На заседанието си на 09.07.2015 г. КФН обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Основен акцент в предлаганите промени в КСО е въвеждането на многофондова система в допълнителното пенсионно осигуряване. Със законопроекта се предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да учредява и управлява фондове с различен инвестиционен и рисков профил – по два универсални и  професионални фонда (балансиран и консервативен) и до три доброволни пенсионни фонда, съответно – доброволни фондове по професионални схеми (агресивен, балансиран и консервативен).

С проекта са усъвършенствани разпоредбите, регламентиращи инвестирането на средствата на пенсионните фондове. Част от тези изменения са свързани с развиване на забраните за инвестиране в свързани лица с пенсионноосигурителните дружества. Прецизирани са определенията за „свързани лица” и „контрол”, и са въведени дефиниции за „група”, „предприятие-майка” и „дъщерно дружество”, като по този начин се цели минимизиране на възможността за заобикаляне на законовите ограничения от лица, които на практика се намират в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество, но от формална гледна точка не попадат в изчерпателно дефинираните хипотези на свързаност, предвидени в действащата уредба.

Допълнителното пенсионно осигуряване с дефинирани вноски, каквото е възприето в България (задължително и доброволно), включва: период на натрупване на средствата на осигурените лица в индивидуални партиди и период на изплащане на акумулираните средства. Изплащането на продукти като пожизнена пенсия и срочна пенсия с гарантиран размер, съгласно общоприетите актюерски принципи се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида във фазата на изплащане, каквато е сегашната законова уредба. То следва да се осъществява на базата на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на осигуреното лице върху натрупаната в индивидуалната му партида сума се заменя с право на пенсионера за получаване на съответен вид пенсия. Предвид това, уреждайки по нов начин фазата на изплащане, проектът регламентира по-голямо разнообразие от пенсионни продукти, вкл. при които могат да се запазят определени права за наследниците. С тези промени са съобразени и основните изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества и формираните от тях резерви за изплащане на пенсии, както и обхвата на пенсионната им лицензия.

Проектът предвижда създаването на Фонд за гарантиране на вноските на лицата, осигурени в задължителен пенсионен фонд. Целта е гаранционният фонд  да покрива разликата, когато има такава, между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски за съответното лице през периода на осигуряването му и наличните средства по индивидуалната му партида към момента, в който то (съответно неговите наследници) реши да упражни правото си на пенсия или друго алтернативно право. Предлага се финансирането на Гаранционния фонд да се осъществява чрез еднократни встъпителни вноски от всяко пенсионноосигурително дружество, текущи вноски, удържани от осигурителните вноски и от други източници.

Повечето пенсионноосигурителни дружества събират от осигурените в задължителните пенсионни фондове лица максимално позволения от закона размер на таксите и удръжките, които са сред най-високите в сравнение с тези, определени в законите на други държави за сходни дейности. Предвид това с проекта се предлага постепенно намаляване на инвестиционната такса и стъпаловидно редуциране на максималния размер на удръжката от всяка вноска.

Проектът предвижда и промени, целящи  укрепване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества, във връзка с което се усъвършенстват правилата, засягащи изискванията към членовете на управителните и контролни органи (вкл. въвеждане на одобрителен режим) и към акционерите с квалифицирано участие, както и за изграждане на ефективна система за управление, включваща механизмите на вътрешния контрол и одит, управлението на риска и др. 

Проектът на закона и мотивите към него са публикувани в раздел „Нормативна уредба”, подраздел „Обществени консултации”:

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/ZID-na-KSO-08072015.pdf

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Motivi_ZID-na-KSO-08072015.pdf

Срокът за обществено обсъждане на проекта на ЗИД на КСО и получаване на становища от заинтересованите лица е до 09.08.2015 г.

На заседанието си на 09.07.2015 г. КФН обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Основен акцент в предлаганите промени в КСО е въвеждането на многофондова система в допълнителното пенсионно осигуряване. Със законопроекта се предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да учредява и управлява фондове с различен инвестиционен и рисков профил – по два универсални и  професионални фонда (балансиран и консервативен) и до три доброволни пенсионни фонда, съответно – доброволни фондове по професионални схеми (агресивен, балансиран и консервативен).

С проекта са усъвършенствани разпоредбите, регламентиращи инвестирането на средствата на пенсионните фондове. Част от тези изменения са свързани с развиване на забраните за инвестиране в свързани лица с пенсионноосигурителните дружества. Прецизирани са определенията за „свързани лица” и „контрол”, и са въведени дефиниции за „група”, „предприятие-майка” и „дъщерно дружество”, като по този начин се цели минимизиране на възможността за заобикаляне на законовите ограничения от лица, които на практика се намират в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество, но от формална гледна точка не попадат в изчерпателно дефинираните хипотези на свързаност, предвидени в действащата уредба.

Допълнителното пенсионно осигуряване с дефинирани вноски, каквото е възприето в България (задължително и доброволно), включва: период на натрупване на средствата на осигурените лица в индивидуални партиди и период на изплащане на акумулираните средства. Изплащането на продукти като пожизнена пенсия и срочна пенсия с гарантиран размер, съгласно общоприетите актюерски принципи се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида във фазата на изплащане, каквато е сегашната законова уредба. То следва да се осъществява на базата на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на осигуреното лице върху натрупаната в индивидуалната му партида сума се заменя с право на пенсионера за получаване на съответен вид пенсия. Предвид това, уреждайки по нов начин фазата на изплащане, проектът регламентира по-голямо разнообразие от пенсионни продукти, вкл. при които могат да се запазят определени права за наследниците. С тези промени са съобразени и основните изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества и формираните от тях резерви за изплащане на пенсии, както и обхвата на пенсионната им лицензия.

Проектът предвижда създаването на Фонд за гарантиране на вноските на лицата, осигурени в задължителен пенсионен фонд. Целта е гаранционният фонд  да покрива разликата, когато има такава, между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски за съответното лице през периода на осигуряването му и наличните средства по индивидуалната му партида към момента, в който то (съответно неговите наследници) реши да упражни правото си на пенсия или друго алтернативно право. Предлага се финансирането на Гаранционния фонд да се осъществява чрез еднократни встъпителни вноски от всяко пенсионноосигурително дружество, текущи вноски, удържани от осигурителните вноски и от други източници.

Повечето пенсионноосигурителни дружества събират от осигурените в задължителните пенсионни фондове лица максимално позволения от закона размер на таксите и удръжките, които са сред най-високите в сравнение с тези, определени в законите на други държави за сходни дейности. Предвид това с проекта се предлага постепенно намаляване на инвестиционната такса и стъпаловидно редуциране на максималния размер на удръжката от всяка вноска.

Проектът предвижда и промени, целящи  укрепване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества, във връзка с което се усъвършенстват правилата, засягащи изискванията към членовете на управителните и контролни органи (вкл. въвеждане на одобрителен режим) и към акционерите с квалифицирано участие, както и за изграждане на ефективна система за управление, включваща механизмите на вътрешния контрол и одит, управлението на риска и др. 

Проектът на закона и мотивите към него са публикувани в раздел „Нормативна уредба”, подраздел „Обществени консултации”:

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/ZID-na-KSO-08072015.pdf

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Motivi_ZID-na-KSO-08072015.pdf

Срокът за обществено обсъждане на проекта на ЗИД на КСО и получаване на становища от заинтересованите лица е до 09.08.2015 г.

1. Възнамерява да спазва приетите от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) насоки относно прилагането на режима Платежоспособност 2 и потвърждава съгласието си за съобразяване на надзорната си практика с тях. Насоките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване можете да намерите тук: http://www.fsc.bg/EIOPA-bg-851

2. Вписва емисия в размер 499 996 бр. броя безналични, лихвоносни, конвертируеми, свободно прехвърляеми, необезпечени облигации, издадени от „Индустриален холдинг България” АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН.

3. Потвърждава проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия в размер 3 962 000 (три милиона деветстотин шестдесет и две хиляди) лева, разпределени в 3 962 (три хиляди деветстотин шестдесет и два) броя обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми, обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 (хиляда) лева всяка, издадени от „Би Джи Ай Груп“АД. Вписва горепосочената емисия облигации във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.

4. Отнема издадения лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „Стандарт Инвестмънт” АД, гр. София.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”, издаде решение, с което определи минимално съдържание на Инвестиционната политика – документ, който пенсионноосигурителните дружества са длъжни, в съответствие с изискванията на Кодекса за социално осигуряване, да приемат за всеки управляван от тях универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд.

Пълният текст на решение № 317 – ПОД / 23.04.2015 г. и приложението към него можете да намерите в Раздел „Административни документи”/ „Решения”.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 3,72на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 29.03.2013 г. до 31.03.2015 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,51 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 6,72 на сто, а за ППФ съответно е 6,51 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 318-УПФ и № 319-ППФ от 23.04.2015 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

В сградата на Комисията за финансов надзор (КФН), находяща се на адрес гр. София, ул. „Будапеща” № 16, ще се проведе семинар на тема „Превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма”. Семинарът ще се проведе както следва:

– 11 май 2015 г., понеделник, начало 14:00 часа – за служители на пенсионноосигурителни дружества и застрахователи;

– 12 май 2015 г., вторник, начало 10:00 часа – за служители на управляващи дружества и инвестиционни посредници, включително на „Българска фондова борса – София” АД и „Централен депозитар” АД.

Лектори ще бъдат експерти от Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване” към Държавна агенция „Национална сигурност” и служители на КФН. Продължителността на семинара е 3 часа за всяка от двете дати. Поради ограничения брой места, може да участва по едно лице, служител на горепосочените дружества.

Заявка за участие в семинара следва да се направи до 30.04.2015 г. включително, като се изпрати уведомление по електронната поща на адрес vasileva_a@fsc.bg, в което да се посочи наименованието на дружеството и имената на служителя, който ще присъства. До 30.04.2015 г. включително на същия адрес могат да бъдат изпращани предварителни въпроси, които да се разгледат в хода на семинара.

„Европейската система за финансов надзор, към която принадлежи Комисията за финансов надзор, не стои встрани от новите информационни технологии, напротив. Много от нещата, които правим, са свързани с усъвършенстване на ИТ технологиите и новите решения”. Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Владимир Савов пред участниците на 17-я финансов технологичен форум „Финансов бизнес и дигитализация: движение в обща посока”, който се провежда под егидата на БНБ и КФН. И тази година конференцията събра на едно място десетки представители на водещи български и международни финансови институции, ИТ компании и бизнес.

Пред форума Владимир Савов наблегна на значението и важността на събитието, както и на мотото на тазгодишното издание „Движение в обща посока”. „Едва ли би могло да се каже по-кратко и по-ясно колко взаимозависими, взаимодопълващи се и тласкащи един друг станаха тези два сектора през последните години: от една страна с търсенето, което осигурява финансовият сектор на продукти, технологии и решения, особено в годините след голямата финансова криза и от друга – с развитието на ИТ индустрията и нещата, които преди няколко години ни изглеждаха като фантастика, а днес виждаме как реално функционират”, допълни заместник-председателят на КФН. Той обясни, че всеки ден в своята работа, следвайки политиката на откритост, публичност и прозрачност на пазарите, които регулира, Комисията за финансов надзор се стреми все по-пълно да внедрява новите решения, които позволяват по-ефективни регулации и надзор и улесняват пазарите.

Заместник-председателят на КФН оцени като положително това, че двата сектора – финансов бизнес и дигитализация – се движат заедно. „Моите лични наблюдения са, че нашите пазари и нашите професионални участници на пазарите не изостават от това, което се прави в ЕС и в глобален мащаб. Това, че в някои области сме започнали по-късно, всъщност ни дава предимство да внедрим това, което е най-ново, най-модерно, най-съвременно и най-технологично”, обясни Владимир Савов. Според него 17-ят финансов ИТ форум е призван още повече да сближи гледните точки на тези два сектора, да дава диалог и да позволи „сверяване на часовниците”.

1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Софарма” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг” АД на акции от капитала на „Момина Крепост” АД, гр. Велико Търново, от останалите акционери на дружеството.

2. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг” АД на акции от капитала на „Арома” АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.

3. Издава одобрение на инвестицията на ДФ „Райфайзен (България) Глобален Растеж”, управлявано от УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)” ЕАД в дялове на ДФ „Райфайзен Глобален Акции”, управлявано от Райфайзен Капиталанлаге-Гезелшафт М.Б.Х – Австрия.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. Информацията е получена на база на одитираните финансови отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

Към 31.12.2014 г. броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми –  достига 4 291 099 лица, което представлява нарастване със 102 934 лица или с 2,46 на сто спрямо осигурените към края на 2013 г.

Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2014 г. се равняват на 8 164 549 хил. лв. и регистрират ръст от 1 355 413 хил.лв. или 19,91 на сто в сравнение с нетните активи към 31.12.2013 г.

Пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2014 г. с общи приходи в размер на 148 411 хил. лв., което представлява увеличение с 14,05 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2013 г. Дружествата реализират положителен общ нетен финансов резултат за 2014 г. в размер на 40 575 хил.лв., което представлява увеличение на този показател с 9,91 на сто в сравнение с 2013 г.

Окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. в голяма степен се припокриват с обявените от КФН на 17.02.2015 г. предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. може да намерите в раздел „Статистика”, „Осигурителен пазар”, „Статистика и анализи”.