КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” към “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 124 074 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 91 631 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 439 396 028 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2024 г. са общо 276 632. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 329 416 904 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.
На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.
Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.
В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.
Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.
Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани: – действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица; таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.
Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.
Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.
Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.
Информираме Ви, че на 12.12.2024 г. (четвъртък), от 16:00 ч. до 20:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши въвеждане на подобрения и актуализации в Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.
Препоръчваме на поднадзорните лица на КФН да изпратят своите отчети и документи своевременно, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.
Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!
На днешното си заседание, 03.12.2024 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноскатана застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0,15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16,00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 22.10.2024 г. чрез публикуване на проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 22.11.2024 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.
Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информация по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), с цел да се осигури координиран подход към оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Настоящата информация съдържа изискванията към поднадзорните лица на КФН в съответствие с новите европейски регулации в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ).
Документът е достъпен на официалния уебсайт на Комисията и съдържа важна информация, относно необходимостта поднадзорните лица да осигурят адекватна способност за защита и непрекъснатост на услугите, които предоставят, като изпълнят задълженията си, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2554 в срок до 17.01.2025 г. Регламент (ЕС) 2022/2554 се прилага ефективно от 18.01.2025 г.
Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) даде специално интервю за Bulgaria ON AIR, по повод застраховките „Гражданска отговорност“, привличането на инвеститори и предстоящото присъединяване на България в еврозоната.
КФН настоява за справедливи пазарни цени: „Ние нямаме право да изискваме информация за тарифите на застрахователите за всички видове застраховки, но имаме право да изискваме тарифите в случаите, когато преследваме конкретни надзорни цели, които са свързани с конкретни сигнали и жалби във връзка със застрахователната дейност“ – коментира в ефира на медията г-н Атанасов. Той сподели, че едно от изискванията на Кодекса за застраховане при определяне на застрахователните премии е да се спазва изискването за достатъчност, т.е. „при определянето на застрахователните премии трябва да се спазват техническите изисквания, включително и това да се заделят допълнителни технически резерви“. Именно това контролира КФН, която призова всички застрахователни компании да преразгледат тарифите си по застраховка „Гражданска отговорност“, да коригират пазарното си поведение, като съответно се спазва това изискване.
Той обясни още, че нито европейското, нито българското законодателство дават възможност да бъде ограничаван максималният размер на застрахователните премии: „Не може по никакъв начин да бъде поставен таван. Максималната застрахователна премия трябва да се определя единствено и само на принципа на пазарните отношения“. В интервюто бе засегната темата за „мораториума върху цените на застраховките „Гражданска отговорност“, като по време на разговора стана ясно, че „това би било пряк сблъсък с европейското законодателство, което би довело до откриване на наказателна процедура към България, свързана с финансова санкция, която се налага от Европейската комисия“.
Относно сроковете за разрешаване на казуса, председателят на КФН каза, че: „На ежедневна база следим какво се случва и при брокерите, и при застрахователите. Има наченки на подобно пазарно поведение, което да оправдае обществените очаквания. Моето вярване е, че в тези години, откакто съм председател на КФН, се налага принципът на комуникация и диалогичност. Сред срещите със застрахователните компании,съм уверен, че в съвсем скоро време, цената на гражданската отговорност ще придобие нормалност и ще се реши тази криза“ – посочи Бойко Атанасов.
В обсега на интервюто бяха засегнати ESG принципите, както и принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР): „Вярвам и съм убеден в това, че те са в основата на всеки успешен бизнес. И ако самото корпоративно управление определя рамката, в която ние работим, то отделно принципите за устойчивост, прозрачност, етичност, отчетност, водят към растеж и просперитет на бизнеса“.
В разговора с председателя на КФН, бе коментирана и темата за рисковете пред глобалната и българската икономика, както и привличането на инвеститори: „Можем да осигурим растеж на малкия и среден бизнес, а влизането в еврозоната е един от факторите, който ще повлияе значително да има чужди инвестиции“. На въпросът „Готови ли сме за влизане в Еврозоната“, той отговори, че „целият небанков финансов сектор е готов“ и „мисля, че го очаква с нетърпение, защото това ще даде сериозни възможности за инвестиции и за развитие на пазара. Този процес няма да се случи толкова бързо, стъпка по стъпка, но сме в правилната посока“ – каза на финала на разговора председателят на КФН.
Европейските надзорни органи (EBA, EIOPA и ESMA) публикуваха Решение относно информацията, която компетентните органи трябва да докладват за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) съгласно Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA).
След влизането в сила на DORA на 17 януари 2025 г. европейските и националните надзорни органи ще започнат надзора на трети страни критични доставчици, предлагащи ИКТ услуги на финансови субекти в ЕС. До 30 април 2025 г. компетентните органи трябва да докладват информация за договорните споразумения на финансовите субекти с трети страни доставчици на ИКТ услуги. Публикуваното Решение предоставя обща рамка за годишното докладване на информацията, необходима за определянето на критичните доставчици.
С цел подпомагане на индустрията европейските надзорни органи проведоха през 2024 г. доброволно упражнение за отчитане на информация, като в него се включиха около 1000 финансови субекти от ЕС. През декември 2024 г. ще бъде публикуван актуализиран технически пакет за отчитане. Европейските надзорни органи насърчават финансовите субекти да предвидят, доколкото е възможно, подготовката на своите регистри, особено за информация, която може да не е незабавно достъпна.
На 18 декември 2024 г. ще се проведе семинар, на който финансовите субекти биха могли да научат повече за това как да подготвят своите регистри с информация, както и да се запознаят с резултатите от проведеното през 2024 г. доброволно упражнение. Желаещите да участват в семинара могат да се регистрират до 16 декември 2024 г. на следния линк:
КФН прие Програма за защита на потребителите за нов период 2025-2028 г., която цели ефективна защита на финансовите интереси на потребителите в небанковия сектор. Осигуряването на прозрачна и изчерпателна информация за финансови продукти и услуги, за лицата, които ги предоставят, както и за рисковете произтичащи от тях, е основополагащо.
Програмата отразява поставените приоритети и основната стратегическата цел на ЕС, а именно – политика за защита на потребителите, свързана с повишаване качеството на живот на европейските граждани и изграждане на потребителско доверие, като същевременно се стимулира пазарен растеж.
За изпълнение на Програмата е разработен конкретeн план за действие.
Експерти от Комисията за финансов надзор (КФН) бяха панелисти в 13-то издание на най-престижното икономическо събитие – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF).
В панела „Netzeroeconomy“ участие взе Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, която сподели пред аудиторията, че: „От все по-голямо значение за инвеститорите и заинтересованите страни е дали определени компании са устойчиви и дали влияят положително в дългосрочен план. Инвеститорите на капиталовия пазар и мениджърите днес отчитат и разбират важността на мониторинга и оценката на ESG показателите и до каква степен управляваното от тях дружество има ползотворно въздействие върху околната среда, служителите и обществото. Наличието на т.нар. ESG стратегии не eсамо възможност за по-добро управление на ресурсите, но и фактор за въвеждане на отговорни екологични и социални политики. Те започват да играят все по-съществена роля в привличането на инвеститори и улесняването на достъпа до кредитиране. В тази връзка е важно да се подчертае водещата роля на Комисията за финансов надзор за предприемане на мерки за съобразяване с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, заложени в Принципите за корпоративно управление и в частност тези, свързани с устойчивостта и жизнеспособността на компаниите, както от дружествата, така и от самия регулатор. На следващо място, КФН активно участва в дискусиите с всички заинтересовани страни по повод инициативата на „Българска фондова борса“ АД за получаване на ESG рейтинг от публичните компании. Оповестяванията по ESG темите вече не просто са въпрос на „слагане на отметка“, а на задълбочен анализ на въздействия, рискове и възможности, както и оказване на влияние върху бизнес стратегията и бизнес модела на дружествата. Това е нов модел на бизнес мислене, който изисква задълбочен анализ на средата, в която дружествата оперират, и преценка за необходимостта от адаптиране на бизнес стратегиите и дори на бизнес моделите. Създава се нова реалност, която изисква да сме гъвкави и подготвени за трансформация, да гледаме напред дългосрочно, да бъдем предвидими и по-отговорни към околната среда и обществото“.
Комисията за финансов надзор, като бъдещ член на Комитета по корпоративно управление и като страна, участвала в последните изменения на Принципите за корпоративно управление, се ангажира да проследява спазването им от българските участници на капиталовия пазар и силно ги препоръчва като най-разпознаваемия и висок международен стандарт в областта на доброто управление на компаниите. Така ще се създадат необходимите предпоставки за изграждане на пазарно доверие, почтеност, икономическа ефективност и финансова стабилност – ключови елементи за всеки успешен бизнес.
„В тези усилия ние активно ще си сътрудничим и ще разчитаме на нашия партньор – Националната комисия по корпоративно управление, с която ще организираме съвместни инициативи и съгласувани действия, за да постигнем заедно широка разпознаваемост и спазване на Принципите за корпоративно управление на ОИСР“, заяви по време на откриването на форума председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов.
В панел „Финтех“ участие взе Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“: „Новата Стратегия на КФН за наблюдение на финтех сектора (2025-2027) очертава стъпки за развитието на иновациите, като същевременно се стреми да запази стабилността на финансовия пазар и да подобри оперативната устойчивост, както и да защити интересите на потребителите. Това прави Стратегията един от важните документи за Комисията в следващите години и целите ѝ са да подобрява финансовия надзор, като развива стабилна, динамична и сигурна финтех екосистема. Основните ѝ приоритети са насърчаване на иновациите и адаптивността, осигуряване на интегритет на пазара и финансова стабилност в небанковия финансов сектор, стимулиране на устойчиви финтех практики и поддържане на международното сътрудничество“.
Панелите “Net zero economy” и “Финтех” се откроиха като критични теми, трансформиращи бъдещето на бизнеса и обществото, с влияние върху глобалните усилия за иновации и икономическа устойчивост. Този факт подчертава необходимостта от балансиран подход, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към привеждане на регулаторните практики в съответствие с приоритетите на нулевата нетна икономика и възможностите на цифровата революция.
Председателят на КФН – Бойко Атанасов и заместник-председателят, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Диана Йорданова, се срещнаха днес в сградата на КФН с представители на протестиращите таксиметрови шофьори и обсъдиха с тях исканията и основанията им за настоящия протест.
Ръководството на КФН ги информира, че:
В резултат на медийни изявления незабавно са инициирали проверка относно твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В рамките на проверката от застрахователните дружества, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са изискани актуални тарифи, заедно с обосновка на същите, протоколи за одобрение от компетентните им органи и информация относно последните промени в тях.
Към момента проверката на КФН още е активна и не е приключила. В КФН очакват в срок допълнителни данни от застрахователи и държавни органи.
Съгласно действащото законодателство в Република България тарифите на застрахователните премии се определят свободно от всеки застраховател в условията на конкурентен пазар, като не се допуска изискването на предварително надзорно одобрение от страна на КФН или системно уведомяване на КФН за тарифните ставки на премиите. Комисията за финансов надзор упражнява конкретно надзор за достатъчност на застрахователните премии, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователите, включително образуването на достатъчни технически резерви.
Нито българското, нито европейското законодателство, прилагано от КФН, предвижда ограничения на максималните размери на застрахователните премии по застраховките, включително и по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл идеята за налагането на мораториум върху размера на застрахователните премии ще е в конфликт с правото на Европейския съюз. Опитът на други държави членки на ЕС потвърждава, че подобни действия на държавата са обект на наказателни процедури от страна на Европейската комисия. Ето защо, справедливото определяне на застрахователните премии следва да се основава на ефективна оценка на застрахователния риск и свободна пазарна конкуренция между застрахователните компании.
За да бъде намерено решение на възникналия спор, КФН призовава всички застрахователи, лицензирани да извършват дейност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да предприемат незабавно всички необходими действия по преразглеждане на тарифите си по тази задължителна застраховка и да преосмислят настоящото си пазарно поведение, без да нарушават изискванията за достатъчност на застрахователната премия и своята рискова стратегия, с оглед постигане на справедливи пазарни цени за ползвателите на застрахователни услуги и осигуряване на стабилен и конкурентен застрахователен пазар.
