Комисията за финансов надзор проведе XXI-то издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“

От 16 до 20 октомври, Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), реализира XXI-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“.

В инициативата, посветена на повишаването на финансовата грамотност на младите хора, участие взеха 12 ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, НПГ „Димитър Талев“ – Гоце Делчев, ПГИ „Карл Маркс” – Смолян, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.

От името на председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, приветствие по повод откриване на XXI-то издание на програмата отправи г-жа Деница Кирова – Главен секретар на Комисията: „За мен е чест да открия XXI-то издание на образователната програма, посветена на небанковия финансов сектор. Вярвам, че ще получите ценни знания, ще се научите да се ориентирате във финансовите пазари, ще придобиете представа за нюансите на финансовите технологии, а същевременно и за етичните и устойчиви аспекти на финансовия сектор. Докато се впускате в това образователно пътуване, ви насърчавам да останете любопитни, отворени и проактивни. Небанковият финансов сектор е място на постоянна промяна и иновации, а вашата жажда за знания и желанието ви да ги усвоите, ще бъдат най-големите ви активи. Възползвайте се от ресурсите и възможностите, предоставени в тези дни, за да подобрите уменията си и да разширите хоризонтите си, както за управлението на личните ви финанси, така и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор. Опитът и знанията, които ще натрупате, ще ви помогнат да бъдете отговорни и да сте двигатели на промяната в повишаването на финансовата грамотност на вашите съученици, приятели и семейства“.

Изключително интересни презентации от трите направления на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и пенсионноосигурителен пазар, бяха представени от експерти на КФН, както и от външни лектори в лицето на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Българската фондова борса (БФБ). В рамките на обучението бяха застъпени темите за тристълбовия модел на пенсионното осигуряване, финтех бизнес моделите, видовете застраховки, крипто-активите, въвеждането на новите европейски регламенти – MICA и DORA, сигурността на инвестициите в онлайн пространството, финансовите инструменти на капиталовия пазар и търговията на БФБ.

В интерактивната част на програмата, учениците посетиха и се запознаха отблизо с дейността на пенсионно-осигурително дружество, застрахователно дружество, инвестиционен посредник и Българската фондова борса. Имаха възможност да бъдат част от работния процес, да участват в дискусии, финансови симулации, да вземат хипотетични финансови решения, да задават въпроси и да решават реални казуси, под ръководството на опитни ментори от посетените компании и институции.

На специална церемония, която отбеляза края на програмата, всеки ученик получи сертификат за участието си, като те бяха връчени от г-жа Виолина Маринова – председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“ и от г-жа Деница Кирова, главен секретар на КФН с думите: „Знанията, които получихте ще бъдат полезни за вас не само в утрешния ден, но и в избора, който след време ще направите за вашето професионално развитие. Убедена съм, че с ентусиазма, с който участвахте, ще бъдете посланици на идеята, че финансовата грамотност е важна част от нашата култура, от трансформирането ни в отговорно общество с ярко изразено гражданско самосъзнание“.

С навлизането на иновациите, развитието на технологиите и дигитализацията, финансовата грамотност е наложителна част от общата култура на обществото, а добрата информираност и усвоените базови понятия – ключови за подрастващите. Изчерпателната партньорска програма е катализатор за тази подготовка, като е и солидна основа в разбирането на небанковите финансови услуги и тяхното значение в днешния свят.

Повишаване нивото на финансова компетентност на обществото остава една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор. За нейното постигане се използват и специално създадените комуникационни инструменти: интернет страницата – www.fsc.bg, сайтът с потребителска и образователна насоченост – www.tvoitefinansi.bg, дигиталната кампаниия #Invest safely и мобилната апликация FSC mobile – налична за изтегляне в App store и Google play.

Комисията ще продължи да реализира образователната инициатива, в сътрудничество с фондация „Атанас Буров“ и МОН, да насърчава младите хора да бъдат финансово отговорни и информирани, както и да вдъхновява следващото поколение експерти в небанковия финансов сектор.

Галерия на участниците в събитието, заедно с всички лектори можете да видите по-долу.

Лектор: Веселин Петров, главен експерт, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор”, КФН
DSC_0651
Лектор: Валентина Лилова, актюер в дирекция „Осигурителен надзор”, КФН
DSC_0658
Лектор: Неда Мужо, началник отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ”, дирекция Надзор на инвестиционната дейност, КФН
DSC_0677
Лектор: Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ
DSC_0687
Лектори: Мария Сидова, глaвен експерт в отдел „Проверки на място“ управление „Застрахователен надзор”, КФН  и Румен Иванчев, началник отдел „Дистанционен надзор на застрахователи и застрахователни групи“, дирекция „Застрахователен надзор“, КФН
DSC_0703
Лектор: Владислав Матев, главен експерт в дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, КФН
Образователна_програма_снимка_2
Деница Кирова – главен секретар на КФН, Цанко Цанков – директор, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, Александър Попов – главен експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“, Георги Иванов – директор, ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Виолина Маринова – председател на фондация „Атанас Буров“, Веселин Петров, главен експерт, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор”, КФН, заедно с учениците – участници в образователната програма

Комисията за финансов надзор приключи в срок с процедурата по назначаване на независими външни експерти. Прегледът на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите започва по план и в срок на 15 юли 2016 г.

На свое заседание от 14 юли 2016 г. КФН взе решение, с което назначи независими външни експерти на пет застрахователи. С това процедурата по назначаване на независими външни експерти за извършване преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите приключи успешно и прегледите започват в срок и по план на 15 юли 2016г.

Решението е взето в съответствие с решение на Управляващия комитет (УК). УК извършва наблюдение и контрол на прегледите и включва представители от КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, както и Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценна книжа и пазари – ESMA. Всички решения на КФН до този момент във връзка с организиране на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.

Информация за назначените на 14 юли 2016 г. независими външни експерти може да бъде намерена в приложения файл на следния адрес: http://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/pregledi-na-pensionniya-i-zastrahovatelniya-sektor-v-balgariya-2016/

Комисията за финансов надзор прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор за периода 2021-2024 г.


На фона на бързото развитие на дигиталните технологии и приложението им във финансовите услуги Комисията за финансов надзор прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор за периода 2021-2024 г. Документът не само позиционира регулатора на подобаващо място във FinTech средата, но е и логичен отговор  на все по-голямата нужда от адекватна законова рамка, както и основа за изграждането на стабилна финансова среда.
В приетата Стратегия, Комисията за финансов надзор се съсредоточава върху четири основни цели за решаване: анализ от необходимостта за въвеждане на изисквания за лицензионен или регистрационен режим на лица, предлагащи финансови иновативни продукти и/или услуги и технологии на небанковия финансов сектор, както и разработване на конкретни изисквания, анализ на необходимостта от регулаторна рамка във връзка с аутсорсинг услуги, в т.ч. облачните услуги и предприемане на съответни регулаторни мерки с оглед осигуряване на сигурност, стабилност на пазара на финансови услуги и защита на потребителите на финансови услуги, развитие на действащия innovation hub и не на последно място проследяване развитието на sandbox режимите и очертаване на последващи действия във връзка с възможното му имплементиране от страна на регулатора.
Стратегията за наблюдение на финансовите иновации на КФН за периода 2021 – 2024 г. продължава ангажираността на КФН да развива и подобрява своята надзорна дейност заедно с останалите европейски регулатори и активно да търси уеднаквяване на националните регулаторни рамки и практики в сферата на финансовите иновации на ниво Европейски съюз.

Комисията за финансов надзор прие План за действие за 2017 година

На днешното си заседание КФН одобри План за действие през 2017 година. В резюме основните дейности по приоритетите за следващата година са следните:
Планът за действие на Комисията за финансов надзор за 2017 г. е изготвен за постигане на приоритетите и стратегическите цели в Стратегията на Комисията за финансов надзор за периода 2016 – 2018 г.
Голяма част от заложените дейности в Приоритет 1. Провеждане на последователна, прозрачна и предвидима регулаторна политика за постигане на стабилност и доверие в небанковия финансов сектор представлява нормотворческа дейност, осъществяване на постоянен диалог със заинтересованите лица, анализи на регулаторната рамка и процесуалното представителство, изготвянето на предварителни оценки на въздействието на законопроекти, както и съобразяването на проектите на нормативни актове с препоръки от анализите за съдебната практика и работата по постъпилите в КФН жалби на потребители.

В Приоритет 2. Осъществяване на ефективен надзор върху небанковия финансов сектор и поддържане на стабилни финансови пазари са заложени дейности за актуализиране на наръчниците за дистанционен надзор, проверки на място, както и на наръчника за правомощията на КФН, с цел съобразяване с промени в законодателството, с насоки и препоръки, издадени от органи и структури на Европейската система за финансов надзор, и усъвършенстване на надзорната дейност. Включени са и дейности по анализ и оценка рисковете, на които са изложени участниците на финансовите пазари, усъвършенстване на процеса по ранна идентификация на рисковете в Комисията, както и извършването на дейности с фокус превенция и насърчаване на добрите бизнес практики.

За постигането на Приоритет 3. Институционално развитие и повишаване на административния капацитет за ефективно административно управление две дейности излизат на преден план, а именно: изготвяне и приемане на План на КФН за изпълнение на препоръките в доклада на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) и дейности по привличане на експерти с необходимите професионални квалификации за ефективна работа в Комисията. Успоредно с това са заложени дейности за усъвършенстване на професионалните умения на служителите чрез провеждане на специализирани обучения, а чрез вътрешен обмен на информация ще се постигне мултиплициране на ефекта от натрупаните в Комисията знания и експертиза и повишаване на общото нива на компетентност.

Голяма част от заложените дейности в Приоритет 4. Изграждане и поддържане на модерна информационна инфраструктура за целите на ефективния финансов надзор са свързани с осигуряването на интегрирана информационна и комуникационна система. Те включват неотложни дейности по изграждане и внедряване на модули на интегрирана информационна система: единен електронен регистър, аналитичен модул и др. От изключителна важност са и дейностите за повишаване на нивото на информационна сигурност и качеството на представяните ИТ услуги в Комисията.

В Приоритет 5. Осигуряване на ефективна защита на потребителите на финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие новите дейности са: актуализиране на Програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност, както и откриване на call center за граждани и бизнес за осигуряване на достъпност и по-ефективно административно обслужване. Наред с тях Комисията ще публикува регулярна информация за потребителите на финансови услуги, ще организира срещи и семинари за запознаване с новостите в дейността на КФН, както и активно ще участва в образователни инициативи с цел повишаване на финансовата грамотност.

Дейностите в Приоритет 6. Активно участие в надзорните органи на ЕС в областта на финансовите пазари и дейностите в областта на международното сътрудничество са пряко свързани с по-ефективното участие на представители на Комисията в органите и структурите на ЕС в областта на небанковия финансов сектор, сътрудничеството с надзорните органи на държави-членки на ЕС, държави-кандидатки и държавите, потенциални-кандидатки за ЕС, както и с трети страни и международни организации. През 2017 г. КФН ще осъществи активен диалог и сътрудничество с големи международни финансови компании с цел стимулиране развитието на българския капиталов пазар. В този приоритет са включени и дейности в процеса на подготовка и успешно осъществяване на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
 

Комисията за финансов надзор прие Наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите


    Днес, 22.07.2021 г., на свое заседание Комисията за финансов надзор (КФН) прие на второ гласуване Наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите.
    С наредбата се постига завършване на националната правна уредба на системата на управление на застрахователите и презастрахователите в съответствие с Кодекса за застраховането (КЗ) и с насоките на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Благодарение на нея  се създават условия за по-добро управление на рисковете, пред които са изправени българските застрахователи и презастрахователи, и се засилват гаранциите за защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги в Република България. В хода на общественото обсъждане на Наредбата, КФН взе предвид всички постъпили становища, в т.ч. и множество предложения, коментари и бележки от страна на Асоциацията на българските застрахователи.
    С наредбата КФН въвежда в националната правна уредба на застраховането и презастраховането следните насоки на EIOPA, които е обявила, че възнамерява да спазва в надзорната си практика по отношение на системата на управление на застрахователите и презастрахователите:
    1. Насоки относно системата на управление (EIOPA-BoS-14/253 BG) и Технически анекс към тях
    Тези насоки включват базовите указания на EIOPA относно основните аспекти на системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като изискванията към организацията и дейността на техните управителните и контролни органи, изискванията за квалификацията и надеждността на техните членове и към лицата, които упражняват други ключови функции, управлението на риска, структурирането и дейността на ключовите функции, политиките на застрахователя регламентиращи най-важните аспекти от неговата дейност, вътрешния контрол, прехвърляне на дейности към външни изпълнители и специфични аспекти на системата на управление на ниво група от застрахователи и презастрахователи.
    2. Насоки относно собствената оценка на риска и платежоспособността (EIOPA-BoS-14/259 BG)
    Тези насоки включват основните указания относно извършването на важния процес по собствената оценка на риска и платежоспособността в рамките на системата за управление на рисковете на застрахователите или презастрахователите.
    3. Насоки относно разглеждането на жалби от застрахователни предприятия (EIOPA-BoS-12/069 BG)
    Тези насоки поставят изисквания във връзка  с прилаганите от застрахователите процедури за разглеждане на жалби, подадени от ползватели на застрахователни услуги.
    В допълнение, с наредбата се предвижда КФН да издаде указания в 2-месечен срок от влизане в сила на Наредбата, така че да се осигури прилагането в нейната надзорна практика и на следните насоки на EIOPA:
    4. Насоки за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (EIOPA-BoS-20-002)
    Тези насоки предвиждат специфични изисквания при възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (услуги, предоставяни чрез обработка на данни в облачно пространство), които са източник на допълнителни рискове за застрахователите и презастрахователите и поради това налагат поставянето на по-високи изисквания за сигурност.
    5. Насоки за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии (EIOPA- BoS-20/600)
    Тези насоки поставят изисквания за гарантиране спазването на поверителността, целостта и наличността на информацията и на информационните системи, като гаранция за ограничаване на оперативния риск, на който застрахователите и презастрахователите са допълнително изложени в резултат на използване на високи технологии за съхранение, обработка и достъп до данни.
    С новата наредба се отменя Наредба № 5 от 15.10.2003 г. за извършване на дейност като застрахователен брокер и застрахователен агент (обн., ДВ, бр. 96 от 2003 г.) и Наредба № 32 от 13.09.2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна или презастрахователна група (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. и доп., бр. 4 от 2010 г.), които са издадени на основание отменения Закон за застраховането (отм., ДВ, бр. 103 2005 г.) и отменения Кодекс за застраховането (отм., ДВ, бр. 102 2015 г.) и не съответстват на изискванията на действащата национална и европейска нормативна уредба.
    Наредбата предвижда 6-месечен срок от влизането й в сила, в който застрахователите и презастрахователите следва да приведат своите политики,  процедури и вътрешни документи, в съответствие с новите изисквания.

Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба за техническите лихвени проценти по чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 8, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване

 
Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба за техническите лихвени проценти по чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 8, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и формулите за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост след повторно проведена обществена консултация.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.), регламентиращ изплащането на пенсиите при осигуряване в универсален пенсионен фонд, законодателят възложи на Комисията за финансов надзор да определи с наредба формулите за тяхното изчисляване, както и изискванията към техническите лихвени проценти за определяне на техния размер и на пенсиите от професионалните пенсионни фондове.
Предвидените в наредбата формули за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост се базират на утвърдени положения в актюерската наука и практика. Посредством определянето на единни формули за пенсиите от универсалните пенсионни фондове се осигурява еднакъв начин на изчисляването на пенсиите на всички лица, независимо от фонда, в който се осигуряват. Предвидените в наредбата формули дават възможност при определяне на пенсията да се гарантира нейният размер на база преведените брутни вноски или въз основа по-високия размер средства по индивидуалната партида съобразно предвидените в закона възможности. Независимо от избрания вид гаранция за определянето на първоначалния размер на пенсията се вземат предвид всички средства по индивидуалната партида на лицето към момента на сключване на пенсионния договор. Също така формулите позволяват в зависимост от договореното между пенсионера и пенсионноосигурителното дружество пенсията да бъде определена както към момента на сключване на пенсионния договор, така и от по-ранен или по-късен момент (напр. от момента на придобиване на право на пенсия или от по-късен момент, ако пенсионерът желае да продължи да работи след сключване на пенсионния договор). Регламентирането на формулите в нормативен акт осигурява яснота и правна сигурност в отношенията между пенсионноосигурителните дружества и пенсионерите, улеснява бъдещите пенсионери при планиране на доходите си след пенсиониране и повишава прозрачността и доверието в дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
При изчисляването на размера на пенсиите се използва технически лихвен процент, който отразява очакванията за доходността от инвестиране на средствата на пенсионерите. Конкретният размер на техническия лихвен процент се определя от всяко пенсионноосигурително дружество при спазване на предвидените нормативни изисквания и се одобрява от Комисията за финансов надзор. С наредбата се изисква при определянето на конкретните размери на техническите лихвени проценти пенсионноосигурителните дружества да спазват принципа на предпазливост с оглед намаляване на риска от недостиг на средства за извършване на бъдещите плащания, както е възприето в актюерската практика. Съобразно законовата делегация с наредбата са уредени и максималните размери на техническите лихвени проценти. В тази връзка се предвижда, че техническият лихвен процент за определяне на допълнителната пожизнена пенсия за старост не може да бъде по-висок от дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция, публикуван от Българската народна банка (усреднен за последните седем години). Използваният показател се определя на базата на доходността по дългосрочните държавни ценни книжа, която съобразно Кодекса за социално осигуряване трябва да бъде взета предвид при определяне на техническия лихвен процент. Във връзка с пенсиите от професионалните пенсионни фондове за определяне на максималния размер на техническия лихвен процент е използван същият показател, като се залага по-широк диапазон (150 на сто от дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция) предвид разликите в тяхната дейност и инвестиции. И в двата случая техническият лихвен процент не може да бъде по-малък от нула.

Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба за резервите на пенсионноосигурителните дружества за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове.

Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба за резервите на пенсионноосигурителните дружества за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.), който въвежда регулацията относно изплащането на пенсии от универсалните пенсионни фондове, е предвиден механизъм за гарантиране на брутните осигурителни вноски на осигурените в тези фондове лица. По-конкретно преди изплащане на пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане при придобито право на пенсия от универсален пенсионен фонд индивидуалната партида на осигуреното лице се допълва до сумата на брутния размер на предените от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт осигурителни вноски. С оглед реализиране на предвидения в закона гаранционен механизъм законодателят делегира на Комисията за финансов надзор да определи с наредба изискванията към формирането, изчисляването и поддържането на резервите на пенсионноосигурителните дружества за гарантиране на брутния размер на вноските, допълването на резервите до изискуемия размер и освобождаването на средства от тях.
Във връзка с това с наредбата се регламентира редът за създаване от всяко пенсионноосигурително дружество на резерв за гарантиране на брутните вноски, като се изисква това да бъде направено към края на месеца, през който е постъпила първата вноска в универсалния пенсионен фонд, съобразно най-актуалната информация към този момент (стойността на нетните активи на фонда към последния работен ден на посочения месец). Заделянето на средства за покриване на резерва се извършва в деня на създаването му. По аналогичен начин текущото преизчисляване на резерва, допълването му и освобождаването на средства от него се извършват към края на месеца, за който се извършва преизчисляването, на база на стойността на нетните активи на универсалния пенсионен фонд към последния работен ден на този месец. Регламентираният в проекта ред за формиране и преизчисляване на резерва за гарантиране на брутните вноски осигурява текущото му привеждане в съответствие със законовите изисквания и параметри.
С наредбата са извършени промени и в Наредба № 12 от 10.12.2003 г. за начина и реда за определяне на минималната доходност при управление на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите за гарантиране на минималната доходност, които имат за цел привеждане в съответствие и синхронизиране с уредбата на резерва за гарантиране на брутните вноски и настъпилите изменения в Кодекса за социално осигуряване.

Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор

На свое заседание от 12 юни 2025 г. Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор. На основание чл. 27, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор с наредбата се определят видовете и размерите на таксите, които Комисията за финансов надзор събира, услугите, за които се дължат такси, начинът, по който таксите се заплащат, както и  методиката за изчисляване на максималния размер на таксата за общ финансов надзор, който Комисията за финансов надзор може да начисли на дадено лице.

Комисията за финансов надзор събира такси за административните производства по издаване на лицензи и разрешения за извършване на дейност, други разрешения и одобрения; за вписвания и отписвания от регистри, водени от Комисията за финансов надзор; за провеждане на изпити; за осъществяване на общ финансов надзор, както и за дейности по преструктуриране.

Наредбата има за цел да осигури финансова независимост, стабилност и прозрачност на Комисията за финансов надзор при изпълнение на нейните задължения. Комисията за финансов надзор определя размера на таксите въз основа на прогнозните разходи  по бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия сектор“ за съответната година, включващи прогнозните разходи за персонал, издръжка, членския внос в европейски надзорни органи и международни организации, както и капиталовите ѝ разходи.

Размерът на таксите за издаване на лицензи и разрешения за извършване на дейност и други разрешения и одобрения гарантира обективност, прозрачност и експертност при изготвянето им, както и постигане на целите за осигуряване на безпристрастност при прилагане на нормативните изисквания. Таксите, начислявани за дейностите на Комисията за финансов надзор по отношение на осъществявания финансов надзор, се определят така, че да се избегне значително натрупване на дефицит или излишък. При определяне размера на таксите на различни категории поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица се взема под внимание спецификата в дейността на дружествата в различните сектори и обхвата на надзора върху тях.

Методиката за определяне на максимален размер на променливия компонент, съответно максималния размер на таксата за общ финансов надзор, цели защита на финансовите интереси и правна сигурност за поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица при дългосрочното финансово планиране на дейността им.

С наредбата се въвеждат и нови такси, част от които са свързани с осъществяване на дейността на Комисията за финансов надзор относно издаване на лицензи и разрешения за осъществяване на дейност на участниците на финансовите пазари – инвестиционни посредници, управляващи дружества, застрахователни и презастрахователни дружества и други, както и такси за дейности по преструктуриране.

Дължимите такси за започнати и неприключили административни производства пред Комисията към 1 юли 2025 г. ще се определят и заплащат по досегашния ред.

На основание § 10 от Закона за държавния бюджет за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2025 г.) Комисията ще преизчисли по вид дължимите за пълната календарна година – 2025 г. такси за общ финансов надзор на 1 юли 2025 г. при условията и по реда на наредбата и ще уведоми засегнатите поднадзорни лица. Преизчислените размери на таксите за общ финансов надзор за 2025 г. ще се заплащат до 31 юли 2025 г., с малки изключения. Поднадзорните лица, които са заплатили такса за общ финансов надзор за 2025 г. по досегашния ред, ще заплащат единствено разликата между преизчисления размер на таксата и заплатеният от тях размер на таксата по досегашния ред.

Наредбата влиза в сила на 1 юли 2025 г., като са предвидени няколко изключения. Предстои нейното обнародване в „Държавен вестник“.

Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и потенциалните инвеститори за финансови измами от интернет сайт ,,Brokerz.com”


Приоритетно и с висока степен на важност Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и потенциалните инвеститори в България и в чужбина за незаконна дейност – измами в особено големи финансови размери от интернет сайт „Brokerz.com”. В Комисията са постъпили многобройни жалби както от български, така и от чуждестранни граждани, затова КФН предупреждава обществеността за възможността от финансови измами. С цел информираност Комисията за финансов надзор комуникира предприетите мерки в локален и в международен план по казуса „Brokerz.com”.
От началото на 2020 г. в КФН са постъпили значителен брой жалби от български и чуждестранни граждани. Жалбите съдържат твърдения, че потребителите са изгубили парични средства, вследствие на извършени измами от страна на интернет платформата за онлайн търговия с финансови инструменти www.brokerz.com, както и свързаните с нея чуждестранни дружества: Group Polo Ltd. и Brokerz Ltd., регистрирано на Сейнт Винсент и Гренадини, и регистрираните в България дружества: ,,Кодексия“ ЕООД, ЕИК 205847631, ,,ЕР ЕС ДИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203873556, ,,ГЛОБЪЛ МАРКЕТИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 205637907, ,,НОВА КОР“ ЕООД, ЕИК 205601761, ,,НОВАКОР“ ЕООД, ЕИК 205252555, и ,,ОЛМЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК 203873556. Електронната страница, която се свързва с „Brokerz.com“ е www.brokerz.com.
Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и обществеността, че посочените дружества нямат издаден от КФН лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по смисъла на закона (чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Като причинно-следствена връзка посочените фирми нямат право да извършват подобна дейност на територията на Република България, както и да получават по свои банкови сметки парични средства от инвеститори с цел инвестирането им във финансови инструменти.
Всяка една от жалбите е детайлно анализирана, проследени са паричните потоци, аргументите и фактите, указващи неправомерната дейност от страна на посочените дружества. Комисията извърши комплексна проверка на представените в жалбите или сигналите данни и оказва пълно съдействие на пострадалите лица за удовлетворяване на техните искания. В тази връзка КФН своевременно отговори на получените жалби и сигнали на лицата податели и изпрати подробни писмени отговори с предупреждения и съвети за придържането към необходимите превантивни мерки по отношение на неправомерната дейност на Brokerz.com и дружествата, свързани с интернет платформата.
КФН насочва вниманието на обществеността и конкретно на потенциалните инвеститори, че на първо място във функциите на Комисията е да предоставя или отказва лиценз за инвестиционен посредник на дружество според законовите изисквания, както и да контролира активно и стриктно за спазването им докато дружеството има дейност на територията на Република България. Комисията за финансов надзoр е държавен орган, който осъществява дейността си съобразно предвидените в законите правомощия. При констатиране на административни нарушения на приложимите нормативни изисквания Комисията може да наложи санкция. За реализиране на тази дейност обаче, извършеното следва да бъде доказано по безспорен начин. Санкциониращите и наказателните функции принадлежат на други органи на властта.
Комисията за финансов надзор има за цел и задача да информира компетентните органи и да комуникира с обществото и потенциалните потребители в случай на жалби, доказани злоупотреби от дадено дружество. Ето защо КФН отново апелира потенциaлните инвеститори винаги преди да превеждат парични средства за търговия с финансови инструменти да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното дружество, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни  дейности. Като индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, е обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, което в някои случаи може и да е идентично с лицензирано такова, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства. КФН препоръчва на потенциалните инвеститори преди превеждането на парични суми за търговия с финансови инструменти да поискат информация от банката относно титуляра на съответната банкова сметка, след което да направят справка дали лице с такова наименование разполага с лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги.
Бихме искали да обърнем внимание, че предоставянето на инвестиционни услуги и извършването на инвестиционни дейности по занятие може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник при условията и по реда на ЗПФИ. В този контекст на територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставяни само от:
– инвестиционни посредници, лицензирани от КФН;
– инвестиционни посредници – банки, лицензирани от БНБ;
– инвестиционни посредници, лицензирани от компетентните органи на други държави членки на Европейския съюз и предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на Глава 4, Раздел II от ЗПФИ;
– инвестиционни посредници от трета държава, предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на Глава 4, Раздел III от ЗПФИ.
Проверка на това кои са лицензираните инвестиционни посредници може да се извърши на интернет сайта на КФН – http://www.fsc.bg/bg/, и/или на сайтовете на компетентните органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) –  https://www.esma.europa.eu/. На интернет страницата на КФН е налице и списък на инвестиционните посредници, които са уведомили Комисията за финансов надзор за намерението си да предоставят финансови услуги на територията на Република България: https://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/. Търгуването чрез посредник, който не фигурира в посочените списъци, означава, че същият извършва дейността си незаконно, без да са изпълнени необходимите регулаторни и надзорни изисквания, което съответно води до липсата на гаранция за сигурността на инвестираните средства.
Подробна информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България, е налична на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg/bg/.
По отношение на конкретния казус с жалбите срещу www.brokerz.com Комисията информира своевременно и с висок приоритет компетентните органи в България от изпълнителната и съдебната власт. Поради големия брой жалби за измами за стотици хиляди евро, КФН проактивно комуникира по казуса с надзорните органи на останалите държави членки на Европейския съюз и трети страни с оглед на факта, че в някои от жалбите се посочват измами на територията на различни от България държави. Имайки предвид значителния брой жалби и сигнали, постъпили в КФН от физически лица, граждани на Европейския съюз (ЕС), Комисията е в процес на подготовка за изпращане на предупредителни съобщения за неправомерната дейност на Brokerz.com до всички надзорни органи в рамките на ЕС.
В България Комисията за финансов надзор информира Държавната агенция „Национална сигурност“ с оглед инициирането на проверки за наличието на съмнение за изпиране на пари през част от дружествата, свързани с Brokerz.com.
От проверка на посочения в жалбите интернет сайт (https:brokerz.com) е видно, че сайтът е собственост и се оперира от Brokerz Ltd., регистрирано на Сейнт Винсент и Гренадини, C/0 Suite 305, Grifith Corporate Centre, Beachmont, PO BOX 1510 Kingston, Saint Vincent and Grenadines. Комисията за финансов надзор е изпратила писмо на вниманието на ръководителите на Financial Services Authority Saint Vincent and the Grenadines (SVGFSA) относно лицензионния режим за дружествата “Brokerz” Ltd., “Novacore” EOOD, “Group Polo” Ltd. и интернет платформата www.brokerz.com. Комисията за финансов надзор е в режим на отговорна комуникация за предприемане на бързи действия за надзор и преразглеждане на лицензионния режим за дружествата Brokerz Ltd., ,,НОВАКОР“ ЕООД, Group Polo Ltd., както и относно тяхната евентуална свързаност с интернет платформата за онлайн търговия Brokerz.com.
Молим, всеки потребител, който възнамерява да осъществи инвестиционна дейност през сайта www.brokerz.com да има предвид, че той няма издаден от КФН лиценз за инвестиционен посредник. Молим и всеки, който е инвестирал през сайта www.brokerz.com да провери статуса на инвестицията си.

Комисията за финансов надзор предупреждава инвеститорите за дейност без лиценз или регистрация от „АРЧ Кепитъл“ ООД


КФН обръща внимание на инвеститорите, че „АРЧ Кепитъл“ ООД (Arch Capital LTD) не е вписано в публичния регистър на КФН като национален инвестиционен фонд, нито като лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове и управляваните от тях алтернативни инвестиционни фондове. „АРЧ Кепитъл“ ООД няма право да предлага на потенциални клиенти инвестиции в недвижими имоти, виртуални активи, включително криптовалути, NFTs, стартъпи и други видове алтернативни инвестиции.
Според налични в КФН данни, „АРЧ Кепитъл“ ООД (Arch Capital LTD) извършва дейност на адреса си на управление – гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ап. офис 24 и на адрес гр. София, бул. „България“ № 109, Виртиго Бизнес Тауър.

КФН обръща внимание на инвеститорите да бъдат особено бдителни когато превеждат парични средства във връзка с предлагана финансови услуга.
Преди превеждане на пари, всеки инвеститор задължително трябва да провери дали лицето, което му отправя предложение за сключване на сделка, разполага с лиценз от страна на КФН или Българска народна банка (БНБ). Информация за дейностите, които подлежат на лицензиране, е налична на интернет страниците на двата регулатора; тя може да бъде получена и чрез писмено запитване или телефонно обаждане.
В случай че за предоставянето на съответната услуга е необходим лиценз или разрешение, всеки инвеститор трябва да се увери, че дружеството, с което договаря, действително разполага с такъв. Такава информация се съдържа на интернет страниците на КФН и БНБ.

Като допълнителна гаранция за сигурността на вложенията, КФН препоръчва всеки инвеститор да поиска информация от банката кой е титулярят на съответната банкова сметка, която му е предоставена за превод. Много често лица, които нерегламентирано извършват финансова дейност или инвестиционни измами, предоставят на потенциалните си инвеститори за превод банкова сметка на лице, чието наименование е сходно с това на лицензиран субект.
Поради това, след получаване на информация от банката за точното наименование на титуляря на сметката, потенциалният инвеститор следва да провери дали то съвпада напълно с наименованието на лицензирания субект.

Комисията за финансов надзор създаде кампанията #инвестирай безопасно (https://investsafely.fsc.bg/),  за да предостави възможност на потребителите сами да разпознаят легитимните инвестиционни схеми, но и да научат признаците, чрез които да идентифицират нередностите.