На 28 март председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Бойко Атанасов откри форума на Капитал – „Fintech and Insurtech Summit“. По специална покана на г-н Алексей Лазаров – главен редактор на в. „Капитал“, той говори за основните предизвикателства, сред които са яснота за функционирането и прилагането на иновации във финтех сектора, баланс на рисковете от иновации спрямо ползите за потребителите, равновесие между насърчаване иновациите и запазване нивата на защита на клиентите и бизнеса срещу потенциалните негативни събития, оценка и корекция на регулаторната рамка спрямо промените или изцяло новите бизнес модели и произтичащите потенциални рискове от тях.

Председателят на КФН постави въпроси защо са ни нужни иновативни финтех продукти и как да създаваме регулаторна рамка, която да предизвиква развитие, а не ограничения, да насърчава прогреса, а не да пази статуквото, да провокира креативното мислене, а не да търси законови пречки за растеж. „Моето вярване е, че законите и регулациите се променят именно заради новите продукти, услуги и технологии. Убеден съм, че администрацията трябва да подкрепя бизнеса и да е в състояние на изключителна видимост и чуваемост, както за новите продукти, така и за тенденциите за развитие“, сподели още г-н Бойко Атанасов.

Цифровото бъдеще на Европа и работата в синхрон с общоевропейските регулации бе в обсега на засегнатите от г-н Атанасов теми. Създаването на European Blockchain Sandbox, законодателното предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets) и Директивата за цифрова оперативна устойчивост (DORA – Digital Operational Resilience Act), като част от Пакета за цифрово финансиране, целят да повишат качеството на предлаганите услуги във финансовия сектор чрез стимулиране развитието на финансовите иновации, при установяване на съответните нива на сигурност и защитата им. Съотнесено към българския капиталов пазар, това би означавало повишаване на неговата привлекателност, както за местни, така и за чуждестранни инвеститори.

Председателят на Комисията – Бойко Атанасов, увери участниците в събитието, че КФН е фокусирана към основните си функции – защитата на потребителите на финансови услуги, осигуряване на стабилен небанков финансов сектор и създаване на среда, в която бизнесът да работи безпрепятствено. В тази връзка той изтъкна, че целта на КФН е да разглежда финансовите иновации през призмата на тези основни функции на Комисията за капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния пазар.

От 2020 г. Комисията за финансов надзор е на картата на иновациите чрез създадения Иновационен център (Innovation Hub), представеното преди няколко месеца мобилно предложение – FSC Mobile, както и с изграждането на единна информационна система (ЕИС), като идеята чрез нея е да се намали административната тежест, да се получи пълна дигитализация на административното обслужване, да има свързаност с европейските регулатори на модерно дигитално ниво. Крайната цел е спестяване на времето на бизнеса и на хората.

Потребителите и поднадзорните лица и в момента са улеснени с достъпа до информация чрез FSC Mobile – собствената мобилна апликация на Комисията, която дава допълнително удобство, като предоставя на участниците в небанковия финансов сектор актуални новини, календар на събитията и възможност за справки.

„В последните 3 години КФН е балансьор на небанковия финансов сектор, както и партньор на бизнеса. Вярвам, че финтех индустрията и регулаторът са една система и заедно ще гарантираме, че клиентите са защитени при използването на едни от най-иновативните финтех финансови продукти, като заедно ще продължим да градим дигиталното бъдеще.“, заяви пред участниците на събитието председателят на КФН.

За поредна година Комисията за финансов надзор (КФН) се включи в „Световната седмица на парите“ под надслов „Plan your money, plant you future”, като нейният председател – г-н Бойко Атанасов даде официален старт на поредицата от събития, инициирани от регулатора на небанковия финансов сектор.

„За мен е от особено значение, че Комисията за финансов надзор отново е сред институциите, пряко ангажирани в Световната седмица на парите. Повишаването на финансовата грамотност не само на младите хора, но и на цялото общество е сред стратегическите ни цели и вярвам, че с нашата експертиза допринасяме за навременното финансово ограмотяване, вече базирано и на глобалните тенденции за финтех иновации и пълна дигитализация“, заяви председателят на КФН.

За да запознаят подрастващите с важни понятия от сферата на регулациите и да ги въведат в света на инвестициите, експерти на КФН представиха дигиталното поле на безопасното инвестиране пред възпитаници от горните класове на „Първа английска езикова гимназия“. Познания за капиталовите пазари и тяхното функциониране получиха близо 70 ученика от 9, 11 и 12 клас на гимназията. Във фокуса на презентациите бяха и мисията, целите на регулатора, иновациите и дигиталните финанси.

Г-жа Анка Костова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ презентира дейността на КФН и мобилното приложение FSC Mobile, адаптирано както за Android, така и за iOS. Учениците се запознаха с безплатната апликация, която дава допълнителни удобства в достъпа до информация, необходима на потребителите и на участниците в небанковия финансов сектор – застрахователен, осигурителен и инвестиционен.

Г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ („НПДЕЦКДСИЦ“) насочи вниманието на младежката аудитория към кампанията на КФН – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО. Как се инвестира без риск, как се различават лицензираните от недобросъвестните инвестиционни посредници и схеми, кои са признаците, по които се идентифицират нередностите, бяха темите в обсега на лекцията, която участниците в събитието изслушаха с огромен интерес.

За да заяви своята ангажираност към седмицата, посветена на парите, КФН взе участие и в Хакатона „From Zero to Fintech 2023”. Той се провежда за трета година, като събитието се организира в партньорство между Българската финтех асоциация и Факултета по икономика и бизнес администрация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Експерти от отдел „НПДЕЦКДСИЦ“ на КФН – Неда Мужо, Димитър Берков, Мина Василева и Алек Косев презентираха на тема: „Комисията за финансов надзор и Fintech: Стратегия за мониторинг на финансовите иновации в небанковия финансов сектор 2021-2024 г., Иновационен хъб и нарастващото въздействие на изкуствен интелект (ИИ) във финансовите услуги“.

Доктор Неда Мужо запозна участниците в Хакатона с ролята на КФН във Fintech сектора и с иновационния хъб на КФН, създаден още през 2018 г. и предоставящ възможност чрез апликационна форма заявителите да установят неформален диалог с регулатора. Тя акцентира върху стремежа на КФН за наблюдение на финансовите иновации, който адекватно да отговоря на бързото развитие на финансовите технологии и въвеждането на изкуствения интелект.

Д-р Мужо подчерта идеята на иновативния център, а именно да осигури единна точка за взаимодействие между надзорния орган и съответното дружество заявител, с оглед насърчаване на иновациите в небанковия финансов сектор и защита интересите на потребителите. Бяха обсъдени основните приоритети на КФН, сред които активното консултиране на процесите по предоставяне електронен достъп до финансовите услуги за потребителите и бизнеса, и стремежа за увеличаване на конкурентоспособността на небанковия финансов сектор.

На събитието бе представена и Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (Fintech) в небанковия финансов сектор 2021-2024 г. и четирите основни приоритета, а именно: насърчаване на внедряването на цифровите технологии до 2024 г., преодоляване на раздробеността на единния цифров пазар, развитие на нормативната уредба на ЕС с цел улеснен достъп до цифровите иновации в интерес на потребителите и пазарната ефективност, създаването на европейско пространство за финансови данни и посрещане на новите предизвикателства и рискове, свързани с внедряването на цифровите технологии.

Вторият панел от презентацията бе изложен от г-н Берков, който постави фокуса върху изкуствения интелект и сериозния напредък в развитието му. Бяха обсъдени различните му аспекти – от една страна реалната възможност не само да замени човешкия капитал изцяло или частично и да подобри ефективността му, а от друга – да балансира установената нужда от сигурност и защита на данните.

Бяха обсъдени и предстоящите регулации на европейско ниво в светлината на предложението на ЕК за регулиране на пазарите на криптоактиви чрез Регламент относно пазарите на криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets) и Директивата за цифрова оперативна устойчивост (DORA – Digital Operational Resilience Act), като част от Пакета за цифрово финансиране. Те целят да повишат качеството на предлаганите услуги във финансовия сектор чрез стимулиране развитието на финансовите иновации, при установяване на съответните нива на сигурност и защитата им.

КФН ще продължи, както социално-отговорната си кауза да повишава финансовата грамотност на обществото, така и да съблюдава в ролята си на регулатор всички актуални тенденции във Fintech сектора и проактивно да работи в посока пълно дигитализиране дейностите на КФН.

През изминалата 2022 г., Комисията за финансов надзор (КФН) реализира проучване за финансовите иновации в небанковия сектор и нивото на тяхното развитие, като част от Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (2021–2024 г.). В проучването се включиха над 100 застрахователни, инвестиционни и пенсионни дружества.

Работната група за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор в КФН анализира информацията и изготви обобщен доклад, който очертава развитието на финтех сектора, тенденциите, които се очаква да бъдат актуални през 2023 г., както и нуждите и потребностите на небанковия сектор по отношение на въвеждането на иновации.

Сред заложените цели в Стратегията за наблюдение на финансовите иновации са ежегодните проучвания, защита интересите на потребителите, както и улесняване изпълнението на регулаторните изисквания в сътрудничество с поднадзорните на Комисията лица.

И през настоящата  година, КФН ще продължи процеса на наблюдение на финансовите иновации, интереса и готовността на участниците в небанковия финансов сектор за прилагането им

Получените отзиви в хода на проучването поставят въпроси за изясняване на произтичащите от иновациите рискове, влиянието върху бизнес моделите на финансовите институции, както и необходимостта от анализ за предприемане на бъдещи действия от страна на КФН за усъвършенстване на съществуващата регулаторна рамка.

На 7 декември, г-жа Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, беше специален гост на IR AWARDS 2022. Събитието, организирано от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), събра за осма поредна година представители на партньорски организации, медийни партньори, мениджъри за връзки с инвеститорите, финансови директори и анализатори, представители на инвестиционни посредници и големи български институционални инвеститори.

Церемонията по награждаването поощрява добрите практики и последователността на най-добре представящите се компании, в следните категории: „Най-добра IR електронна страница“, „Най-добри IR инициативи“; „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“, „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“.

Г-жа Филипова връчи награда в категорията „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“, като наградата бе присъдена на Даниела Пеева от „Монбат АД“.

„На първо място бих искала да поздравя г-жа Даниела Пеева за заслужената награда за най-добра комуникация с инвеститорите и заинтересованите лица. Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, както и г-жа Пеева в частност, имат съществен принос за ползотворното сътрудничество на бизнеса с регулатора и за активната двупосочна комуникация“, сподели Мария Филипова.

В останалите категории, награди получиха:

• Пелагия Виячева от „Софарма“ АД – наградата за „Най-добра IR електронна страница“ връчи г-жа Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
• Миглена Димитрова от „Българска фондова борса“ – наградата за „Най-добри IR инициативи“ връчи г-н Атанас Божинов от Асоциация на управляващите дружества
• Деница Стефанова от „Алтерко“ АД“ – наградата за „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“ връчи г-жа Радослава Масларска – председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници

Най-високото отличие „Най-добър ДВИ“ заслужено беше спечелено от Иван Даскалов от „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД, като наградата връчи Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

АДВИБ оказва важна подкрепа на бизнеса при оповестяване на новите моменти в регулаторната рамка и съобразяването с новите приложими изисквания, като провежда информационни кампании и разяснения във връзка с прилагането на действащата правна регламентация. Същевременно, целенасочените усилия на асоциацията съдействат инвеститорите да разполагат с пълна, точна и навременна информация, което им предоставя възможност за коректна оценка на инвестицията и защитава техните интереси. Осигуряването на прозрачност и достоверност на предоставяната на инвеститорите информация засилват доверието и създават тенденция за намаляване на рисковете, което е и сред основните цели на осъществяваната дейност както от КФН, така и от АДВИБ.

В резултат на ползотворното взаимодействие на АДВИБ с бизнеса и регулатора, към настоящия момент е постигнато високо ниво на съответствие на дейността на публичните дружества с приложимите изисквания, което представлява солидна основа за надграждане и развитие на капиталовия пазар.

„Вярвам, че това е правилната посока на развитие, като се надявам, че всички ние ще продължим да я следваме“, заяви още г-жа Филипова.

Съда на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение по дело С-473/20. То беше образувано по преюдициално запитване на Софийски районен съд (СРС) от септември 2020 г. във връзка с тълкуване на разпоредбите на член 69, параграф 2, член 72 и член 99а от Директива 2009/65/ЕО (Директива 2009/65/ЕО) на Парламента и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. Делото пред СРС беше образувано по жалба на „Инвест Фонд Мениджмънт“ АД срещу издадено Наказателно постановление от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължението за актуализиране на проспекта на управлявано от него предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. СРС отправи общо 4 въпроса към СЕС. Въпросите в преюдициалното запитване на СРС до СЕС са:

1. Какъв е вложеният смисъл от европейския законодател в понятието „съществени елементи“ на проспектите, употребено в чл. 72 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 13.07.2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа?

2. Следва ли разпоредбата на чл. 69, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. да се тълкува в смисъл, че всяка промяна на минимално изискуемата информация в проспектите, предвидена в приложение I, списък А, винаги попада в понятието „съществени елементи“ по чл. 72 от Директивата, което да налага тяхното своевременно актуализиране?

3. При евентуален отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли да се приеме, че информацията относно промяната при персоналния състав на членовете на съвета на директорите на дадено управляващо дружество, които не са изпълнителни членове и на които не е възложено управлението, попада в обхвата на понятието „съществени елементи“, употребено в чл. 72 от Директива 2009/65/ЕО?

4. Следва ли разпоредбата на чл. 99а, буква „с“ от Директива 2009/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че е допустимо налагането на санкция на управляващо дружество – за всеки един от управляваните от него взаимни фондове, единствено в случаите на системно неспазване на задълженията по отношение на предоставяната на инвеститорите информация, наложени в съответствие с националните разпоредби за транспониране на членове 68-82 от Директивата?

Страна в производството пред СЕС беше Комисията за финансов надзор, представлявана от нейния председател г-н Бойко Атанасов.

В проведеното писмено и устно производство пред съда, Комисията за финансов надзор защити успешно своята позиция по повдигнатите въпроси, а именно че:

1. член 72 от Директива 2009/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година, следва да се тълкува в смисъл, че предвидената в списък А от приложение I към тази директива информация относно управляващо дружество, която съгласно член 69, параграф 2 от същата директива проспектът трябва поне да съдържа, попада в обхвата на понятието „съществени елементи на проспектите“ по смисъла на посочения член 72, така че тя трябва да бъде актуализирана.

2. член 99а, буква с) от Директива 2009/65, изменена с Директива 2014/91, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която управляващо дружество, което не е спазило предвиденото в членове 68—82 от тази директива задължение за актуализиране на проспектите в установения от тази национална правна уредба срок по отношение на няколко предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, се наказва с административна санкция за всяко от тези предприятия, въпреки че промяната, която е трябвало да бъде предмет на актуализация в тези проспекти, се е отнасяла до един-единствен елемент, свързан със състава на орган на управляващото дружество, при условие че административната санкция е както ефективна и възпираща, така и пропорционална.“

Детайлна информация можете да намерите тук.

През м. август 2022 г. в КФН са получени 14 (четиринадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

През периода е постъпило уведомление относно намерението на 1 (едно) застрахователно дружество със седалище в държава членка на ЕС да  извършва трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. За периода не са постъпвали уведомления за оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държава членка да извършва дейност на територията на Република България. Към края на м. август 2022 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 420 (четиристотин и двадесет) дружества.

За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 7 (седем) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 2 (две) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България.  В резултат на това, към края на м. август 2022 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 102 (две хиляди сто и два).

През м. август 2022 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението или оттегляне на намерението на местни застрахователи или застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. август 2022 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 17 (седемнадесет), а общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 60 (шестдесет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.