Решения от заседание на 17.03.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Северкооп – Гъмза Холдинг“ АД, гр. София.

Eмисията е в размер на 7 000 000 евро, разпределени в 7 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000  евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 3,00% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 15.12.2025 г. и дата на падеж 15.12.2033 г., с ISIN код BG2100044259.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

2. Одобрява проспект за първично публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисия, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, гр. София.

Емисията е в размер до 50 000 000 евро, разпределени в до 500 броя поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободно прехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с номинална и емисионна стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100011266, с фиксиран лихвен процент за целия период на облигациите, платим на годишни периоди и определен на база пазарните условия в рамките на определения предлаган лихвен диапазон, със срок на облигациите от 4 години, с възможност за допълнително издаване на облигации до 12 месеца от датата на одобрение на проспекта от КФН, ако първоначално предложеният размер е под максималния размер на емисията, с право на емитента да упражни кол опция, включваща: кол опция на емитента, която може да упражни на и по всяко време след настъпване на третата година от издаването на облигациите, кол опция при дисквалификация на облигациите като приемливи задължения, както и данъчна кол опция, които облигации ще бъдат издадени от „Централна кооперативна банка“ АД.

Вписва посочената емисия облигации, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

3. Вписва „Иновейшън Кепитъл II“ ООД в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

4. Приема на повторно първо гласуване, след провеждане на обществена консултация, проект за изменение и допълнение на Наредба № 31 от 02.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 31.03.2026 г. включително.

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова откри „From Zero to Fintech 2026“

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.

КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.

По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.

Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.

В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.

„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.

В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред bTV: Новият модел на пенсионните фондове може да удвои дохода от втората пенсия

„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.

В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.

Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.

По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.

Цялото интервю можете да видите тук.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред в. Капитал: Мултифондовият модел носи по-високи пенсии

„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.

С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.

В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.

По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.

Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.

Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.

Прилагане на Регламента DORA по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници

В съответствие с дадено тълкуване на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (Регламент DORA) по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници, КФН уведомява, че застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да имат предвид следното:

В чл. 3, т. 64 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „средно предприятие“ – финансов субект, който не е малко предприятие и има под 250 служители и чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и/или чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро.

В чл. 3, т. 63 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „малко предприятие“ – финансов субект, който има 10 или повече служители, но по-малко от 50 служители и чийто годишен оборот и/или общо салдо по годишния счетоводен баланс надхвърля 2 милиона евро, но не надхвърля 10 милиона евро.

От тълкуването на ЕОЗППО следва, че двете условия (брой на служителите и годишен оборот/салдо) трябва да са налице кумулативно, за да бъде определено едно предприятие съответно като „малко предприятие“ или като „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA. Следователно, предприятие, което надхвърля поне един от двата критерия: (1) брой на служители; (2) годишен оборот/салдо, не попада в легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA.

Важно е да се посочи, че при преценката на критерия „брой на служителите“ на предприятието, с оглед прилагането на легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се вземат предвид всички физически лица, на които предприятието е възложило определена работа, независимо от вида на договора (трудов или граждански), който е сключен с физическото лице.

Съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, качеството „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 64 от Регламента DORA или „малко предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 от Регламента DORA се отнасят до изключенията, при които Регламентът DORA не се прилага спрямо съответния застрахователен или презастрахователен посредник. Ако определен застрахователен или презастрахователен посредник попада в която и да било от посочените легални дефиниции по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се приеме, че той е изключен от субектния обхват на регламента. Съответно, застрахователен или презастрахователен посредник, който не е „малко предприятие“ и има над 250 служители, но чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро, не може да се категоризира като „средно предприятие“, съответно не може да се ползва от изключенията съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA.

В случай, че застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, не попада в изключението по чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, той е задължен в срок до 31.03.2026 г. (препоръчително до 23.03.2026 г.), да предостави информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии.

Ръководството за предоставяне на информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на ИКТ, както и друга относима информация са публикувани на следния адрес: https://www.fsc.bg/kfn-publikuva-novi-rakovodstva-i-ukazaniya-za-finansovite-subekti/.

Решения от заседание на 12.03.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Приема на второ гласуване Наредба № 77 от 12 март 2026 г. за условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от издателите на токени, обезпечени с активи и от доставчиците на услуги за криптоактиви.

Предстои обнародване в „Държавен вестник“.

2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Състейнабъл Енерджи Фънд” АД, гр. София.

Емисията е в размер на 25 000 000 евро, разпределени в 25 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 4,50%, но общо не повече от 7,50% годишно, и допълнителен негарантиран инвестиционен доход, формиран на база 20,00% от постъпилите през базовия период нетни парични потоци, в които са инвестирани средства от облигационната емисия, платими на 6-месечен период, с дата на емитиране 13.10.2025 г. и дата на падеж 13.10.2032 г., с ISIN код BG2100034250.

Вписва „Състейнабъл Енерджи Фънд” АД като емитент и посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

3. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Сила Холдинг“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 3 323 397,23 евро, разпределени в 6 500 броя обикновени, поименни, лихвоносни, безналични, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 511,29188 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,00%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 11.09.2025 г. и дата на падеж 11.09.2034 г., с ISIN код BG2100030258.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

4. Издава на „Застрахователна компания „Феникс Иншурънс” ЕАД лиценз за разширяване обхвата на лиценза на застрахователя с нови класове застраховки съгласно Приложение № 1, Раздел II, буква „А“ от КЗ:

  • клас 4 „Релсови превозни средства” – Всяка вреда или загуба, нанесена на релсови превозни средства;
  • клас 5 „Летателни апарати” – Всяка вреда или загуба, нанесена на летателни апарати;
  • клас 6 „Плавателни съдове (морски, езерни, речни и плавателни по канали съдове)” – Всяка вреда или загуба, нанесена на: речни и плавателни по канали съдове; езерни плавателни съдове; морски плавателни съдове;
  • клас 7 „Товари по време на превоз (включително стоки, багажи и др.)” – Всяка вреда или загуба, нанесена на товари по време на превоз или на багажи, независимо от вида на превоза;
  • клас 10 „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство”: клас 10.1 „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства”; клас 10.2 „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша”;
  • клас 11 „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на летателни апарати”: клас 11.1 „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на летателни апарати”; клас 11.2 „Гражданска отговорност на превозвача с летателни апарати”;
  • клас 12 „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове (морски, езерни, речни и плавателни по канали съдове)”: клас 12.1 „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на кораби, лодки или други плавателни съдове по море, река, канал или езеро”; клас 12.2 „Гражданска отговорност на превозвача с плавателни съдове”;
  • клас 13 „Обща гражданска отговорност” – Всяка отговорност за вреди освен посочените в т. 10, 11 и 12;
  • клас 14 „Кредити” – несъстоятелност (обща); експортен кредит; кредит на вноски; ипотеки, земеделски (селскостопански) кредит;
  • клас 15 „Гаранции” – преки гаранции; косвени гаранции;
  • клас 17 „Правни разноски” – Правни разноски и разходи за водене на съдебни спорове.

5. Вписва „Кейт фин“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти.

6. Вписва „НИТ-НОВИ ИНТЕРНЕТ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД в регистъра на организациите за провеждане на професионално обучение на служителите на застрахователните брокери.

7. Заличава „ЕЙЧ ЕНД ПИ ИНШУРЪНС БРОКЕР“ ООД от регистъра за застрахователните брокери.

8. Прекратява производство във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „Моите пари Инвест“ ЕООД.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрия застраховател сред студентите

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрите застрахователи сред студентите и учениците. Призовете бяха част от Националния конкурс по застраховане за ученици и студенти, огранизиран от Университета по застраховане и финанси. Партньори на събитието бяха КФН, Асоциацията на българските застрахователи и Groupama застраховане.

Професията на застраховател е подценена спрямо останалите в небанковия финансов сектор. В същото време тези услуги ще търпят все по-силно развитие, особено в сферата на животозастраховането и здравното осигуряване, заяви Пламен Данаилов при връчването на наградите.

Специалният приз на Комисията отиде при Петя Георгиева от УНСС, която получи и възможност за едномесечен стаж в Комисията за финансов надзор.

В тазгодишното издание се включиха над 30 ученици и студенти от цялата страна, които анализираха пазара на автомобилното и здравното застраховане в България. Част от журито на конкурса беше Николай Петков – Началник-отдел „Надзорна политика и анализи“, дирекция Регулаторни режими на застрахователния надзор в КФН.

Победителите са:

Категория „Студенти“:

Мартина Рангелова – УНСС

Виктория Жекова – УНСС

Петя Георгиева – УНСС

Специална награда: Димитър Йовков – Икономически университет – Варна

Категория „Ученици“:

Теомир Генчев – НФСГ

Цветелина Георгиева – НФСГ

Венелин Милков – Варненска търговска гимназия „Георги С. Раковски“

Специални награди: Ванеса Андонова – Търговска гимназия – Бургас и Натали Петрова – СУ „Велизар Пеев“, гр. Своге

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 5 )


Решения от заседание на 10.03.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Издава одобрение на „Българска фондова борса” АД на изменения и допълнения на борсовия правилник.

2. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 48 от 20.03.2013 г. за изискванията към възнагражденията.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 09.04.2026 г. включително.

3. Приема на второ гласуване Наредба за изменение на Наредба № 2 от 9.11.2021 г. за първоначално и последващо разкриване на информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар.

Предстои обнародване в „Държавен вестник“.

4. Изпраща писмо до „НЮМА КАПИТАЛ“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с вписване на дружеството в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

Деница Величкова, зам.-председател на КФН,  участва в церемонията „Ring the Bell for Gender Equality“ на БФБ

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова взе участие в дванадесетата церемония „Ring the Bell for Gender Equality“, организирана с подкрепата на United Nations Global Compact и UN Women под егидата на United Nations. Тазгодишното послание на кампанията е „Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.“ Събитието се проведе в сградата на Българска Фондова Борса.

Церемонията беше открита от изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов, който представи данни от инициативата „Women on Boards“ за участието на жените в управителните органи на листваните компании. Представената статистика показва, че жените изпълнителни директори в публичните компании отбелязват ръст от 10% за една година. 

Деница Величкова отбеляза, че финансовият сектор често е пример за силното присъствие на жени както като професионалисти, така и като лидери, но устойчивият успех се постига тогава, когато има баланс и партньорство между жените и мъжете в процеса на вземане на решения и в изграждането на устойчиви организации.

В церемонията участие взе и заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В рамките на събитието специален гост-лектор беше Красимира Хаджииванова – основател на платформата „Майко мила“ и социалното предприятие „Оле Мале“, която представи лекция на тема „Социалното предприемачество като форма на лидерство“ и сподели примери за това как социалните предприятия създават възможности за финансова независимост и лидерство за жените в България.

Церемонията завърши със символичното биене на борсовата камбана – знак за подкрепата на участниците към равните възможности и към изграждането на по-отворена, справедлива и устойчива бизнес среда.

D.Velickova_RingtheBell

Данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г. Информацията е получена от протоколите за проведените служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или в професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2025 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 103 750 лица, от които 93 858 лица в универсалните фондове и 9 892 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2025 г. съставляват 88,76 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 88,04 на сто в професионалните.

Информация за служебно разпределените лица през 2025 г. може да намерите в раздел Осигурителна дейност/ Статистика.