На свое заседание от 20 октомври 2011 г. Комисията за финансов надзор прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (ИП).
Целта на промените е облекчаване на дейността на ИП, като с промените се правят съществени стъпки в посока на ограничаване на бюрократичните процедури.
Редът за сключване на договори за предоставяне на инвестиционни услуги се облекчава чрез дистанционен способ като се използва електронен подпис и нотариална заверка на документите или идентифициране на клиента от кредитната институция. Така значително се улесняват отношенията с клиенти, които нямат възможност да присъстват физически в офиса на ИП и се дава възможност за равнопоставеност на българските посредници при конкурентни отношения с други посредници от държави-членки на ЕС. Освен това дистанционният способ ще стимулира активността на чуждестранните инвеститори.
Усъвършенства се работата на звеното за вътрешен контрол в ИП. Отпада ежедневната заверка от служител от вътрешния контрол на договорите за инвестиционни услуги, седмичните проверки, както и задължителните 3-месечни инструктажи на служители. Въвеждат се само месечни проверки. Облекчава се и режимът за одобряване на рекламни материали.
Част от промените също така е улесняване на работата на звената за управление на риска и вътрешен одит. Увеличава се периодът, в който вътрешният одит трябва да представи доклади за дейността на звеното на управителния орган на посредника. Отпада и задължението за ежедневно разпечатване на хартиен носител на дневниците, водени от посредника.
В Наредба № 38 е регламентирана възможността ИП да приема по телефон или чрез друг дистанционен способ нареждания от клиента за сделки с финансови инструменти. Предвид облекчаване и ускоряване на процеса на подаване на нареждания чрез дистанционен способ се предвижда телефонните разговори да бъдат записвани. Тази практика е удачна, както от надзорна гледна точка, така и с оглед извършвания вътрешен контрол и одит в ИП.
Друга промяна в наредбата е забраната клиентите да плащат за представените им инвестиционни услуги в брой суми над 15 000 лева с цел по-голяма сигурност при разплащанията, като текстът е в пълно съответствие и с влезлия в сила през февруари 2011 г. Закон за ограничаване на плащанията в брой.
Наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник.
КФН прие изменения и допълнения в Наредба № 9 за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество
На свое заседание от 27 март 2009 г. КФН прие изменения и допълнения в Наредба № 9 от 19.11.2009 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди.
Промените в наредбата произтичат от натрупания опит по нейното прилагане, от необходимостта от уеднаквяване с терминологията на Закона за пазарите на финансови инструменти и прецизиране на някои текстове.
Наредбата предвижда в случаите, когато до 12 ч. в деня на оценката не е обявена цена на обратно изкупуване на акции, съответно дялове, издадени от колективна инвестиционна схема, оценяването им да се извършва по последната обявена цена, като пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя на КФН за това. Промяната цели уеднаквяване на оценката, която извършват пенсионноосигурителните дружества, за едни и същи акции или дялове на колективни инвестиционни схеми.
Друга промяна засяга последващата оценка на инвестиционен имот по справедлива стойност, която ще се извършва към последния работен ден на всяко тримесечие от независим оценител с правоспособност за извършване на оценка на недвижими имоти, съгласно Закона за независимите оценители. Съгласно досега действащите разпоредби тази оценка се осъществяваше само два пъти годишно. Промяната цели да се даде възможност на пенсионноосигурителните дружества да реагират по-гъвкаво и адекватно на промените в цените на пазара на недвижимите имоти.
Наредбата предвижда пенсионноосигурителните дружества да започнат да оценяват активите на управляваните фондове за допълнително пенсионно осигуряване по предвидения в нея начин от 1 юли 2009 г.
Наредбата ще бъде публикувана в Държавен вестник.
КФН прие проекти за изменение и допълнение на Наредба № 46 и Правилника за устройството и дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите
На свое заседание от 12 февруари 2014г., Комисията за финансов надзор прие на първо четене Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 46 от 11.04.2012 г. за реда и начина за изплащане на компенсации от Фонда за компенсиране на инвеститорите, както и Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Предложените промени в Наредба № 46 целят отстраняване на пропуски и констатирани практически проблеми в прилагането на наредбата, като по този начин се постигне оптимизиране на дейността на Фонда с оглед осъществяване на задълженията му съгласно чл. 77а, ал. 2 от ЗППЦК да осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционен посредник и на неговите клонове в приемащите държави при условията и по реда ЗППЦК чрез набраните във фонда средства в случаите, когато инвестиционният посредник не е в състояние да изпълни задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с неговото финансово състояние.
Предложените промени в Правилника за устройството и дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите целят синхронизиране на Правилника с действащата нормативна уредба, както и прецизиране на съществуващи разпоредби на наредбата с оглед установени практически проблеми.
Проектите на проектите са публикувани в рубрика „Обществени консултации” – http://www.fsc.bg/Obshtestveni-konsultacii-bg-128.
КФН препоръчва на Българската фондова борса да измени Правилата за изчисляване на индексите
В резултат на извършена проверка Комисията за финансов надзор констатира, че Правилата за изчисляване на индексите на БФБ допускат изчисляването на фрий-флот капитализацията за акции в случай на увеличение на капитала на публичното дружество да се извършва въз основа на входящи данни от различни източници, които могат да не съвпадат предвид времетраенето и поредността на регистрирането на съответните емисии в различните релевантни институции (Търговски регистър, Централен депозитар). От друга страна, критерият за ликвидност също не отговаря като цяло на ниските обеми, търгувани на БФБ през последните години. В резултат на това, прилагайки Правилата може да се достигне до ситуацията, в която компоненти на индекса да станат акции с много ниска ликвидност, както и такава, за които към момента на преизчисляване на индекса е съществувало несъответствие между обявените и реално записаните акции.
Предвид направените констатации КФН препоръча на БФБ в кратък срок да започне процедура за изменение на Правилата с цел повишаване на тяхната прозрачност, подобряване на оповестяването при прилагането им, недопускането на спорни тълкувания от инвестиционната общност, както и на включването в индекса на неликвидни компоненти и повишаването на доверието в капиталовия пазар като цяло.
КФН прелицензира здравните дружества в застрахователи
Комисията за финансов надзор (КФН) успя в срок до 7 август 2013 г. да прелицензира здравноосигурителните дружества, които подадоха своевременно документи, като застрахователни. Процесът започна преди близо година с промените в Закона за здравното осигуряване, приети от Народното събрание, които задължиха здравноосигурителните дружества да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането и да подадат заявление до регулатора за издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност по общо застраховане. За улеснение на бизнеса процедурата по прелицензиране бе освободена от такса.
На 7 август 2013 г. КФН издаде още два лиценза за извършване на застраховане по застраховките „Злополука” и „Заболяване” на дружествата „Общинска здравноосигурителна каса” АД и „Евроинс – здравно осигуряване” ЕАД.
С тези две дружества прелицензираните здравноосигурителните дружества като застрахователни стават общо 10. Така Комисията за финансов надзор успя в законоустановения срок да прелицензира всички, които подадоха документи.
Към момента здравноосигурителните дружествата, получили лиценз от КФН, са:
- „ЗОК България Здраве” АД
- „Здравноосигурителна каса Фи Хелт” АД
- ЗОК „Надежда“ АД
- „ЗОФ Даллбогг:живот и здраве“ ЕАД
- ЗОФ „Медико – 21“ АД
- „Обединен здравноосигурителен фонд ДОВЕРИЕ“ АД
- „Токуда здравноосигурителен фонд”
- „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД
- „Общинска здравноосигурителна каса” АД
- „Евроинс – здравно осигуряване” ЕАД
КФН издаде две решения по заявления за разрешаване на преобразуване чрез вливане на здравноосигурително дружество в друго действащо здравноосигурително дружество, а именно: разреши преобразуването чрез вливане на „Юнайтед здравно осигуряване” ЕАД в „Евроинс – Здравно осигуряване” ЕАД и здравноосигурителна компания „Съгласие здраве” АД, в Здравноосигурителен фонд „Хипократ” АД (с настоящо наименование „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД). Приемащите дружества „Евроинс – Здравно осигуряване” ЕАД и „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД кандидатстваха и получиха лиценз като застрахователи.
КФН издаде и едно решение по заявление с искане за преобразуване чрез вливане на здравноосигурително дружество в действащо застрахователно дружество, а именно на „Дженерали Закрила Здравно осигуряване“ АД в „Дженерали Застраховане“ АД.
Едно здравноосигурително дружество – „ДОМ – Здраве” АД получи разрешение по подадено заявление за доброволно прекратяване.
„Здравноосигурителен институт” АД е сезирало КФН с искане за издаване на лиценз, като в отговор на установени нередовности, дружеството все още не е представило коригирани документи.
На 1 август 2013 г. „Европейска здравноосигурителна каса” АД подаде в КФН документи за прелицензиране, а на 7 август 2013 г. „Здравноосигурително дружество – Планета” ЕАД, които предстоят да бъдат разгледани.
Към настоящия момент има 2 здравноосигурителни дружества, които не са подали документи в КФН. Това са:
- Здравноосигурително дружество „Булстрад Здраве” АД
- „ДЗИ – Здравно осигуряване” АД
Според изискванията на закона те трябва в едномесечен срок след изтичането на срока, т.е. до 07.09.2013 г., да подават в Комисията за финансов надзор заявление за:
– преобразуване чрез сливане със или вливане в застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане по раздел ІІ от приложение № 1 към Кодекса за застраховането, включително за прехвърляне изцяло или частично на своя портфейл от здравноосигурителни договори в процедурата по преобразуването, или
– прехвърляне изцяло на своя портфейл от здравноосигурителни договори или на част от него на застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към Кодекса за застраховането, извън процедурата по т. 1, и за откриване на процедура по прекратяване, или
– прекратяване на дейността си по реда на Кодекса за застраховането, независимо от това, дали завареното здравноосигурително дружество е прехвърлило, или не портфейла от здравноосигурителни договори.
Процедурата по прелицензирането на здравноосигурителните дружества в застрахователи се наложи, защото България трябваше да приложи по отношение на дружествата по доброволно здравно осигуряване застрахователните директиви, както и разпоредбите за свободното движение на капитали, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз. Промяната бе задължителна, тъй като според европейските институции доброволното здравно осигуряване по същество не се различава от застрахователната дейност за покриване на здравни рискове. В случай на неизпълнение на европейското законодателство в областта, България беше заплашена от сериозна глоба – риск, който с усилията и на КФН, страната успя да избегне.
Очакванията на комисията са големият печеливш от прелицензирането да бъдат потребителите на здравни услуги, които са над 197 хиляди, по последни данни, представени в КФН за второто тримесечие на 2013 г. Те ще могат да ползват пълния пакет от предлаганите досега възможности, но ще бъдат много по-защитени. Качеството на услугите също ще се повиши, тъй като са заложени по-високи критерии към застрахователните компаниите, съгласно разпоредбите на КЗ, като например: по-висок собствен капитал, завишени изисквания към органите на управление, както и обезпечаване на дейността с адекватни информационни системи. Всички изисквания на закона гарантират на потребителите на тези услуги, че допуснатите на пазара компании са финансово стабилни, отговорни и прилагат добри бизнес практики. В резултат на прелицензирането се очаква засилване на конкуренцията в сектора, също така и по-големи възможности за избор от страна на потребителите на застрахователни продукти.
КФН ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА НЕЛИЦЕНЗИРАНИ УЧАСТНИЦИ НА КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАР
Комисията за финансов надзор (КФН) предупреждава потенциалните инвеститори за дружества, които нямат право да извършват дейност като инвестиционен посредник или управляващо дружество на територията на Република България. КФН редовно извършва проверки на дружества, за които има данни и съмнения, че извършват инвестиционни дейности и предлагат инвестиционни услуги, без да притежават необходимия за това лиценз, както и на свързаните с тях физически и юридически лица. Проверките на място на нелицензираните участници на капиталовия пазар се осъществяват съвместно от проверяващи екипи на КФН, Главна дирекция „Национална полиция” към Министерството на вътрешните работи (ГДНП към МВР) и Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС). За да защити правата на потребителите на финансови услуги и за да предотврати измами при инвестиране във финансови инструменти, финансовият регулатор активно си сътрудничи с надзорните органи на други държави.
КФН поддържа на своята интернет страницата и регулярно обновява Списък на дружествата, които не са лицензирани от КФН, който е достъпен на следния интернет адрес: http://www.fsc.bg/bg/novini/spisak-na-druzhestva-koito-ne-sa-litsenzirani-ot-kfn-i-nyamat-pravo-da-izvarshvat-deynost-kato-investitsionen-posrednik-ili-upravlyavashto-druzhestvo-na-teritoriyata-na-republika-balgariya-8122.html.
За да защитят интереса си, потребителите, които желаят да инвестират във финансови инструменти и парични средства чрез сключване на сделки или посредством доверително управление, е необходимо първо да проверят дали съответното дружество е лицензирано от КФН и има право, съгласно издадения лиценз, да предоставя съответната услуга на клиенти. Следните дружества не са лицензирани от КФН и нямат право да извършват дейност като инвестиционен посредник или управляващо дружество на територията на Република България:
1.„ФИНАНСОВ КОНСУЛТ” ООД (ПРЕДИШНО НАИМЕНОВАНИЕ „ТЕЛЕТРЕЙД СОФИЯ” ООД);
2.„БРОКЕРИДЖ – ХРИСТО ИВАНОВ” ЕООД;
3.„24 ТРЕЙД” ЕООД (ПРЕДИШНО НАИМЕНОВАНИЕ „ЕКСУС МАРКЕТС” ЕООД);
4. DEALERWEB LTD;
5.„ИНВЕСТОРС” ЕООД (ПРЕДИШНО НАИМЕНОВАНИЕ „АСТОН МАРКЕТС” ЕООД);
6. TRADERXP (TRADERXP LTD);
7. „ТЕЛЕТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ГР. СОФИЯ;
8. „ИНСТАФОРЕКС” (INSTAFOREX), РУСИЯ;
9. „ХОТФОРЕКС” (HOTFOREX), МАВРИЦИЙ;
10. „СИТИКЕПИТЪЛ” ООД, ГР. СОФИЯ;
11. „БУЛГЕРИАН ТРЕЙДИНГ ГРУП”, ГР. СОФИЯ;
12. „КЕЙ ЕФ ЕМ КЕПИТЪЛ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД, ГР. СОФИЯ;
13. „ИНСТА СОФИЯ” ООД;
14. ISLANDBAY SERVICES LTD. С ТЪРГОВСКО НАИМЕНОВАНИЕ BROKER
CAPITAL;
15. „БРОКЕРС СТАР” ООД;
16. „БЕЛФОР КАПИТАЛ” ООД, ГР. СОФИЯ;
17. „ЕФЕКСГЛОРИ” ООД, ГР. ПЛОВДИВ;
18. „Б.М. ИНВЕСТМЕНТС” ЕООД;
19. TRADEPLUS SOLUTIONS LTD., MARSHALL ISLANDS;
20. ТВОЙ МИЛЛИОН;
21. PLUSOPTION;
22. „ИНТЕРАКТИВ КАМПЪНИ” ЕООД;
23. „АЛФА БРОКИНГ” ЕООД;
24.„ТИГЪР АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД;
25.„НЮ КЕПТЪЛ ТРЪСТ” ЕООД;
26.„АТЛАНТИК КЕПИТЪЛ” ЕООД;
27.„ЕРИДА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД;
28.„РОЯЛ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД;
29.„ПРОМЕТЕОС АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД;
30.„РИДЖИФИЙЛД КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД;
31.TIGER ASSET MANAGEMENT LLC, АВСТРИЯ;
32. „НЕМЕСИС КЕПИТЪЛ БИ ДЖИ” ЕООД;
33. „ПРОСПЕР ГЕСИТ” ЕООД;
34. „ДЖИ ДИ ЕМ ЕФ ЕКС ЮРЪП” ЕООД.
Инвеститорите следва да имат предвид, че при сключване на договори за предоставяне на инвестиционни услуги и подаване на нареждания за сключване на сделки с финансови инструменти, включително при предоставяне на парични средства или финансови инструменти за доверително управление, с дружества, които не са лицензирани от КФН или от компетентния орган на друга държава членка, могат да бъдат измамени и да понесат значителни финансови загуби.
Предоставените финансови инструменти и парични средства от инвеститорите на дружества, които не са лицензирани и съответно контролирани от КФН, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ).
Дружества, които са лицензирани като инвестиционни посредници в държави извън Европейския съюз, не могат да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България, без да имат издадено разрешение от КФН за това и без да бъдат вписани във водения от КФН регистър.
Списък на инвестиционните посредници и управляващите дружества, получили лиценз от КФН, може да намерите на интернет страницата на КФН ( www.fsc.bg ) в рубрика „Електронен регистър и картотека” на следния адрес:
http://212.122.187.59/public/index.php?lang=bg и http://www.fsc.bg/bg/pazari/kapitalov-pazar/spisatsi-podnadzorni-litsa/investitsionni-posrednitsi/
Списък на инвестиционните посредници от държави членки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги и да извършват инвестиционни дейности на територията на Република България, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес: http://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/
Сигнали и жалби във връзка с дейността на лицензираните инвестиционни посредници, а също и данни и съмнения относно дружества, които извършват инвестиционно посредничество без лиценз гражданите могат да подават на адрес: Комисия за финансов надзор, гр. София 1000, ул. „Будапеща” № 16 или на e-mail: delovodstvo@fsc.bg
КФН предупреждава за кражби на криптокомпании
Комисия за финансов надзор предупреждава за опасна практика в криптосектора, след като са установени т.нар. „кражби на криптокомпании“. Става дума за вписване на управители в Търговския регистър без знанието на действителните собственици, чрез използване на фалшиви документи.
Това заявява пред Дарик радио Десислава Ласкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН. По думите ѝ подобни измами създават сериозни рискове както за лицензирането на дружествата, така и за неправомерни действия от тяхно име – включително теглене на кредити.
Интервюто се случва в момент, в който изтича срокът за подаване на заявления за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви като се наблюдава сериозна разлика в управленската култура между регулирания финансов сектор и част от криптобизнеса, функциониращ до момента в почти нерегулирана среда. В същото време е налице нарастваща ангажираност от страна на компаниите да приведат дейността си в съответствие с новите правила, което е важна стъпка към изграждането на по-зрял, прозрачен и устойчив криптопазар.
На този фон КФН вече прилага европейския регламент MiCA, който въвежда единна правна рамка за криптоактивите в ЕС. До 1 юли 2026 г. действа преходен период, след който доставчици без лиценз няма да могат да оперират на пазара.
КФН е компетентният орган за надзора на криптоактивите в България, с изключение на токените за електронни пари, които са под контрола на Българска народна банка.
От осем подадени заявления за лиценз:
- една компания вече получи лиценз (инвестиционен посредник);
- три заявления са в процес на разглеждане;
- четири компании получиха отказ още на етап проверка за пълнота, поради липса на значителна част от изискуемите документи и проблеми с комуникацията.
„С циркулярно писмо поканихме компаниите на срещи, което е утвърдена практика за комуникация от страна на Комисията за финансов надзор. Целта ни е да водим открит диалог със сектора и да дадем конкретни насоки на дружествата как да подготвят документацията си за лиценз, така че тя да отговаря в пълен обем на изискванията на регламента MiCA и на националната нормативна рамка“, посочва Ласкова.
КФН напомня, че лицензионната процедура отнема между 4 и 6 месеца, поради което компаниите, които искат да продължат дейността си легално след края на преходния период, трябва да подадат документи най-късно до 16 февруари.
Цялото интервю можете да чуете и видите тук.
Повече информация за пазара на криптоактиви и регулаторната дейност на Комисия за финансов надзор ще откриете в специалната секция на КФН за криптоактиви на официалния ѝ сайт. https://www.fsc.bg/kriptoaktivi/
КФН представи сайт за финансово обучение в Деня на отворените врати
Комисията стартира сайт за потребителите на небанкови финансови услуги- www.tvoitefinansi.bg
Комисията за финансов надзор (КФН) организира Ден на отворените врати като част от глобална инициатива на CYFI* в близо 80 държави в целия свят, посветена на финансовото обучение на младите. Десетки ученици от различни гимназии посетиха КФН и разговаряха с голям интерес със заместник-председателите й – Ангел Джалъзов, Николай Попов и Борислав Богоев, по различни аспекти от дейността им. Събитието е част от последователно провежданата от КФН образователна политика, насочена най-вече към младите хора.
В рамките на официалното откриване на Деня на отворените врати, Антония Гинева, член на КФН с ресор защита на потребителите, подчерта важността на подобни инициативи за повишаване на финансовата грамотност на българите. Според нея е необходимо да бъдем добре информирани, за да можем да вземаме правилни решения в живота си, който е белязан все по-често от необходимостта да знаем повече за различните финансови продукти. „КФН е единствената институция в страната, активно ангажирана с ограмотяването и защитата на потребителите на небанкови услуги”, каза тя.
Антония Гинева представи и новата интернет страница, инициирана от КФН – www.tvoitefinansi.bg. Тя изтъкна, че това е единственият по рода си сайт, който събира на едно място пълна, достъпна и балансирана информация за небанковите продукти и услуги у нас като дава и възможност за проверка на знанията. „При създаването му сме се ръководили изключително от интересите на потребителите на финансови инструменти. Вярвам, че сайтът може да бъде практичен наръчник в реални житейски ситуации като постъпване на работа или покупка на автомобил. Постарали сме се да дадем на всички заинтересовани инструмент за самообразоване – разчитаме, че те активно ще го използват и ще се връщат към него многократно”, допълни още Антония Гинева.
Според проучване на Световната банка, използвано при създаването на страницата www.tvoitefinansi.bg, 74% от българите се интересуват от правата на потребителя на финансови услуги, 69% – от пенсионната система, 61% от застраховане и застрахователни услуги и 49% от капиталов пазар и сделки с ценни книжа. Именно затова на сайта потребителите могат да открият информация за различни финансови продукти, основни права на потребителите на финансови услуги, базисни потребителски казуси, тестове за финансова грамотност и др.
*Допълнителна информация:
С Деня на отворените врати КФН се присъединява към глобалната инициатива „Световна финансова седмица” („Global Money Week”), координирана от неправителствената организация Child and Youth Finance International (CYFI).
Целта на серията от събития, които се провеждат тази седмица в целия свят, е младите хора да станат част от диалога за финансите чрез споделяне на знания и експертиза. Според данни на CYFI по-малко от 1% от младите хора в световен мащаб имат достъп до финансово обучение, а серията от инициативи трябва да обърне тези негативни данни като обедини усилията на националните институции, неправителствения сектор, европейските институции и бизнеса. Целта е като резултат от това сътрудничество до 2015 г. в различни образователни събития да се включат 100 млн. млади хора в 100 държави. Движението за финансово образование вече е достигнало 18 738 224 деца по целия свят чрез 140 програми.
Повече информация за CYFI можете да намерите на www.childfinanceinternational.org.
КФН представи регулаторни приоритети и инвестиционни възможности на Третия българо-унгарски бизнес форум в Самоков
С фокус върху иновациите във финансовия сектор, устойчивите инвестиции и задълбочаването на международното сътрудничество, Комисията за финансов надзор (КФН) участва в Третия българо-унгарски бизнес форум, който се проведе в гр. Самоков на 28 април. Форумът е част от устойчива партньорска инициатива и естествено продължение на поредица от двустранни бизнес събития. Основната му цел е да насърчи българо-унгарските търговско-икономически отношения и да създаде допълнителни възможности за привличане на унгарски инвестиции в България.
В събитието се включи Петър Джелепов, член на КФН, с ресор политика по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
Той участва в панела на тема „Институционална подкрепа за българо-унгарското икономическо сътрудничество в променяща се геоикономическа среда в Европа – регионите като двигатели на инвестиции“, като заяви, че „КФН е независим регулаторен орган, който чрез предвидима и ефективна надзорна рамка подпомага развитието на устойчив и прозрачен финансов пазар, в интерес на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица“.
Джелепов подчерта, че ключов приоритет остава защитата на доверието в сектора чрез активно участие на пазарните участници и насочване на капитал към реалната икономика. Той акцентира върху ролята на институциите като „фасилитатори“ на инвестиции в условия на геоикономическа несигурност, значението на финансовата грамотност и дигиталната трансформация, както и върху регулаторните инструменти на ЕС – включително Digital Omnibus и Акта за изкуствения интелект – като фактори за по-ефективна и конкурентна бизнес среда.
Джелепов подчерта още, че предвидимостта, прозрачността и достъпът до финансиране чрез капиталовия пазар, innovation hub и пазарните сегменти на БФБ, са в основата на институционалната подкрепа за инвеститорите, като добави, че „регулацията следва да бъде предвидима, пропорционална и в същото време да насърчава иновациите и растежа“.
В заключение той отбеляза, че регионите могат да се утвърждават като активни двигатели на инвестиции чрез развитие на локални икономически екосистеми, съчетаване на публичен и частен ресурс и изграждане на устойчиви връзки между държавата и бизнеса, които да привличат капитал и да подпомагат дългосрочния икономически растеж. Участието на КФН във форума потвърждава последователния ангажимент на институцията към активния международен диалог, модерната регулаторна политика и създаване на предвидима среда, която насърчава инвестициите и стабилното развитие на финансовите пазари.
КФН представи Програма за защита на потребителите на финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност на обществото на 24 януари
Днес, 24 януари се проведе пресконференция, на която Комисията за финансов надзор представи за публично обсъждане проекта на Програма за защита на потребителите на финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност на обществото.
Председателят на КФН г-н Стоян Мавродиев откри пресконференцията и представи стратегическата цел за защита на потребителите на небанковите финансови услуги. Подробна презентация бе изнесена от г-жа Антония Гинева, член на КФН.
С проведеното събитие се даде старт на едномесечното публично обсъждане на Програмата. Всички заинтересовани лица могат да отправят своите коментари и становища на следния имейл: consumers@fsc.bg. Датата на приключване на консултациите е 24 февруари 2012г.