Определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на  АИФ, включително НИФ

На свое заседание, проведено на 25.06.2026 г., КФН, на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 48, взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), включително националните инвестиционни фондове (НИФ), за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, а именно:

  • Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ, към 31.12.2025 г. е в размер на 15 942 453,86 евро (петнадесет милиона деветстотин четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и три евро и 86 евроцента).

Решения от заседание на 25.06.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява представения проект на анекс за изменение и допълнение на договор за възлагане на дейности, сключен между „Алтерон“ АДСИЦ, гр. Варна, и трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.

2. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 33 за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 09.07.2026 г. включително.

3. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 3 за промяна на участие и прехвърляне на средства на осигурено лице във фонд за допълнително пенсионно осигуряване.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 09.07.2026 г. включително.

Предупреждение до инвеститорите относно “SageMaster”

Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) предупреждава инвеститорите относно дейността на платформи, опериращи под наименованието “SageMaster” (www.sagemaster.lo, www.sagemaster.com, www.beclub.com). Платформите са свързани с чуждестранните юридически лица TechHost WorldWide INC и Better Experience (оперираща също под наименованието BE).

Комисията е установила, че интернет страниците свързани с платформата “SageMaster” я представят като технологична, образователна и аналитична платформа, която на базата на решения, ползващи изкуствен интелект, предлага обучения и симулации на стратегии спрямо пазарите на криптоактиви и forex търговия. На интернет страниците изрично е заявено, че “SageMaster” не е лицензирана като борса, брокер, финансов или инвестиционен съветник, а предоставените инструменти и информация имат образователен характер.

Въпреки изложените твърдения, по отношение на платформите и дружествата, свързани с наименованието “SageMaster” са издадени множество предупреждения от регулаторни европейски и чуждестранни органи[1] за извършване на неоторизирани дейности, подвеждащи твърдения и потенциални злоупотреби с финансови инструменти и криптоактиви.

КФН предупреждава, че дружествата и платформите, свързани със “SageMaster” не са поднадзорни на Комисията и съответно не могат да предлагат и предоставят услуги, свързани с финансови инструменти и криптоактиви на територията на Република България.

Комисията призовава инвеститорите да бъдат особено внимателни при използването на подобни платформи и предварително да проверяват тяхната дейност, включително като извършват справки за наличие на лиценз в официалните регистри на КФН, достъпни на Инвестирай безопасно – Комисия за финансов надзор. По отношение на услугите с криптоактиви справка може да бъде извършена и на официалната интернет страница на Европейския регулатор, достъпна на следния интернет адрес Markets in Crypto-Assets Regulation (MiCA).

При съмнения за нарушения на финансовото законодателство може да бъде подаден сигнал до Комисията по установения ред.

[1] https://www.afm.nl/nl-nl/consumenten/waarschuwingen/bekijk-de-waarschuwingen/boilerroom/techhost-worldwide-inc; https://www.a-tvp.si/wp-content/uploads/2026/04/BE-_-Better-Experience-_-Be-Club_OPOZORILO_ang.pdf

https://www.cssf.lu/en/2025/10/warning-regarding-the-company-sagemaster/

https://www.finanstilsynet.no/nyhetsarkiv/nyheter/2023/finanstilsynet-atvarar-forbrukarar-mot-a-investere-gjennom-better-experience-be/

https://www.finanssivalvonta.fi/en/registers/warning-lists/warnings-concerning-unauthorised-service-providers/

https://lautorite.qc.ca/en/general-public/media-centre/investor-warnings/investor-warnings-sheet/be-trading-group

https://uokik.gov.pl/en/on-trail-of-pyramid-type-incentive-schemes-the-president-of-uokik-checks

Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика прие Годишния отчет за дейността на КФН за 2025 година

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова представи пред Комисията по труда, демографската и социалната политика към Народното събрание Годишния отчет за дейността на КФН за 2025 година. В изложението си тя акцентира върху стабилното развитие на системата на допълнителното пенсионно осигуряване, резултатите от осъществявания надзор през изминалата година и подготовката за въвеждането на многофондовата система.

След проведените разисквания, парламентарната комисия прие Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2025 година с 16 гласа „за“, един „против“ и четири „въздържал се“.

Диана Йорданова отбеляза, че към края на 2025 г. нетните активи на фондове за допълнително пенсионно осигуряване, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, възлизат на 30.8 млрд. лева, което представлява 13.6 % от брутния вътрешен продукт на страната. Във фондовете са осигурени над 5 милиона лица, а от м. септември 2021 г. пенсионноосигурителните дружества изплащат пожизнени пенсии и разсрочени плащания.

По думите ѝ секторът остава финансово стабилен, като пенсионноосигурителните дружества успешно са преодолели пазарните сътресения през последната година, вследствие на геополитическите конфликти, и към края на 2025 г. не само са компенсирали временните спадове на финансовите пазари, но са увеличили активите на осигурените лица с приблизително 3 млрд. лева.

Заместник-председателят на КФН представи и резултатите от надзорната дейност през отчетния период. През 2025 г. управление „Осигурителен надзор“ е извършило 12 597 ежедневни проверки, 793 периодични проверки, разгледало е 182 жалби и запитвания от осигурени лица и техни наследници и е осъществило проверки на място и тематични проверки въз основа на риск-базиран надзор.

Диана Йорданова подчерта, че капиталовото пенсионно осигуряване получава висока международна оценка. По време на присъединителния процес към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) България е получила отлична оценка в областта на капиталовото пенсионно осигуряване, а вече няколко европейски държави са заявили интерес за споделяне българския опит и модел при разработването на собствените си законодателни решения.

Пред парламентарната комисия бе представена и концепцията за въвеждането на многофондовата система от началото на 2027 г. Според изчисленията на експертите на КФН, основани на над 400 000 симулации, новият модел ще позволи постепенно увеличаване на заместващия доход от втория пенсионен стълб от около 13% към момента до приблизително 22% от последния осигурителен доход при консервативните сценарии.

В отговор на поставен въпрос относно възможността осигурените лица да прехвърлят средствата си от универсалните пенсионни фондове към държавното обществено осигуряване, Диана Йорданова посочи, че през 2025 г. едва 0,28% от осигуряващите се са се възползвали от тази възможност. Тя припомни, че и след законодателните промени през 2015 г., когато беше въведена тази опция, делът на лицата, които са избрали прехвърляне, също е останал под един процент.

Като приоритет се открои необходимостта от повишаване на финансовата грамотност на гражданите. Диана Йорданова заяви, че КФН полага последователни усилия в тази посока и заяви, че институциите остават „длъжник“ на обществото. По думите ѝ Комисията е готова да съдейства за разработването на образователни материали и подкрепя идеята финансовата грамотност да бъде въвеждана още в училищна възраст.

Диана Йорданова пред БНР: Да започнем да гледаме на средствата в пенсионната си партида като на свои лични пари

Да започнем да гледаме на средствата в пенсионната си партида като на свои лични пари. Така както проверяваме банковата си сметка, нека да проверяваме и какво се случва по нашите партиди. С този призив към осигурените лица заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ Диана Йорданова коментира пред Българското национално радио предстоящите промени в системата на допълнителното пенсионно осигуряване.

В началото на интервюто Йорданова засегна темата за осигурените лица в пенсионноосигурителното дружество на „ДаллБогг“, след като КФН отне лиценза на застрахователното дружество на компанията. Тя подчерта, че няма повод за притеснение, тъй като застрахователното и пенсионноосигурителното дружество са различни юридически лица. По думите ѝ средствата в пенсионните фондове са отделени от имуществото на дружеството, а натрупаните средства по индивидуалните партиди не могат да бъдат използвани за покриване на задължения на застрахователя. Йорданова допълни, че ако някой осигурен не се чувства спокоен, има възможност да се прехвърли в друго пенсионноосигурително дружество, каквато възможност съществува за всички осигурени лица.

Основен акцент в разговора бе предстоящото въвеждане на мултифондовата система, определена от Йорданова като най-съществената промяна в сектора през последните повече от 15 години. Според нея международният опит показва, че подобен модел води до значително по-висока доходност за осигурените лица, тъй като позволява средствата да се инвестират според възрастта и инвестиционния хоризонт на всеки човек.

От 1 септември осигурените лица ще могат да получат информация и консултация от своето пенсионноосигурително дружество относно различните инвестиционни профили и възможностите за избор. Дружествата ще имат задължение да предоставят необходимата информация и да консултират своите клиенти според възрастта, инвестиционните предпочитания и целите им за натрупване на средства.

Ако гражданите не знаят в кое пенсионноосигурително дружество се осигуряват, те могат:

  • да направят справка чрез Националната агенция за приходите (НАП);
  • да използват електронните услуги на НАП и Националния осигурителен институт (НОИ);
  • да се обърнат директно към съответното пенсионноосигурително дружество.

Йорданова отбеляза, че много от пенсионните компании вече са предоставили разяснителни материали за предстоящите промени заедно с годишните извлечения към осигурените лица.

С въвеждането на мултифондовете всеки осигурен ще има възможност сам да избере инвестиционен профил. Ако не направи избор, ще бъде автоматично разпределен според възрастта си. Лицата между 16 и 50 години ще бъдат насочвани към динамичен фонд, лицата над 50 години до три години преди пенсиониране – към балансиран фонд, а през последните три години преди пенсиониране – към консервативен фонд.

В интервюто за БНР заместник-председателят на КФН съобщи още, че таксите в системата ще бъдат значително намалени – почти двойно. По думите ѝ новият модел ще обвърже възнаграждението на пенсионноосигурителните дружества с постигнатите резултати и доходността за осигурените лица.

„Ако дружествата искат да печелят повече, ще трябва да осигуряват по-висока доходност за своите клиенти“, посочи тя.

В разговора бe обхваната и темата за възможностите пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти. Според Йорданова това не се отнася единствено до пътища и магистрали, а и до социална, образователна и друга обществена инфраструктура. Тя подчерта, че подобни инвестиции ще се осъществяват при висока степен на прозрачност и контрол чрез капиталовия пазар, като могат да привлекат и международни институционални инвеститори.

Заместник-председателят на КФН припомни още, че средствата по индивидуалните партиди са лични средства на осигурените лица и при определени условия подлежат на наследяване. Тя подчерта и значението на осигуряването върху реалните доходи.

„Ако не сме се осигурявали върху реалните си доходи през целия трудов стаж, няма как да очакваме високи суми при пенсиониране“, заяви Диана Йорданова.

Тя призова още гражданите да бъдат по-активни и информирани по отношение на своите пенсионни спестявания, тъй като решенията, които вземат днес, ще определят размера на допълнителния им доход след пенсиониране.

Цялото интервю може да чуете тук.

Българският капиталов пазар с повишено доверие и по-висок рейтинг

MSCI повиши класификацията на българския капиталов пазар от Standalone към Frontier Market

България получи значимо международно признание, след като глобалният доставчик на индекси MSCI обяви, че повишава категорията на българския капиталов пазар от „Standalone Market“ във „Frontier Market“. Решението е част от годишния преглед на пазарните класификации на MSCI за 2026 г.
Промяната представлява важна стъпка в развитието на българския капиталов пазар и е резултат от последователните усилия на институциите и пазарните участници за подобряване на достъпа, инфраструктурата и инвестиционната среда в страната.
Според съобщение на MSCI подобренията в достъпността и инвестиционната привлекателност на българския пазар са устойчиви и достатъчно значими, за да оправдаят преминаването към по-висока категория. Реалното включване на България в индексите на Frontier Markets ще се осъществи през май 2027 г.
„Повишаването на класификацията на българския капиталов пазар от MSCI е признание за напредъка в развитието на пазарната инфраструктура, регулаторната рамка и стандартите за прозрачност и защита на инвеститорите. За Комисията за финансов надзор това решение е потвърждение, че последователните усилия за прилагане на добрите европейски и международни практики в регулирането и надзора на капиталовия пазар дават резултат. Ще продължим да работим за повишаване на доверието на инвеститорите, за насърчаване на пазарната интеграция и за създаване на стабилна и предвидима среда за развитие на българския капиталов пазар“, заяви председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански.
Класификацията на MSCI е сред най-широко използваните в международен план от инвеститорите.

ОИСР публикува доклад за защитата на потребителите от финансови измами

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклад на тема „Защита на потребителите от финансови измами“, посветен на нарастващите рискове и предизвикателства пред потребителите на финансови услуги.

Докладът представя резултатите от международно проучване, което изследва основните причини и тенденции при финансовите измами, насочени към потребителите. Анализът е изготвен въз основа на данни от 69 юрисдикции, сред които е и България.

Освен преглед на актуалната ситуация, документът предлага и специализирана типология за финансовите измами, която има за цел да подпомогне държавните институции при събирането, анализа и класифицирането на данни за различните видове измамни практики. В доклада са представени и добри практики и ефективни политики за защита на потребителите на финансови услуги, както и мерки за повишаване на финансовата грамотност с цел по-добро разпознаване и предотвратяване на измами.

Сред основните препоръки на ОИСР са:

  • създаване и прилагане на ясни рамки за защита на потребителите на финансови услуги;
  • разработване на справедливи и достъпни механизми за понасяне на отговорност и осигуряване на обезщетение;
  • създаване и популяризиране на специализирани канали за докладване на измами;
  • използване на единна типология за събиране и класифициране на данни за финансови измами;
  • повишаване на нивата на дигитална финансова грамотност и информираност на потребителите относно рисковете от измами;
  • засилване на сътрудничеството между институциите и останалите заинтересовани страни, ангажирани с противодействието на финансовите измами.

Пълният текст на доклада е достъпен на интернет страницата на ОИСР. Видео запис от събитието по представянето на доклада също е публикуван онлайн.

Допълнителна информация за дейността на ОИСР в областта на защитата на потребителите на финансови услуги може да бъде намерена на официалния сайт на организацията.

Пламен Данаилов пред Money.bg: Основен приоритет за КФН е защитата на потребителите

Основен приоритет за Комисията за финансов надзор остава защитата на потребителите и гарантирането на стабилността и доверието в застрахователния сектор.

Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов в интервю за Money.bg, посветено на актуални въпроси от застрахователния сектор и предприетите от регулатора действия по казуса със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

В разговора Данаилов представи позицията на КФН относно развитието на случая, като подчерта, че всички надзорни действия на Комисията са предприети в съответствие с българската и европейската нормативна рамка и са насочени към защита интересите на застрахованите лица и поддържане на стабилността на пазара.

Заместник-председателят на КФН акцентира върху активното сътрудничество между българския регулатор, европейските институции и националните надзорни органи на държавите, в които дружеството е осъществявало дейност. Той отбеляза, че случаят представлява значително предизвикателство поради трансграничния характер на операциите на застрахователя и необходимостта от координирани действия между компетентните органи.

По време на интервюто бяха разгледани и предприетите от КФН надзорни мерки, както и механизмите за защита на потребителите, предвидени в действащото законодателство. Данаилов подчерта, че Комисията ще продължи да следи развитието на ситуацията и своевременно да информира обществеността за всички съществени обстоятелства.

Цялото интервю със заместник-председателя на КФН Пламен Данаилов може да бъде прочетено в Money.bg: КФН: Казусът с „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е без аналог в европейската застрахователна история – Money.bg

Работна група в КФН ще разработи нов режим на сезонна застраховка за мотоциклети

Комисията за финансов надзор (КФН) ще сформира работна група, която да предложи нормативни промени във връзка с прилагането на сезонна застраховка за мотористи (МПС от групи L1-L5). В нея ще бъдат поканени представители на мотообщността, на Асоциацията на българските застрахователи, на Гаранционния фонд, както и на всички компетентни институции, ангажирани с темата.

Това стана ясно на заседание на парламентарна Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия.

По инициатива на председателя Стефан Белчев представители на КФН, АБЗ, КЗП, МВР и Омбудсмана на Р. България обсъдиха с представители на мотоклубовете исканията им за прилагане на срочна застраховка, която да покрива периода за използване на мотоциклета.

От страна на КФН участваха председателят на КФН Васил Големански и заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов.

Председателят на КФН подкрепи изцяло исканията на мотористите и заяви, че Комисията е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги.

„Сезонната застраховка „Гражданска отговорност“ ще създаде усещането за справедливост, защото чуваме и споделяме исканията на мотористите. Когато използваш едно превозно средство, логично е да заплащаш цена само за този период“, заяви Васил Големански.

„Монетата обаче има две страни – цената да бъде справедлива и адекватна за потребителите, но от друга страна да има и защита на интереса на застрахованите лица чрез справедливи обезщетения“, допълни председателят на КФН.

Той посочи, че през последните години цената на застраховката е била притискана дъмпингово надолу от един участник – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, което вече е с отнет лиценз. Това ще даде възможност на пазара сега да се развива конкурентно и честно, при реални цени, достатъчни за да се покрият справедливите искания на потребителите на застрахователни услуги, каза още председателят на КФН.

Васил Големански припомни пред участниците в комисията действията на КФН, свързани със сезонната застраховка.

Един от най-важните резултати е, че застрахователите върнаха възможността за разсрочено плащане. Това се случи след няколко срещи на ръководството на КФН с представители на АБЗ, посочи Васил Големански.

Комисията извърши проверка на начина на формиране на цените на застрахователите и наложи ежедневен мониторинг. Данните от проверката сочат, че между 30 и 40 на сто от начислените годишни премии не се събират заради прекратяване на застраховките, заяви заместник-председателят Пламен Данаилов.

Общият брой на застрахованите мотоциклети нараства постоянно всяка година. Пазарът се е увеличил от 98 136 през 2021 г. до 141 938 през 2025 г., което представлява близо 45% ръст за целия период. Това означава повече премии, но и повече обезщетения при инциденти, заяви председателят на КФН.

Пламен Данаилов допълни, че резултатите от проверката вече са изпратени по компетентност и на КЗК.

Важен момент е да се намери механизъм с МВР относно възможността за въвеждане на автоматичен режим на регистрация на превозните средства, при сключване на сезонна застраховка „Гражданска отговорност“. Затова КФН е изпратила становище към ведомството, което ще бъде обсъдено и в работната група, каза Васил Големански.

КФН счита за особено важно експертният диалог с представителите на мотоклубовете да продължи, така че всяко бъдещо предложение да бъде основано както на регулаторните изисквания, така и на реалните потребности на мотористите.

Вярваме, че чрез съвместни усилия можем да достигнем до решения, които едновременно да гарантират защитата на участниците в движението, финансовата стабилност на системата и по-справедливи условия за собствениците на мотоциклети.

КФН очаква започнатият диалог да бъде продължен, както и заедно да се работи за постигането на практически и устойчиви резултати.

Определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на колективните инвестиционни схеми

На свое заседание, проведено на 16.06.2026 г., КФН на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 45 взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на колективните инвестиционни схеми (КИС) за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, а именно:

  • Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на КИС към 31.12.2025 г. е в размер на 55 959 395,51 евро (петдесет и пет милиона деветстотин петдесет и девет хиляди триста деветдесет и пет евро и 51 евроцента).