КФН предоставя разяснения по обществена поръчка за избор на доставчик на далекосъобщителни услуги

Информацията касае лицата, които желаят да участват в обществената поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги от лицензиран оператор за нуждите на Комисията за финансов надзор”, с две обособени позиции: 1. „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM/UMTS с национално покритие”, 2. „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез фиксирана телефонна мрежа”

Във връзка с постъпило писмо по обществената поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги от лицензиран оператор за нуждите на Комисията за финансов надзор”, с две обособени позиции, следва лицата, желаещи да подадат оферти, да имат предвид следното:

В т. 1 на Техническата спецификация за обособена позиция № 2, която е неразделна част от публичната покана е посочено, че ведомствената централа на Комисията за финансов надзор има връзка с мобилните мрежи посредством Gateway устройство – с  6 сим карти. Необходимо е да се предостави едно Gateway устройство, като възложителят не е заложил минимални характеристики към същото в поканата и приложенията към нея.

КФН предоставя отговори на част от най-често задаваните въпроси по системата „Бонус-малус“

На 19.11.2019 г. КФН публикува на сайта си  Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането  на бъдещата система https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/bonus-malus/
Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор (КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване на системата активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.
КФН използва възможността да комуникира с обществото, като до момента са събрани над 60 официални становища и са разгледани над 700 коментара в онлайн средите, които отразяват част от общественото мнение по предложената система „Бонус-малус“.
В допълнение на изброените канали, се състояха и няколко експертни обсъждания, в които участваха неправителствени организации, различни асоциации, като Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, „Институт за пътна безопасност“, Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС.
Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава проектът на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на едномесечно обществено обсъждане.
На база на направените предложения, Комисията за финансов надзор предоставя на широката общественост едни от най-често задаваните въпроси по системата „Бонус-малус“ и подготвените отговори към тях:
 
  1. Защо се вписва водач в застрахователната полица?
Предложението за вписване на водачите, които ще управляват моторното превозно средство в застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с произтичащата от него последици в случай на невписване на водача е, за да се ангажира персоналната отговорност на водачите на МПС за собственото им поведение.
Изключения
В някои случаи изискването за вписването на водачи в застрахователната полица не се прилага, така например: по отношение на линейки, автомобили на министерство на вътрешните работи, имащи право да ползват специален режим на движение, учебни моторни превозни средства и др.
По отношение на особено чувствителните въпроси, свързани с възникване на извънредна необходимост от управление на МПС от лице извън кръга на вписаните в застрахователната полица (например когато вписан водач не е в състояние да управлява моторното превозно средство поради употреба на алкохол, злополука или влошено здравословно състояние) е предвидено, че управлението на автомобила от друг водач, няма да се счита за неизпълнение на изискването за вписване на водача в застрахователната полица. Това се отнася и за случаите, в които се ползва услугата „не карай пил“ (дринк енд драйв).
Всички лица, които управляват автомобила независимо дали са вписани или не като водачи в застрахователната полица остават застраховани.
Не се предвижда предложение за промяна на правилата относно кръга на застрахованите лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който ще продължи да включва всички лица, които на законно основание управляват или ползват моторното превозно средство, във връзка с което е сключена застраховката, независимо дали са вписани като водачи в нея или не. Това означава, че в случай на пътнотранспортно произшествие, причинено от невписан водач, застрахователят ще продължава да изплаща обезщетение и няма да има право да изисква възстановяване на плащането от невписания водач само на основание, че не е включен в застрахователната полица.
 
  1. Защо „бонус-малус“ класовете се определят на база на административни нарушения и престъпления? Защо не се вземат предвид причинените щети?
Системата „Бонус-малус“ се основава на административни нарушения и престъпления във връзка с движението по пътищата. Взети са предвид административните нарушения и престъпления, които в съответствие с извършените анализи в най-голяма степен допринасят за причиняване на пътнотранспортни произшествия (като превишаване на ограниченията на скоростта, отнемане на предимство, извършване на опасни маневри, управление на моторно превозно средство в нетрезво състояние или под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, хулиганско поведение при шофиране на моторно превозно средство) или престъпления, които сами по себе си представляват пътнотранспортни произшествия с причинени вреди на имущество или физически лица.
Целта на подхода е да съдейства за превенция на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, като въздейства още на етапа на установяване на рисковото поведение, преди вредите да са настъпили. По този начин предложеният проект за система „Бонус-малус“ ще бъде насочен към противодействие на причините за настъпване на застрахователни събития, вместо да регистрира вече настъпили застрахователни събития и да въздейства едва след като вредоносните последици от тях вече са настъпили.
Причинените щети не са част от единните изисквания за коригиране на застрахователната премия, определени с проекта на наредбата за системата „Бонус-малус“, но застрахователите и сега имат практика да предвиждат надбавки и отстъпки от цената на застраховката, определяйки ги въз основа на собствената си ценова политика и характеристиките на индивидуалните им застрахователни портфейли. Проектът на Наредба предвижда възможността тази практика да се запази, като допълнително ще се осигури и достъп до информацията за причинените щети чрез информационната система на Гаранционния фонд.
 
  1. Какво мислите за предложението за система, базирана на данни за изплатените обезщетения, така че само водачите, за които застрахователите са плащали щети, да имат оскъпяване на полицата?
Моделът на система „Бонус-малус“, който се предлага работи и в тази насока. В проекта на Наредба №49, публикуван заедно с проекта на Наредбата за системата „Бонус-малус“, се посочва, че за целите на определяне на базовата застрахователна премия застрахователите, ще имат право на достъп до данни за изплатени претенции за предходните 5 год. по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като условията и редът на достъп до информацията ще се определят с Наредба № 54. След натрупването на надеждна и структурирана статистическа информация за пазара като цяло при прегледа на системата „Бонус-малус“ ще се анализира и възможността да бъдат включени допълнително и изплатените претенции като фактор.
 
  1. Взимат ли се предвид и щетите? Ако да, от кого и къде?
Причинените щети не са част от единните изисквания за коригиране на застрахователната премия, определени с проекта на наредбата за системата „Бонус-малус“, но застрахователите и сега имат практика да предвиждат надбавки и отстъпки от цената на застраховката, определяйки ги въз основа на собствената си ценова политика и характеристиките на индивидуалните им застрахователни портфейли. Предложено е факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да могат да се използват от застрахователите при формиране на тяхната базова застрахователна премия по застраховката, като да предвидят намаления (отстъпки) или увеличения (надбавки), съгласно разработени от тях тарифи, обявени пред Гаранционния фонд. По този начин не се създава нормативно задължение на застрахователите да прилагат тези фактори в договорната си практика и застрахователите остават свободни да формират тарифите за базовата застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Единственото ограничение, което се поставя при формирането на базовата премия е тя да не включва факторите, определени за целите на системата „бонус-малус,“ за да се избегне двойното отчитане на едни и същи фактори, както при определяне на базовата премия така и при нейното коригиране.
В случай, когато факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции, са предвидени в тарифите на застрахователите, се създават условия за използване на информацията в регистъра на предявените и изплатените претенции, поддържан в информационния център на Гаранционния фонд. Това ще позволи на застрахователите да извършват качествена индивидуална оценка на риска на база изплатени обезщетения при определяне на базовата застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ще се създаде гаранция срещу недобросъвестно скриване или срещу незнание на информация от застраховащите лица по отношение на тези фактори за оценка на риска.
 
  1. Защо системата „бонус-малус“ се въвежда равнопоставено за всички, а не предвижда от първоначалния момент отстъпки за водачи без нарушения (напр. със т.нар. „златен талон“) и утежнения за водачи с нарушения в период от примерно 5 години назад
Въвеждането на система „бонус-малус“ предполага адресатите на нормативния акт да са в известност за последиците от своите действия, за да могат да съобразят поведението си с тяхното настъпване, затова не се предвижда деяния, които са извършени преди влизането на наредбата в сила да се взимат предвид. През следващата 2020 г. и след приемането на наредбата „Бонус-малус“  и обнародването й в Държавен вестник ще има нулев период (измерен в месеци или година), в който ще се събират данни за нарушенията, които всеки един водач на автомобил, извършва на пътя, а самата система, се очаква да започне да функционира през 2021 г.
 
  1. Защо класовете за „малус“ предвиждат утежнение до 400 %, а класовете за „бонус“ предвиждат отстъпка до 23/25%?
Един от принципите, на който се основава системата „Бонус-малус“ е финансова неутралност. Това означава, че тя не трябва да води сама по себе си нито до увеличаване, нито до намаляване на общия размер на застрахователните премии, събирани при сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а само да преразпределя тежестта между по-рисковите и по-малко рисковите водачи. Съобразно направените анализи се очаква преобладаващата част от водачите (между 70 и 80%) да бъдат в групата на нискорисковите, които се ползват от отстъпка от премията. За да могат да бъдат събрани средствата за финансиране на отстъпката, надбавката върху премията на високорисковите водачи трябва да бъде достатъчна. Следва да се има предвид, че в областта на най-високите класове за малус се очаква да бъдат по-малко от пет процента от водачите на МПС и това ще бъдат лицата, извършващи престъпления или тежки нарушения във връзка с движението по пътищата.
„Бонус-малус“ системата нито облагодетелства, нито ощетява застрахователите, При тях реално пари в повече няма да остават. Парите трябва само да се преразпределят. Ако 70%-80% от водачите са изрядни и те трябва да получат 23% бонус, то той ще се формира едва от 20 % от водачите, които имат по-високо рисково поведение.
Тоест ако имаме 10 човека, от които на 8 трябва да дадем, а на 2 да вземем, то от двама трябва да се вземат по 4 лв., за да се дадат на 8 човека по 1 лв. 
 
  1. От бранша коментират, че 80% от шофьорите ще получат отстъпки. Възможно ли е това да затрудни допълнително компаниите, при положение, че именно задължителната полица „Гражданска отговорност“ има най-голям дял?
„Бонус-малус“ системата следва да се самофинансирa, като не се изкривява средната годишна премия, което означава, че се създават условия за справедливо коригиране на застрахователна премия по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не се дава превес на интересите на застрахователите пред тези на гражданите. На база на получените разпределения са определени и премийните множители, по начин, който гарантира, че съществува равновесие не само в дългосрочна, но и във всяка бъдеща година на функциониране на системата.
  1. Колко ще са реалните суми, плащани от шофьорите?
При примерна базисна премия за ГОА от 300 лв., изчисленията показват, че при 20 степенната скала, полицата за изрядните водачи ще бъде 225 лв. Онези 0,6 % от водачите, причинили смърт на пътя, пък ще платят 1200 лв. застраховка или с 900 лв. по-скъпа застраховка.
 
По-долу прилагаме пример с предложение за 20 класа.
  Средна застрахователна премия
                                                                                          300 лв.
       
"бонус-малус" класове Стационарно разпределение, съгласно разчети Премийни множители Цена на застраховка
1 44.2% 75%                  225 лв.
2 7.2% 76%                  228 лв.
3 6.3% 77%                  231 лв.
4 6.4% 78%                  234 лв.
5 5.1% 79%                  237 лв.
6 4.3% 80%                  240 лв.
7 4.2% 90%                  270 лв.
8 4.1% 100%                  300 лв.
9 2.9% 110%                  330 лв.
10 2.6% 120%                  360 лв.
11 2.3% 130%                  390 лв.
12 1.9% 160%                  480 лв.
13 1.7% 190%                  570 лв.
14 1.5% 220%                  660 лв.
15 1.3% 250%                  750 лв.
16 1.1% 280%                  840 лв.
17 1.0% 310%                  930 лв.
18 0.8% 340%               1 020 лв.
19 0.7% 370%               1 110 лв.
20 0.6% 400%               1 200 лв.
ОБЩО: 100.0%    
       
Разпределение по видове класове, съгласно разчети по проекта  
  77.6% Бонус  
  4.1% Неутрален  
  18.4% Малус  
 
  1. Как и за какви нарушения ще се формира коефициентът за отделните водачи?
Нарушенията, които ще се вземат предвид за определяне на „бонус-класа“ на водачите са изброени изчерпателно в Приложение № 1 към проекта на наредба. Те включват преди всичко административните нарушения по Закона за движението по пътищата, които в най-голяма степен допринасят за причиняване на пътнотранспортни произшествия, а също така и престъпления по Наказателния кодекс, които в преобладаващата си част са свързани с настъпили пътнотранспортни произшествия от които са били причинени материални щети, телесни повреди или смърт на физически лица.
Някои примери за нарушения са:
  • превишаване на ограничението на скоростта с повече от 20 километра в час;
  • изпреварване, създаващо непосредствена опасност за движението;
  • отнемане на предимство;
  • опасни маневри;
  • управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
Всяко едно от административните нарушения или престъпления, които имат отношение към определянето на „бонус-малус“ класа носи съответния брой „малус“ точки, като всяка „малус“ точка води до увеличаване на класа на водача с една степен нагоре. Например ако водач се намира в базовия клас 6, при влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш за превишаване на скоростта в населено място с между 21 и 30 км/ч – нарушение, за което се предвиждат 3 малус точки, неговият клас ще се промени на 9 клас. Такъв би бил случаят ако водачът е шофирал с повече от 70 километра в час на обикновена градска улица, където ограничението е 50 километра в час или с повече от 90 километра в час на бул. „България“ където ограничението е 70 километра в час.
 
  1. Как се определя коефициентът, с който се коригира застрахователната премия?
Гаранционният фонд, на база информацията, получена чрез електронен обмен на данните относно влезлите в сила актове за налагане на наказания на административните нарушения и престъпленията, предвидени в наредбата, определя коефициента на корекция, като по този начин се изключва рискът от субективизъм. Съгласно предложения проект коефициентът, с който се коригира застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се определя автоматизирано от информационната система на Гаранционния фонд и съответства на коефициента на най-високия „Бонус-малус“ клас между определените класове на собственика/собствениците и на водача/водачите на МПС, вписан/и в застрахователната полица.
 
  1. Защо за електронната проверка на личен „бонус-малус“ клас се изисква ПИК или КЕП?
Изискването за използване на Персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция по приходите или Квалифициран електронен подпис за искане на информация относно личния „бонус-малус“ клас посредством безплатна електронна услуга, предоставяна от Гаранционния фонд е предложено във връзка с необходимостта за спазване на правилата за идентификация на лицата при достъп по електронен път до данни в регистрите, отнасящи се до тях. Лицата имат право на достъп по електронен път до всички данни в регистрите и базите данни, отнасящи се до тях, след като се идентифицират по надлежния ред.
Проектът на наредба предвижда и алтернативна възможност за заинтересованите лица, които не разполагат с такива кодове за идентификация, да получават информация относно личния си „бонус-малус“ клас посредством застраховател или застрахователен посредник, след като се идентифицират с личен документ по смисъла на Закона за българските лични документи. Направеното предложение е тази проверка също така да бъде безплатна.
 
  1. В началото на декември дойдоха предложения държавата да избере по-плавната 20-степенна скала за системата бонус-малус и да промени текстовете така, че неизрядните шофьори да могат да получат базовата цена след максимум 5 години без нарушение на пътя. Какво мисли КФН по този въпрос?
Всички предложения, които са отправени по проекта на Наредба за системата „бонус-малус“ предстоят да бъдат внимателно разгледани и обсъдени от трите институции –  КФН, МВР и МТИТС. Приемането на окончателния проект ще бъде публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.
Системите „Бонус-малус“, които имат по-малък брой класове, позволяват по-бърз преход на лицата между различните класове, но водят до по-резки увеличения на премиите, за да се запази баланса в системата. Също така, системите, които предоставят възможност за увеличение на премията на 400%, осигуряват по-големи отстъпки за лицата в бонус класовете
По отношение на предложението след 5 години без нарушение на пътя водачите да се връщат в базов „неутрален“ клас, считаме, че е едно добро предложение, което също трябва да бъде разгледано при приемането на окончателния проект на Наредбата за системата „бонус-малус“.
 
  1. С въвеждането на системата не се ли наказват два пъти за едно и също нарушение шофьорите?
Системата „Бoнус-малус“ не е система за наказания, която да дублира административно наказателните разпоредби на Закона за движението по пътищата или престъпленията по Наказателния кодекс. Тя има за цел да категоризира риска и в зависимост от него да определи застрахователната премия. Разликата е в това, че при санкцията водачът получава глоба или наказание лишаване от свобода за вече извършеното административно нарушение или престъпление, докато при застраховката увеличеният „Бонус-малус“ клас отразява повишения риск същият водач за в бъдеще да причини пътнотранспортно произшествие с произтичащите от това вреди, като се изхожда от неговото рисково поведение в миналото. По същия начин се процедира и при „класическата“ система „бонус-малус“, където малусите се начисляват въз основа на вече изплатени обезщетения или настъпили застрахователни събития. Предложената система се опитва да направи крачка напред като взема предвид не настъпилото пътнотранспортно произшествие, а индикациите за неговото възможно настъпване, каквито са извършването на нарушения по пътя. По този начин тя се опитва да въздейства превантивно, а не пост фактум, когато вредите вече ще са настъпили.
 
  1. След като бъде приета системата, след 4 години ли чак може евентуално да бъде променена?
Не, текущо всяка година ще се следи системата и вече съобразно натрупаните реални данни ще се калибрира допълнително при необходимост.
 
  1. В семейство има две коли и съпругата никога не прави нарушения, а съпругът всяка година го снимат с 21 кмч превишена скорост, но никога не е правил катастрофа. Защо ако всеки от съпрузите си има кола трябва да се плаща по-висока гражданска и за двете коли, само заради вероятността веднъж в годината единият да ползва колана на другия?
Вписването на водач в застрахователната полица е указание, че той ще управлява автомобила. Дали и колко често е фактически въпрос. Правната възможност означава, че той може да го управлява всеки ден с произтичащия от това риск от причиняване на вреда. Ако съпрузите в дадения пример считат, че вероятността за управление на автомобила на съпругата от съпруга е толкова малка, че не е обосновано да се заплаща по-висока застрахователна премия заради по-високия му „бонус-малус“ клас, могат да решат да не го вписват в застрахователната полица. В случай на възникване на необходимост в срока на застраховката съпругът все пак да управлява автомобила на съпругата, защото напр. неговият автомобил не е на разположение поради повреда, кражба или друго обстоятелство, предложеният проект предвижда възможността съпругът да бъде вписан допълнително в застрахователната полица на автомобила на съпругата. В извънредна ситуация, когато например съпругата не е в състояние да  шофира и се налага съпругът да я превози с нейния автомобил, предлаганият проект предвижда, че той би могъл да управлява автомобила без да понася някаква отговорност. По същия начин, когато управлението на автомобила се налага от други извънредни обстоятелства, които биха могли да се определят като крайна необходимост (напр. необходимостта да бъде спасен нечий живот или здраве, да бъдат предотвратени вреди за имущество или други подобни) по правилата на Закона за административните нарушения и наказания управлението на автомобила на съпругата от невписания съпруг също няма да се третира като административно нарушение. Бихме искали да обърнем внимание, че предлаганият проект не променя кръга на застрахованите лица и дори в ситуацията, в която съпругът не е вписан в застрахователната полица на съпругата си, той ще продължава да бъде застрахован и при причиняването на евентуални вреди от неговото управление застрахователят ще бъде длъжен да ги обезщети без да има право на регрес срещу невписания водач само на основание, че не е бил вписан в полицата. 
Както е видно предложената уредба не поставя пред гражданите непреодолими пречки пред възможността да управляват разходите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
 
  1. Възможно ли е системата „бонус-малус“ да възпрепятства развитието на каквито и да е модерни начини за споделено пътуване заради изискванията за вписване на водачите. По този начин няма да мога да ползвам електроколи и бусове Spark, които са екологични и удобни, при семейство с над 3 водача става сложно, има и други услуги като drink-and-drive, които стават реално невъзможни да функционират.
Предложението за модел на системата „Бонус-малус“ върви паралелно с предложения за промени и в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Предложената нова редакция  на ал.2 на чл. 6 от тази Наредба, която е предвидила необходимите изключения, където попада услугата от типа  „Не карай пил“/ “дринк енд драйв”  или други събития, при които вписан водач или собственик-вписан водач, нямат способността да управляват моторното средство и мога да го предоставят на друго невписано лице. След общественото обсъждане ще бъдат отчетени и другите предложения в същата насока.
 

 
 
 
 
 

КФН предоставя на застрахователите формите на QIS 5 и наръчник за попълване във връзка с бъдещото въвеждане на директивата «Платежоспособност ІІ»

На 17 декември 2009 г. в Официалния вестник на Европейските общности е публикуван текста на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност,  известна като директива “Solvency II”.
Директивата «Платежоспособност ІІ» обобщава разпоредбите на повечето действащи сега директиви и същевременно въвежда изцяло нови изисквания към платежоспособността, системите за корпоративно управление, отчетността, публичното разкриване на информация и надзора върху застрахователната и презастрахователната дейност. Директивата дефинира нов режим за определяне платежоспособността на застрахователите, който в сравнение с действащия дава по-голяма тежест на качеството на управление на рисковете и вътрешния контрол, като се отчитат всички количествено измерими рискове, на които са изложени застрахователите. Директивата “Solvency II” изисква застрахователите да извършат самостоятелна оценка на рисковия си профил – т.нар. ORSA, (Own Risk and Solvency Assessment). Новото изискване за капитал (SCR – Solvency Capital Requirement) е в зависимост от рисковия профила на застрахователя, вземайки под внимание всички измерими рискове, както и техниките за управление и минимизиране на риска, калкулирайки стойността, изложена на риск (т.нар VaR – Value-at-Risk), която трябва да минимизира вероятността от неплатежоспособност в рамките на една година до 0.5%, т.е. 1 събитие на 200 години.  За определяне на изискуемия капитал се използва стандартна формула, чиито основни характеристики са дефинирани в директивата, макар и все още да има допускания и параметри, които са в процес на доуточняване.
От изключителна важност е всички компании да се запознаят в детайли с новите изисквания и да се подготвят в срок за тяхното изпълнение. Във връзка с това трябва да се подчертае нeобходимостта да се участва в петото количествено изследване на влиянието на новата регулация (т.нар QIS 5 – Quantitative Impact Study), което ще бъде проведено от август до ноември 2010. Няколко български застрахователни дружества са взели участие в предишните две тествания на ефектите от  Solvency II – QIS 3 и QIS 4, проведени през 2007 г. и 2008 г.
За да подпомогне българските застрахователи, коитo ще вземат участие в QIS5, КФН предоставя преведени на български език формите за попълване на QIS 5 и „Наръчник за попълване на формите на QIS 5 (за индивидуални дружества)”, които може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Административни документи” – „Форми и образци”, „Застрахователен надзор”.
Допълнителна информация, свързана с QIS 5 може да намерите на интернет страницата на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори (СEIOPS), в раздел „Consultations” , подраздел „QIS” (Quantitative Impact Studies); „Quantitative Impact Study 5”,
на адрес: http://www.ceiops.eu/index.php?option=content&task=view&id=732

Директивата 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, известна като директива “Solvency II” може да намерите, включително и преведена на български език на адрес:
http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/09/st03/st03643-re06.bg09.pdf   или
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:335:0001:0155:EN:PDF

КФН предлага на вниманието на инвестиционните посредници проект на доклад за извършената от одитора проверка на ГФО съгласно чл. 56а от ЗППЦК

КФН предлага на вниманието на инвестиционните посредници следния проект на доклад за извършената от одитора проверка на ГФО съгласно чл. 56а от ЗППЦК за мнения и препоръки.

ПРОЕКТ

На доклад за извършената от одитора проверка на ГФО съгласно чл. 56а от            ЗППЦК (Нов, обн. ДВ, бр. 39 от 2005 г.)
– оценка на надеждността на използвания счетоводен софтуерен продукт и индивидуален сметкоплан, възможностите, които те дават за вярно и честно отразяване на дейността на дружеството и в каква степен гарантират, че представената във финансовите отчети информация е надеждна и неманипулирана;
– оценка на отразените участия в капитала на други дружества, вземанията, задълженията, приходите и разходите към свързани лица;
– оценка на представените оповестявания за позиции “други” в счетоводния баланс;
– оценка на представените оповестявания за позиции “условни активи” и “условни пасиви” в счетоводния баланс;
– собствени ценни книжа – струкура и размер, изменения в сравнение с предходен период, методи на оценка /включително с пазарна и без пазарна цена/;
– оценка на представената информация за ценни книжа на клиенти:
•  по вид ценни книжа (акции, облигации, ДЦК, деривативи и др.);
•  по книжа деноминирани в лева и валута (държави, в които са купени ценните книжа);
•  по видове емисии;
•  структура на клиентските ценни книжа в зависимост от това дали се търгуват на регулиран борсов пазар, извънборсов или нерегулиран пазар;
•  изменения в сравнение с предходен период;
•  методи за оценка на стойността на клиентските ценни книжа;
– парични средства на клиенти, размер в лева и по видове валута;
– нормативното съответствие на методите за изчисление и оценка на клиентските активи;
– оценка на направените оповестявания в Приложението към ГФО, включваща информация най-малко за:
•  кои МСС и МСФО не са прилагани от дружеството;
•  кои МСС и МСФО дружеството не е прилагало, а е следвало да прилага, като се даде по всеки такъв стандарт какви оповестявания се изискват;
•  ако има неоповестена информация, по прилаганите от дружеството МСС и МСФО, да се даде какво оповестяване не е направено по всеки такъв стандарт;
•  да се посочат по отделни МСС и МСФО всички установени от одитора подвеждащи оповестявания в ГФО на дружеството, като се анализира всяко подвеждащо оповестяване;
•  да се посочат по отделни МСС и МСФО всички изискуеми оповестявания, за които одитора не е получил достатъчно информация от дружеството, позволяваща му да изрази мнение;
•  да се даде оценка на надеждността на счетоводната система в дружеството и предвидените в счетоводната политика принципи, гарантиращи, че оповестената информация в Приложението към ГФО е достоверна, безпристрастна и пълна във всички съществени аспекти.

 

КФН потвърждава ангажимента си да приключи стрес тестовете на застрахователи и презастрахователи до 25 декември 2016 година

Във връзка с множество журналистически запитвания бихме  искали  да ви осведомим, че Комисията за финансов надзор (КФН) потвърждава ангажимента си  да приключи стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите в България в рамките на текущата година. Напоследък получаваме тревожни индикации, че се правят умишлени опити от някои дружества в бранша за забавяне и саботиране на процеса и подготовка за целенасочено злепоставяне и компроментиране на ръководството на комисията, което работи за изясняване на състоянието на сектора в договорените срокове. Изискването стрес тестовете да бъдат приключени до 25 декември 2016 година беше потвърдено отново по време на участието на председателя на КФН Карина Караиванова в заседанието на Съвета на надзорниците на европейския регулатор EIOPA във Франкфурт, Германия на 29 и 30 ноември 2016 година.

КФН потвърди проспектите за публично предлагане на дялови единици на шест взаимни фондове

Комисия за финансов надзор потвърди проспектите за публично предлагане на дялови единици на следните взаимни фондове: 

"Капитал Инвест Избрани Европейски Акции",
"Капитал Инвест Инструменти на Паричен Пазар в Евро",
"Капитал Инвест Корпоративни Еврооблигации" ,
" Капитал Инвест Доларови Облигации", 
"Капитал Инвест Американски Акции",
"Капитал Инвест Държавни Еврооблигации" ,

предлагани от "Капитал Инвест" в България. "Капитал Инвест" е управляващо дружество на "Банк Аустрия Кредитанщалдт Групе", Виена, Австрия.

Пълния текст на решенията 654, 655, 656, 657, 658 и 659 може да намерите в раздел "Документи".

КФН посрещна участници от инициативата „Мениджър за един ден”

Б.Атанасов с мениджър за 1 денКомисията за финансов надзор (КФН) посрещна петима участници в инициативата на Джуниър Ачийвмънт България „Мениджър за един ден”. Двама ученици и трима студенти заеха длъжности в лидерския екип на КФН в рамките на един работен ден.
 
Председателят на КФН Бойко Атанасов посрещна участниците в кабинета си и сподели с тях опит от собствената си практика през годините, както и визията си за развитие на Комисията и на младите хора в България. Той се обърна към тях с думите, че: „Комисията за финансов надзор е институция, която е отговорна за контрола, регулирането и  създаването на нормативната рамка в целия небанков сектор. Най-важното от моя гледна точка в КФН е екипът от професионалисти, които имаме и атмосферата на работа, която градим заедно всеки ден. Ето защо вярвам, че вие можете да сте мотивирани да развивате както знанията си в областта на финансовата грамотност, така и способностите си да сте лидери, да сте част от екип, да можете да вдъхновявате и да провокирате промяна.“
 
Петимата участници бяха поканени да вземат участие и в седмичното заседание на Комисията.
 
Работният ден в КФН за петимата участници в инициативата „Мениджър за един ден“  премина в получаване на нови знания за небанковия финансов сектор и на поглед върху стила на управление на Комисията. Те проведоха срещи с директорите и с експерти от трите управления, които представиха дейността на всяко едно управление. Посланието на инициативата от страна на Комисията за финансов надзор беше с акцент върху кариерното развитие на младите хора в България, осъзнаване на важните елементи в работен план, които дават възможност на служителите да стават по-добри експерти и да работят в удовлетворяваща среда.
 
 
 

 

КФН посрещна участници от инициативата „Мениджър за един ден”

Комисията за финансов надзор (КФН) посрещна петима участници в инициативата на Джуниър Ачийвмънт България „Мениджър за един ден”. Двама ученици и трима студенти заеха длъжности в лидерския екип на КФН в рамките на един работен ден.
 
Председателят на КФН Бойко Атанасов посрещна участниците в кабинета си и сподели с тях опит от собствената си практика през годините, както и визията си за развитие на Комисията и на младите хора в България. Той се обърна към тях с думите, че: „Комисията за финансов надзор е институция, която е отговорна за контрола, регулирането и  създаването на нормативната рамка в целия небанков сектор. Най-важното от моя гледна точка в КФН е екипът от професионалисти, които имаме и атмосферата на работа, която градим заедно всеки ден. Ето защо вярвам, че вие можете да сте мотивирани да развивате както знанията си в областта на финансовата грамотност, така и способностите си да сте лидери, да сте част от екип, да можете да вдъхновявате и да провокирате промяна.“
 
Петимата участници бяха поканени да вземат участие и в седмичното заседание на Комисията.
 
Работният ден в КФН за петимата участници в инициативата „Мениджър за един ден“  премина в получаване на нови знания за небанковия финансов сектор и на поглед върху стила на управление на Комисията. Те проведоха срещи с директорите и с експерти от трите управления, които представиха дейността на всяко едно управление. Посланието на инициативата от страна на Комисията за финансов надзор беше с акцент върху кариерното развитие на младите хора в България, осъзнаване на важните елементи в работен план, които дават възможност на служителите да стават по-добри експерти и да работят в удовлетворяваща среда.
 

 
 

КФН посрещна журналисти от 11 държави

Днес, 18 юни 2010 г., журналисти от 11 държави, специализирани в областта на застраховането и осигуряването, посетиха Комисия за финансов надзор. Гостите  бяха запознати с дейността и структурата на Комисията, спецификата на трите управления, отговарящи за застрахователния,  пенсионноосигурителния  и  капиталовия пазар. Г-жа Ралица Агайн, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, представи институцията, а експерти  от трите управления изнесоха презентации.
Чуждестранните журналисти са членове на   The Presse Internationale des Assurances (PIА) – международната организация на специализираните средства за масово осведомяване, работещи в областта на застраховането и осигуряването и са представители на водещи икономически медии от 11 държави – Гърция, Сърбия, Румъния, Полша, Словакия, Хърватия, Испания, Италия, Холандия, Германия и САЩ. Тяхното посещение у нас е във връзка с 56-тия конгрес на The Presse Internationale des Assurances, който се провежда в София от 17 до 19 юни 2010 година, тъй като България бе удостоена с честта да бъде избрана за страна-домакин на таз годишния конгрес. На годишната среща на  PIА се коментираха проблемите на финансовите пазари в контекста на международните икономически предизвикателства; регионалните особености на бизнеса и основните глобални въпроси, които стоят пред застрахователния и осигурителния сектор. От българска страна представител в организацията е INSURANCE.BG.

КФН получи висока оценка за активната си международна дейност и високия си професионализъм

Комисията получи десетки поздравителни адреси по повод своята десет годишнина

 

 

По случай десетата си годишнина, Комисията за финансов надзор получи десетки поздравителни адреси от свои международни и българки партньори.

Председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари /ESMA/ Стивън Мейър поздрави КФН за добре свършената работа и активната позиция на България по европейските теми за финансов надзор. Габриел Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване /EIOPA/, благодари на Комисията за активната й роля за поддържане на стабилността на застрахователната общност и тази на професионалното пенсионно осигуряване.

Главния прокурор на България, Сотир Цацаров, поздрави КФН, че е наложила в работата си принципите на коректност, отговорност и професионализъм и е утвърдила позицията си на специализиран държавен орган, защитаващ интересите на застрахованите и осигурените лица, и на инвеститорите в страната. Той пожелава на екипа й да работи все така мотивирано и компетентно за функционирането на стабилна, устойчива и прозрачна финансова система у нас. От НОИ подчертават в поздравлението си професионализма, отговорността и усилията, които служителите на КФН полагат при изпълнение на отговорните си функции. Според тях е неоспорим факт, че в условията на дълбока финансова и икономическа криза, регулаторът е успял да запази доверието на хората в стабилността на финансовите пазари и да осигури нормалното им функциониране. НОИ изтъква, че разчита на доброто си партньорство с Комисията по отношение на развитието и прилагането на българския пенсионен модел, чийто три стълба се допълват и са взаимно свързани. Президентът на КНСБ акцентира върху това, че КФН има важна роля на омбудсман, а чрез членството си в структурите на ESMA и EIOPA активно участва при вземането на решения за регулаторната и надзорна дейност на европейските пазари. Същевременно от КНСБ отчитат заслугите на Комисията за усъвършенстване на нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване, както и за усилията в сферата за защита на потребителите на финансови услуги. ДАНС поздравява КФН с факта, че е успяла да се утвърди във времето и да изпълнява своята основна мисия – да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България, както и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбелязват, че пенсионноосигурителните дружества винаги са считали, че Комисията е най-действеният гарант за ефективността и доверието към осъществяваната от тях дейност. Винаги сме разчитали на поддържането на активен, отговорен и конструктивен диалог с КФН, който е от полза на гражданите и на обществото ни като цяло. Ръководството на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) подчертава волята, твърдостта и професионализма на КФН в поддържането на стабилността и прозрачността на небанковата финансова система в България – мисия, която високо се цени от всички организации и институции на застрахователния пазар. От Държавната комисия по сигурността на информацията също поздравяват КФН за това, че спомага за поддържане на стабилността и прозрачността на финансовата система. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) изтъква безспорната роля на КФН за поддържане на стабилността и финансовата система в България, а от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) посочват КФН като конструктивен и активен партньор в търсенето на възможности за създаване на най-благоприятни условия за развитие на инвестиционната среда в България и за утвърждаването на европейските и световни стандарти в търговията с ценни книжа.