За периода 21 февруари – 3 април 2007г. 19 нови инвестиционни посредници от страни–членки на ЕС чрез съответните регулаторни органи са заявили пред КФН намерение да извършват дейност в България. С тях общият брой на инвестиционни посредници от ЕС, желаещи да работят в страната ни, става 56.
Списък на инвестиционни посредници от страни-членки на ЕС, които възнамеряват да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободно предоставяне на услуги
Списъкът е публикуван на нашата интернет страница в раздел „За поднадзорните лица”.
КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване
Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.
„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване. „Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН. На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.
Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв. Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.
Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране. Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.
Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.
КФН: Практиките на застрахователите да искат доплащане за „Зелена карта” за страните по Многостранното споразумение са в противоречие със закона
В чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ), се посочва, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въз основа на единна застрахователна премия и през целия срок на договора, осигурява покритие на териториите на България, на останалите 27 държави-членки на ЕС и на територията на третите държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение – Андора, Сърбия и Швейцария.
В рамките на осъществения от КФН надзор обаче са регистрирани многобройни некоректни практики на застрахователи, които предвиждат различни премии по застраховката, в зависимост от декларирания район на управление на МПС – само в България или в друга държава. Почти всички тарифи, представени в КФН през 2014 г., включват и цени за издаване на сертификат „Зелена карта”, независимо че той е необходим само за държави, чиито национални бюра на застрахователите не са страна по Многостранното споразумение.
За да пресече тези некоректни практики и да осигури по-високо ниво на защита на потребителите на застрахователни услуги, КФН прие на свое заседание Указания по прилагане на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането.
В тях се посочва, че:
1. Практики, които имат за цел или водят до резултат застрахованото лице да доплаща за покритие на гражданската си отговорност на територията на 27 страни – членки на ЕС, както и в Андора, Сърбия и Швейцария, са незаконни. Те противоречат на чл. 258, ал. 2 от КЗ.
2. За издаване на сертификат „Зелена карта”, валиден за територията на страните по Многостранното споразумение, застрахователите, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност”, не могат да искат заплащане на допълнителна премия, или такса, или възстановяване на направена отстъпка от застрахователната премия. При издаване на такъв сертификат, същият е валиден за срока на застраховката „Гражданска отговорност” или съответно срока, за който е платена застрахователната премия по застраховката.
3. Както отделните застрахователни договори за „Гражданска отговорност”, така и тарифите по тази застраховка трябва ясно да указват, че тя осигурява покритие за територията на всички държави – членки на Европейския съюз, всички държави от Европейското икономическо пространство, както и Андора, Сърбия и Швейцария, за целия срок на договора. Тук влиза и всеки период в рамките на този срок, когато автомобилът се намира на територията на някоя от посочените държави.
КФН още веднъж подчертава, че пътуването на моторно превозно средство с българска регистрация на територията на държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение, не изисква задължително носене на сертификат „Зелена карта” по следните причини:
- системните проверки за съществуване на българска задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в другите държави от ЕС са забранени;
- по силата на Вътрешните правила на Съвета на бюрата се презумира застрахователно покритие в изброените държави, въз основа на валидната българска регистрационна табела.
Пълният текст на Указанията по прилагане на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането се намира на страницата на КФН, Рубрика „Административни документи”, Указания, Застрахователен пазар.
http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/ukazania_258_2_RA_2.pdf
КФН ще съобразява надзорната си практика по разследване на пазарни злоупотреби с насоките на CESR
С оглед на постигане на висока ефективност и хармонизация на прилагането на разпоредбите на Директива 2003/6/ЕО относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) Комисията за финансов надзор взе решение, че ще съобразява надзорната си практика с трите Насоки на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) относно общото приложение на Директивата.
На свое заседание на 4 октомври 2012 г. КФН одобри трите Насоки на CESR и прие да ги прилага при осъществяване на надзора по разпоредбите на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ).
Насоките на CESR са изготвени, за да подпомогнат хармонизираното прилагане на изискванията на Директивата за пазарните злоупотреби сред отделните страни членки. След проведени публични консултации, CESR публикува три отделни документа под формата на Насоки и информация относно нейното общо прилагане:
– „Първи насоки и информация относно общото прилагане на Директива 2003/6/ЕО”,
– „Втори насоки и информация относно общото прилагане на Директива 2003/6/ЕО” и
– „Трети насоки и информация относно общото прилагане на Директива 2003/6/ЕО”.
Насоките на CESR относно общото приложение на Директива 2003/6/ЕО са публикувани в раздел „Административни документи” – „Методики” – http://www.fsc.bg/Metodiki-bg-131
КФН ще спазва частично “Насоки относно борсово търгуваните фондове и други въпроси за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа”
Комисията за финансов надзор на свое заседание от 3 юни 2013 г. реши, че ще спазва частично “Насоки относно борсово търгуваните фондове (ETF) и други въпроси за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)”, (Насоките). Те са приети от Европейския орган по ценни книжа и пазари (ESMA), като на 18.12.2012 г. са публикувани всичките им официални езикови версии. След тази дата започва да тече двумесечен срок, в който националните надзорни органи трябва да декларират дали смятат да се съобразяват с Насоките. ESMA публикува на интернет страницата си мотивите на органите, които отказват да се съобразяват с тях.
Насоките са издадени съгласно чл. 16 от Регламента за ESMA. В съответствие с параграф 3 от този член, компетентните органи и участниците на финансовите пазари следва да полагат всички усилия за прилагане на насоките, приети от ESMA.
С оглед на извършения експертен анализ, независимо, че българското законодателство е съобразено с действащото европейско, касаещо регулирането и надзора на колективните инвестиционни схеми, Комисията за финансов надзор реши:
1. КФН да потвърди съгласието за съобразяване на надзорната си практика с насоките относно:
– ПКИПЦК със следване на индекс;
– ПКИПЦК със следване на индекс с ливъридж;
– Ефикасни техники за управление на портфейла (без параграфи 30-33);
– Деривативни финансови инструменти (при параграф 36 съобразяването е частично само относно препратката към чл. 52 и 56 от Директива 2009/65/ЕО);
– Управление на обезпечението за извънборсови деривативни финансови сделки и ефикасни техники за управление на портфейла;
– Финансови индекси.
2. КФН да отложи прилагането в надзорната си практика на насоките относно :
– ПКИПЦК с ETF- идентификатор и конкретни разкривания;
– Активно управлявани ПКИПЦК с ETF;
– Третиране на инвеститорите на вторичния пазар на ПКИПЦК с ETF;
– Ефикасни техники за управление на портфейла (параграфи 30-33);
– Деривативни финансови инструменти (при параграф 36 несъобразяването е частично само относно препратката към чл. 53, 54, 55 от Директива 2009/65/ЕО).
Насоките са публикувани в рубрика „Европейски въпроси”, подрубрика: „ЕС законодателство” – „Насоки и препоръки” – ESMA:
КФН ще се съобразява с Насоки относно прилагането на регламента за пазарните злоупотреби на ESMA
КФН реши да съобрази надзорната си практика с Насоки относно прилагането на регламента за пазарните злоупотреби (Регламент (ЕС) № 596/2014) на Европейския орган за ценна книжа и пазари.
На 17.01.2017 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) прие и публикува Насоки във връзка с Регламента относно пазарната злоупотреба (MAR) – Информация за пазарите на стокови деривати или свързаните с тях спот пазари за целите на определянето на понятието вътрешна информация по отношение на стоковите деривати (Насоки).
Насоките се издават по прилагане на член 7, пар. 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (MAR). Насоките имат за цел да предоставят неизчерпателен и примерен списък с информация, която основателно може да се очаква да бъде разкрита или трябва да бъде разкрита по силата на законовите или подзаконовите разпоредби в правото на Съюза или в националното право, пазарните правила, договор, практика или обичайните правила на съответните пазари за стокови деривати или спот пазари, както е посочено в член 7, параграф 1, буква б) от регламента. Съгласно Насоките, ако определен вид информация не е включена в неизчерпателния примерен списък, не означава, че тя не може да се разглежда като вътрешна информация, съответно включването на даден вид информация не означава, че тя автоматично се счита за вътрешна информация. Преценката дали дадена информация представлява вътрешна информация се извършва за всеки отделен случай въз основа на критериите опеделени в в чл. 7, параграф 1, буква б) от MAR.
Насоките може да намерите тук.
КФН ще се помещава на нов адрес от 22 май 2006 г.
От 22 май 2006 г. Комисията за финансов надзор (КФН) ще се помещава на следния нов адрес:
Ул. „Шар планина” № 33
1303 София
Няма да има промяна на телефонните номера и адресите за електронна комуникация на КФН.
Деловодството на Комисията за финансов надзор ще работи по следния график :
До 17 часа на 17 май 2006 г. на адрес :
Пл. „Света Неделя” № 6
1000 София
От 9 часа на 18 май 2006 г. на адрес :
Ул. „Шар планина” № 33
1303 София
Във връзка с преместването в нови офиси е възможно да възникнат затруднения в комуникациите по електронен път и по телефон в периода 18 – 19 май 2006 г.
По повод очакваните затруднение в електронната комуникация с Комисията за финансов надзор (КФН) на 17.05.2006 г. след 17.00 часа, 18.05.2006 г. и 19.05.2006 г., Ви информираме, че информацията представяна по електронен път от страна на инвестиционните посредници, управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми, на посочените по-горе дати, може да бъде представена на 22.05.2006 г.
КФН ще публикува на своя уеб сайт регулярна информация за среднодневия брой сделки за търгуваните на БФБ финансови инструменти
На интернет страницата на Комисия за финансов надзор, в раздел „Пазари“, подраздел „Капиталов пазар“, подраздел „Статистика“, подраздел „2017“ е публикувана информация за среднодневния брой сделки за емисиите акции, допуснати до търговия на „Българска Фондова Борса – София“ АД, която следва да се използва при определяне стъпките на котиране съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2017/588 на Комисията от 14 юли 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти във връзка с режимите за стъпки на котиране за акции, депозитарни разписки и борсово търгувани фондове. На този адрес КФН ще публикува на регулярна база информация за среднодневния брой сделки за финансови инструменти, допуснати до търговия на БФБ, съгласно изискванията на посочения регламент.
КФН ще проследи отразяването на резултатите от приключилите прегледи в застрахователния и осигурителен сектор
Комисията за финансов надзор (КФН) взе решение за извършване на проверка на основание чл. 18, ал. 2 от ЗКФН от независими външни експерти на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, към 31.12.2016 г. и на активите на пенсионни фондове към 31.12.2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития.
Решението на КФН се обосновава със следните обстоятелства:
Резултатите от прегледите на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове бяха публикувани на 3 февруари 2017 г. Референтната дата на прегледите беше 30 юни 2016 г., към която дата беше извършен преглед на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове и бяха преизчислени капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите на българския застрахователен пазар.
С цел да се гарантира траен ефект от извършения преглед на застрахователите и презастрахователите от назначените висококвалифицирани независими външни експерти е необходимо да се извърши проверка от независими външни експерти към 31 декември 2016 г. За застрахователите с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, проверката следва да обхване образците за количествено отчитане по Платежоспособност 2, а за застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз – годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.
Проверките на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, както и на активите на пенсионните фондове към 31.12.2016 г. следва да се извършат като изпълнение на договорени процедури съгласно МОС 4400 в съответствие с методологии, приети от КФН, и базирани изцяло на методологиите, приети от КФН за целите на прегледите към 30.06.2016 г. За целите на проверките независимите външни експерти следва да използват за база резултатите от извършения към 30.06.2016 г. преглед на съответното поднадзорно лице, като вземат предвид резултатите от проверките за съпоставимост, оповестени в обобщения и окончателния доклад. Независимите външни експерти следва да отчетат настъпилите промени в периода между 30 юни и 31 декември 2016 г.
Аналогично, за целите на осъществявания надзор върху пенсионните фондове е необходимо независимите външни експерти да извършат проверка на активите им към 31 декември 2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития.
За застрахователите на индивидуална основа резултатите от проверката следва да бъдат представени в КФН в срок до 22 май 2017 г. За застрахователите на ниво група резултатите от проверката следва да бъдат представени в КФН в срок до 3 юли 2017 г. Те трябва да бъдат отразени от застрахователите и презастрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС в подаваните от тях годишни образци за количествено отчитане по Платежоспособност 2 съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ. За застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз резултатите от проверката трябва да бъдат отразени в годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.
За пенсионните фондове резултатите от проверката следва да бъдат представени в срок до 31 март 2017 г.
Проверката на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, ще се счита от КФН за изпълнение на изискването за заверка на годишните справки по чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ, в случаите когато проверката е извършена от независим външен експерт, който е и одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
Проверката трябва да се извърши от независими външни експерти, които ще бъдат включени от КФН в списък на допуснатите да извършат проверките независими външни експерти въз основа на критериите, посочени в поканата. Крайният срок за подаване на заявления за допускане в списъка на независими външни експерти е 21.02.2017 г. Независимите външни експерти, които са участвали в завършилите прегледи на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове, и които не са били изключвани от списъка на одобрените независими външни експерти, могат да участват в настоящата процедура само въз основа на уведомление за интерес от тяхна страна до КФН, без да е необходимо да представят документи.
Комисията за финансов надзор ще оповести окончателен списък на независимите външни експерти, които отговарят на изискванията за участие в проверките на 22.02.2017 г.
КФН ще проведе изпит за професионална квалификация на застрахователни брокери на 29 март 2008 г.
На свое заседание от 23 януари 2008 г. КФН взе решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователни брокери и определи дата за провеждането му – 29 март 2008 г. Редът за провеждане на изпита и правилата за оценка, както и конспектът за изпита за придобиване на професионална квалификация на застрахователен брокер ще бъдат публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Документи”, „Указания и изисквания”.
Изпитната комисия е в състав :
– Ралица Агайн – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”
– Проф. Милчо Стоименов – член на КФН
– Михаела Денева – началник отдел „Режими за предварителен надзор” в управление „Застрахователен надзор”
– Николай Петков – началник отдел „Регулаторна политика” в управление „Застрахователен надзор”
– Николай Дундов – експерт-юрист в отдел „Режими за предварителен надзор” в управление „Застрахователен надзор”