвсем скоро предстои публикуването на проектозакон за обществено обсъждане, който ще въведе този модел в страната. Мултифондовата система предоставя възможност на пенсионните дружества да управляват средствата за т.нар. „втора пенсия“, чрез прилагане на принципа на жизнения цикъл, който позволява инвестирането да се съобразява с индивидуалния рисков профил на всяко осигурено лице.

Г-жа Йорданова коментира пред аудиторията: „Експертната, професионална и бизнес общност очаква Министерство на финансите да публикува за обществено обсъждане законопроекта, който ще въведе у нас мултофондовата система. Текстът отговоря на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно предоставяне на подходящ набор от инвестиционни опции, които оценяват различните инвестиционни рискове. Този модел позволява инвестиране през целия жизнен цикъл на средствата на осигурените лица, които да бъдат насърчавани за предпремането на известен инвестиционен риск в по-младите си години, за да могат да се контролират евентуални негативни инвестициони резултати с наближаването на пенсионната възраст. В законопроекта е заложено правото на свободен избор на лицата, според възрастта им и жизнения им цикъл, за да могат да направят информиран избор според риск-апетита в различните подфондове.
Волатилността, наблюдавана при кризи в миналото, може бързо да бъде преодолявана чрез разширяването на инвестиционите възможности на пенсионните дружества, което ще допринесе за по-висока доходност от тази, която в момента се реализира“.

Зам. – председателят на КФН посочи още, че се предвижда таксите на пенсионните дружества да бъдат намалени значително, като е „предложено те да се определят двукомпонентно чрез фиксирана част и променлива част, която ще зависи от постигнатата доходност от всяка една пенсионна компания“. Предвижда се и отпадане на механизма за минимална доходност, който се прилага от КФН спрямо пенсионните дружества, като на негово място ще бъде въведен нов бенчмарк.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана в процеса по въвеждането на мултифондовата система в страната. Нейните експерти ще продължат да работят активно за създаването на прозрачна, ефективна и устойчивa регулаторна рамка, която да гарантира защита интересите на осигурените лица, както и стабилността на пенсионноосигурителния пазар в дългосрочен план.

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова: Резултатът за осигурените лица от въвеждането на мултифондовете ще бъде увеличаване на пенсионните плащания и намаляване на таксите, които събират пенсионните дружества

Диана Йорданова

На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.

На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.

Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.

В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.

Зам. – председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Диана Йорданова участва в дискусия за действащата пенсионна система в страната

На 24 февруари, Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България представи пред всички заинтересовани страни „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“. Анализът е разработен на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ИСС по предложение от Председателят на 49-ото Народно събрание и приет с консенсус от членовете на Икономическия и социален съвет  – работодателски и синдикални организации и на гражданския сектор.

На събитието се представиха изводите от извършения преглед и препоръките за усъвършенстване на пенсионната система, които дават добра основа за предприемане на мерки за гарантиране на нейната фискална и финансова устойчивост, за оптимизиране на системното взаимодействие между солидарния и капиталовите пенсионни стълбове, адекватност на заместващия доход след оттегляне на лицата от пазара на труда и адекватно отчитане на връзката „принос-права“. В последвалата дискусия представителите на държавни органи от законодателната и изпълнителната власт изразиха подкрепа на представените в анализа констатации и очертаха мерките, с които да се постигнат желаните цели.

Диана Йорданова

Комисията за финансов надзор бе представена от г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, като подчерта изключително всеобхватния и професионално задълбочен преглед на пенсионната система. Г-жа Йорданова изрази подкрепа относно необходимостта от усъвършенстване на модела и сподели още, че отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на прегледа на пенсионната система препоръки, както и тези от анализа на ИСС, са разгледани детайлно от експертите на КФН и са намерили място в подготовката на законодателно предложение: „Анализът послужи като база, на която да стъпим с повече увереност. Комисията представи на Министерство на финансите законодателен пакет. Започнахме разговорите, предстои и среща с Министерство на труда и социалната политика. Бих предложила на ИСС да организира експертна среща, на която да бъдат обсъдени законодателните предложения“.

Г-жа Йорданова представи част от предлаганите ключови промени, като „предоставяне на свобода за избор на осигурените лица на подфонд с различни инвестиционни профили (многофондова система) с цел отчитане техните предпочитания, насърчаване активното им участие в инвестиционния процес и разширяване на възможностите за постигане на по-висока доходност“.  В хода на разработване на предложените решения са обследвани пенсионните модели на страните от Централна и Източна Европа със сходни такива – Естония, Латвия, Литва, Хърватия, Словакия, Полша, Румъния: „Техните резултати са видими и могат да бъдат база за сравнение от гл. т. на ползите за въвеждане на мултифондовия модел“.

Обща снимка

Други ключови предложения са: „предлагаме създаването на бенчмарк – показател за съпоставяне на доходността при управлението на различните фондове, който има за цел да стимулира постигането на висока доходност и дава възможност за привличане на осигурените лица, като същевременно отразява дългосрочните пазарни тенденции и намаляване влиянието на краткосрочните пазарни колебания.“.

Г-жа Йорданова коментира, че в обсега на законодателното предложение на КФН е и повишаване капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества, така че „те да отговорят и гарантират задълженията към осигурените лица  и пенсионерите“.

С  особено внимание се дискутира и въпросът за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура на гражданите: „В контекста на финансовата грамотност сме длъжници на обществото и в частност на осигурените лица. Участваме в много инициативи, стараем се информацията, която публикуваме на страницата на КФН да е всеобхватна, като са необходими допълнителни усилия и в тази връзка се обръщам към социалните партньори, работодателските организации и синдикати, ИСС да инициира диалога между всички държавни институции и работим заедно в тази посока“, отправи призив към всички присъстващи зам.-председателят на КФН.