Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански взе участие в панелната дискусия „Преосмисляне на финансовата система за по-голям достъп, по-малко бюрокрация и повече иновации“, проведена в рамките на Green Transition Forum 6.0 – най-голямата платформа в Централна и Източна Европа, посветена на Зелената трансформация и устойчивото развитие. Форумът ежегодно събира представители на европейски и национални институции, бизнеса, академичните среди и международни организации за обсъждане на ключовите предизвикателства и възможности пред развитието на европейската икономика.

Дискусията в панела бе модерирана от Илия Лингорски, асистент във Факултета по икономика и бизнес администрация на Софийския университет, член на Управителния съвет на Българската народна банка, като в обсъждането на актуалната за Европа тема се включиха още Антонио Гарсия дел Риего, член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), Мартин Гиков, отговорник за България, Международна финансова корпорация (IFC), Джордж Маринос, експерт по иновации и дигитални партньорства в Националната банка на Гърция, Брайън Фабрьог, президент на Blue Europe.

В рамките на панела председателят на КФН акцентира върху необходимостта от изграждането на по-ефективен и конкурентоспособен европейски финансов пазар, основан на принципите на пропорционалност, иновации и доверие. Той подчерта, че държавите членки на Европейския съюз се различават значително по размер, икономическо развитие и степен на развитие на капиталовите си пазари, поради което регулаторната рамка следва да отчита спецификите на отделните национални пазари.

„Принципът на пропорционалност трябва да бъде водещ при изграждането на европейските регулаторни рамки. Регулации, които са подходящи за най-големите финансови центрове, могат да създадат непропорционална тежест за по-малките пазари и да ограничат техния потенциал за развитие“, заяви Васил Големански.

По време на дискусията той открои и предизвикателствата, свързани с технологичната трансформация на финансовия сектор, включително развитието на финтех решенията, дигиталните финанси и изкуствения интелект. Според него регулаторният подход трябва да осигурява необходимата защита и стабилност на финансовата система, без да възпрепятства иновациите и развитието на нови бизнес модели.

Председателят на КФН подчерта значението на намаляването на административната и отчетната тежест чрез по-добра координация между институциите, стандартизиране на процесите и премахване на дублиращи се изисквания. Той отбеляза, че ефективните регулации се създават чрез постоянен диалог между надзорните органи и бизнеса, за да отговарят на реалните потребности на пазара и да насърчават неговото развитие.

Специален акцент в изказването му беше поставен върху ролята на гражданите за развитието на капиталовите пазари в Европа. По думите му значителна част от спестяванията на европейците продължават да бъдат концентрирани в банкови депозити, докато по-активното участие на индивидуалните инвеститори би могло да подкрепи финансирането на бизнеса, иновациите и стратегическите проекти.

„Доверието е основата, върху която функционират финансовите пазари. Без доверие няма инвестиции, няма растеж и няма устойчиво развитие“, посочи Васил Големански.

Той подчерта още, че финансовата грамотност е ключов фактор за изграждането на устойчива инвестиционна култура и за насърчаване на по-активното участие на гражданите в капиталовите пазари. Според него особено важно е достигането до младите хора чрез инициативи, които развиват знания, информираност и отговорно отношение към инвестирането.

Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че Европа разполага със значителен потенциал за мобилизиране на собствен капитал и насочването му към инвестиции в реалната икономика, като по този начин ще укрепи своята конкурентоспособност, устойчивост и икономическа независимост.

„Успешният преход към T+1 няма да бъде резултат от действията на една институция или една организация. Той ще бъде резултат от способността ни да работим заедно като пазар.“ С тези думи председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански откри второто работно заседание на Националния форум за преход към сетълмент цикъл T+1, което се проведе на 4 юни 2026 г. в София.

Форумът събра представители на финансовия сектор, пазарната инфраструктура, браншови организации и други заинтересовани страни, ангажирани с подготовката на българския капиталов пазар за преминаването към по-кратък срок за сетълмент на сделки с ценни книжа.

В своето изказване Васил Големански подчерта значението на активното участие на всички пазарни участници в процеса на подготовка и отбеляза, че Националният форум следва да бъде не само място за представяне на информация, но и платформа за обмен на практически опит, идентифициране на общи предизвикателства и обсъждане на решения в полза на целия пазар. Той посочи, че срещите във формата ще продължат да се провеждат регулярно, с цел участниците да обсъждат своевременно въпросите, които възникват в хода на подготовката, и да се осигури максимална прозрачност на процеса.

„Колкото повече се приближаваме към фазата на тестване, толкова по-трудно ще бъде отделните участници да работят изолирано един от друг. Тестването по своята същност е координационна дейност“, посочи още председателят на КФН.

По време на първата работна сесия Мира Добрева-Хилтън, съветник на председателя по международна дейност и координатор на Националния форум за преход към T+1, представи актуалното развитие на европейско ниво и напредъка по подготовката на българския пазар. Участниците бяха запознати с новите европейски насоки и очаквания към пазарните участници, свързани с автоматизацията на процесите, съкращаването на оперативните срокове, по-ранното подаване на инструкции и подготовката за тестване.

В рамките на представянето беше направен и обобщен преглед на резултатите от подадените до КФН карти за самооценка на готовността на българския пазар. Анализът очерта основните тенденции по отношение на степента на подготовка, идентифицираните оперативни и системни зависимости, планираните адаптации и областите, в които участниците отчитат необходимост от допълнителна координация и яснота. Беше подчертано, че основното предизвикателство пред пазара вече не е разбирането на прехода към T+1, а превръщането на това разбиране в измерима оперативна готовност.

Особен акцент беше поставен върху дискусионната част на заседанието, посветена на оперативната готовност, зависимостите и координацията между участниците на българския капиталов пазар. Представители на „Българска фондова борса“ АД и „Централен депозитар“ АД представиха текущия напредък по подготовката на пазарната инфраструктура, планираните адаптации и дейностите, които ще окажат влияние върху техните членове в контекста на прехода към T+1.

В последвалата дискусия се включиха представители на Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества. Бяха обсъдени предприетите организационни и технологични промени, зависимостите от външни доставчици, попечители и контрагенти, критичните процеси, чувствителни към съкращаването на сроковете за обработка. както и подходите към вътрешното, двустранното, многостранното и общопазарното тестване. Особено внимание беше отделено на подготовката за тестване, необходимите промени в правилата и процедурите, взаимодействието между инвестиционните посредници, банките и пазарната инфраструктура, както и на редица практически въпроси, свързани с обработката на инструкции, управлението на ликвидността и бъдещите оперативни модели след преминаването към T+1.

Участниците подчертаха значението на ранното идентифициране на зависимостите, ясната комуникация на предстоящите промени и наличието на предвидим график за тестовите дейности. Беше изразена обща готовност за продължаване на сътрудничеството както в рамките на Националния форум, така и чрез допълнителни експертни срещи по конкретни оперативни теми.

В заключение председателят на КФН обобщи основните изводи от срещата и потвърди ангажимента на Комисията да продължи да подпомага процеса чрез Националния форум, като насърчава координацията, обмена на информация и споделянето на добри практики между участниците на пазара.

Националният форум за преход към T+1 ще продължи работата си през 2026 г., като фокусът постепенно ще се измести от оценката на готовността към практическата подготовка за тестване и управлението на зависимостите между участниците на пазара.