Спестяванията на българина вече все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Една от причините за това е средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор.

Това стана ясно от участието на ръководството на КФН в петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“, организирано от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Според зам.-председателят на Комисията Диана Йорданова, по данни от пенсионните компании, над 50 процента от заинтересованите лица, включително такива, според чиито жизнен цикъл би следвало средствата им да продължават да се инвестират балансирано, избират инвестиране в динамични подфондове. По думите й това е доказателство, че хората искат парите им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще.

Замeстник-председателят на КФН Пламен Данаилов пък посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето си и за живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви още Пламен Данаилов.

Според Данаилов у нас имущественото застраховане е с голям потенциал за развитие и даде пример с модели, приложени най-близките ни съседки и членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. В Румъния е въведен модел на задължително застраховане, който не е особено успешен, а в Гърция е въведен модел на данъчни стимули, който дава по-добри резултати. Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, което да насърчи застраховането, както и форми на публично-частните партньорства, като държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове.

„Регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация – от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, отбеляза заместник-председателят на КФН Деница Величкова. Такъв инструмент, по който работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, допълни зам.-председателят на КФН.

„Уравнението от една страна има традиционните известни или неизвестни величини – икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси, регулации. Но тази година доста сериозно отбелязахме и някои други показатели и фактори, които значително промениха средата – първото от тях е присъединяването към еврозоната, второто е настъпващата дигитализацията с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите“, отбеляза председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при откриването на форума. Той подчерта, че в тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях „защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански.

За периода от 01.07.2026 г. до 31.07.2026 г. в КФН са получени 45 (четиридесет и пет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 3 (три) уведомления относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България и едно уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. юли 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 437 (четиристотин тридесет и седем).

През м. юли 2026 г. в КФН са получени 17 (седемнадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 9 (девет) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юли 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 505 (две хиляди петстотин и пет).

За периода 01.07.2026 г. – 31.07.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) е подала сигнал до прокуратурата във връзка с получена информация за сключени договори за продажба на активи на застрахователното дружество с отнет лиценз „ДаллБогг: Живот и здраве“, които нарушават интересите на застрахованите лица и увреждат имуществото на компанията. Това съобщи председателят на КФН Васил Големански.

В деня, в който Комисията е взела решение за отнемане на лиценза на дружеството, е постъпило уведомление от „Търговска лига“ за сключен договор от 16 декември 2025 г. за прехвърляне на „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и здраве“, което е еднолична собственост на застрахователя. Стойността на сделката е близо 11 млн. евро. Договорът обаче не е бил посочен в документите, представени за надзорни цели пред Кoмисията, включително и в плана за възстановяване на платежоспособността на дружеството, представен на в КФН на 11 май 2026 г.

Комисията уточнява, че прехвърлянето не е било осъществено, тъй като на 2 април 2026 г. на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ е наложена забрана за разпореждане с активите на застрахователя.

Председателят на КФН посочи, че през последната седмица в Комисията са постъпили уведомления за съдебни производства, образувани пред Софийския градски съд, както и в окръжните съдилища във Враца и Велико Търново, свързани с искове за обвяване за окончателни на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството.

Квесторите на дружеството вече са предприели действия по обжалване на издадените съдебни актове.

Заместник-председателят на КФН – Пламен Данаилов, посочи, че в плана за възстановяване на платежоспособността на застрахователя, внесен в КФН през май, същите недвижими имоти са били представени като собствени активи на дружеството, които следва да бъдат управлявани или използвани за осигуряване на ликвидност.

По негови данни имотът в Бусманци е придобит за 47,5 млн. лева, а в предварителния договор е оценен на около 15 млн. евро. Имотът във Велико Търново е закупен за близо 9 млн. лева, като договорената продажна цена е 1,2 млн. евро. Имотът във Враца е придобит за около 14 млн. лева и впоследствие преоценен на 80 млн. лева, но според предварителния договор се продава за приблизително 14 млн. евро.

КФН подчертава, че е спорен и начинът на разплащане по сделките. По думите на Данаилов значителна част от плащанията са предвидени чрез цесии, което може да увреди интересите на застрахованите лица.

Сигнал е изпратен и до Националната агенция за приходите, след като е получена информация, че задатъци по част от сделките са били плащани в брой, което е в противоречие със законовите ограничения за плащанията в наличност.

Броят на активните застраховки в „ДаллБогг: Живот и здраве“ намалява с между 8 000 и 10 000 седмично, тъй като дружеството няма право да сключва нови полици.

Квесторите са установили сериозни организационни проблеми при обработката на информацията и комуникацията с клиентите.

Въпреки затрудненията, КФН очаква в рамките на седмица да бъдат създадени необходимите условия, така че процесът по комуникация с клиентите на дружеството да бъде нормализиран.

„Полиците са валидни и обезщетенията по тях ще продължат да се изплащат“, подчерта Големански.

За периода от 01.03.2026 г. до 31.03.2026 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило едно уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода е постъпило едно уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. март 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe запазва на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. март 2026 г. в КФН са получени 12 (дванадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 6 (шест) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. март 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 470 (две хиляди четиристотин и седемдесет).

За периода 01.03.2026 г. – 31.03.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила едно уведомление относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност едно уведомление относно намерението на друг местен застрахователен брокер да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.