Консултация на европейския орган за ценни книжа и пазари относно потенциалните мерки за защита на непрофесионалните инвеститори при търгуването с договори за разлики и бинарни опции

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува консултация относно потенциалните мерки за намеса в търговията с финансови продукти, свързани с клаузите на сключваните с непрофесионални инвеститори договори за разлики (CFDs),  включително ролинг спот форекс и бинарни опции.
Европейският орган за ценни книжа и пазари публикува становище, в което посочва, че е обсъдил възможното прибягване до правомощията си за намеса в търговията с финансови продукти, съгласно чл.40 от Регламента относно пазарите на финансови инструменти(1) (MiFIR). Целта на ESMA e да отговори на нуждата от защита на инвеститорите, възникнала в хода на дейностите по маркетинг, разпространение и продажба на договори за разлики и бинарни опции на непрофесионални инвеститори. Съгласно текста на посочения член от MiFR в определени случаи ESMA може да забрани временно или да ограничи в EС пускането на пазара, разпространението и продажбата на някои финансови инструменти или на финансови инструменти със специално определени характеристики.
Целта на ЕСМА е чрез настоящата Консултация да събере от заинтересованите страни информация относно ефекта на редица мерки  като например:
По отношение на Договорите за разлики:
1. Ограничения на ливъриджа при откриване на позиция от непрофесионален клиент. Границите на ливъриджа следва да се движат в рамките от 30:1 до 5:1, така че  да отразят развитието на ценовото поведение на различните класове базови активи;
2. Правило за реализиране на маржина на принципа закриване „позиция по позиция“. Това би уеднаквило маржиновия процент, при който от доставчиците ще се изисква да закрият отворените от непрофесионалните клиенти позиции по договори за разлики;
3. Защита при отрицателен баланс на основата на сметката. Това би въвело всеобщ гарантиран лимит на загубите на непрофесионалните клиенти;
4. Ограничение на стимулите за търгуване, предоставяни от доставчици на договори за разлики;
5. Стандартизирано предупреждение за рискове, отправяно от доставчиците на договори за разлики. Същото следва да включва указание за размера на загубите по сметките на непрофесионалните клиенти.
ESMA обмисля също така дали и договорите за разлики, сключени в криптовалути, следва да бъдат обхванати от мерките.
По отношение на Бинарните опции:
Потенциалните мерки, които се обсъждат, се отнасят до забрана на дейностите по маркетинг, разпространение или продажба на бинарни опции на непрофесионални инвеститори.
Следващи стъпки
Срокът за изпращане на отговори от страна на заинтересованите страни приключва на 5 февруари в 23.59 ч. парижко време. Документа може да бъде намерен на следния електронен адрес:
https://www.esma.europa.eu/document/call-evidence-%E2%80%93-potential-product-intervention-measures-contracts-differences-and-binary
 
[1] РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 600/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви януари 2018 г. до 31-ви март 2018 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

Данни за застрахователния пазар към 30.11.2017 г.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към 30.11.2017 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Определена е минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.12.2015 г. до 29.12.2017 г.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 2,24 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.12.2015 г. до 29.12.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 2,43 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 5,24 на сто, а за ППФ съответно е 5,43 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълния текст на решения № 59 – УПФ и № 60 – ППФ от 16.01.2018 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани


За месец декември 4 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 595.

През месец декември 13 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 3 са преустановили извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2323.

През декември няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 декември 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 

През месец декември няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС, а 1 е преустановил извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 45.

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Периодични справки и отчети на застрахователните брокери


Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 31.12.2017 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителния актуализиран формат (версия 31.12.2017), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес:
www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.

ВАЖНО:

 

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
● Базовият файл с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
● Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
● Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
● Файловете трябва да бъдат подписани с универсален електронен подпис във формат p7m или p7s (PKCS#7), като при подписването НЕ трябва да бъде използвано криптиране;
● Подписът на файловете трябва да принадлежи на същия служител, който е влязъл в системата.

Съобщение във връзка със субектите на задължението за подаване на отчети по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти


Във връзка с влизането в сила от 03.01.2018 г. на регламентите, свързани с прилагането на правната рамка MiFID II, включително и Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти (MiFIR) и по- конкретно въведеното с чл. 26 от MiFIR задължение за представяне на пълен и прецизен отчет пред компетентния орган за сключените сделки с финансови инструменти, е необходимо да се обърне внимание на обстоятелството, че субекти на посоченото задължение са инвестиционните посредници, които сключват сделките с финансови инструменти. В тази връзка управляващите дружества не са задължено лице за докладване по чл. 26 MiFIR относно сделките, сключени във връзка с осъществяваната от тях дейност по чл. 86 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

Данни за застрахователния пазар към 31.10.2017 г.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към 31.10.2017 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви януари 2017 г. до 31-ви декември 2017 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

Становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно прилагането на изискванията на Директивата за пазарите на финансови инструменти II (MiFID II) и Регламент (ЕС) № 600/2014 (MiFIR), свързани с необходимостта от притежаване на LEI номер

 
 Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) излезе с официално становище на 20 декември 2017 г., целящо да  подпомогне безпроблемното прилагане на изискванията на Регламента за пазарите на финансови инструменти (MiFIR), свързани с необходимостта от притежаването на LEI номера.
Съгласно изискванията на MiFIR инвестиционните посредници от държави членки на ЕС за целите на докладване на транзакциите следва да идентифицират своите клиенти посредством LEI номер. Съгласно чл. 27 от Регламент (ЕС) №  600/2014 местата за търговия са задължени да идентифицират всеки емитент на финансови инструменти, който търгува чрез техните системи посредством уникален LEI номер при  ежедневното подаване на данни чрез Системата за референтни данни на финансовите инструменти (FIRDS).
През последните седмици ЕОЦКП и националните компетентни органи (НКО) са установили, че не всички инвестиционни посредници ще успеят да получат LEI номера от своите клиенти преди 3 януари 2018 година – датата, от която влиза в сила Регламентът за пазарите на финансови инструменти. Същата хипотеза може да възникне и за местата за търговия по отношение на емитенти от държави извън ЕС, чиито инструменти се търгуват в ЕС.
В тази връзка и с цел подпомагане на безпроблемното прилагане на изискванията, свързани с притежаването на LEI номера Европейският орган за ценни книжа и пазари допуска за период от шест месеца следното:

  • инвестиционните посредници имат възможността да предоставят услуга по инвестиционно посредничество на клиент, от когото не са получили предварително LEI номер, само ако клиентът е предоставил необходимата документация за получаване на LEI номер на инвестиционния посредник. След получаване на LEI номер на клиента, инвестиционният посредник изпълнява задължението за подаване на доклад за извършена транзакция.
  • местата за търговия докладват своите LEI номера вместо LEI номерата на емитенти от държави извън ЕС, които понастоящем не разполагат със собствени LEI номера.

 
Този подход се споделя от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и националните компетентни органи (НКО).
Повече подробности се съдържат в становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) на адрес:
  
https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-issues-statement-lei-implementation-under-mifid-ii