КФН е стабилен, обективен и независим регулаторен орган

Г-н Бойко Атанасов притежава магистратура по “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и редица специализации в България и чужбина в сферата на икономиката. С над 20 години опит в Националната агенция за приходите към Министерство на финансите в България (НАП), г-н Атанасов е един от най-добрите специалисти в сферата на данъчното облагане. След експертните и управленските позиции в приходната администрация, той е номиниран и в продължение на 4 години е изпълнителен директор на НАП.

Професионалният път на Бойко Атанасов преминава през поста на заместник-министър в Министерството на финансите с ресор данъци и митници на държавата. През 2017 г. той става заместник-председател на Комисията за финансов надзор, с ресор управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а през 2019 г. Народното събрание му гласува доверие да управлява Комисията за финансов надзор в ролята му на неин председател.

Господин Атанасов, ако върнем лентата назад, защо и как решихте да се насочите към икономиката и в частност към данъчната администрация?

Моето виждане е, че икономиката е една от най-перспективните професии и в същото време е специалност с много възможности за личностно развитие. В икономиката се чувствам в „свои води“, защото съм силен в математиката, мисленето, в причинно-следствени връзки, в анализите… А те са в основата на процесите в цялата икономика. Колкото до данъчната администрация – решението ми беше добре обмислено. Когато завърших УНСС, имах възможността да се явя на конкурс и да кандидатствам за работа, защото тази голяма организация дава сериозни перспективи за реализация. За мен това беше професионален избор за четвърт век напред във времето.

Кои са най-трудните и най-вълнуващите предизвикателства, с които сте се сблъсквал в професионалната си кариера?

За 20 години в приходната администрация започнах от най-ниското стъпало, като данъчен инспектор, преминах постепенно през над 8 позиции в йерархията за 16 години, докато не бях избран за изпълнителен директор в периода 2013 г. – 2017 г., който ръководи над 8000 служители, отговорни за администрирането на данъците и осигуровките в България. Натрупах безценен опит, който ми позволи да познавам в детайли всички дейности на приходната администрация – от обслужване, през събиране на приходи и контрол. Познаването на тези процеси предопредели визията ми за това кое работи и кое – не, кои процеси трябва да се оптимизират. Бях убеден, че има нужда от промяна и това е моят път и отговорност.

Всъщност най-голямото ми предизвикателство беше съпротивата от страна на самата система да се интегрират новите идеи и служителите да излязат от зоната си на комфорт. Ден след ден, месец след месец, моята цел беше да убеждавам, да провокирам, да намирам точните хора, които да са двигатели на процесите и с които да направим промяната.

За мен и екипа ми имаше три основни предизвикателства и смятам, че се справихме много успешно с тях. На първо място това бе дигитализацията. През 2016 г. НАП стана институцията с най-голям процент електронни услуги в България.

На второ място бяха контролните функции – по това време създадохме информационната система за контрол, която разпределя и възлага ревизиите на случаен принцип. Така сведохме до минимум възможностите за корупционни практики и увеличихме доверието в институцията. На трето място, подобрихме основната дейност на приходната администрация, която е да събира данъци и осигуровки. Повишихме събираемостта като провокирахме осъзнатост в клиентите на НАП, че това е тяхна отговорност и през 2016 г. постигнахме над 85 % доброволно плащане на декларираните задължения. За мен това беше реалната промяна в начина на мислене в нашето общество, която постигнахме с години наслагване и много устойчивост на добрите практики.

Как успяхте да превърнете НАП във функционираща организация, която ефективно събира приходите си и предлага съвременни електронни услуги на гражданите и бизнеса?

Вниманието на новия мениджър е насочено най-често към промяната. Моят фокус винаги е бил към устойчивост на вече ефективните процеси, а аз ги познавах, защото знаех как работи всеки един от тях в структура като НАП. Вторият акцент от моята философия беше анализът и интегрирането на най-добрите практики в световен план. За 4 години ние поканихме на практически уъркшопи стратегически директори и служители на най-ефективните приходни администрации в света – Англия, Нидерландия и Швейцария. От тях научихме как оперативно се случват нещата и това помогна на НАП да се трансформира в една поефективна организация.

Третият план от визията ми беше развитието на лидерските умения сред мениджмънта на НАП. В период от няколко години водещите ни ръководители преминаха през индивидуален коучинг, след което самите те станаха обучаващи на отделните екипи. Вярвам, че това много допринесе и за промяната в обслужването и в отношението към гражданите. Дейностите на Агенцията станаха видими с всекидневната ни и ясна комуникация с хората, успяхме да намалим и административната тежест за бизнеса. И до днес слоганът на НАП „Отговорни днес, сигурни за утре“ за мен е символ на добри резултати, екипност и прозрачност в работата на агенцията. Най-емблематичният за мен момент беше изследването и на Българската стопанска камара и на Галъп за 2016 г., където НАП беше на първо място в България като институцията, получила най-високо доверие от страна на гражданите – над 50 на сто.

Какви лидерски качества са необходими, за да бъдеш мениджър на топ ниво и да ръководиш големи екипи?

За мен един лидер трябва да може да поема отговорност, да има визия за развитие, да може да оценява и внедрява добрите практики след анализ и проверка на ефекта им върху всички елементи в системата. И най-вече да може да комуникира с екипа си, с гражданите, с клиентите, с всеки потребител на услугата, който има въпрос или добро предложение. За мен двете ключови ценности са доверие и личен ангажимент да допринасяш за развитие на обществото. Даваш ли доверие, ще получиш доверие. Обучавай хората си толкова добре, че да имат опция да си тръгнат, да продължат напред, но се отнасяй с тях толкова добре, че да не искат. Да си изпълнителен директор или председател на Комисия това за мен е призвание да служиш, да допринасяш, да развиваш.

„За да създаваш креативност, трябва да провокираш мисленето в екипа си, от тях да идват работещи идеи…“

Какво успяхте да промените и подобрите в работата на КФН?

По отношение на дигитализацията създадохме и предстои да пуснем в действие единната информационната система на КФН. Тя обслужва, както Комисията, така и поднадзорните лица. Цялата комуникация става по електронен път, включително и тази с останалите институции. Това беше мой ангажимент, с който правим още една крачка към по-добрата оперативна комуникация между институциите и поднадзорните лица. Като резултат, КФН ще предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност, както и ще има прозрачност в надзорната дейност. Направихме мобилно приложение, нов уебсайт, който ще доразработваме.

Позиционирахме КФН като стабилен, обективен и независим регулаторен орган с аргументирани позиции в обществото като цяло, и по-специално в сферата на дейността на трите ни управления, всяко от които отговаря за съответната област на небанковия финансов сектор. Подобрихме и външната ни комуникация с предоставяне на навременна и точна информация, защото, за да бъдем адекватни и бизнес ориентирани, трябва да сме отворени и да можем да водим диалог. Активирахме нови ефективни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол. Засилихме риск базирания надзор, както и осъществяването на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Успяхме да постигнем нивото, на което българските застрахователи поддържат адекватно равнище на резервите си, като изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането. Контролираме инвестиционните портфейли на пенсионните фондове, така че да са добре структурирани и силно диверсифицирани. Сега те разполагат и с адекватни резерви, които да гарантират изплащане на пожизнените пенсии. Вярвам, че КФН има изключително адекватна позиция по кризисните казуси и работи в много добра колаборация с международните органи.

Каква според Вас ще бъде ролята на технологиите за бъдещето развитие на финансовите пазари?

Технологиите са катализатор и движеща сила в дизайна на финансовата индустрия. Те променят капиталовите пазари, а изкуственият интелект и развитието в ИТ средата имат все по-голяма роля в алгоритмите за търговия и управление на риска.

Във финансовия сектор те са нашето днес и нашето утре. И тук ще посоча основната задача пред нас. Технологиите ще продължават да се развиват с изключително бързи темпове, ето защо финансовата индустрия носи отговорността да балансира между иновациите, сигурността за потребителите и стабилния надзор, който е необходим за поддържане на целостта на пазара. Тук е и най-важната роля на Комисията за финансов надзор – да осигуряваме стабилност и сигурност и да подкрепяме развитието на бизнеса и услугите към потребителите.

В професионално и лично отношение, имате ли ролеви модел за подражание, човек, от когото сте се учил, или от чиито постижения сте се възхищавал?

Да, учил съм се от моите родители. Техният личен пример ни задава пътя, по който да вървим. Уча се от хората, с които съм избрал да споделям живота си – семейството и приятелите ми. Смислено е, когато можеш да учиш всеки ден по нещо ново и да надграждаш, а не да робуваш на кумири!

Как релаксирате от напрегнатото професионално ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита?

Колкото по-динамичен е денят, толкова по-спокоен трябва да е моментът, който посвещаваме само на себе си. За мен времето извън работа е време за почивка, за разходки в природата, за опитване на хубава храна, за срещи с приятели. Днес повече от всякога можем да съчетаваме приятните за човек неща почивка с хубав филм, разходка с аудио книга, пътуване, време с приятели. Обожавам и комуникацията с децата ми. Те са любопитни и отворени към света, задават много въпроси и виждаш, как надграждат знанията си.

Кои са любимите Ви дестинации за приятна ваканция или уикенд пътуване?

За мен пътуванията са възможност да открия нови хоризонти, да се откъсна от ежедневието и да имам поглед върху голямата картина. А понякога и да помисля върху теми, за които никога не остава време в структурирания ми график. Мястото, което най-много ме зарежда, са Родопите, особено през зимата. Село Гела е невероятна отправна точка за разходки или по-сериозни преходи. През лятото е ред на Сакар и Странджа – прекарвам поне по един дълъг уикенд и на двете места. Обичам да пътувам в България и Гърция. Ние имаме и великолепни планини, и прекрасни плажове. И най-важната ни мисия като родители е да разкрием красотата на България на децата си, за да растат те с обич към родината си.

Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си? Как ще прекарате Коледните и Новогодишните празници?

Имам голямо и топло семейство, а празниците са времето за традиции и много спокойствие в домашна обстановка. Моите родители са прекрасни хора, децата ни са любопитни и времето, прекарано с най-близките, е безценно. Вярвам, че предстоящите празници ще са време за спокойствие, споделеност и почивка.

Какво бихте пожелали за себе си и за всички българи за идващата 2024 г.?

Пожелавам си да вярваме повече, че утре България ще е още по-добро място за живеене. Да сме отговорни днес, за да съграждаме, да създаваме, да подкрепяме новите идеи, да провокираме развитието на хората, на бизнеса и на държавата. И най-важното – пожелавам си да даваме повече възможности на хората, които имат нужда от тях, да има идеи за иновации, нови посоки за развитие и сигурност за живота ни в България.

Интервюто в изданието „Banker Special“можете да видите тук.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и шеф на „Застрахователен надзор” Владимир Савов пред „БАНКЕРЪ”.

Г-н Савов, бихте ли ни запознали с подготовката за въвеждането на системата „бонус-малус” в рамките на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите?

– Първоначалният вариант за подготовка на системата „бонус-малус“ в България бе предвиден да се разработи чрез споделена компетентност от страна на три институции – КФН, МВР и Министерството на труда, информационните технологии и съобщенията. След публикуването му  в края на 2018 г. и след изразената общо взето негативна обществена реакция, през 2019 г. беше изработен втори проект. В началото на 2020 г. КФН прие на първо гласуване проектонаредба за системата „бонус-малус“, който обаче не достигна до финално одобрение от трите институции поради започналата пандемия, а скоро след това и поради честите политически промени.

По същество можем да констатираме, че опитите за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така и на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди. Аргументите бяха основателни и трудно можеха да бъдат преодолени предвид изискванията водещ критерий да е поведението на водачите на пътя и извършените от тях административни нарушения по смисъла на Закона за движението по пътищата или престъпления по транспорта по смисъла на Наказателния кодекс.

В промените в Кодекса за застраховането сега се предвижда системата „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Което е радикално различно от централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо „колата“ е на фокус, а не „шофьорът“?

– Наред със споменатите сложности, измененията в европейската директивата за застраховката „Гражданска отговорност“ еднозначно дават пазарно и потребителско предимство за това системите „бонус-малус“ да са децентрализирани и базирани на щетите, които са обективен и измерим фактор за покривания риск.

Европейската директива изисква държавите членки да създадат ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач, както и да задължат всички застрахователи да обявят своите правила, по които смятат да използват тези удостоверенията за целите на определянето на застрахователните премии. Ето защо в същността си предложеният нов модел на системата „бонус-малус“ предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошената история на щетите.

Едновременно с това промените в Кодекса за застраховането предвиждат удостоверенията за историята на щетите да се издават централизирано от Гаранционния фонд и да отразяват всички заведени срещу водача застрахователни претенции, независимо от застрахователя, при който той е бил застрахован през годините. По този начин ще се гарантира централизиран достъп на застрахователите до цялата им необходима информация посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените щети през последните години. Така застрахователят ще може да извърши собствена оценка на риска и да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения – при по-нисък риск. Това предложение изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховката „Гражданска отговорност“ и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. При действащата правна рамка застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как до го остойностят във всеки конкретен случай.

В този смисъл някои коментари са спекулативни – а именно, че при покупка на автомобил „втора ръка“ автоматично ще се отразява в премията цялата история на щетите – тоест, ще се „наследяват“ щетите, причинени от предишния собственик. Историята на щетите е информация, с която застрахователят ще разполага, но, разбира се, ще е въпрос на неговата политика кои от тях и как да се вземат предвид при формирането на премията.

След влизането в сила на промените в кодекса КФН ще издаде наредба, с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд. 

Какво бихте отговорили на твърденията, че система, базирана само на щетите, а не на поведението на водачите, няма да има превантивен и дисциплиниращ ефект?

– Основната цел на системата „бонус-малус“ е справедливото разпределение на застрахователния риск, който застрахователите покриват при тази задължителна и масова застраховка, така че тези водачи, които са по-рискови от гледна точка на причиняваните щети да плащат по-високи застрахователни премии, в сравнение с водачите, които не причиняват или причиняват малко на брой или малки по размер щети. Убеден съм, че, предложената система “бонус – малус“, базирана на причинените щети, ще има дисциплиниращ ефект, още повече, че такава е и най-разпространената европейска практика. Когато водачът е наясно, че при причинени от неговия автомобил щети застраховката му „Гражданска отговорност“ ще поскъпне, това би го накарало да се отнася внимателно както към имуществото и здравето на другите участници в движението, така и към спазване на самите правила за движението по пътищата.

При предложения понастоящем проект на система „бонус-малус“, застрахователите ще регистрират всички заведени пред тях претенции в централизирания регистър на Гаранционния фонд, който ще издава централизирани удостоверения за историята на щетите, причинени от всеки водач, и застрахователите ще са задължени да обявят публично как ще използват тези удостоверения, когато формират и коригират застрахователната премия по отношение на различните рискови профили. 

Едновременно с това в предложените изменения на Кодекса за застраховането се допуска застрахователят да използва и информацията за поведението на водача на пътя като допълнителен коригиращ фактор при формирането на премията. В тези случаи обаче застрахователят би следвало сам да създаде свой процес за събиране на относимата информация за поведението на водачите, която е от значение за неговата политика „бонус-малус“ и, разбира се, също е задължен да обяви как ще използва тази информация при определянето на застрахователните премии.

Каква е европейската практика при въвеждането на системата „бонус-малус“?

– Последните изменения в европейската директива за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ поставят акцент върху задължението на застрахователите самостоятелно да определят цените по тази застраховка, като публикуват общ преглед на политиките си по използване на удостоверения за предходни застрахователни събития. В съответствие с директивата такъв подход е възприет и в България с предложените промени в Кодекса за застраховането.

В по-голямата част от държавите членки на ЕС системите „бонус-малус“ не са регламентирани с нормативен акт, а съществуват само като договорна практика. Само в пет държави – Франция, Италия, Люксембург, Румъния и Унгария – съществуват централизирани системи бонус-малус, но те също са базирани само на щетите. Австрия и Белгия са преминали от единна система към децентрализирана такава – отново базирана на щетите. В Чехия и Словакия законът предписва премиите по застраховка ГОА да се коригират с историята на щетите, но не урежда как именно да стане това, което на практика отново води до задължение на застрахователите да обявят свои политики за корекция на застрахователните премии.

Има коментари, че без единна система „бонус-малус“ държавата на практика се отказва от заявените цели за приемането ѝ?

– Това мнение не може да бъде споделено, защото не отговаря на действителното съдържание на предложената система „бонус-малус“, на практиката в другите държави членки на ЕС и не съответства на ангажиментите, които България има във връзка с транспонирането на Моторната директива.

Задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране, а когато историята е показала, че един подход не е обществено приемлив, да намери друг, който да бъде разбираем, приемлив и приложим. Затова настоящото предложение води до преодоляване на всички натрупани у нас недостатъци при предходните два проекта на системата „бонус-малус“, създава ясна рамка за ефективна оценка на риска, основана на обективния застрахователен критерий – причинени щети, и води до справедливо разпределение на застрахователния риск, който застрахователите ще поемат, в условията на ценова конкуренция помежду си.

Никъде в държавите членки на ЕС системата „бонус-малус“ не служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховката „Гражданска отговорност“. Това би противоречало на европейските и национални правила за защита на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.

Да очакваме ли дигитализирано решение за застраховката?

– В хода на изготвянето на законопроекта достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо поради масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.

Но заедно с това беше отчетена и необходимостта от премахване на пречките пред дигитализацията на процеса на сключване на тази най-масова задължителна застраховка. Предложено бе знакът да се изобразява върху застрахователната полица посредством QR-код, генериран от информационната система на Гаранционния фонд. По този начин ще престане да съществува знакът под формата на „стикер“, а защитната функция ще се осъществява посредством QR-кодът, който ще се изобразява върху самата полица на застраховката „Гражданска отговорност“.

Направено беше и предложение да има преходен период до 31.12. 2026 година. Целта е в рамките на този период знакът, който досега се поставяше на предното стъкло на автомобила, да се премахне оттам изцяло и да се премине към издаване на полиците с QR-код.