Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.06.2025 г. до 30.06.2025 г. в КФН са получени 18 (осемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. юни 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. юни 2025 г. в КФН са получени 10 (десет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юни 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 374 (две хиляди триста седемдесет и четири).

За периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 71 (седемдесет и един).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Стажанти от програмата на финансова група „Карол“ посетиха Комисията за финансов надзор

Структурата и същността на капиталовия пазар, безопасното инвестиране, присъединяването към еврозоната и очакваният ефект върху пазарите бяха сред темите, които обсъдиха стажантите на финансовата група „Карол“ с експерти от  Комисията за финансов надзор.

Посещението в Комисията за финансов надзор е част от утвърденото партньорство на регулатора с бизнеса и от усилията на институцията за повишаване на финансовата грамотност сред младите хора.

Стажантите се запознаха с основните функции на Комисията, както и с механизмите за регулация и надзор на капиталовия пазар в България. Специален акцент бе поставен върху ролята на инвестиционната дейност като двигател на иновациите, икономическия растеж и дългосрочната финансова устойчивост: „Устойчивото развитие на капиталовите пазари започва със знанието – с ясни правила, прилагани от дружества при спазване на нормативната рамка и уверени, добре подготвени инвеститори. Срещата с регулатора дава възможност за запознаване отблизо с механизмите за поддържане на прозрачни и стабилни капиталови пазари – знание, което е от ключово значение, ако сте избрали да се реализирате в небанковия финансов сектор. Вярваме, че изграждането на финансова грамотност у младите хора е инвестиция в бъдещето – стратегически избор с дългосрочен ефект за цялото общество“, сподели Петя Хантова, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН.

Комисията за финансов надзор ще запази своята ангажираност към инициативи, насочени както към подобряване на финансовата грамотност, така и към кариерното развитие на младите хора. Институцията ще продължи да поддържа активен диалог с образователните партньори и ще остане отворена за бъдещи съвместни проекти, които целят да подготвят компетентни и отговорни специалисти за финансовите пазари.

DSC_0242-1-selected

Периодични справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2025 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2025), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, подраздел „Форми и образци”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/. (https://eis.fsc.bg/services/934/ )

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2025 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
  • Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по даването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).

Председателят на КФН Васил Големански: Небанковият финансов сектор е готов за еврозоната

Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени. Това обяви председателят на КФН Васил Големански пред БНТ.

„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно,  е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират  отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.

„По отношение на пенсионните фондове, секторът е спокоен. Дружествата са с добри показатели, управляват успешно средствата, които са им поверени. Секторът е добре регулиран, на ежедневна база постъпват отчети, следят се всички сделки с парите на клиентите и се правят анализи“, поясни Васил Големански.

Той призова хората да бъдат бдителни и да подават сигнали в КФН при всяко съмнение за парите си. През годините сме имали опити за измами от лица, които предлагат различни финансови схеми за инвестиции с много висока доходност за кратко време. Когато човек чуе нещо подобно, трябва да си даде нужното време за проверка – дали предложението идва от лицензирани дружества и кой ги регулира. Комисията приема сигнали по всички платформи и е готова да реагира с целия си експертен потенциал – междуинституционален и международен, каза председателят на КФН.

„Хората трябва да заложат на превенцията. При всяко предложение за финансова услуга, независимо от къде идва, дайте си време да проучите всички детайли. На нашия сайт можете да проверите списъците с всички лицензирани поднадзорни лица – от инвестиционните посредници, през застрахователните брокери, до лицата, които търгуват с криптоактиви. Ако някой ви предлага инвестиция и е извън този списък, това означава почти сигурна измама“, заяви още председателят на КФН.

„След въвеждането на еврото, Комисията за финансов надзор ще следи дали поднадзорните ѝ лица предоставят ясно, четливо и разбираемо двойното обозначаване на стойности в евро и левове по време на преходния период. Това включва цени на услуги, такси, комисиони, информация за притежавани активи, дялове, премии по застраховки и парични салда по клиентски сметки. Важно пояснение е, че изискването за двойно обозначаване на цените за поднадзорните на КФН лица, по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги, започва един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България“, заяви Васил Големански.

По отношение на криптоактивите, които от началото на юли са под надзора на КФН, председателят заяви, че на практика досега те не са били регулирани.

„Опитваме се да настигнем бързото  развитие на сектора. Но, където има бързина, съществуват и възможности за измами. Проблемът е, че инструментите стават все по-сложни и ако доскоро се ограничавахме с проблемите на нашия пазар, сега, образно казано, сме на световната сцена. Затова трябва да сме изключително прецизни в проверката както на лицата, които се занимават с такива активи, но и с капиталите зад тях. КФН е един от органите, които трябва да дават лицензи на лица, които се занимават с криптоактиви. В рамките на този процес ще се опитаме да отсеем всички рискови фактори, за да е сигурен българският гражданин, че инвестира безопасно и парите му са защитени, обяви председателят на КФН.

Спестяванията на българите се увеличават, но за съжаление все още преобладават банковите депозити и вложенията в имоти. Нашата амбиция е все повече да се увеличават инвестициите във финансови продукти, тъй като те увеличават богатството на хората, завърши Васил Големански.

Цялото интервю можете да видите тук.

Позиция на КФН относно публикации, свързани с ПОД „Топлина“

Във връзка с медийни публикации, свързани с текст, публикуван на страницата на неправителствената организация „Грийнпийс“, Комисията за финансов надзор, като орган, осъществяващ надзора над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, изразява следната позиция:

Отчитайки високото обществено значение, системата за допълнително пенсионно осигуряване в България е структурирана така, че осигурява максимална защита на средствата на гражданите. Нещо повече – тя е сред най-стриктно регулираните и проверявани дейности не само в България, а и в Европа.

От въвеждането на тристълбовия модел, рестрикциите към дейността на пенсионноосигурителните дружества многократно са затягани, включително и чрез дефиниции на понятията „свързани лица“, „контрол“, „група“ и др.

Комисията за финансов надзор разполага с изключителни правомощия за осъществяване на предварителен и текущ надзор, който цели спазването на регулаторните изисквания, ограничения и забрани.

  • Всяка сделка и операция със средства на фондовете се докладва и се проверява.
  • На ежедневна база се осъществява дистанционен надзор спрямо активите на фондовете, управлявани от пенсионноосигурителните дружества (ПОД), на базата на отчетна информация, представяна от ПОД и от банките – попечители.
  • При извършваните проверки, пак на ежедневна база, се следи за законосъобразността на сключваните сделки с активите на фондовете, в т.ч. спазването на законовите ограничения, на забраните при инвестиране на активите на фондовете, на притежаваните инвестиции в един емитент, на начина на извършване на оценката на активите и правилното им отразяване от ПОД и в регистрите на банките – попечители.
  • Ежемесечно се следи за законосъобразното осъществяване на дейността на ПОД и фондовете чрез изпращаните в КФН месечни финансови отчети и справки. Тези документи съдържат информация, въз основа на която се изчисляват и съблюдават нормативните показатели за дейността на ПОД и фондовете през съответния отчетен период.
  • Периодично се извършват проверки за наличие на икономически групи по смисъла на КСО и спазване на количествените ограничения по отношение на емитентите, представени в инвестиционните портфейли на фондовете. Такъв вид проверки се извършват и при всяко придобиване на финансови инструменти, издадени от нов емитент, в портфейлите на фондовете.

По отношение на ПОД „Топлина“ – от създаването му до сега, не са съставяни актове за установяване на административни нарушения за инвестиции в свързани лица, както такива за количествените ограничения за инвестиции в един емитент, респ. икономическа група.

По нормативни изисквания на тримесечие се извършва комплексна оценка на всяко ПОД и управляваните от него фондове, базирана на количествени и качествени показатели, въз основа на която се определя рисковия профил на дружествата.

Към настоящия момент се извършва обща проверка на ПОД „Топлина“ АД и управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания с оглед спазване на изискванията на нормативните актове по допълнително пенсионно осигуряване. Проверката е планова и обхваща преглед на цялостната дейност на дружеството и управляваните от него фондове.

В портфейлите на управляваните от ПОД „Топлина“ АД фондове, които са публични и са оповестени на страницата на дружеството, фигурират някои инвестиции, споменати в медийните материали. Те обаче не са свързани лица с дружеството по смисъла на закона. Също така намаляват в абсолютна стойност и са доста по-малко от вложенията в ДЦК, например.

Осъждаме остро квалификации като „средствата на вложителите са едва ли не загубени“. Пенсионните фондове са напълно отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват. Това означава, че дори дадено дружество да изпадне в затруднение или престане да съществува (което не се е случвало никога в България), средствата на осигурените лица не са застрашени.

Активите на пенсионните фондове се съхраняват в лицензирани от БНБ банки-попечители, които следят всяко движение на паричните потоци и извършваните инвестиции,  потвърждават верността на оценките и нетната стойност на активите.

Необходимо е да се посочи и че при изчисляване на доходността за периода 30.06.2023 г. – 30.06.2025 г. фондовете, управлявани от ПОД „Топлина“ АД, постигат най-добрата доходност за сектора.

Надзорният орган гледа изключително сериозно на всички сигнали и данни относно възможни нарушения на регулаторната рамка. При прилагането на надзорни мерки (принудителни административни мерки и административни наказания и санкции) административният орган проверява всички относими обстоятелства към извършеното нарушение, които се установяват с предвидените от закона доказателства, и в съответствие с изискванията на закона публикува информация за влезлите в сила надзорни мерки.

Съобщение относно дължимите такси към КФН по ЗПКА

Във връзка с влизането в сила на Закона за пазарите за криптоактиви (ЗПКА) Комисията за финансов надзор уведомява заинтересованите лица, че доколкото с § 9, т. 3 от Закона за държавния бюджет на Репуб­лика България за 2025 г. е отменено Приложението към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, таксите за административните производства по ЗПКА и съответно за общ надзор на лицензирани дружества са предвидени в Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.

Приложимите такси в табличен вид са достъпни на следния линк: – https://www.fsc.bg/investitsionna-deynost/taksi-investiczionna-dejnost/ .

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Информация за средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на инвестиционните посредници и максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор за 2025 г.

За целите на преизчисляване на дължимите за 2025 г. такси за общ финансов надзор със свое решение по Протокол № 32 от проведено на 1 юли 2025 г. заседание Комисията за финансов надзор определи средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на ИП, която въз основа на данните от подадените от ИП справки по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им към 31.12.2024 г., възлиза на 10 405 864,05 лв. (десет милиона четиристотин и пет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и пет стотинки).

Максималният размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор Cmax, определен чрез прилагане на формулата по чл. 72, ал. 3 от Наредба № 76 за 2025 г., е 3 121,75 лв. (три хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки).

КФН публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви

Комисията за финансов надзор публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА). До влизането на закона в сила на 08.07.2025 г., този регистър се водеше от Националната агенция за приходите под името електронен публичен регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Списъкът на страницата на КФН включва издатели и доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на издатели на токени за електронни пари.

Съгласно ЗПКА, Комисията е органът, който има правомощия да осигурява надзор над този кръг от лица.

Целта е да се защитят интересите на инвеститорите в криптоактиви.

Мярката е част от усилията на КФН за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви, в условията на стабилност, прозрачност и доверие между всички страни.

Съгласно ЗПКА, лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които преди 30 декември 2024 г. са вписани в електронния публичен регистър към НАП, могат да продължат да осъществяват дейността си на територията на Република България без лиценз до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано. Лицата, вписани след посочената дата до влизане в сила на ЗПКА, следва да подадат заявление за издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114 в тримесечен срок от влизането в сила на ЗПКА, а именно до 08.10.2025 г.

Регистърът с наименование „Регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви“ е публикуван на страницата на КФН и е достъпен тук.

КФН с отговори на най-задаваните въпроси за еврото и небанковия финансов сектор

Най-честите въпроси за въвеждането на еврото в България и отражението му върху небанковия финансов сектор вече имат своя отговор на страницата на КФН.

Комисията създаде специална секция на сайта си, в която всеки потребител на застрахователни, пенсионни или инвестиционни продукти може да открие информацията, която търси.

Страницата съдържа най-задаваните въпроси към експертите на КФН и включва ясни и достъпни разяснения по теми като: какво се случва със съществуващите договори за застрахователни, инвестиционни и пенсионни услуги, как ще бъдат преобразувани сумите в евро, какви мерки се прилагат за защита на потребителите и др.

Съдържанието ще се актуализира редовно спрямо промените в законодателството и усилията на страната по въвеждане на единната евровалута.

Отговорите са част от усилията на КФН да помогне на българските граждани в прехода към въвеждане на еврото и да ги защити от опитите да  бъдат измамени или подведени в процеса на парична интеграция на двете валути.

Комисията остава на разположение за всички въпроси и сигнали, преди и след въвеждане на еврото. Това може да се случи чрез нашия сайт, на тел 0800 40 444 или на мейл delovodstvo@fsc.bg.