На 16 ноември г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояния, проблеми, визия за развитие“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).

Председателят на УС на БСК – г-н Добри Митев, откри събитието, заедно с Министъра на труда и социалната политика – г-жа Иванка Шалапатова. Дискусията обхвана ключови теми като реформата на пенсионната система в България през 2000 г. и основните изменения и ефекти върху осигурителната система в периода до 2022 г.; погледът на съсловието и академичните среди за развитието на тристълбовата система; предвидимостта в правото на пенсионно осигуряване; дебатите в ЕС по отношение бъдещето на социалната закрила и социалната защита, както и състоянието и тенденциите в демографската политика и пазара на труда.

В обсъждането на темата „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, включително увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени“, г-жа Йорданова сподели: „Развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

Ключово за поддържане на по-високи пенсионни доходи в страните е развитието на капиталовите схеми – виждане и на Европейската комисия, обективирано в Бялата книга за сигурни, устойчиви и адекватни пенсии. В светлината на неблагоприятните демографски перспективи пред страната ни – намаляващо и застаряващо население, капиталовите схеми имат ключово значение и безспорни предимства като гарантиране на пенсионните доходи на бъдещите поколения, независимо от публичната система, която разчита на преразпределение; средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените в капиталовите схеми лица, са лични и се наследяват; отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионното плащане чрез наличието на „лична осигурителна сметка“ (индивидуална партида), която осигуреното лице има възможността да следи и контролира, стимулира хората да се осигуряват върху действителните доходи, което от своя страна рефлектира в положителен аспект и върху публичната система, изразяващ се в по-високи приходи в Държавното обществено осигуряване“.

Факторите за стабилното развитие на пенсионната система са:

• високите регулаторни стандарти и институционалната и професионална социална ангажираност на сектора като гарант за стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване;
• поддържането на градивен, конструктивен и открит диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, който да способства за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система;
• активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори с цел осигуряване на стабилност и предвидимост на предлаганите политики, допринасящи за стабилността и доверието в пенсионноосигурителния сектор, и повишаване на финансовата култура сред обществото.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.

КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.

По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.

Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.

В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.

„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.

В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.

На 7 декември 2023 г., г-жа Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, бе специален гост на най-голямото и значимо събитие, организирано от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) – IR AWARDS 2023. То се проведе за девета поредна година и отличи най-добрите директори за връзки с инвеститорите и техните компании, като за пета поредна година бяха връчени и сертификати на студенти, взели участие в програмата IR Junior Class 2023 – обучителна програма на АДВИБ за млади хора.

Победителите във всяка една от категориите бяха избрани от журито на конкурса, съставено от представители на партньорските на АДВИБ организации – АИКБ, БАУД, БАЛИП, БАДДПО и НККУ. В конкурса участваха дружествата от основния пазар на БФБ, чиито акции се търгуват в сегментите „Premium“, „Standard“ и „Дружества със специална инвестиционна цел“ в следните категории за всеки от трите сегмента: „Най-добри IR инициативи“; „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“; „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“ и голямата награда „Най-добър ДВИ“ – за всички сегменти.

Г-жа Филипова връчи приза в категорията „Най-добър ДВИ“, като наградата бе присъдена лично на Деница Стефанова от „Шелли Груп“ АД: „За мен е удоволствие да връча наградата за „Най-добър ДВИ“ на 2023 г. Изминалата година беше изпъстрена с редица предизвикателства. Доброто сътрудничество между КФН и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България е в основата на преодоляването им. Бих искала да изразя своята благодарност за положените от Вас усилия, които са в основата на успешната кампания по подаване на годишните финансови отчети при съобразяване с всички изисквания на националната и европейска регулаторна рамка и в изискуемия XBRL формат. Въвеждането му бе съпътствано с редица трудности, както за нас – регулаторния орган, така и за задължените лица – публичните дружества. Равносметката в края на годината е, че се наблюдават все по-малко закъснения и все по-малко пропуски и несъответствия при подаването на регулираната информация“.

Г-жа Филипова подчерта решаващата роля на АДВИБ в подпомагането на бизнеса чрез насърчаване на осведомеността за промените в регулаторната рамка и осигуряване на съответствие с нововъведенията. Чрез информационни кампании и разяснения, свързани с действащата нормативна уредба, целенасочените усилия на АДВИБ са в полза на инвеститорите, като им предоставят изчерпателна, точна и навременна информация. Това дава възможност да вземат информирани решения за своите инвестиции и защитава техните интереси. В заключение г-жа Филипова посочи: „Краят на годината е времето, в което неминуемо отправяме поглед в бъдещето, идентифицираме предстоящите предизвикателства и чертаем планове за справянето с тях по най-ефективния и ефикасен начин. Едно от тях за следващата 2024 г. е предприемането на необходимите стъпки за съобразяване с ревизираните принципи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта  на корпоративното управление. В тази връзка бих искала да обърна особено внимание на факта, че част от тях са имплементирани в Националния кодекс за корпоративно управление.  Но предстои и още работа. Убедена съм, че с общи усилия, в сътрудничество между институциите и базирайки се на опита и знанията на експертите ще бъде постигнат най – добрият резултат като стъпка в правилната посока за реализирането на общата цел по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“.