И ние като ръководство, и Световната банка сме категорични, че КФН не може да изпълнява своите ангажименти без висококвалифицирани експерти и модерни информационни системи. Това заяви председателят на КФН Карина Караиванова в отговор на въпросите на главния редактор на investor.bg Бойчо Попов и водещия журналист на сайта Веселина Василева. С наличния финансов ресурс успяваме да наемем актюери, финансисти и специализирани юристи само на ниво младши експерт, т.е. хора, които трябва да бъдат обучавани, посочи Караиванова.
Разширяването на дефиницията за „свързани лица“ е най-важната промяна в законопроекта за промяна на Кодекса за социално осигуряване, одобрен от парламента на първо четене наскоро, смята Караиванова, като пенсионноосигурителните дружества ще могат да инвестират само в имоти, които носят доходност.
Ще действаме решително, ако установим пазарна манипулация при ребалансирането на индекса SOFIX на Българска фондова борса, отговори по друга от поставените от журналистите тема Карина Караиванова. Бяха зададени въпроси по всички сектори, които наблюдава КФН.
Пълният текст на интервюто може да прочетете на адрес:
http://www.investor.bg/novini-i-analizi/339/a/karina-karaivanova-izkushenieto-za-investicii-v-svyrzani-lica-e-goliamo-246775/
Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани.
За месец август 6 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 3 са преустановили извършването на дейност. Към 31 август 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 587.
През месец август 8 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 2 са преустановили извършването на дейност. Към 31 август 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2289.
През август няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 август 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16 .
През месец август няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 август 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 48 .
През месец август 8 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 2 са преустановили извършването на дейност. Към 31 август 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2289.
През август няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 август 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16 .
През месец август няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 август 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 48 .
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Директивата Платежоспособност II е трудна за всички европейски страни, не само за България, заяви професор Карел ван Хуле на семинар, организиран от КФН
Днес, 12 септември 2017 г., Комисията за финансов надзор организира семинар на тема „Европейската правна рамка по прилагането на Платежоспособност II“ за повече от 100 представители на застрахователните и презастрахователните дружества и за експертите от управление „Застрахователен надзор“ на комисията. Лекторът, Проф. Карел ван Хуле, е един от специалистите, участвали в създаването на законодателния пакет Платежоспособност II. Той се спря на причините за въвеждането на директивата, включваща нови изисквания за лицензиране, промяна на вътрешната структура и управление на застрахователните дружества, нови изисквания за капиталова адекватност и надзор.
„Не мислете, че Платежоспособност II е трудна само за вас, тя е трудна и за колегите ви от Испания, Италия, Франция …от всички европейски страни, които трябваше да се върнат на ученическата скамейка, за да усвоят спецификата на Платежоспособност II“, каза във въведението си проф. Ван Хуле.
Той се спря на тристълбовия модел, на който е изграден режимът на Платежоспособност II, а именно:
Стълб 1 включва изисквания за капиталова адекватност, оценка на активите и пасивите, заложените количествени изисквания за собствени средства и технически резерви;
Стълб 2 включва системата за вътрешен контрол и управление на риска, изискванията към лицата, управляващи дружеството, към управлението на риска, към вътрешния контрол, одит, актюерската дейност. Тези качествени изисквания са строго свързани с индивидуалния рисков профил на предприятията. Заложено е условието предприятията да извършват собствена оценка на риска и платежоспособността си с цел постигане на стабилно и разумно управление, както и оценка на общите изисквания на платежоспособността с оглед на техния специфичен рисков профил;
Стълб 3 съдържа отчетността за надзорни цели и публичното оповестяване на годишни доклади, обхващащи информация за платежоспособността, резултатите от дейността и финансовото състояние на компаниите. Постигането на прозрачност има за цел подобряване на пазарната дисциплина на поднадзорните лица.
Представители на бизнеса благодариха за полезния семинар, но изразиха притеснение относно новите задължения, свързани най-вече с повишаване на изискванията към системите на отчетност.
Димитър Койчев, директор на дирекция „Международно сътрудничество“ на КФН, модератор на семинара, акцентира на новата философия, заложена в европейското законодателство. Тя се съдържа и в Платежоспособност II, а именно в засилване на партньорството между бизнес и надзор, с цел защита на интересите на ползвателите на финансови услуги и осигуряване на финансова стабилност.
Втората част на семинара премина в оживена дискусия, в която бяха зададени редица конкретни въпроси, свързани с прилагане на директивата. Проф. Ван Хуле засегна темите за капиталово изискване за платежоспособност, собствен риск и оценка за платежоспособност, и системата на управление и надзор.
Следобед дискусията продължи в Комисията за финансов надзор, където експертите от „Застрахователния надзор“ на КФН проведоха диалогична среща с професор Карел ван Хуле по отношение на спецификата при прилагане на директива на Платежоспособност II в надзорната дейност.
Презентацията на проф. Карел ван Хуле може да намерите в прикачения файл.
Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за първото полугодие на 2017 г.
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за второто тримесечие и за първото полугодие на 2017 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През второто тримесечие на 2017 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 61 202 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.
Общо 50 615 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2017 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионноо сигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 133 698 хил. лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първото полугодие на 2017 г. са общо 101 900. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 262 936 хил. лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2017 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи/ 2017.
КФН проведе едноседмично обучение в периода от 28.08. до 01.09.2017 г.
Комисия за финансов надзор проведе безплатно едноседмично обучение от 28 август до 1 септември 2017. Дванайсет участници, предимно студенти по икономика, финанси и право, се запознаха в детайли с трите бранша на небанковата финансова сфера – застраховане, допълнително пенсионно осигуряване и капиталов пазар. Лектори бяха експерти от КФН. Подробно бяха представени Кодекса за застраховането, спецификата на най-често сключваните застраховки, тристълбовия модел на пенсионноосигурителната система в България, основните характеристики на капиталовия пазар. Младите хора научиха повече и по темата, която още вълнува хората – масовата приватизация. Като примери бяха илюстрирани често задавани от граждани въпроси и жалби, както и задълбочените професионални действия, които експертите на КФН извършват по тях. Участниците получиха удостоверения за завършеното обучение.
Как да се оценяват подлежащи на възстановяване суми по пропорционални Clean-cut квотни презастрахователни договори от цедиращо предприятие в баланса по европейската директива Платежоспособност II.
На страницата на КФН беше публикуван отговор на въпроса как да се оценяват подлежащи на възстановяване суми по пропорционални Clean-cut квотни презастрахователни договори от цедиращо предприятие в баланса по европейската директива Платежоспособност II. Публикуваният отговор на цитирания въпрос е изготвен в съответствие с насоките на EIOPA.
Предупреждение към инвеститорите във финансови инструменти
Комисията за финансов надзор предупреждава всички лица – потенциални инвеститори във финансови инструменти, за следното:
С Решение от 23.06.2017 г. Комисията за финансов надзор отне лиценза на „Позитива“ АД за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Със същото решение за квестори на дружеството са назначени Наталия Кумпикова и Николай Полинчев, а на Валентин Андонов и Александра Георгиева е забранено да управляват и представляват „Позитива“ АД. След датата на отнемане на лиценза „Позитива“ АД няма право да предоставя инвестиционни услуги и няма право да сключва договори с клиенти.
С Решение от 23.06.2017 г. Комисията за финансов надзор отне лиценза на „Позитива“ АД за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Със същото решение за квестори на дружеството са назначени Наталия Кумпикова и Николай Полинчев, а на Валентин Андонов и Александра Георгиева е забранено да управляват и представляват „Позитива“ АД. След датата на отнемане на лиценза „Позитива“ АД няма право да предоставя инвестиционни услуги и няма право да сключва договори с клиенти.
В Комисията за финансов надзор са налице данни, че след отнемане на лиценза на „Позитива“ АД продължава сключването на договори с клиенти за търговия с финансови инструменти от името на „Позитива“ АД. На потребителите на услуги се указва да преведат паричните суми във връзка с договорите по сметки на свързани дружества, като в договорите се вписват различни лица, които действат от името на дружеството. В тази връзка КФН напомня, че квесторите са единствените лица, които имат право да извършват действия от името на дружеството.
Потенциалните инвеститори следва да правят проверка преди сключване на договор с инвестиционен посредник дали същият е лицензиран от компетентен орган. Проверката може да бъде направена на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.
Коригирани са инструкциите за работа с Online портал – Застрахователни агенти
На интернет страницата на Комисията за финансов надзор (КФН) на адрес www.fsc.bg в раздел „Административни документи”, „Форма и образци”, "Застрахователен пазар", са качени коригирани инструкции за работа с Online портал – Застрахователни агенти. Направена е промяна в указанията за попълване на Приложенията от 1-10 съдържащи данни за застрахователните агенти.
Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави-членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани.
Шест застрахователни дружества от държави-членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) през месец юли, за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а едно е преустановило извършването на дейност. Към 31 юли 2017 г., застрахователите от държави-членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 584.
През същия месец, 9 нови застрахователни посредници от държави-членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 1 е преустановил извършването на дейност. Към 31 юли 2017 г. застрахователните посредници от държави-членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2283.
През юли няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави-членки на ЕС. Към 31 юли 2017 г., общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16 .
През месеца 2 нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България са заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави-членки на ЕС. Към 31 юли 2017 г., общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 48 .
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Данни за дейността на застрахователните брокери през първото полугодие на 2017 година
Приходите от комисиони на застрахователните брокери през първата половина на 2017 г. възлизат на 119 808 хил. лв. (108 296 хил. лв. към 30.06.2015 г. или една година по-рано), нараствайки с 10.6% на годишна база.
От всички начислени комисиони, 90.2% представляват приходите от записани комисиони по застраховки в общото застраховане и 9.2% – съответно в животозастраховането.
Премийният приход, реализиран с посредничеството на застрахователните брокери през първото шестмесечие на 2017 г., възлиза на 617 907 хил. лв. (535 503 хил. лв. една година по-рано), с което се отчита увеличение от 15.6%, от които 539 372 хил. лв. (при отчетени 496 432 хил. лв. дванадесет месеца по-рано) в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 78 535 хил. лв. (39 071 хил. лв. една година преди това) в полза на застрахователи, ситуирани в други държави.
От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 479 375 хил. лв. (445 234 хил. лв. в края на първото полугодие на 2015 г.) са реализирани в общото застраховане и 52 345 хил. лв. (49 379 хил. лв. към 30.06.2016 г.) в животозастраховането.
В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 30.06.2017 г. най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (47%-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (36%-ен дял от записаните премии по общо застраховане), следвани от „Пожар и природни бедствия” (6%-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Други щети на имущество” (3%-ен дял от записаните премии по общо застраховане).
При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 30.06.2017 г., е записан основно по застраховка „Живот” и рента (65%-ен дял от записаните премии по животозастраховане), следвана от застраховките „Заболяване” (16%-ен дял от записаните премии по животозастраховане) и „Злополука” (8%-ен дял от записаните премии по животозастраховане).
Актуализираните индивидуални данни от справките и отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България и извършващи дейност към 30.06.2017 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, в раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, "Статистика", „Застрахователни брокери”.
От всички начислени комисиони, 90.2% представляват приходите от записани комисиони по застраховки в общото застраховане и 9.2% – съответно в животозастраховането.
Премийният приход, реализиран с посредничеството на застрахователните брокери през първото шестмесечие на 2017 г., възлиза на 617 907 хил. лв. (535 503 хил. лв. една година по-рано), с което се отчита увеличение от 15.6%, от които 539 372 хил. лв. (при отчетени 496 432 хил. лв. дванадесет месеца по-рано) в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 78 535 хил. лв. (39 071 хил. лв. една година преди това) в полза на застрахователи, ситуирани в други държави.
От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 479 375 хил. лв. (445 234 хил. лв. в края на първото полугодие на 2015 г.) са реализирани в общото застраховане и 52 345 хил. лв. (49 379 хил. лв. към 30.06.2016 г.) в животозастраховането.
В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 30.06.2017 г. най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (47%-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (36%-ен дял от записаните премии по общо застраховане), следвани от „Пожар и природни бедствия” (6%-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Други щети на имущество” (3%-ен дял от записаните премии по общо застраховане).
При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 30.06.2017 г., е записан основно по застраховка „Живот” и рента (65%-ен дял от записаните премии по животозастраховане), следвана от застраховките „Заболяване” (16%-ен дял от записаните премии по животозастраховане) и „Злополука” (8%-ен дял от записаните премии по животозастраховане).
Актуализираните индивидуални данни от справките и отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България и извършващи дейност към 30.06.2017 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, в раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, "Статистика", „Застрахователни брокери”.