Диана Йорданова – зам.-председател КФН в интервю за bTV Новините по повод „мултифондовия модел“

На 6 август заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в bTV Новините по повод високата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на допълнителното пенсионно осигуряване в България, както и неговото бъдещо усъвършенстване като въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска или т.нар. „мултифондов модел“.

На въпроса „По-високи пенсии от частните фондове ли е целта на обсъжданите промени?“, г-жа Йорданова сподели, че след извършения преглед на пенсионното осигуряване в България от страна на ОИСР е установено функционирането на изключително модерна пенсионна система. „Това, което трябва да направим след 25-годишен опит от страна на индустрията, е да надградим и то в посока споделяне на най-добрите практики, а именно развиването на т.нар. „мултифондова система“, тоест да се дава възможност на лицата да избират различен инвестиционен риск, в зависимост от своята възраст. Целта е това да доведе до по-високи натрупвания към техните индивидуални партиди и съответно към по-високи пенсии – нещо към което всички се стремим като общество.“, каза още тя в ефира на медията.

Запитана за функционирането на „мултифондовата система“ и дали българите са готови сами да управляват вноските си, заместник-председателят на КФН поясни, че практиката и направеното обследване на територията на страните от Централна и Източна Европа и Латинска Америка показва, че действително там, където са развити т.нар. „мултифондови системи“, натрупванията на хората са доста по-високи и техните пенсионери живеят доста по-спокойно. Според възрастта на лицата, те се разпределят в различни групи и инвестират средства с различен вид риск, „тоест колкото по-млад е човек, толкова по-високо рисково ще инвестира“. Г-жа Йорданова разясни, че „за целия 40-годишен период натрупванията, които са в партидата, и с наближаване възрастта за пенсиониране, където е по-консервативно самото инвестиране, ще доведат до целта, която се споделя от експертите в социалното осигуряване, а именно пенсиите от втори и трети стълб да осигуряват заместващ доход до 70 процента, заедно с пенсиите от първи стълб – пенсиите от НОИ, така че вторият стълб да осигурява около 20 процента покриване на дохода, който сме имали преди пенсиониране и още 10 процента от трети стълб, т. нар. „доброволно осигуряване“.

Дали българите притежават достатъчно добра инвестиционна култура, така че да взимат правилни решения къде да отидат парите им, бе също тема, застъпена в интервюто. Г-жа Йорданова коментира, че „трябва да поработим всички ние – като надзор, индустрията, която има най-пряка връзка с осигурените лица, медиите и съответно държавата“. От направено социологическо проучване от Комисията по труда и социалната политика се оказва, че все повече лицата започват да се интересуват от такъв тип инвестиции, даже най-младите проявяват интерес сами да управляват средствата си. За да се наблегне на по-добра инвестиционна  култура и на по-добра ориентация в протичащата пенсионна реформа, ще се разчита, както на пенсионните дружества, така и на медиите.

На въпроса „Кога реално се очаква да има видим ефект, ако тези промени станат факт и в какъв срок?“, г-жа Йорданова отговори, че „пенсионното инвестиране е дълъг период, трябва да има натрупвания повече от 40 години, а при условие, че ние сме по средата на този цикъл, в близко бъдеще се надявам, че ще има резултати, но на практика целият период ще може да се установи за съвсем младите наши съграждани, тепърва влизащи на пазара на труда“.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към промените в нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване. Паралелно с това КФН подчертава и своя ангажимент за цялостно подобряване на пенсионната система в страната, по пътя ѝ към присъединяване към ОИСР.

Цялото интервю можете да видите тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/nuzhna-li-sa-promeni-v-dopalnitelnoto-pensionno-osigurjavane-u-nas.html

ОИСР оцени високо допълнителното пенсионно осигуряване в България и подкрепя бъдещите мерки за усъвършенстването му

Подготвят се промени в частното пенсионно осигуряване, които имат основната цел да  увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания

През 2024 г. в гр. София се проведе проучвателна мисия на Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която извърши преглед на допълнителното пенсионно осигуряване и оцени съответствието на българското законодателство и надзорната дейност с препоръките на ОИСР относно ключовите принципи за регулиране на частното пенсионно осигуряване.

В резултат на доброто партньорство между съпредседателите – Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН), както и на усилията на Министерство на труда и социалната политика, представителите на други институции, социални партньори и бизнеса, прегледът на частното пенсионно осигуряване вече е приключен успешно.

Председателят на Работната група по частно пенсионно осигуряване към Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отчита силните страни на допълнителното пенсионно осигуряване, в т.ч.:

  • многостълбовия пенсионен модел;
  • стабилната правна рамка;
  • компетентния надзор, основан на риска.

Високо оценена е способността на страната да изпълнява правните инструменти на ОИСР и отличното сътрудничество с българските органи при провеждането на прегледа.

В тази връзка от ОИСР отбелязват и възможността за разглеждане на някои аспекти, които биха могли да спомогнат за усъвършенстване на пенсионната система, които са в унисон с философията на възможностите за законови промени като:

  • въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнения цикъл и толерантност към риска (т.нар. „мултифондов модел“, включващ фондове с различен инвестиционен профил);
  • преглед на правилата, определящи инвестиционните възможности за постигане на растяща доходност.

За целта компетентните институции в страната следва ясно и в синхрон да заявят ангажираност в разработването на законови промени, чиято философия се подкрепя в контекста на дадените от ОИСР препоръки.

Присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е ключов приоритет за Република България, предвид което Комисията за финансов надзор потвърждава своята готовност и ангажираност за участие в развиването на пенсионната система в страната с цел гарантиране на доверие, справедливост, устойчивост и прозрачност.

Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване стартираха диалог и имат готовност за предлагане на промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, чиято крайна цел е увеличаване на доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на гражданите, респективно постигане на адекватен заместващ доход при оттегляне от пазара на труда (пенсиониране).

Преглед на MiFIR: ESMA стартира нови консултации

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), регулаторният и надзорен орган на финансовите пазари в ЕС, публикува нов пакет обществени консултации с цел увеличаване на прозрачността и устойчивостта на системата на финансовите пазари, намаляване на отчетната тежест и насърчаване на конвергенцията в надзорния подход.

Този пакет включва:

  • Изменения на правилата за оценка на ликвидността на капиталовите инструменти, за тяхната прозрачност и за прага на обема.
  • Проект на новия технически стандарт за изпълнение за систематичните участници.
  • Раздел за доставчик на консолидирани данни (ДКД) във връзка с входните/изходните данни, за да се осигури пълно съответствие между изискванията за прозрачност и спецификациите на ДКД.
  • Раздел за обозначаване, който да се използва в докладите за прозрачност след сключването на сделката за недялови инструменти, който липсваше в предишната консултация.
  • Нови правила, определящи организационните изисквания на местата за търговия, добавящи нови разпоредби относно временно преустановяване на търговията и целенасочени изменения за адаптиране към рамката на DORA.

След като тези стандарти бъдат одобрени, те ще улеснят прилагането на ДКД в Европейския съюз, както и ще допринесат за по-информативен режим на прозрачност преди и след търговията. Новите правила също така имат за цел да насърчат ефективността и конкурентоспособността на европейските финансови пазари, благодарение на опростените изисквания за отчетност.

Следващи стъпки

ESMA ще разгледа всички получени коментари до:

  • 15 септември 2024 г. за техническите съвети (Раздел 3), RTS 1 (Раздел 4), RTS за входни/изходни данни за акции и ETF CTP (Раздел 8) и флаговете под RTS 2. Моля, изпратете вашия отговор тук.
  • 15 октомври 2024 г. за SI ITS (Раздел 5), RTS 3 (Раздел 6) и RTS 7 (Раздел 7). Моля, изпратете вашия отговор тук.

ESMA ще подготви окончателен доклад, който ще бъде предоставен на Европейската комисия.

Допълнителна информация и документи може да намерите на следния линк: MiFIR review: ESMA launches new consultations (europa.eu)

Всички публични консултации на Европейските органи може да намерите на следния линк: https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-publichni-konsultatsii/

ESMA публикува ръководството за докладване по ESEF за 2024 г.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува актуализацията на своето Ръководство за докладване по Европейския единен електронен формат (ESEF), подкрепящо хармонизиран подход за подготовка на годишните финансови отчети. ESMA също така актуализира Приложение II на Регулаторните технически стандарти (RTS) за ESEF.

Актуализираното ръководство предоставя технически подобрения и насоки за улесняване на анализа и сравнението на данните, предоставя насоки за често срещани проблеми, които могат да възникнат и обяснява тяхното решаване.

Следващи стъпки

Емитентите се очаква да следват предоставените насоки при подготовката на своите годишни финансови отчети за 2024 г. Софтуерните компании също се очаква да следват насоките при разработването на софтуер, използван за подготовката на годишни финансови отчети във формат Inline XBRL.

Допълнителна информация и документи може да намерите на следния линк: ESMA publishes the 2024 ESEF Reporting Manual (europa.eu)

Съобщение относно провеждането на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант

На свое заседание, проведено на 23.07.2024 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 50 от 23.07.2024 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 09.11.2024 г. (събота) и 10.11.2024 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.

Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.

За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги, което е публикувано на интернет страницата на КФН – Начало/ЕИС/Ръководство за Е-услуги.

Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.

Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 09 ноември 2024 г. (събота) и 10 ноември 2024 г. (неделя), се подават в периода от 29 юли 2024 г. (понеделник) до 30 септември 2024 г. (понеделник) включително.

В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.

Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (30.09.2024 г.), няма да бъдат разгледани.

Актуализация на въпроси и отговори от ESMA

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) актуализира въпроси и отговори във връзка с:

  • Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ)
  • Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви (MiCA)
  • Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти II (MiFID II)
  • Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)

Допълнителна информация може да намерите на следния линк: New Q&As available (europa.eu)

Всички въпроси и отговори на Европейските органи може да намерите на следния линк: https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-zakonodatelstvo/vaprosi-i-otgovori/

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователни посредници

За периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. юни 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги се запазва на 431 (четиристотин тридесет и едно) дружества.

За периода от 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 12 (дванадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода са постъпили 3  (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юни 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 224 (две хиляди двеста двадесет и четири).

В периода 01.06.2024-30.06.2024 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на български застрахователни дружества да извършват дейност  при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на други държави членки на ЕС. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Интервю на Председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, за Bloomberg TV Bulgaria

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) – г-н Бойко Атанасов даде специално интервю за предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. В основата на разговора бяха бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор, свързани с принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление в България; на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите на криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets). Темите бяха водещи в конференцията, която Комисията проведе миналата седмица.

Относно принципите на ОИСР, г-н Атанасов подчерта, че те са в основата на всяка една стабилна икономика – от една страна – важни за България, тъй като страната ни кандидатства за присъединяване в международната организация, а от друга – ключови за икономическия просперитет,  за подобряване на корпоративното управление, за насърчаване на социалната отговорност и гарантиране спазването на законите.

Вярването ми е, че корпоративното управление е в основата на всеки успешен и устойчив бизнес. То ни дава рамката, в която ние функционираме, същевременно ни дава и принципите на етика, отчетност, прозрачност, които са ключово важни за доверието и за устойчивост и дългосрочност в бизнеса. От друга страна – живеем в свят, където и регулатори, и компании, и инвеститори, и заинтересованите лица, изключително се нуждаят от доверие и от споделено разбиране за корпоративното управление. Във времена, в които промените са постоянни, а предизвикателствата многобройни – това може да е ключов инструмент, с който можем да регулираме кризите и да гарантираме устойчивостта на бизнеса“, заяви в ефира на „Bloomberg“ председателят на КФН.

Г-н Атанасов коментира пред аудиторията на медията и двата общоевропейски регламента – DORA и MiCA. Относно DORA – регламентът се счита за ключов, тъй като дава цялостна правна рамка на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, събирателен образ е на всички до този момент директиви и регулации, с пряко действие и ще влезе в сила от 17 януари 2025 г. От неговите думи стана ясно, че рисковете пред финансовия сектор по отношение на киберсигурността се увеличават и че има два съществени момента – сериозна подготовка за прилагането на регламента и съществени инвестиции, за да бъде изпълнен той. Необходимо е изграждането на стратегии за управление на рисковете във връзка с кибератаките, създаването на регистър и тяхното докладване. Трябва да се направи така, че в случай на кибератаки, а ако има и поражения, да може максимално бързо съответната компания във финансовата сфера да се възстанови така, че да работи безпроблемно. „Основната идея е – защита на компаниите и, съответно, защита на инвеститорите“ – заяви още той.

На финала на интервюто бе засегнат „най-интересният за младите хора регламент за пазарите на криптоактиви“ – какво е важно и какви ще бъдат ползите от прилагането му в България. По този въпрос председателят на КФН каза, че регламентът ще окаже сериозно влияние върху финансовия сектор и ще помогне да се преодолее пропастта между традиционните финанси и криптосвета, като има ясни принципи и регулации, по които да се работи. Регламентът MiCA дава правна сигурност и по този начин се защитават инвеститорите в криптоактиви, като в голяма степен регулациите на криптоактивите ще се припокриват с традиционните регулации и надзорни практики, но в целия Европейски съюз ще има еднакви правила за това как може да се предлагат и търгуват криптоактиви.

Пълното интервю може да видите тук: Бойко Атанасов, КФН: Принципите на ОИСР са важни за икономическия просперитет – Bloomberg (bloombergtv.bg)

Краен срок за оповестяване на индивидуални шестмесечни финансови отчети за първата половина на 2024 г. от страна на емитентите на ценни книжа

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен финансов отчет за дейността за 2024 г. пред КФН и обществеността изтича на 30.07.2024 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието.

Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2024 г. се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС). Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2024 г. се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 30.07.2024 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.

КФН обръща внимание, че отчетите на емитенти на облигации по чл.100е, ал. 2 или по чл.100б, ал. 8  от ЗППЦК  за второ тримесечие на 2024 г., които се изготвят на индивидуална база,  следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 30.07.2024 г.

Интервю на Председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, за „Bulgaria ON AIR“

Като част от стратегическата инициатива на Комисията за финансов надзор да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда за внедряване на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets),  г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор, даде специално интервю за телевизия „Bulgaria ON AIR“.

В седмичното икономическо предаване „Monеy.bg“ и рубриката „Експертите говорят“, бе застъпена темата за състоянието и предизвикателствата пред небанковия финансов сектор в страната. Г-н Атанасов коментира трите пазара– капиталов, застрахователен и осигурителен.

Председателят на КФН посочи, че въпреки динамичната глобална среда, капиталовият пазар в България бележи развитие, като активите управлявани от небанкови инвестиционни посредници са нараснали с близо 21%, индексът SOFIX се е вдигнал с 10.8%, като това е трайна тенденция за последните 3 години. Инвестиционните фондове, на годишна база, имат увеличение от 23%, което показва че са „в много добро здраве“ и оперират в среда, в която те увеличават своите активи, т.е. те работят добре. Застрахователният сектор показва постоянна, възходяща тенденция, като през 2023 г. активите са се увеличили с 18%, а брутният премиен приход отбелязва ръст от 26%, а от 2020 г. до края на 2023 г. ръстът на брутния премиен приход е 52%. Тези показатели говорят за здрав и разширяващ се застрахователен пазар. Г-н Бойко Атанасов отбеляза, че застрахователните жалби намаляват със 70 % – като това се дължи на по-осъзнатата работа на застрахователите и на комисията като надзор. В отношенията между надзор и поднадзорни лица председателят посочи, че винаги е вярвал в тезата „Доверие за доверие, отношение – за отношение“, а именно, че когато даваш доверие, получаваш доверие.

Председателят на КФН акцентира върху това, че показателят „капиталово изискване за платежоспособност“ за общото застраховане е 150%, а при животозастраховането е 250%, при изискуеми 100% и че този факт е чудесна индикация за платежоспособност и стабилност на застрахователните дружества.

Реформите в пенсионното осигуряване също бяха застъпени в интервюто.  Председателят на КФН подчерта, че към края на миналата година и към настоящия момент се възстанови доходността и нивата на активите в сектора. Осигурените лица могат да бъдат спокойни за своите спестявания.

Г-н Атанасов отбеляза, че в областта на инвестиционния надзор предизвикателствата ще бъдат предимно регламентите MICA и DORA, като DORA ще окаже влияние и в трите сектора.

По отношение на застрахователния надзор предизвикателствата ще са свързани с това как ще се справят застрахователите на база на новите технологии да предлагат своите продукти. Друго предизвикателство ще бъде да се направи анализ какви са били затрудненията за прилагане на европейския стандарт за отчитане МСФО 17, за да може регулаторът да им окаже съдействие за успешното им прилагане. Г-н Атанасов посочи също, че още от 2020 г. има готов проект на наредба за Бонус- Малус, но поради много турбулентности проектът не е успял да се реализира. Предизвикателствата в областта на осигурителния пазар ще са дали в България ще има мултифондова система или не, като за Комисията за финансов надзор „защитата на осигурените лица е изключителен приоритет“, заяви още г-н Атанасов.

Председателят на КФН обясни, че принципите на ОИСР нямат задължителен, а препоръчителен характер. Стандартите за корпоративно управление са само позитив и са в основата на всеки един успех. Хората все повече се интересуват не само от финансовата, но и от нефинансовата информация, от това каква е корпоративната култура на предприятията.

Пълното интервю може да видите тук: Капиталовият пазар процъфтява, активите трайно се увеличават –  https://www.bgonair.bg/a/203-moneybg/351578-kapitaloviyat-pazar-protsaftyava-aktivite-trayno-se-uvelichavat.