Новини Архиви - Комисия за финансов надзор

Истории на бизнес успеха вдъхновиха ученици

Бизнес истории на лидерите на най-успешните компании в България вдъхновиха ученици от цялата страна. Това се случи на 12 и 13 октомври, в рамките на традиционната програма „Небанковият финансов сектор в България“, организирана в партньорство между КФН, МОН и фондация „Атанас Буров“.

Пред 22-та участници – възпитаници на икономически гимназии, първи своята история на успеха разказа председателят на КФН – Васил Големански, който откри и XXIV-то издание на инициативата. Председателят на Комисията ги насърчи да бъдат любознателни, да задават въпроси на експертите, да споделят мнението си и да търсят отговорите.

Като съчетава лекции, представени от експертите на Комисията, с посещения във водещи компании, инициативата открива пред бъдещите икономисти и финансисти възможността да развият познанията си за капиталовия, пенсионно-осигурителния и застрахователния пазар, както и да се ориентират в професиите и възможностите за развитие в небанковия финансов сектор.

Учениците имаха възможност да черпят опит и от реалния бизнес. Своята история на успеха сподели Филип Матов – съосновател и управител на Belayer, последвано от посещение в Българската фондова борса. Изпълнителният директор на борсата – доц. д-р Маню Моравенов мотивира аудиторията от млади хора, като им поясни възможностите, които се откриват пред тях, когато вложат усилия и бъдат подготвени за реалната си среща с избраната от тях професия.

Пенсионното осигуряване и застраховането бяха във фокуса на следващия етап от обучението. Младежите усвоиха основни понятия за видовете пенсионни фондове, управлението на осигурителните средства и правата на осигурените лица, както и с различните застраховки и механизмите за защита на клиентите.

Посещенията продължиха в „СОФАРМА“ АД, ПОК „ДОВЕРИЕ“ и „Дженерали Застраховане“ АД. В рамките на срещите младите участници чуха още истории на успеха – от Пелагия Виячева – директор „Връзки с инвеститорите“ на „Софарма“, от Димана Ранкова – член на УС на „Доверие“ и от Николай Станчев – изпълнителен директор на „Дженерали“, като решаваха практически казуси и се запознаха отблизо с дейността на организациите.

Програмата завърши със заключителна среща с председателя на КФН Васил Големански и с връчване на сертификатите за участие. В церемонията се включиха Добромир Добрев – Член на УС на Фондация „Атанас Буров“, както и нейният изпълнителен директор – Пламен Иванов.

XXIV издание на образователната програма затвърди значението на партньорството между Комисията за финансов надзор, Министерството на образованието и науката и фондация „Атанас Буров“ за повишаване на финансовата грамотност и култура на младите хора. Чрез съчетаването на лекции, практически посещения и срещи с представители на финансовия и корпоративния сектор инициативата насърчава интереса към финансовите пазари, отговорното вземане на финансови решения и професионалното развитие на бъдещите специалисти.

Решения от заседание на 13.10.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Изпраща писмо до „Адвайз Инвест Брокер” ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

Спестяванията на българите все по-често се насочват към застраховки и инвестиции

Спестяванията на българина вече все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Една от причините за това е средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор.

Това стана ясно от участието на ръководството на КФН в петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“, организирано от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Според зам.-председателят на Комисията Диана Йорданова, по данни от пенсионните компании, над 50 процента от заинтересованите лица, включително такива, според чиито жизнен цикъл би следвало средствата им да продължават да се инвестират балансирано, избират инвестиране в динамични подфондове. По думите й това е доказателство, че хората искат парите им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще.

Замeстник-председателят на КФН Пламен Данаилов пък посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето си и за живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви още Пламен Данаилов.

Според Данаилов у нас имущественото застраховане е с голям потенциал за развитие и даде пример с модели, приложени най-близките ни съседки и членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. В Румъния е въведен модел на задължително застраховане, който не е особено успешен, а в Гърция е въведен модел на данъчни стимули, който дава по-добри резултати. Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, което да насърчи застраховането, както и форми на публично-частните партньорства, като държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове.

„Регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация – от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, отбеляза заместник-председателят на КФН Деница Величкова. Такъв инструмент, по който работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, допълни зам.-председателят на КФН.

„Уравнението от една страна има традиционните известни или неизвестни величини – икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси, регулации. Но тази година доста сериозно отбелязахме и някои други показатели и фактори, които значително промениха средата – първото от тях е присъединяването към еврозоната, второто е настъпващата дигитализацията с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите“, отбеляза председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при откриването на форума. Той подчерта, че в тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях „защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански.

Председателят на КФН пред в. „Капитал“: Съвкупност от мерки може да донесе бум на капиталовия пазар

Мултифондовият модел и ДЦК за гражданите могат да бъдат двигателя за капиталовия пазар в България. Допълнителен стимул би било листването на миноритарни дялове на държавни предприятия на борсата.

„Това може да доведе до бум на пазара в България, каквито примери имаше с Полша и с Румъния. Ако има държавна политика за развитие на капиталовия пазар, ще видим ефект в рамките на година-две“, казва в интервю за „Капитал“ председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански.

Мултифондовият модел дава възможност пенсионните фондове да инвестират в инфраструктура, което ще доведе големи компании на пазара. Другият елемент, който може да доведе до сериозно развитие на капиталовия пазар, са държавни ценни книжа за българските граждани. Те ще донесат значителен оборот на пазара и най-вече инвестицията в тях ще повиши финансовата грамотност на българските граждани, казва още Васил Големански в интервюто.

По отношение на миноритарните дялове от предприятия на БФБ, председателят на КФН изтъква прозрачността и възможността да бъдат привлечени големи инвеститори, които да капитализират държавните дружества.

Има компании, особено енергийни, при които миноритарен дял представлява значителни средства, надвишаващи много пъти обема на нашия пазар. Ефектите ще бъдат изключително положителни, първо, защото такава голяма компания привлича много големи чужди инвеститори. Второ, с предоставянето на 10-15% от капитала държавата не губи контрола върху нея, но пък листването ѝ на борсата я прави публична, което носи задължения да бъде открита и прозрачна“, казва Васил Големански в интервюто.

Според него след успешните реформи в областта на пенсионното осигуряване и застраховането с въвеждането на бонус-малус вече е време фокусът да се върне към инвестиционния сектор.

В центъра на бъдещата работа на Комисията ще бъде инициативата на Европейската комисия Savings and Investments Union, която цели да направи спестяванията да работят като инвестиции.

Другата голяма тема са новите технологии и специално криптоактивите и имплементирането на регламента MiCA. Това е един изключително бързо развиващ се сектор, в който трябва да догонваме като знания, като екип, като технологии, за да можем да сме адекватни. Досега лицензирахме, сега почваме да надзираваме, обобщи Васил Големански.

Цялото интервю – вижте тук

ОИСР публикува ключов доклад за ефективното управление на бордовете на директорите

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува нов доклад, който поставя фокус върху ролята на съвета на директорите като център за корпоративно управление, отчетност и дългосрочна стратегия. Според документа добре функциониращият борд гарантира стратегическото управление на компанията и ефективния контрол над ръководството. Членовете на борда са длъжни да действат с дължима грижа, да вземат информирани решения и да проявяват независима преценка. Докладът обръща специално внимание на новите предизвикателства пред бизнеса – съветите на директорите вече трябва да притежават специфични компетенции за управление на нововъзникващи рискове като дигиталната трансформация, устойчивото развитие (ESG) и геополитическата несигурност.

Независимост, многообразие и необходимост от гъвкави регулации
Основните стълбове за постигането на ефективен борд остават неговата структура, професионалните умения, почтеността и независимостта на членовете му, която предпазва от конфликти на интереси и защитава малките акционери. В съответствие с Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР се препоръчва компаниите редовно да провеждат прозрачни оценки на своя състав, за да си гарантират точния микс от опит и многообразие на мисълта. Организацията обаче изрично призовава регулаторите да избягват универсалните рамки и да запазват гъвкавост, за да не натоварват по-малките компании с прекомерна административна тежест, съобразявайки изискванията с техния мащаб и етап на развитие.

Пълният текст на доклада може да бъде открит на следния линк:

Full Report: Why board composition matters for good governance and lasting value | OECD

Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2026 г.

Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 30.06.2026 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.

11 октомври 2027 ще бъде T day за капиталовия пазар

11 октомври 2027 г. ще бъде един от най-важните дни за българския капиталов пазар. На тази дата той ще премине към сетълмент T+1, заедно със съответните изисквания за ранно подаване на инструкции, автоматичен частичен сетълмент, както и Hold/Release функционалности за пълното или частично освобождаване на задържани инструкции.

На 12 октомври 2027 г. съвпадат предвидените дати за сетълмент на последните стандартни T+2 и първите T+1 сделки. Този ден изисква отделна подготовка, оценка на ликвидността и проверка на оперативния капацитет. „Успешният преход към T+1 изисква навременни решения, координирани действия и добра подготовка от всички участници на капиталовия пазар. Предстоящата промяна не е само технологично предизвикателство, а възможност за повишаване на ефективността, прозрачността и устойчивостта на пазарните процеси“, заяви председателят на Комисията за финансов надзор – Васил Големански по време на откриването на есенното събитие на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), което се проведе за втора поредна година.

До края на 2026 г. се очаква съществената част от анализа, разработването и внедряването на промени да бъде приключена. Участниците трябва да са определили засегнатите процеси, отговорниците, зависимостите и плановете си за тестване.

7 декември 2026 г. е първият регулаторен срок. Приложимите разпределения и потвърждения от професионалните клиенти трябва да постъпват при посредника възможно най-скоро и не по-късно от 23:00 CET на деня Т. Предвидени са и изисквания за стандартизиран електронен обмен на данни.

Не мога да обещая, че няма да има санкции, ако сроковете не са спазени, предупреди председателят на КФН.

За да заработи успешно системата, процесите ще бъдат тествани през 2027 г., общо пет пъти от февруари до септември. Проверката трябва да обхваща работата с партньорите, включително при несъответствия, късни инструкции и недостатъчни наличности. Конкретните сценарии следва да бъдат представени от ЦД и обсъдени, така че да отговарят на потребностите на всички засегнати участници.

14 юни 2027 г. е първи сетълмент по новия оперативен ден на T2S, докато стандартният цикъл все още е T+2. Този етап трябва да бъде отчетен в националните графици и подготовката на колегите.

На 1 юли 2027 г. влизат в сила нови изисквания за наблюдение и отчетност на неуспешния сетълмент, които ще подпомагат оценката на резултатите преди и след прехода, обяви още Васил Големански.

В следващи дискусии от форума участва и заместник-председателят на КФН Деница Величкова, заедно с експертите Теодора Добрева и Христина Димитрова от Комисията.

Те представиха последните промени AIFMD II (Директива (ЕС) 2024/927). Особен акцент бе поставен върху стратегията за инвестициите на дребно (RIS) и предстоящите регулаторни промени.

Новите законодателни промени относно регистрацията на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) от отворен тип бяха също част от панела „Капиталови пазари“.

КФН публикува интернет страница на лице, което няма право да предоставя инвестиционни услуги на територията на Република България

Лицeто е длъжно да преустанови предлагането на инвестиционни услуги и дейности в 3-дневен срок от публикуването на интернет страницата

Със свое решение от 08.10.2026 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страница, чрез която се предоставят инвестиционни услуги от лице, което няма това право. Взетото решение е на основание разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти. В Решение № 638-ИП е публикувана интернет страница, чрез която не следва да се предоставят инвестиционни услуги.

Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицето да преустанови предлагането на инвестиционни услуги и дейности чрез оповестената интернет страница в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението с оповестената интернет страница.

КФН публикува списък с интернет страници на лица, които нямат право да предоставят услуги, свързани с криптоактиви на територията на Република България

Лицата са длъжни да преустановят предлагането на услуги, свързани с криптоактиви в 3-дневен срок от публикуването на списъка

Със свое решение от 08.10.2026 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страници, чрез които се предоставят услуги, свързани с криптоактиви, от лица, които нямат право на това. Взетото решение е на основание разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на криптоактиви. В Решение № 639-ДУКА е публикуван списък с интернет страниците, чрез които не следва да се предоставят услуги, свързани с криптоактиви.

Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицата да преустановят предлагането на услуги, свързани с криптоактиви чрез оповестените интернет страници в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението със списъка.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 01 октомври 2026 г. до 31 декември 2026 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.