„Това, което очаквахме с присъединяването към еврозоната, постепенно започва да се случва и вече го виждаме в реалността – по-облекчен режим на инвестиране, отворен достъп до европейските пазари и силен импулс за българския капиталов пазар“.
Това заяви Васил Големански в разговор с Нина Цанева в предаването „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В интервюто бяха обобщени първите резултати от първия преходен месец след въвеждането на еврото в България, разгледани през призмата на небанковия финансов сектор – инвестиции, пенсионно осигуряване и застраховане.

Силен старт за българския капиталов пазар

Още в първата седмица след присъединяването към еврозоната в началото на януари, българският капиталов пазар отчете силен ръст. Основният индекс SOFIX се нареди сред най-бързо покачващите се индекси в света за този период, а цените на водещите акции на Българската фондова борса нараснаха рязко.

По думите на Големански този положителен тренд се запазва, като ключов фактор за него е именно членството на България в еврозоната, което улеснява както инвестициите в български компании от чужбина, така и достъпа на българските инвеститори до външни пазари.

Плавен преход за целия небанков сектор

Небанковият финансов сектор обхваща не само капиталовите пазари, но и застраховането и пенсионното осигуряване, включително допълнителното пенсионно осигуряване.
В края на първия месец от въвеждането на еврото преходът премина изключително плавно – без сътресения, без проблеми с цени, такси и тарифи, подчерта Големански. Това, по думите му, е ясен резултат от предварителната и координирана подготовка на целия небанков финансов сектор.

Държавните ценни книжа – нова възможност за гражданите

Акцент в разговора беше и решението държавни ценни книжа (ДЦК) да могат да се предлагат директно на граждани и фирми.
Големански посочи, че това е тема, по която Българската фондова борса работи от години, и изрази признание към правителството за приемането на тази стратегия. Новата възможност дава на българските граждани алтернатива на традиционните форми на спестяване, каквито са банковите депозити и инвестициите в имоти. При почти нулева доходност на депозитите, ДЦК предлагат доходност над 3%, като същевременно са напълно гарантирани от държавата. Този инструмент позволява на хората едновременно да защитят спестяванията си, да ги олихвят и да подпомогнат финансирането на държавата, като същевременно повишават собствената си инвестиционна култура. Подобни практики са широко разпространени в редица европейски държави като Белгия и Хърватия.

Ликвидност и по-активен капиталов пазар

„За разлика от инвестициите в недвижими имоти и срочните банкови депозити, държавните ценни книжа се отличават с висока степен на ликвидност, като при необходимост инвеститорите могат да реализират продажба на притежаваните емисии. Очаква се тази мярка стимулира допълнително търговията на Българската фондова борса и да активизира участието на индивидуалните инвеститори.

Реформи в застраховането и пенсионното осигуряване

„Застрахователният сектор е в заключителен етап за изготвянето и съгласуването на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на бонус-малус системата. Наредбите се координират междуинституционално, като законодателната рамка беше приета през юли 2025 г., а след приключване на общественото обсъждане се очаква системата да бъде въведена в кратък срок с цел и стимулиране на изрядното поведение на водачите на моторни превозни средства“ – поясни председателят на КФН.

В пенсионното осигуряване на вниманието на законодателната власт е въвеждането на мултифондов модел, който вече е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Моделът предлага гъвкав избор на инвестиционен профил, като предвижда задължително преминаване към безрискови инструменти в периода между 62 и 65 години, за да се гарантират натрупаните средства. „Тази система е доказала своята ефективност и вярваме, че е следващата логична стъпка, за да се умножават средствата на българските граждани и едновременно с това да бъдат надеждно защитени“, подчерта Големански.

В момента българските инвестиционни и пенсионни фондове управляват близо 16 млрд. евро, като само за последните две–три години реализираната доходност е около 1,5 млрд. евро. Според Големански тези средства могат да бъдат използвани и за инвестиции в българска инфраструктура, така че да работят директно в полза на икономиката и гражданите.

Финансовата грамотност – ключов партньор на реформите

За да протичат всички тези процеси успешно, е необходим активен и информиран участник – българският гражданин. Васил Големански подчерта личния си ангажимент към темата за финансовото образование, като заяви, че 2026 година трябва да бъде година на структурирани политики за повишаване на финансовата грамотност, включително чрез задължителен курс по финансова грамотност в средното образование.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Вписва „ОЛИВА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти.

2. Вписва УНИВЕРСИТЕТ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ, „ВИФИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, „СОЛВИО“ ЕООД, „МОБИ2 БЪЛГАРИЯ“ ООД, „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ЕАД, БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ, „АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ЕООД и Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, гр. Свищов, в регистъра на организациите за провеждане на професионално обучение на застрахователни брокери.

3. Отписва издадената от договорен фонд (ДФ) „Адванс Възможности в Нова Европа” емисия дялове, както и ДФ „Адванс Възможности в Нова Европа” от водените от Комисията за финансов надзор регистри.

4. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 05.03.2026 г. включително.

Комисия за финансов надзор предупреждава за опасна практика в криптосектора, след като са установени т.нар. „кражби на криптокомпании“. Става дума за вписване на управители в Търговския регистър без знанието на действителните собственици, чрез използване на фалшиви документи.

Това заявява пред Дарик радио Десислава Ласкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН. По думите ѝ подобни измами създават сериозни рискове както за лицензирането на дружествата, така и за неправомерни действия от тяхно име – включително теглене на кредити.

Интервюто се случва в момент, в който изтича срокът за подаване на заявления за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви като се наблюдава сериозна разлика в управленската култура между регулирания финансов сектор и част от криптобизнеса, функциониращ до момента в почти нерегулирана среда. В същото време е налице нарастваща ангажираност от страна на компаниите да приведат дейността си в съответствие с новите правила, което е важна стъпка към изграждането на по-зрял, прозрачен и устойчив криптопазар.

На този фон КФН вече прилага европейския регламент MiCA, който въвежда единна правна рамка за криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. действа преходен период, след който доставчици без лиценз няма да могат да оперират на пазара.

КФН е компетентният орган за надзора на криптоактивите в България, с изключение на токените за електронни пари, които са под контрола на Българска народна банка.

От осем подадени заявления за лиценз:

• една компания вече получи лиценз (инвестиционен посредник);
• три заявления са в процес на разглеждане;
• четири компании получиха отказ още на етап проверка за пълнота, поради липса на значителна част от изискуемите документи и проблеми с комуникацията.

„С циркулярно писмо поканихме компаниите на срещи, което е утвърдена практика за комуникация от страна на Комисията за финансов надзор. Целта ни е да водим открит диалог със сектора и да дадем конкретни насоки на дружествата как да подготвят документацията си за лиценз, така че тя да отговаря в пълен обем на изискванията на регламента MiCA и на националната нормативна рамка“, посочва Ласкова.

КФН напомня, че лицензионната процедура отнема между 4 и 6 месеца, поради което компаниите, които искат да продължат дейността си легално след края на преходния период, трябва да подадат документи най-късно до 16 февруари.

Цялото интервю можете да чуете и видите тук.

Повече информация за пазара на криптоактиви и регулаторната дейност на Комисия за финансов надзор ще откриете в специалната секция на КФН за криптоактиви на официалния ѝ сайт. https://www.fsc.bg/kriptoaktivi/

Комисията за финансов надзор очаква криптокомпаниите, които искат лиценз, да подадат заявления не по-късно от 16 февруари 2026 г. Причината е, че преходният период по § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за пазарите на криптоактиви изтича на 1 юли 2026 г. В същото време разглеждането на документите отнема между 4 и 5 месеца. Всяко спиране на сроковете или възобновяването им по искане, или в резултат на действията на заявителя ще удължи съществено производството и ще направи невъзможно произнасянето на КФН преди 01 юли 2026 г.

Това се казва в писмо на КФН до дружествата, които са вписани в регистъра за криптоактиви.

Досега КФН е провела над 30 срещи с компании, които са заявили намерение да кандидатстват за лиценз. Експертите на комисията са разяснили регулаторните изисквания и очакванията за подготовка на документацията на всички заинтересовани страни.

След 16 февруари предварителните срещи с нови дружества ще бъдат преустановени, като усилията на Комисията ще бъдат насочени към разглеждането на вече постъпилите заявления. Срещи ще се провеждат, по изключение, с компаниите, които вече са преминали предварителна оценка, и с цел разясняване на допълнителни въпроси.

Дружествата, които планират да прекратят дейността си с криптоактиви до 1 юли, трябва до 1 март 2026 г. да представят в КФН план за организирано и прозрачно прекратяване на дейността, включително реда за уреждане на отношенията с клиентите. Лицата, които не осъществяват дейност, могат да заявят отписване от регистъра по § 5, ал. 3 от ПЗР на Закона за пазарите на криптоактиви по реда на § 6 от ПЗР на същия закон.

Цялото писмо може да видите тук.

Допълнителна информация, включително раздел „Често задавани въпроси за криптоактивите“, е достъпна в секция „Криптоактиви“ на интернет страницата на КФН.

Допълнителната пенсия може да нарасне двойно, ако се приеме по-гъвкав подход за инвестициите на пенсионните дружества или т.нар. мултифондов модел. Изчисленията сочат, че с досегашния подход, при средна заплата от  3595 евро, допълнителната пенсия ще бъде 440 евро. С въвеждането на мултифондовия модел тя ще достигне 763,5 евро – почти двоен ръст.

Това заяви заместник-председателят на КФН Диана Йорданова пред БНТ.

След 250 хиляди сценария с над 500 хиляди симулации и анализ на добрите практики в други държави, в парламента са внесени промени в КСО, предвиждащи въвеждането на мултифондов модел. Той ще даде възможност осигурените сами да избират инвестиционния си портфейл, според своя рисков профил, чрез три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен.

Като съществен недостатък на действащата система Диана Йорданова посочи механизма за гарантирана минимална доходност от управлението на активите.

„Наблюдението в предходните години показва, че всички се движат около минималната доходност. Малко са компаниите, които в последните години започнаха да показват по-стабилни резултати, но в никакъв случай не надхвърляха максималната.Затова решихме, че така се ограничава увеличаването на доходността по партидите и спестяванията на хората. Предлагаме пазарен механизъм – т.нар. бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и световни индекси“, обясни заместник-председателят на КФН.

Предвижда се пенсионните дружества, които не постигнат необходимата доходност за петгодишен период, да не могат да участват в служебното разпределение на осигурени лица.

С цел постигане на по-висока доходност за осигурените лица се разширява и кръгът на допустимите инвестиционни активи, като това няма да доведе до по-висок риск, а до по-добра диверсификация на портфейлите.

„Възможността пенсионните компании да инвестират в суровини – не директно, а чрез специално създадени дружества и на международните пазари – е много важна. В периоди на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би позволило увеличаване на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширяването на инвестиционните възможности, заедно с инвестиции в алтернативни фондове, пазари за растеж, малки и средни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли положително и на капиталовия пазар в България“, заяви заместник-председателят на КФН.

Промените в КСО допускат и участието на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни проекти в България.

„Тук няма опасения. Инвестициите не трябва да са само в пътища и магистрали. Инвестициите могат да бъдат в социална, енергийна, културна, образователна и общинска инфраструктура. В измененията в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да доведе до поетапно намаляване на разходите за осигурените лица“, уточни Диана Йорданова.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Пълдин Холдинг“ АД, гр. Пловдив.

Емисията е в размер на 10 200 000 евро, разпределени в 10 200 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 2,00%, но общо не по-малко от 3,50% и общо не повече от 7,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 09.10.2025 г. и дата на падеж 09.10.2028 г., с ISIN код BG2100033252.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

2. Отписва емисия облигации, издадена от „ТИЗ Инвест“ АД, гр. Пловдив, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

Емисията е в размер на 4 500 000 евро, разпределени в 4 500 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация 1 000 евро, с ISIN код BG2100008205.

Съобщение във връзка с актуализация на справките по образец за финансова отчетност на управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми

С оглед прилагането на чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 90, ал. 2 и чл. 92, ал. 1 и 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране във връзка с чл. 73, 75, 76, ал. 1, чл. 154 и чл. 156, ал. 1 и 3 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и на основание чл. 15, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, със Заповед № З – 40 от  27.01.2026 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, са утвърдени актуализирани образци на справки за финансова отчетност на управляващите дружества и на колективните инвестиционни схеми, определени с Решение № 1522 – КИС от 08.12.2017 г., последно актуализирани съответно със Заповед № З – 79 от 25.03.2024 г. и Заповед № З – 6 от 10.01.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

Утвърдените справки по образец са относими и за лицензираните лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове при представяне на отчетите им, доколкото за тях се прилагат съответно изискванията за разкриване на информация от управляващите дружества.

Актуалните образци на справки са публикувани в раздел „Инвестиционна дейност“, секция „Форми и образци“, като същите влизат в сила и ще се прилагат за отчетните периоди, започващи от 01.01.2026 г.

„Преходът към сетълмент T+1 не е просто регулаторна промяна, а логичен етап от еволюцията на капиталовите пазари и тест за тяхната способност да функционират като единна система. Той изисква повече координация, предвидимост и споделена отговорност между всички участници, защото при T+1 индивидуалната готовност не е равна на пазарна готовност. Успехът на този преход няма да бъде успех на една институция, а на целия пазар“ – с тези думи председателят на КФН – Васил Големански откри първото заседание на Националния форум за преход към сетълмент Т+1.

Събитието, провело се на 27 януари и организирано от Комисията за финансов надзор (КФН) даде официален старт на координирания национален процес по подготовка за преминаване към Т+1 сетълмент на ценни книжа, в съответствие с европейските приоритети и пътната карта на високо равнище за ЕС. По време на заседанието бяха представени мандатът, структурата и методологията на работа на Националния форум, както и ключовите срокове и ангажиментите на участниците в процеса. Участниците обсъдиха основните предизвикателства и очаквания, свързани с прехода, както и необходимостта от тясно сътрудничество между регулатора, пазарните участници и пазарните инфраструктури.

Големански подчерта още, че „КФН не създава този Форум, за да налага решения. Форумът е факт, за да подпомага координацията, да осигурява пространство за експертен диалог и да прави процеса по-прозрачен и по-предвидим за всички. Работата ще се води с ясно съзнание за спецификите на българския пазар, местните оперативни предизвикателства, но и с пълна отговорност към европейската рамка, в която всички ние оперираме“.

Основни участници във форума са Асоциация на банките в България, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българска асоциация на управляващите дружества, Българска народна банка, Българска фондова борса АД и Централен депозитар АД. В неговата работа, като наблюдатели участват Асоциацията на българските застрахователи, Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, както и Министерството на финансите. Всички те ще заседават на тримесечна база в присъствен, дистанционен или хибриден формат, като след всяко заседание ще се публикува публично резюме в раздел „T+1 България“ на интернет страницата на КФН.

Комисията за финансов надзор отправи послание към всички участници да работят синхронизирано, за да сведат до минимум системния риск. В този контекст преходът към Т+1 беше определен от председателя на КФН като „напомняне за фундаменталната характеристика на капиталовия пазар – той функционира като екосистема. Пазарните инфраструктури разчитат на навременна подготовка от страна на участниците, посредниците – на яснота по отношение на процесите и сроковете, а управляващите дружества и инвеститорите – на стабилност и предвидимост“.

За да се постигне успешен и устойчив преход към Т+1, е необходимо всички участници на пазара да работят заедно в тясна координация, да синхронизират процесите си, да споделят опит и добри практики и да отговорят съвместно на предизвикателствата, които промяната носи. Националният форум ще ръководи този процес до 11 октомври 2027 г., като при необходимост мандатът му може да бъде удължен, за да се гарантира плавен и стабилен преход за целия капиталов пазар.