Комисията за финансов надзор е с нови зам.-председатели


Народното събрание избра Мария Филипова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“

    Днес, 10 април 2019 г., 44-тото Народно събрание избра Мария Филипова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“.

    Изборът бе направен от 113 народни представители.

    От трибуната на Парламента г-н Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор (КФН) представи кандидатурите за заместници като акцентира, че основните цели, които той поставя пред регулаторния орган, са „създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване“.

    Г-н Атанасов изложи мотивите си за избор на Мария Филипова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той наблегна на над 10 годишния опит на Мария Филипова в правната сфера, което е „предпоставка да притежава широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури“. Председателят допълни още, че с дългогодишния опит на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите,  тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II).

    Мария Филипова представи пред народните представители визията, очертаваща посоката на действие в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар, а именно: повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, както и по-доброто позициониране на България на "инвестиционната карта на Европа". Концепцията ѝ е с 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България: регулаторна дейност и контрол, намаляване на административната тежест на капиталовите пазари чрез мерките за оптимизация на процесите и дигитализация, както и международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
    Г-жа Филипова заяви пред народните представители своята готовност да работи „активно и последователно за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на КФН, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор, в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия, да осъществява ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари“.

    Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи и мотивите си за номинацията на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Според него опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“, както и в изпълнение на обещанието за ограничаване и превенция на подобни случаи в бъдеще. „За да се справим и със сериозното предизвикателство със системата Бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения при дискусии с всички заинтересовани в процеса страни. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица“, допълни още г-н Атанасов.

    В концепцията си г-жа Христова твърдо заяви, че търсеният краен резултат за Комисията в сферата на застрахователния надзор „трябва да бъде сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол“. За постигането на тези резултати, Илиана Христова разгърна детайлите на формула, която ще осигури стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  контрол, комуникация, кризисна превенция и дигитализация.
 
    Г-жа Илиана Христова заяви от парламентарната трибуна, че „посоката, която ще следваме има за цел да създаде Клиент-центриран подход в сферата на застраховането, при който основният акцент е върху видимостта към новите идеи, осведомеността за посоките за действие и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми“.

    След проведеното гласуване г-жа Мария Филипова и г-жа Илиана Христова положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.
 

Владимир Савов: КФН работи за постигането на баланс между навлизането на най-новите технологии в небанковия финансов сектор и гарантиране на сигурността на потребителите

Савов

 
Владимир Савов, член на Комисията за финансов надзор ( КФН), участва в откриването на 21-вия финансов технологичен форум "Метаморфозите на един сектор – дигиталният свят на финансите" на 10.04.2019 г., организиран от ICT Media със съдействието и на Комисията за финансов надзор.
Не случайно за пореден път откривам този форум, тъй като Комисията за финансов надзор има пряко отношение към навлизащите технологии, които се внедряват от участниците на небанковите пазари като стремежът на институцията е да се постигне баланс между навлизането на най-новите технологии и гарантиране на сигурността на потребителите и инвеститорите в сектора“, каза г-н Савов.
КФН е прилага конкретни мерки във връзка с бързо навлизащите технологии като изпълнява „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 г. – 2020 г.)“, приета през 2018 г.  „Първо, нашата цел беше да съберем информация за вътрешната и външната FinTech среда, после пристъпихме към анализ и установяване на подходящ механизъм за сътрудничество между регулатора и поднадзорните лица, за да преценим дали е необходима регулация. През 2018 г. КФН направи консултации с бизнеса с цел изясняване на интереса на поднадзорните лица и FinTech дружествата  по отношение използването на финансови иновации. Управляващите дружества и инвестиционните посредници активно се включиха в обществените консултации за развитието на финансовите иновации. В резултат на това на страницата на КФН създадохме рубриката Innovation hub, където е  публикувана апликационна форма, чрез която се дава възможност на заявителите да установят неформален диалог с регулатора. Чрез Innovation hub КФН дава пояснения и указания във връзка с необходимостта от прилагането на нормативната уредба при внедряване на нови технологии, както и в случаите на нужда консултира при необходимост от издаване на разрешение за извършваната от дружеството дейност“, обясни г-н Савов.
Той акцентира, че КФН се е включила в пилотен проект на Европейската комисия за създаването на  единен регистър на публичните дружества в Европа, базиран на блокчейн технологията –  „Европейски портал за финансова прозрачност“ – ЕПФП проект (EuropeanFinancial TransparencyGateway – EFTG project). КФН активно си сътрудничи с европейските надзорни органи ESMA и EIOPA с цел осигуряване на киберсигурност и създаването на насоки относно разпознаването на определени криптоактиви, притежаващи характеристики на финансови инструменти.
Накрая г-н Савов призова дружествата, които използват нови технологии, да се обърнат към комисията чрез Innovation hub , по имейл или на място, с цел заедно да се работи по посока намирането на общи решения при динамичното навлизане на финансовите иновации и ограничаването на риска за потребителите.

Бойко Атанасов: Целта на КФН е да осигури стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар

Б.Атанасов

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Бойко Атанасов откри международната конференция "Многостълбовите пенсионни системи в Европа – ползи и бъдеще", организирана от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и управителния съвет на Федерацията на европейските пенсионни асоциации (PensionsEurope).
 
В словото си той акцентира върху действията, които ще предприеме управление „Осигурителен надзор“ в КФН, за създаване на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване, а имено контрол над пазарните участници за спазване на нормативните изисквания и постоянно усъвършенстване на съществуващата регулация. По този начин ще бъдат коригирани констатираните законови празноти и несъответствия, съобразно промените в икономическата и правна система.
 
Г-н Атанасов каза, че фокусът на работата на управлението ще е върху осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата на осигурените лица, което ще се постигне чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорните практики с европейските и чрез оптимизиране на правилата и системите за управление на рисковете. „Целта е да постигнем ефективно изпълнение на регулаторните и надзорни функции“, отбеляза той.
 
Накрая в обръщението си по повод откриването на форума г-н Атанасов каза: „Вярвам, че превантивните мерки, съвместната дискусия с всички заинтересовани лица, споделянето на добри практики са в основата на още по-ползотворна работа, резонираща в надграждане на процесите, създаване и поддържане на стабилен и прозрачен осигурителен пазар. Всички ние сме изправени пред общото предизвикателство да направим сектора на допълнителното пенсионно осигуряване по-ефикасен и с по-добър имидж. Трябва да намерим балансирана позиция, така че да спечелим доверието на хората“.
 
На форума се проведе дискусия във връзка с усъвършенстването на българския тристълбов модел и необходимите промени, свързани с финализирането на фазата на изплащане.
 
Представиха се различни многостълбови пенсионни системи в Европа, като г-н Янвилем Боума, председател на PensionsEurope, обясни, че европейската система е много разнообразна, тъй като някои държави имат силно развит втори стълб в пенсионните си системи, а други разчитат на държавното пенсионно осигуряване. Наблегна на факта, че много европейски държави вече модернизират пенсионните си системи и ролята на PensionsEurope е да помага тези системи да разчитат на улеснение от европейските институции. Той смята, че спестяването в пенсии подпомага държавното обществено осигуряване. Съобщи, че активно се мисли за предлагане на общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване и този продукт ще позволи на хората да спестяват по-добре. „Това е нова идея и ново предизвикателство, и ще покаже как Европа се движи напред и какво е състоянието на капиталовите пазари“, прогнозира председателят на PensionsEuroре.
 

Планирана техническа профилактика на информационен портал „Е-РЕГИСТЪР 1Д”

    Поради планирана техническа профилактика на част от информационните системи, действащи в Комисия за финансов надзор, Ви уведомяваме, че за периода от 09.00 часа до 18.00 часа на дата 18.04.2019 г. /четвъртък/,  информационен портал „Е-РЕГИСТЪР 1Д” за разкриване на информация от задължените по §1д от ДР на ЗППЦК лица, няма да бъде достъпен за справки и подаване на данни.

    Предварително се извиняваме за причиненото неудобство!

Информация относно профилактика на „Е-РЕГИСТЪР 1Д”

    Техническата профилактика на информационен портал „Е-РЕГИСТЪР 1Д”, планирана от 09:00 до 18:00 часа днес завърши по-рано от предвиденото. Уведомяваме Ви, че „Е-РЕГИСТЪР 1Д” за разкриване на информация от задължените по §1д от ДР на ЗППЦК лица, вече е достъпен за справки и подаване на данни.

Актуални форми на тримесечни справки и отчети във връзка с изменение и допълнение на Наредба № 53

    Във връзка с изменението и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите  и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите презастрахователите и гаранционния фонд (обн. в ДВ бр. 2 от 04.01.2019 г.) са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор актуални форми на тримесечни справки и отчети. Същите могат да бъдат изтеглени от раздел административни документи, форми и образци, застрахователен пазар.

Комисията за финансов надзор започна проверки на „Еврохолд България“ АД


Предвид високия обществен интерес към сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България, Комисията за финансов надзор се самосезира и започва проверки в „Еврохолд България“ АД и в основни дружества от финансовия холдинг. Основната цел на Комисията е да провери финансовото състояние и капацитет на холдинга с оглед бъдещите придобивания, включително на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД  и „ЧЕЗ Електро България“ АД.

По закон електроразпределителните дружества са част от националната европейска критична инфраструктура с пряко отношение към въпросите на националната сигурност. С предприетите от Комисията действия по проверка на получилия ексклузивност за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България – „Еврохолд България“ АД, КФН спазва своето обещание за стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица и публични дружества, както и прозрачна и навременна комуникация с обществеността.

За назначените проверки са информирани прокуратурата и ДАНС, като същите ще бъдат уведомени, както за резултатите от проверките, така и своевременно, ако се констатират факти и обстоятелства, навеждащи на заключения за извършени нарушения.
 

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България, са актуализирани

    За месец март 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 10 застрахователни дружества от държави членки да извършват застрахователна дейност на територията на България. Към 31 март 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 646.
    През месец март в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 43 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 2 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 31 март 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2545.
    През месец март КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 март 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.  
    През месец март КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 март 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 44.        
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2019 г.

    Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2019 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Общо Застраховане“ „2019“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Съобщение до клиентите на „Матадор Прайм” ООД


Уведомяваме Ви, че за „Матадор Прайм”ООД бе открито производство по несъстоятелност с решение от 19 март 2019 г. на Софийски градски съд по търговско дело № 103 от 2019 г., вписано в търговския регистър на 19 март 2019 г. Със същото решение за временен синдик на „Матадор Прайм” ООД е назначен Александър Костадинов.
Съгласно българския Търговски закон кредиторите на „Матадор Прайм” ООД следва да предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок не по-късно от три месеца от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност – до 19 юни 2019 г.
Синдикът на „Матадор Прайм” ООД съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването. Синдикът също така съставя списък на служебно приетите от него вземания и списък на неприетите вземания. Вземанията на клиентите на инвестиционния посредник се смятат за предявени и се вписват служебно от синдика в списъка на приетите вземания съгласно член 77б, ал.6 от ЗППЦК.
Синдикът представя за обявяване в търговския регистър горепосочените списъци и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.
Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването им в Търговския регистър. При пропускане на този срок е невъзможно последващо оспорване на списъците от съответния кредитор, освен в случаите по член 694 от ТЗ.
Когато по списъците не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание. В случай, че са постъпили възражения срещу списъците, съдът се произнася по тях след разглеждане на възраженията.
Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, както и направилия възражението кредитор. Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в търговския регистър. Определенията на съда не подлежат на обжалване.
В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на вземане по чл.694 от ТЗ.
Процедурата за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност е уредена в член 685-695 на българския Търговски закон.
Кредиторите на „Матадор Прайм”ООД следва да се запознаят с нея и да следят обявленията в търговския регистър по партидата на „Матадор Прайм”ООД с оглед спазване на сроковете за упражняване на правата им.