В откриването на кръглата маса, организирана от Асоциация на индустриалния капитал и вестник „Стандарт” на тема „Капиталовият пазар в България – накъде след кризата?” приветствено слово произнесе председателят на КФН г-н Петър Чобанов. В словото си той отбеляза, че в резултат на засиления контрол от страна на Комисията за финансов надзор през 2009 г. е нямало големи сътресения в небанковия финансов сектор. Г-н Чобанов отбеляза, че в структурата на комисията е създадена нова дирекция за икономическа и финансова стабилност, която е започнала да прави своите анализи по отношение на развитието и тенденциите в българската икономика от гледна точка на рисковете за небанковия финансов сектор. „Работи се и по системата за ранно предупреждение, която да успява да улови в един по-ранен етап рисковете пред развитието на сектора. По този начин ние отговорихме на съвременния подход към финансовия надзор и промените, които се правят в момента на общо европейско ниво, които изискват да разполагаме с подобен капацитет за оценка. Основните механизми, които комисията използва и чрез които тя регулира пазара, допринесоха до голяма степен за опазването на финансовата му стабилност.” Важни за регулатора са общите усилия на отговорните институции, насочени към опазване на  фискалната и финансовата стабилност, така че България да бъде оценена като икономика, в която си заслужава да се инвестира  и така да привлича чуждестранен капитал, каза г- Чобанов. „Може би, това което би стабилизирало българския капиталов пазар през 2010 г. е реализирането на идеята на правителството, подкрепена от бранша за листване на акции от държавните енергийни дружества на фондовата борса. Това ще активира търговията на борсата, ще се привлекат инвеститори и така ще се подобри цялата инвестиционна среда в България. Да се надяваме, че краят на кризата ще се случи в обозримо бъдеще и отново ще бъде наблюдавана трайна възходяща тенденция на българския капиталов пазар” е мнението на председателят на КФН. Почти всички участници в кръглата маса също подкрепиха идеята за листване на държавни енергийни дружества на борсата.
На откриването присъства и г-жа Ана Михайлова, заместник министър на финансите заяви, която заяви, че Министерство на финансите поддържа стратегията за развитие на капиталовия пазар. Димитър Костов, подуправител на БНБ, изрази мнението си, че развитието на капиталовия пазар е ключов елемент от развитието на българската икономика.
Васил Велев, председател на АИКБ също е на мнение, че предлагането на държавни дялове от енергийни компании на борсата ще повиши инвестиционната активност.
Основните теми, които се дискутираха на кръглата маса бяха делистването на нисколиквидните публични компании, продажбата на държавния дял на борсата, по-пълното разкриване на информация от страна на емитентите, както и ролята на финансовия надзор.
Участие в кръглата маса взеха и проф. Нено Павлов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и Кирил Желев, член на КФН.

Кръгла маса на тема: „Маркирането със стикери във връзка със застраховката „Каско” – за и против” се проведе на 7 февруари 2011 г. Събитието беше организарано от Асоциацията на българските застрахователи под егидата на Министерство на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор.
Събитието събра представители на застрахователните дружества, КФН, МВР, експерти по застраховане, представители на маркиращи фирми, брокери
Дискусията беше отрита от Борислав Богоев, заместник председател на КФН, ръководещ управление «Застрахователен надзор», който акцентира върху важността на проблематиката и необходимостта аргументирано да се изложат различните гледни точки по въпроса.
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов взе активно участие по време на кръглата маса като защити позицията, че стикерите по автомобилната застраховка "Каско" трябва да бъдат премахнати и пасивното маркиране да престане да бъде елемент от застраховането. Маркировките и стикерите  при маркирането генерират финансов ресурс за около 40-50 млн. лева годишно, което е излишен разход за клиента и трябва да отпадне, каза министър Цветанов и добави, че за първи път има политическа воля да бъде решен този проблем.
Практиките да се маркират автомобилите, които имат застраховка „Каско” противоречат на духа на Кодекса за застраховането, Закона за защита на конкуренцията и на Закона за защита на потребителите, също така са в противоречие и с духа на правото на ЕС, чиято основна цел е да осигури защита правата на потребителя и качество на услугите, аргументира своята позиция г-н Орлин Пенев, председател на АБЗ. „Пасивното маркиране” на МПС е в несъответствие с разпоредбата в Кодекса за застраховането, съгласно която не могат да се поставят рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношенията между застраховател и застраховано лице върху застраховано имущество. Маркирането пряко уврежда конкуренцията, защото има изопачаване на факта, че именно маркировката е средство за гарантиране на по голяма сигурност, отколкото липсата й, мотивира становище Орлин Пенев.
Повечето присъстващи подкрепиха тезата за отпадне на маркирането,  тъй като то дава информация коя е маркировачната фирма и кой е застрахователят, което помага на автокрадците подбрано да извършват кражбите. Освен това няма сигурни застрахователни аргументи, че пасивното маркиране защитава срещу кражби.
На кръглата маса се оформиха няколко предложения – КФН да получи от застрахователите и да публикува статистика по риска кражба, заявени и изплатени обезщетения, както и ако остане маркирането, то фирмите, които извършват тази дейност, да бъдат на лицензионен режим, да плащат данъци за всяка една маркировка и да бъдат свързани с базата данни на МВР.
Друго предложение бе да остане пасивното маркиране, но без външна индикация, тоест без стикери и видими белези.
По време на форума стана ясно, че в най-скоро време ще се подготвят текстове, съобразени с дискусията, за законодателни промени по този въпрос, които да бъдат внесени в Народното събрание.

На 13 декември 2010 г. се проведе конференция на тема „Сигурност и превенции срещу застрахователните измами“, организирана от Комисията за финансов надзор (КФН), Министерство на вътрешните работи (МВР) и Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), която предизвика голям интерес. Тя беше открита от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който се изказа, че са необходими законодателни промени с  цел превенция срещу застрахователните измами. „В края на януари ще бъде внесено предложение в парламента да не се слагат стикери на превозните средства, за да не се вижда към коя компания са застраховани”, каза той.
 Председателят на КФН Стоян Мавродиев в приветственото си слово акцентира върху факта, че всяка организация има различни лостове, с които може да се бори срещу измамите – КФН със законодателни инициативи, криминална полиция  – с разкриваемостта, КАТ  – с контрола по пътищата, застрахователите  – с възприемането на практики, които да блокират извършването на измамите. „И именно затова сме се събрали днес, представители на различни институции, да обменим информация и да начертаем основните насоки за борбата със застрахователните измами, които да обобщим  в няколко цели и препоръки, които реално да се изпълнят в краткосрочен план”, обобщи г-н Мавродиев. 
 В рамките на форума комисар Алекси Стратиев, заместник-директор на ГД ”Охранителна полиция”, направи презентация на предприеманите от пътна полиция действия за предотвратяване на застрахователните измами. Той посочи, че за втора поредна година в страната ни е регистриран спад на броя на пътно-транспортните произшествия, което означава по-малко щети както за гражданите, така и за застрахователите. „Между 100 и 160 човека по-малко са загинали по пътищата на България за последните две години. Броят на загиналите е равен на регистрираните жертви през 1966 г., когато автомобилите в страната са били около 400 000. За сравнение, към момента регистрираните в България моторни превозни средства са 3 300 000”, обяви комисар Стратиев. Той бе категоричен, че всички институции, ангажирани с проблема, трябва да се включат при реализирането на превантивни кампании.
Инспектор Христо Гатев от криминална полиция се спря на механизмите за противодействие срещу застрахователните измами. Интерес предизвика темата на Тодор Тодоров от института по психология към МВР, който разкри психологическите особености на извършителите на застрахователни измами.
Всички лектори се обединиха под мотото, че застрахователните измами не ощетяват само един бранш, а цялото общество. „Измамите вдигат цените на застраховките и тези плащания се прехвърлят към потребителите”, каза в своята презентация Цветанка Крумова, изпълнителен директор на ЗАД „Армеец”. Според нея са необходими законодателни промени, които да доведат до по-тежки наказания за извършителите на застрахователните измами.
Всяка една от участващите в конференцията организации направи своите предложения, които целят ограничаване на извършването на застрахователните измами. От Асоциация на българските застрахователи предложенията бяха във връзка с необходимостта от отпадане на маркирането на моторни превозни средства при сключване на застраховка „Каско на МПС”. Те предложиха и да се публикува в сайта на МВР информация за автомобилите, които са участвали в тежки ПТП, а също така и броя на пострадалите при катастрофата.
Юрий Тодоров, председател на Асоциация за застрахователна сигурност подробно разгледа необходимостта от създаването на  информационна система „Застрахователна история и оценка на риска”. Системата ще съдържа така наречените „черни списъци” на лица, МПС-та и обстоятелства, при които е установен опит за неправомерно получаване на обезщетение, или предоставяне на фалшиви документи,  съзнателно укриване на данни с цел навреждане на икономическите интереси на застрахователя. По този начин застрахователите, които ще се включат в системата, ще дават своята информация за измами, както и ще могат да ползват аналогичната от своите колеги.
Накрая Борислав Богоев обобщи всички предложения, които възникнаха по време на конференцията в четири групи:
1. Промяна в законодателството. В тази връзка той обеща за координира работна група с представители от КФН, МВР и АБЗ, която да изготви конкретни тестове, които да бъдат включени в законодателната програма на Комисията за финансов надзор.
2. Усъвършенстване и създаване на нови информационни системи с цел предотвратяване на застрахователните измами, както и за разкриването им.
3. По добра комуникация между институциите. Г-н Богоев пое ангажимент да бъде инициатор за подписването на един меморандум за сътрудничество между МВР, КФН и АБЗ.
4. Изграждане на информационна кампания с цел превенция срещу застрахователните измами.

В рамките на  конференцията беше подписан протокол между трите институции МВР, КФН и ГФ във връзка със субсидията от ГФ към МВР в размер на 1 177 558 лв., предназначени за закупуване на техника с цел засилване на безопасността на движението по пътищата и косвено за ограничаване на застрахователните измами. Подписи под протокола поставиха г-н Цветан Цветанов, г-н Борислав Михайлов и г-н Стоян Мавродиев.
Подробна информация за конференцията – програмата, теми, лектори и конкретните предложения за борбата със застрахователните измами от различните институции са публикувани на страницата на КФН, в раздел „Събития”.

На 13 декември 2010 г. се проведе конференция на тема „Сигурност и превенции срещу застрахователните измами“, организирана от Комисията за финансов надзор (КФН), Министерство на вътрешните работи (МВР) и Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), която предизвика голям интерес. Тя беше открита от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който се изказа, че са необходими законодателни промени с  цел превенция срещу застрахователните измами. „В края на януари ще бъде внесено предложение в парламента да не се слагат стикери на превозните средства, за да не се вижда към коя компания са застраховани”, каза той.

 Председателят на КФН Стоян Мавродиев в приветственото си слово акцентира върху факта, че всяка организация има различни лостове, с които може да се бори срещу измамите – КФН със законодателни инициативи, криминална полиция  – с разкриваемостта, КАТ  – с контрола по пътищата, застрахователите  – с възприемането на практики, които да блокират извършването на измамите. „И именно затова сме се събрали днес, представители на различни институции, да обменим информация и да начертаем основните насоки за борбата със застрахователните измами, които да обобщим  в няколко цели и препоръки, които реално да се изпълнят в краткосрочен план”, обобщи г-н Мавродиев.

Днес, 29 юни 2010 г., в хотел „Радисън”, София, се проведе конференция на тема „Повишаване инвестиционната култура на потребителите на финансови услуги в България”, организирана от Комисия за финансов надзор. Конференцията беше открита от новоизбрания председател на КФН Стоян Мавродиев. В изказването си той акцентира върху необходимостта от финансово обучение, тъй като то спомага за по-голямата защита на потребителите. „Именно поради тази причина е необходимо държавните институции да се ангажират с повишаване на финансовата култура на потребителите на банкови, инвестиционни, пенсионни и застрахователни услуги” – посочи г-н Мавродиев. Конференцията се организира в рамките на българо-италианския туининг проект “По-нататъшно укрепване на административния капацитет на Комисията за финансов надзор с цел ефективно прилагане достиженията на правото на ЕС”, който се изпълнява от КФН и Министерство на икономиката и финансите на Република Италия. На конференцията присъстваха и италианският посланик Н.Пр. Стефано Бенацо и Карло Бианкери, постоянен туининг съветник по проекта.
Лектори бяха изтъкнати специалисти от Централната Банка на Италия (Banca d’Italia), регулаторите на ценни книжа (CONSOB), застраховането (ISVAP) и пенсионното осигуряване (COVIP) на Италия. Във финансовия форум участваха като лектори и преподавателите от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), София – Апостол Апостолов и Марио Каменов.
Конференцията предизвика голям интерес – присъстваха около 150 души, представители на италианското посолство в София, Италианската търговска камара, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на финансите, Българска народна банка, Българска фондова борса и браншовите асоциации, от висши учебни заведения, експерти от комисията, както и журналисти от телевизии, печатни издания и електронни медии.
Конференцията имаше за цел да запознае българските институции и граждани с италианския опит, да предизвика дебат относно необходимостта от провеждане на държавна политика за финансово образование в България.
Програмата на конференцията, както и презентациите на лекторите са публикувани в раздел „Събития”.

Днес, 29 юни 2010 г., в хотел „Радисън”, София, се проведе конференция на тема „Повишаване инвестиционната култура на потребителите на финансови услуги в България”, организирана от Комисия за финансов надзор. Конференцията беше открита от новоизбрания председател на КФН Стоян Мавродиев. В изказването си той акцентира върху необходимостта от финансово обучение, тъй като то спомага за по-голямата защита на потребителите. „Именно поради тази причина е необходимо държавните институции да се ангажират с повишаване на финансовата култура на потребителите на банкови, инвестиционни, пенсионни и застрахователни услуги” – посочи г-н Мавродиев. Конференцията се организира в рамките на българо-италианския туининг проект “По-нататъшно укрепване на административния капацитет на Комисията за финансов надзор с цел ефективно прилагане достиженията на правото на ЕС”, който се изпълнява от КФН и Министерство на икономиката и финансите на Република Италия. На конференцията присъстваха и италианският посланик Н.Пр. Стефано Бенацо и Карло Бианкери, постоянен туининг съветник по проекта.
Лектори бяха изтъкнати специалисти от Централната Банка на Италия (Banca d’Italia), регулаторите на ценни книжа (CONSOB), застраховането (ISVAP) и пенсионното осигуряване (COVIP) на Италия. Във финансовия форум участваха като лектори и преподавателите от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), София – Апостол Апостолов и Марио Каменов.
Конференцията предизвика голям интерес – присъстваха около 150 души, представители на италианското посолство в София, Италианската търговска камара, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на финансите, Българска народна банка, Българска фондова борса и браншовите асоциации, от висши учебни заведения, експерти от комисията, както и журналисти от телевизии, печатни издания и електронни медии.
Конференцията имаше за цел да запознае българските институции и граждани с италианския опит, да предизвика дебат относно необходимостта от провеждане на държавна политика за финансово образование в България.
Програмата на конференцията, както и презентациите на лекторите са публикувани в раздел „Събития”.

На 16 – 17 ноември 2011 г. в Комисия за финансов надзор се проведе втората годишна среща на координационния комитет на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД, в който освен представители на ръководните екипи на застрахователната група от дружествата в България, Румъния и Македония, влизат и представители на надзорните институции в трите страни.

В работата през първия ден, обявена като затворена сесия между надзорните органи, участие взеха представители на Дирекция „Застрахователен надзор” към Главна дирекция “Надзорна дейност” на КФН, Застрахователната надзорна агенция на Република Македония, Застрахователния надзор на Румъния и официалният представител на Eвропейския орган за надзор на застраховането и доброволното пенсионно осигуряване (EIOPA). Бяха разгледани въпроси, касаещи групата и отделните дружества от страните, в които тя действа. По решение на EIOPA координационният комитет провежда срещи веднъж годишно, на които се представя финансовото състояние на групата, както и надзорните практики и констатации в различните страни, където тя развива дейността си.
Вторият ден протече в отворен формат, като към присъстващите се присъединиха представители на ръководството на групата в България.
Резултатите от проведените дискусии бяха високо оценени от всички присъстващи.
Официалният наблюдател от EIOPA, г-жа Мариеке ван Гревенщайн, изказа своето задоволство от проведената двудневна среща на колежа. Тя приветства доброто сътрудничество и постигнатите отлични резултати в обмена на информация и опит между трите надзора, както и усилията, полагани от мениджмънта на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД в България за укрепване на холдинга и разширяване на пазарния му дял.

По указание на EIOPA, срещите на координационните комитети на трансграничните застрахователни групи се провеждат ежегодно в присъствието на негови наблюдатели.

Днес, 4 октомври 2013г., в Комисията за финансов надзор, се проведе заседание на надзорния колегиум на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД за четвърта поредна година.

На заседанието присъства официалният координатор на колегиума „Евроинс Иншурънс Груп” от екипа на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPА), представители от Застрахователната надзорна агенция на Република Македония и Румънската застрахователна надзорна комисия, представители на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД, България и експерти от Управление „Застрахователен надзор”. Бяха обсъдени резултатите от дейността на групата и нейните дружества в съответните страни за текущата 2013 г., както и актуални законодателни промени.

Основната тема на проведената дискусия бяха причините, довели до решението на румънския надзорен орган за временна забрана на „Евроинс Румъния застраховане – презастраховане” да продава задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Коментираха се последствията от това решение и мерките, които румънското застрахователно дружество, част от застрахователната група „Евроинс Иншурънс Груп” е взело, за да се отмени забраната.

В резултат на изнесените доклади и проведените дискусии бяха направени изводи и набелязани съответните мерки за успешното представяне на икономическата група „Еврохолд” на Балканите.

В изпълнение на една от важните си функции EIOPA, чрез свой представител, наблюдава и координира ежегодните срещи на надзорните колегиуми на трансграничните застрахователни групи. Официалният представител на EIOPA, Marieke van Grevenstein, днес изказа своето задоволство от проведеното заседание на надзорния колегиум. Тя приветства отличното сътрудничество и постигнатите резултати в обмена на информация и опит между трите надзорни органа, както и усилията, полагани от мениджмънта на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД за укрепване на холдинга, разширяване на пазарния му дял и привеждане дейността му в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

На 11 и 12 декември т.г. в Комисията за финансов надзор, за трета поредна година, се проведе заседание на надзорния колегиум на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД.
В първата (закрита) сесия на надзорните органи участие взеха представители на Eвропейския орган за надзор на застраховането и доброволното пенсионно осигуряване (EIOPA), Застрахователната надзорна агенция на Република Македония и Румънската застрахователна надзорна комисия и експерти от Управление „Застрахователен надзор” и Дирекция „Международно сътрудничество” на КФН. Бяха обсъдени резултатите от дейността на групата и нейните дружества в съответните страни за текущата 2012 г., както и актуални законодателни промени.
През втория ден, който се проведе в отворен формат, представители на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД, България изнесоха презентация относно състоянието и бъдещите планове на групата във връзка с предстоящото въвеждане на Директива „Платежоспособност ІІ” на ЕС.
В резултат на изнесените доклади и проведените дискусии бяха направени изводи и набелязани съответните мерки за 2013 г.
Официалният представител на EIOPA, г-жа Rita Szep, изказа своето задоволство от проведеното заседание на надзорния колегиум. Тя приветства отличното сътрудничество и постигнатите резултати в обмена на информация и опит между трите надзорни органи, както и усилията, полагани от мениджмънта на Застрахователна група „Евроинс Иншурънс Груп” АД, за укрепване на холдинга, разширяване на пазарния му дял и привеждане дейността му в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
Съгласно статута на Eвропейския орган за надзор на застраховането и доброволното пенсионно осигуряване, една от функциите му е да наблюдава и координира ежегодните срещи на надзорните колегиуми на трансграничните застрахователни групи.

Днес, 17 декември 2008 г.,  се проведе заключителната пресконференция на КФН, на която беше представена дейността на институцията за 2008 г. 
Комисията за финансов надзор, в качеството си на единен орган за регулиране и надзор на небанковия финансов сектор, продължи и през  2008 г. да провежда последователна политика, изразена в регулаторната, лицензионна и контролна дейност на комисията, като усилията бяха насочени и към активен анализ и мониторинг на пазарната ситуация и пазарните участници.
Регулаторната дейност на КФН бе концентрирана върху изготвянето и приемането на подзаконови нормативни актове. През 2008 г. беше приета Наредба за допускането на ценни книжа до търговия на официален пазар, както и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 25 от 22.03.2006 г. за изискванията към дейността на инвестиционните дружества и договорните фондове. Също така, КФН прие изменения и допълнения на 15 наредби, както и на Правилника за устройството и дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа.
В допълнение на нормативната дейност през изминалата година КФН прие 4 указания и 4 практики по прилагането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на застраховането, пенсионното осигуряване, както и относно дейността на дружества със специална инвестиционна цел. Също така, бяха приети стандарти, процедури и правила за организация, функциониране и управление на единна система –   Е-Register за предоставяне на информация от емитентите по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2 от 2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2).
В областта на лицензионната дейност през 2008 г. Комисията издаде лиценз или съответно разрешение за извършване на дейност на 7 инвестиционни посредника, 9 управляващи дружества, 9 дружества със специална инвестиционна цел, един презастраховател, 5 здравноосигурителни дружества и едно пенсионноосигурително дружество. Също така КФН издаде разрешение на 14 управляващи дружества да организират и управляват 20 договорни фонда и разрешение на едно пенсионноосигурителни дружество за управление на 3 фонда за допълнително пенсионно осигуряване. Отнет е лиценз за извършване на дейност на едно управляващо дружество и на едно акционерно дружество със специална инвестиционна цел. В регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни  книжа бяха вписани 20 нови дружества и бяха отписани 10 дружества. Така към 15 декември броят на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, вписани в регистъра на КФН, е общо 390.
Във връзка с правото на свободно предоставяне на услуги на територията на ЕС до 15 декември КФН получи 318 нотификации от инвестиционни посредници, 29 нотификации от колективни инвестиционни схеми за нотифициране на общо 93 фонда и подфонда, 2 нотификации за управляващи дружества, 2 нотификации по проспекти и 3 за допълнения към проспекти на публични дружества, 72 за застрахователи и 504 за застрахователни брокери и агенти със седалище в държави членки. Освен това КФН получи 3 нотификации от инвестиционни посредници и 4 нотификации от застрахователи от държави членки, които възнамеряват да извършват дейност на територията на Република България чрез създаване на клон при условията на свобода на установяване. Същевременно, КФН изпрати към държави от ЕС във връзка със свободното предоставяне на услуги на територията на ЕС 4 нотификации за инвестиционни посредници, 1 нотификация за управляващо дружество и 4 нотификации за застрахователи.
Във връзка с контролната дейност през 2008 г. Комисията за финансов надзор извърши общо 137 проверки на място в поднадзорните лица. Също така осъществени през периода бяха и над 7 300 проверки на предоставяните годишни и периодични отчети (месечни, тримесечни и шестмесечни), както и на всички други нормативно изискуеми документи, специфични за различните поднадзорни лица.
При извършване на документалния контрол и проверките на място бяха съставени 686 актове за установяване на административно нарушение и бяха издадени 127 решения за прилагане на принудителни административни мерки. Стойността на наложените административни наказания е в размер на 2 380 780 лв.

През 2008 г. Комисията проведе 56 заседания, от които 46 редовни и 10 извънредни заседания.

Пълният текст на отчета за дейността на КФН към края на 2008, представен на пресконференцията, е публикуван на интернет страницата на КФН, раздел „Публикации”.