Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 26.02.2024 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Със Заповед № 988/16.12.2022 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ),  заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ е утвърдил структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от Кодекса за застраховането, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.) (Регламент (ЕС) 2015/2450); годишни и тримесечни справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността.

През 2023 г. влизат в сила изменения в КЗ (Обн., ДВ, бр. 85 от 2023 г.), като е отменена разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 4 от КЗ, която регламентира подаването на месечни отчети и справки – до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В резултат на това изменение следва да се промени структурата на периодичната отчетност на застрахователите, като отпаднат месечните справки съгласно Приложение № 2 към Заповед № 988/16.12.2022 г.

Наред с това през 2023 г. е приет нов Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894 на Комисията от 4 април 2023 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, с които застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят необходимата за надзора над тях информация на съответните надзорни органи, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 (Регламент (ЕС) 2023/894), с който е отменен Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.) (Регламент (ЕС) 2015/2450). Посочената нормативна промяна обуславя актуализирането на Заповед № 988/16.12.2022 г., която препраща към отменения регламент.

Наред с посочените по-горе промени, които произтичат от изменението в нормативната уредба, е необходимо да се усъвършенстват някои справки съгласно Приложение № 1, както следва:

Справка 01.01. се заменя с нова, при която е променена част от структурата на подаваната досега информация и са добавени колони относно размера на застрахователната сума и на изплатените суми по застрахователни договори през отчетния период с цел придобиване на по-пълна представа за застрахователните портфейли.

В справка 01.03 е добавена таблица за вземанията (търговски, различни от застраховки и други вземания), с която се цели да се предоставя информация за петте най-големи индивидуални експозиции на застрахователите, съответно презастрахователите, като по този начин се създават условия за детайлизиране на информацията съгласно отчета за финансовото състояние и за придобиване на по-точна представа за големите експозиции на застрахователя, съответно презастрахователя. Отпада изискването на информация за получените заеми (включително репо-сделки), с което се намалява административната тежест върху застрахователите и презастрахователите.

В справка 01.04 са добавени нови редове за общата сума на актива и на пасива, което представлява редакционна бележка с цел подобряване на качеството на информацията в справката.

В справка 01.05. се добавя искане на информация за другия всеобхватен доход, за да може да се постигне съпоставяне с отчетената информация в други справки.

С направените изменения и допълнения се допълва и прецизира периодично получаваната информация в КФН за надзорни цели.

Установена е необходимост от даване на допълнителни пояснения за попълване на справките по Приложение № 1: 01.19 и 01.20 и 01.21., които следва да се попълват от застрахователите без право на достъп до единния пазар на ЕС. Доколкото същите справки са разработени на основата на сходни образци за количествено отчитане от Регламент (ЕС) 2023/894, се предлага указанията да бъдат дадени посредством препращане към инструкциите за попълване на съответните образци за количествено отчитане в цитирания регламент.

Заповед № 988/16.12.2022 г. предвижда изискване застрахователите да предоставят пояснителни бележки към тримесечната и годишната надзорна отчетност. Практиката по прилагане на заповедта показва, че мнозинството от задължените лица не предоставят такива пояснителни бележки. По тези причини като мярка за гарантиране изпълнението на поставеното задължение се предлага разработването на специална форма „Пояснителни бележки“, в която да се предоставят изискуемите пояснителни бележки. Предвиждането на такъв елемент ще създаде формално задължение за представяне на бележките и неговото неспазване ще представлява основание за предприемане на надзорни мерки във връзка с констатирани непълноти в надзорната отчетност. Предвиждането на новата форма обуславя на свой ред и преформулиране на изискванията към пояснителните бележки в т. 7 от заповедта.

Предвидените изменения и допълнения в заповедта следва да се прилагат за отчетните периоди след 01.01.2024 г. По същество това означава, че първият отчетен период, за който застрахователите, съответно презастрахователите, ще представят отчетността си съгласно измененията в Заповед № 988 / 16.12.2022 г., ще бъде първото тримесечие на 2024 г.

По изложените съображения цитираната заповед следва да бъде изменена и допълнена.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 26.03.2024 г. включително.

На 15 декември, на специална церемония, Институтът за публична администрация (ИПА) награди участниците в Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация за 2023 г. Комисията за финансов надзор (КФН) бе отличена за създаването на мобилната апликация FSC Mobile и зае почетното трето място в категория „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“.

Проектът бе оценен от екип от експерти, сред 42 други предложения за участие в категориите „Управление на хората“, „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“ и „Социална отговорност“: „Убеден съм, че технологиите са мощна сила за положителна промяна и за нас, като институция, създаването на мобилната апликация FSC Mobile бе инициирано най-вече от поетия ни ангажимент към потребителите за разработването на добра практика, насочена към дигитализацията на небанковите финансови услуги, същевременно – и способ за повишаване на финансовата грамотност. Започнахме с визията да създадем дигитални инструменти, които пестят време, създават устойчива и благоприятна среда за работа, подобряват достъпа до информация за потребителите и за участниците в небанковия финансов сектор – застрахователен, осигурителен и инвестиционен, помага им да вземат информирани решения“, сподели г-н Бойко Атанасов – председател на КФН.

Създаването на мобилното приложение за двете операционни системи – Android и iOS, отразява една от стратегическите цели на регулатора, а именно интегриране на новите технологии и на дигитализацията в небанковия финансов сектор. От 1 януари 2024 г., КФН изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация и други документи, с внедряването на единната си информационна система.

С тези иновации, Комисията предоставя напълно нов модел на комуникация за гражданите и бизнеса, който ще бъде надграден с разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Проектът, с работно заглавие „FinLit Adventures – an interactive simulation game“ е сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС и очаква финално одобрение.

Интегрирането на цифрови приложения има централна роля в небанковия финансов сектор и поставя началото на трансформация, чиято цел е повишаване на ефективността и достъпността. Комисията за финансов надзор остава посветена на технологичния напредък и продължава своя дигитален път на развитие, с фокус сигурност, стабилност и непрекъснато усъвършенстване в полза на обществото и поддържането на стабилна финансова екосистема.

От името на председателя на КФН, наградата получи г-жа Деница Кирова – Главен секретар на институцията.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о¹, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о¹, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о¹, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за трето тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 29.11.2023 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за трето тримесечие на 2023 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.11.2023 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за трето тримесечие на 2023 г. изтича на 29.11.2023 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на консолидирана база за трето тримесечие на 2023 г. изтича на 29.12.2023 г.

През месец януари 2022 г. стартира проведеното от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) съвместно с националните надзорни органи Общо надзорно действие относно оценка на финансовите активи, целта на което е установяване спазването на организационните правила и нормативните разпоредби относно принципите и методологиите за оценка на притежаваните от ПКИПЦК и АИФ финансови активи и постигане на надзорна конвергенция. Общото надзорно действие завърши в края на 2022 г., като резултатите от него са отразени в изготвен от ESMA окончателен доклад, в който са представени заключенията на Европейския регулатор от проведения надзорен ангажимент, както и са отправени препоръки по отношение оценката на активите. Съобщението за приключване на надзорното действие и докладът с резултатите от същото може да намерите на интернет адрес: ESMA report points out improvements needed in supervision of asset valuation (europa.eu).

Уважаеми потребители,

във връзка с планирана техническа профилактика на 01.07.2023 г. /събота/ в интервала от 09.00ч. до 18.00ч., са възможни временни нарушения при достъпа до определени системи и е-портали през сайта на Комисия за финансов надзор.

Комисия за финансов надзор се извинява за причиненото неудобство и благодари за проявеното разбиране.

На 28 март председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Бойко Атанасов откри форума на Капитал – „Fintech and Insurtech Summit“. По специална покана на г-н Алексей Лазаров – главен редактор на в. „Капитал“, той говори за основните предизвикателства, сред които са яснота за функционирането и прилагането на иновации във финтех сектора, баланс на рисковете от иновации спрямо ползите за потребителите, равновесие между насърчаване иновациите и запазване нивата на защита на клиентите и бизнеса срещу потенциалните негативни събития, оценка и корекция на регулаторната рамка спрямо промените или изцяло новите бизнес модели и произтичащите потенциални рискове от тях.

Председателят на КФН постави въпроси защо са ни нужни иновативни финтех продукти и как да създаваме регулаторна рамка, която да предизвиква развитие, а не ограничения, да насърчава прогреса, а не да пази статуквото, да провокира креативното мислене, а не да търси законови пречки за растеж. „Моето вярване е, че законите и регулациите се променят именно заради новите продукти, услуги и технологии. Убеден съм, че администрацията трябва да подкрепя бизнеса и да е в състояние на изключителна видимост и чуваемост, както за новите продукти, така и за тенденциите за развитие“, сподели още г-н Бойко Атанасов.

Цифровото бъдеще на Европа и работата в синхрон с общоевропейските регулации бе в обсега на засегнатите от г-н Атанасов теми. Създаването на European Blockchain Sandbox, законодателното предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets) и Директивата за цифрова оперативна устойчивост (DORA – Digital Operational Resilience Act), като част от Пакета за цифрово финансиране, целят да повишат качеството на предлаганите услуги във финансовия сектор чрез стимулиране развитието на финансовите иновации, при установяване на съответните нива на сигурност и защитата им. Съотнесено към българския капиталов пазар, това би означавало повишаване на неговата привлекателност, както за местни, така и за чуждестранни инвеститори.

Председателят на Комисията – Бойко Атанасов, увери участниците в събитието, че КФН е фокусирана към основните си функции – защитата на потребителите на финансови услуги, осигуряване на стабилен небанков финансов сектор и създаване на среда, в която бизнесът да работи безпрепятствено. В тази връзка той изтъкна, че целта на КФН е да разглежда финансовите иновации през призмата на тези основни функции на Комисията за капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния пазар.

От 2020 г. Комисията за финансов надзор е на картата на иновациите чрез създадения Иновационен център (Innovation Hub), представеното преди няколко месеца мобилно предложение – FSC Mobile, както и с изграждането на единна информационна система (ЕИС), като идеята чрез нея е да се намали административната тежест, да се получи пълна дигитализация на административното обслужване, да има свързаност с европейските регулатори на модерно дигитално ниво. Крайната цел е спестяване на времето на бизнеса и на хората.

Потребителите и поднадзорните лица и в момента са улеснени с достъпа до информация чрез FSC Mobile – собствената мобилна апликация на Комисията, която дава допълнително удобство, като предоставя на участниците в небанковия финансов сектор актуални новини, календар на събитията и възможност за справки.

„В последните 3 години КФН е балансьор на небанковия финансов сектор, както и партньор на бизнеса. Вярвам, че финтех индустрията и регулаторът са една система и заедно ще гарантираме, че клиентите са защитени при използването на едни от най-иновативните финтех финансови продукти, като заедно ще продължим да градим дигиталното бъдеще.“, заяви пред участниците на събитието председателят на КФН.