На свое заседание от 27 юли  2011 г. КФН взе следните решения:

1. Вписа емисия акции на „Каолин” АД в размер на 25 000 000 лв., разпределена в 25 000 000 броя обикновени акции с номинална стойност от 1 лв. всяка. Емисията е издадена в резултат на извършено  със собствени средства увеличение капитала на дружеството от 25 000 000 лв. на 50 000 000 лв.

2. Вписа емисия акции на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД в размер на 5 957 790  лв., разпределена в 595 779  броя обикновени акции с номинална стойност от 10 лв. всяка. Емисията е издадена в резултат увеличение капитала на дружеството от 21 477 630 лв. на 27 435 420 лв.

3. Вписа „Маунтин Парадайс Инвест” АДСИЦ, гр. София като публично дружество в регистъра на КФН, както и емисия акции в размер на 502 000 лв., разпределени в 502 000 броя обикновени акции с номинална стойност от 1 лв. всяка. Емисията представлява регистрирания капитал на дружеството.

4. Вписа емисия акции на  „Индустриален капитал-холдинг” АД в размер на 7 775 980 лв., разпределена в 7 775 980 броя обикновени акции с номинална стойност от 1 лв. всяка. Емисията е издадена в резултат на извършено  със собствени средства увеличение капитала на дружеството от 7 775 980 лв. на  15 551 960 лв.

5. Одобри  промяна в устава на „Фонд за недвижими имоти България” АДСИЦ, свързана с промяна на седалището и адреса на дружеството.

6. Призна придобита квалификация за упражняване на дейност като инвестиционен консултант на Красимир Киров.

С оглед подобряване на качеството на информацията, автоматизацията на обработката на данни и намаляване на трудностите по отчитането, Комисията за финансов надзор взе решение, на свое заседание, проведено на 5 февруари 2015 г., да съобрази надзорната си дейност с Насоките на EIOPA относно употребата на идентификационния код на правния субект (LEI). 

С Насоките се изразява подкрепа за въвеждането от страна на застрахователните и презастрахователните дружества, както и на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) на системата за идентификационен код на правния субект, насочена към постигане на единна, световна идентификация на страните във финансовите транзакции.

С вземане на решение за спазване на Насоките на EIOPA КФН поема задължение да:

– изиска от застрахователните и презастрахователни предприятия и групи и от институциите за професионално пенсионно осигуряване да се сдобият с LEI;

– се увери, че посочените институции са кандидатствали за издаване на такъв код; за институциите в обхвата на директива "Платежоспособност ІІ" срокът е до 30 юни 2015 г., а за останалите институции, вкл. ИППО – до 30 юни 2016 г.;

– дава инструкции на институциите как последователно да използват LEI, когато изпълняват своите отчетни задължения;

– гарантира, че предоставяната до EIOPA информация за разглежданите институции съдържа LEI. 

Насоките на EIOPA относно употребата на LEI са публикувани в раздел „ЕС законодателство” – „Насоки и препоръки” – „EIOPA” –

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Guidelines_LEI_Full_BG.pdf

Допълнително информация за идентификационния код на правния субект (LEI) може да намерите на интернет страница на КФН на следния адрес:

http://www.fsc.bg/Identifikator-na-yuridicheski-lica-LEI-bg-896

На свое заседание от 20.11.2006 г. Комисията за финансов надзор взе решение,  с което  определя размера на вноските на застрахователите към Гаранционния фонд през 2007 г. и срока за извършването им.
Вноската по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е определена на  10 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът й отчита предложението на Съвета на Гаранционния фонд, като в нея са включени финансирането на Информационния център и на презастрахователната програма. Вноската  е съобразена  с прогнозния  брой застраховани МПС, изплащането на обезщетения от Фонда, в това число за вреди, причинени на територията на държавите, страни по Многостранното споразумение; както и осигуряване на собствени средства на Фонда в размер на 10 млн. евро, съобразно с отправената препоръка от страна на Съвета на бюрата относно необходим финансов капацитет на Фонда след присъединяване на страната ни към ЕС.

По отношение на  вноската по задължителната застраховка „Злополука” на пътниците е определено вноската да е в размер на 0,15 за всяко застраховано място, с оглед доброто развитие на риска.

Предстои обнародване на решението в „Държавен вестник”.

Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", взе решение за отписване на "ИПК "Родина" АД от регистъра на КФН

На свое заседание от 22.12.2005 г Комисията за финансов надзор взе решение за отнемане на издаденото разрешение за извършване на застрахователна дейност на МЗК “Европа” АД

Налице са  следните основания за отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност:

При извършената проверка на място и при осъществяване на текущ надзор бе установено, че  компанията е в тежко финансово състояние и не може надлежно да изпълнява задълженията си по застрахователни договори.

Застрахователят не е платил ликвидни и изискуеми задължения по застрахователни договори, включително и по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Не е платил и установени с влезли в сила осъдителни решения обезщетения в общ размер на 93 хил. лв.

Констатирани се множество нарушения като значително подценяване на застрахователните резерви, което води до отчитане на по-ниски с 800 хил. лв. задължения на дружеството към застраховани лица и до нереално значително завишаване на финансовия резултат и собствените средства на МЗК “Европа” АД със същата сума.

Констатиран е недостиг на активи за покриване на застрахователните резерви в размер на 53 на сто. Застрахователят нереално е завишил финансовия си резултат с 670 хил.лв. вследствие на некоректна отчетност и с 300 хил.лв. вследствие надценени притежавани акции в други дружества.

МЗК “Европа” АД е инвестирала значителни средства в капитала на други дружества без предварително разрешение от надзорния орган, което представлява съществено нарушение на закона.

Застрахователят не е изпълнил приложените от КФН две принудителни административни мерки, насочени към отстраняване на установени нарушения в дейността му по ликвидация на щети,  установяване на действителното му финансово състояние и покритие на застрахователните резерви с адекватни активи.

Констатираните нарушения са съществени,  многобройни и системни и застрашават интересите на застрахованите лица. Всяко едно от тях представлява самостоятелно правно основание за отнемане на  разрешението за извършване на застрахователна дейност.

Въпреки предприетите до този момент мерки от надзорния орган, като извършване на проверки, редовна кореспонденция с дружеството, провеждане на срещи с неговото ръководство, налагане принудителни административни мерки и административни наказания, дружеството не преустановява извършването на закононарушения и не отстранява негативните последици от тях. Съществуващата незаконосъобразна практика застрашава стабилността, доверието и прозрачността на застрахователния пазар.

При тези обстоятелства, единствената адекватна мярка, с оглед защита интересите на потребителите на застрахователни услуги и на стабилността на застрахователния пазар като цяло, като основни цели на застрахователния надзор, остава отнемането на издаденото разрешение за извършване на застрахователна дейност на МЗК „Европа” АД.

За осъществяване на непосредствен надзор върху дейността на застрахователя в периода до назначаване на ликвидатор Комисията за финансов надзор назначи за квестор Петър Тончев.

На заседание от 8 септември 2010 г. КФН взе решение за отмяна на приетата от 20.03.2007 г. своя Практика по прилагането на чл. 204, ал. 1 от ТЗ.
С Протокол № 14 от 20.03.2007 г. КФН е приела Практика по прилагането на чл. 204, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във връзка с чл. 101, ал. 2, т. 1 (отменен) от ЗППЦК („Практиката”), оповестена на основание чл. 9, ал. 1 от ЗКФН.
С Практиката от март 2007 г. е прието, че по отношение на облигации, издадени при условията на първично „частно” пласиране, които в последствие се предлагат за вторична търговия, също следва да се спазва разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ТЗ, а именно, че вторично публично предлагане на облигации може да се извършва най – малко две години след вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание.
 Във връзка с приетата практика и приложимостта й към настоящия момент КФН отчита следното:
 1. Регламент 809/2004 на ЕК, който е действащ нормативен акт с пряко действие в Република България, както и ТЗ допускат публичното предлагане и борсовата търговия с акции на новоучредени дружества, докато Практиката на КФН от март 2007 г. забранява борсовата търговия с облигации на дружества без двегодишна стопанска история. В този смисъл няма необходимост от различно третиране на двата вида финансови инструменти – т.е. на инвеститорите да могат да се предлагат акции от стартираща компания, но не и облигации на същата компания и при положение, че акциите са по – високо рисков инструмент. На дружество, което съществува в правния мир по – малко от две години, следва да се предостави също възможност за публична търговия с облигации, каквато понастоящем е налице за акции. Това обаче е забранено от Практиката на КФН от март 2007 г., която създава допълнително ограничение спрямо ТЗ: чл. 204, ал. 1 от ТЗ забранява първичното публично предлагане, но не и вторичната търговия с облигации, ако техният емитент няма двегодишна стопанска история и два приети от общото събрание годишни финансови отчета, докато с Практиката на КФН от 2007 г. забраната е допълнително разширена и относно вторичната търговия.
 2. Следва да се отчете факта, че потвърждаването на проспект за допускане до търговия на облигации (вторична търговия) на дружество, което няма стопанска история две години, не застрашава интересите на инвеститорите, тъй като те купуват облигации на фондовата борса не пряко, а чрез лицензиран инвестиционен посредник и разполагат с възможността да получат компетентен съвет от посредника, аналогично на покупката на акции.
3. Практиката на КФН от март 2007 г. по прилагане на чл. 204, ал. 1 от ТЗ се явява фактор, който в условията на икономическа криза допълнително и ненужно ограничава финансирането на икономическите субекти. Така например, има няколко категории дружества, които макар и формално да нямат два приети финансови отчета, по същество имат реален бизнес и стопанска история, и/или са обект (пряко или косвено) на отделен административен надзор, като:
 – акционерни дружества със специална цел за реализация на отделни проекти (SPV), за които в международната практика е нормално и прието да се финансират чрез облигации;
 – акционерни дружества, учредени от други такива дружества с достатъчна финансова история, или учредени от публично търгувани и/или поднадзорни на КФН лица, доколкото последните са субекти на административен контрол и разкриват достатъчно информация в полза на инвеститорите. Такъв подход изрично е приложен спрямо акционерните дружества със специална инвестиционна цел по ЗДСИЦ, като надзиравани от КФН и по силата на разпоредба от ЗДСИЦ за тях нормата на чл. 204, ал. 1 от ТЗ не се прилага и те могат да издават публично облигации и да искат допускане до търговия на облигации, издадени първоначално при първично „частно” предлагане от момента на лицензирането им;
 – новоучредени в резултат на преобразуване (по смисъла на ТЗ) акционерни дружества, които са правоприемници на каквито и да било търговски дружества, отговарящи на изискванията на чл. 204, ал. 1 от ТЗ.

С оглед гореизложеното, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗКФН на заседание от 08.09.2010 г. по протокол № 45 КФН взе решение за отмяна на приетата от 20.03.2007 г. своя Практика по прилагането на чл. 204, ал. 1 от ТЗ.