Спестяванията на българите все по-често се насочват към застраховки и инвестиции

Спестяванията на българина вече все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Една от причините за това е средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор.

Това стана ясно от участието на ръководството на КФН в петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“, организирано от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Според зам.-председателят на Комисията Диана Йорданова, по данни от пенсионните компании, над 50 процента от заинтересованите лица, включително такива, според чиито жизнен цикъл би следвало средствата им да продължават да се инвестират балансирано, избират инвестиране в динамични подфондове. По думите й това е доказателство, че хората искат парите им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще.

Замeстник-председателят на КФН Пламен Данаилов пък посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето си и за живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви още Пламен Данаилов.

Според Данаилов у нас имущественото застраховане е с голям потенциал за развитие и даде пример с модели, приложени най-близките ни съседки и членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. В Румъния е въведен модел на задължително застраховане, който не е особено успешен, а в Гърция е въведен модел на данъчни стимули, който дава по-добри резултати. Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, което да насърчи застраховането, както и форми на публично-частните партньорства, като държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове.

„Регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация – от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, отбеляза заместник-председателят на КФН Деница Величкова. Такъв инструмент, по който работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, допълни зам.-председателят на КФН.

„Уравнението от една страна има традиционните известни или неизвестни величини – икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси, регулации. Но тази година доста сериозно отбелязахме и някои други показатели и фактори, които значително промениха средата – първото от тях е присъединяването към еврозоната, второто е настъпващата дигитализацията с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите“, отбеляза председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при откриването на форума. Той подчерта, че в тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях „защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански.

PIC (116)
PIC (103)
PIC (341)
PIC (330)
PIC (1192)
PIC (1214)
PIC (992)
PIC (866)

Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2026 г.

Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 30.06.2026 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 01 октомври 2026 г. до 31 декември 2026 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Председателят на КФН: Подкрепа, диалог и доверие са капиталът, който свързва регулатора и застрахователния сектор

Диалог и доверие. Това е капиталът, който свързва държавата, регулатора и бизнеса, обяви председателят на КФН на професионалния празник на застрахователите 1 октомври.

„Вашият професионализъм, отговорност и човешко отношение превръщат сигурността в доверие, а грижата за другия – в своя мисия. Зад всяка полица стои човешка история, зад всяко решение – нечие доверие, а зад добрия застраховател – способността да бъде опора именно тогава, когато тя е най-нужна“, каза още Васил Големански.

По думите му секторът и КФН, като регулатор, са преминали един сложен тест през миналата година. „Отнемането на лиценза на една застрахователна компания се превърна в тест за общност. Сега мога да кажа, че издържахме заедно този изпит. Благодаря за подкрепата, която КФН получи за своите действия„, допълни председателят на Комисията.

Застрахователите отбелязаха своя празник с връчването на годишните си награди. От името на Комисията призове връчиха председателят Васил Големански и заместник-председателите Пламен Данаилов и Дияна Йорданова.

Сред официалните гости на церемонията бяха президентът на България Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, Весела Караиванова-Начева, управител на Националния осигурителен институт, Венко Сабрутев, председател на парламентарната Комисия по труда, демографската и социалната политика, и други.

Николай Станчев, председател на УС на Асоциацията на застрахователите в България, отбеляза, че в настоящата среда, характеризираща се с нарастваща несигурност, климатични промени, демографски предизвикателства и нови технологии, се създават рискове, като точно в такива времена се вижда ясно важната роля на застраховането.

Президентът Илияна Йотова заяви пред присъстващите, че застраховането в България има дълга история, започваща още от Освобождението. Тя изтъкна, че в контекста на геополитическите промени, застраховането придобива все по-важна роля. Йотова изрази благодарност към професионализма на всички представители на застрахователния бизнес.

Вицепремиерът Гълъб Донев посочи, че застрахователният и пенсионноосигурителният сектор са сериозен фактор за икономическата стабилност, устойчивостта и социалната защита в България. Той подчерта, че приносът на тези сектори се простира от управлението на индивидуалния риск при домакинства и предприятия до риска, свързан с устойчивостта на цялата икономика.

Наградите „Застраховател на годината за 2025 година“ в категориите „Общо застраховане“ и „Животозастраховане“ бяха връчени съответно на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. Първо място за дейност по допълнително задължително пенсионно осигуряване за 2025 година спечели ПОК „Доверие“ АД, докато в дейността по доброволно пенсионно осигуряване бе наградено ПОД „Алианц България“ АД. Победител в категория „Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане“ за 2025 година стана „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД. Отличието „Застрахователeн брокер на годината – Животозастраховане“ бе връчено на „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“ ЕООД.

На церемонията бяха връчени и други награди. „Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ за 2025 година стана „ЗД Евроинс Живот“ ЕАД, а призът „Пенсионноосигурително дружество на годината за най-динамично развитие в дейността си“ бе връчен на ПОАД „ЦКБ-СИЛА“. Наградата „Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ бе връчена на „Дженерал Брокер Клуб“ ООД, титлата „Застрахователен брокер на годината – Устойчиво развитие“ спечели „Амарант България“ ООД, а „Застрахователен брокер на годината – Качество в обслужването“ отиде при „Уиннърс Грууп“ ЕООД.

Иво Груев, член на УС и изпълнителен директор на „Булстрад ВИГ“, получи Националния приз „За цялостен принос в развитието на българското застраховане“ на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“. Фондацията награди и Румяна Сотирова – „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“. Носител на Националния приз „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането“ е Лъчезар Леков.

DSC_2523
DSC_1906
DSC_2023
DSC_1833
DSC_1995
DSC_2081
DSC_2237
DSC_2664

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.08.2026 г. до 31.08.2026 г. в КФН са получени 20 (двадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За същия период няма постъпило уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е отчетена промяна в обстоятелствата за едно дружество от предходен период, която не води до промяна в общия брой, а се отнася до извършване на дейност чрез клон в друга държава членка вместо от седалището на дружеството. Така, към края на м. август 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe запазва на 437 (четиристотин тридесет и седем).

През м. август 2026 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 4 (четири) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. август 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 514 (две хиляди петстотин и четиринадесет).

За периода 01.08.2026 г. – 31.08.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застрахователен брокер да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Пламен Данаилов: Застрахователите ще се конкурират за изрядните водачи

Застрахователите ще се конкурират за изрядните водачи.  Ще предвидят и специални стимули, които да ги направят техни клиенти. Това прогнозира зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов пред БНТ по повод реалния старт на системата „бонус-малус“. По думите му тя ще заработи ефективно след няколко месеца, когато застрахователите свържат системите си с Гаранционния фонд.

„Бонус-малус“ е типичен застрахователен продукт, който цели  преразпределение на риска и по-справедливи цени за водачите, които предизвикват по-малко щети. „Пазарната логика предполага, че застрахователите ще прилагат такава политика, че да привличат изрядните водачи да се застраховат при тях„, добави Данаилов.

Системата е направена така, че да отчита конкуренцията между различните компании. Всеки застраховател е свободен да разработи своя методика за определяне на премиите. Те обаче са длъжни да я оповестят така, че да е достатъчно ясна за всеки, заяви зам.-председателят на КФН.

КФН няма законови правомощия да фиксира цени на застраховките, а дружествата сами ще определят нивата на премиите, поясни още Данаилов. Те обаче трябва да са достатъчни, за да покриват искания по бъдещи щети.

Заместник-председателят на КФН отбеляза, че в някои държави от ЕС системата се прилага от десетилетия, а при определяне на условията се разглеждат причинените щети за период до десет години назад.

Към момента не се очаква увеличение на цената на „Гражданска отговорност“, заяви още Пламен Данаилов. По думите му промените в Кодекса за застраховането улесняват изплащането на обезщетения на пострадалите чрез Фонда, без да променят режима по същество. Досегашната процедура е била по-тромава и бавна, а новите правила целят хората да получават плащанията в значително по-кратки срокове, обяви зам.-председателят на КФН.

Цялото интервю можете да видите тук: https://bntnews.bg/news/plamen-danailov-kfn-bonus-malus-mozhe-da-zaraboti-prez-fevruari-ili-sled-tova-1414229news.html

Plamen Danailov BNT

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.07.2026 г. до 31.07.2026 г. в КФН са получени 45 (четиридесет и пет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 3 (три) уведомления относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България и едно уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. юли 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 437 (четиристотин тридесет и седем).

През м. юли 2026 г. в КФН са получени 17 (седемнадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 9 (девет) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юли 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 505 (две хиляди петстотин и пет).

За периода 01.07.2026 г. – 31.07.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Системата „Бонус-Малус“ влиза в сила

След над 10 години дебати и два неуспешни опита системата „бонус-малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ влиза в сила.

Днес, 25.08.2026 г., са обнародвани и влизат в сила съответните изменения и допълнения в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд, приета от Комисията за финансов надзор, Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта и съобщенията.

Това е решителната крачка преди старта на системата „бонус-малус“ в автомобилното застраховане, а застрахователните компании са длъжни да преработят информационните си системи така, че да я прилагат ефективно.

Реална оценка на причинените щети за последните 5 години

Системата „бонус-малус“ е базирана на историята на причинените щети от всеки автомобилист за последните 5 години. Историята им ще се удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо в коя застрахователна компания е бил застрахован съответният автомобилист.

Целта е застрахователите да получат пълна и точна информация, удостоверена от Гаранционния фонд, с която да оценяват адекватно поетия риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във всеки конкретен случай.

Така ще могат да се определят справедливи застрахователни премии, като автомобилистите с чиста история на щетите ще могат да получат по-ниска премия, от тези с лоша история на щетите. Политиката по оценка на историята на застрахователните претенции е елемент от системата на управление на риска на всеки отделен застраховател. Всеки един от тях е длъжен да публикува политиката на сайта си.

Реално отчитане на всички заведени застрахователни претенции

За да функционира правилно системата „бонус-малус“, застрахователите вече ще бъдат длъжни да вписват в реално време всички заведени при тях застрахователни претенции в регистъра на Гаранционния фонд, аналогично на вписването на застрахователните полици. Това трябва да се случва едновременно с регистрацията на претенцията в информационната система на застрахователя.

Нормативната уредба урежда право на автоматичен достъп на застрахователите до регистъра на застрахователните претенции в Информационния център на Гаранционния фонд. Предвижда се и забрана за изискване на удостоверения на хартиен носител, доколкото застрахователите ще разполагат с електронен и безплатен служебен достъп до цялата необходима информация за историята на щетите във всеки конкретен случай.

Гаранционният фонд ще предоставя на застрахователите вътрешна електронна административна услуга за извличане на данни от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции. Заявката съдържа идентификатор на собственика на превозното средство и идентификационен номер на превозно средство (VIN) / номер на рама и регистрационен номер на превозното средство. По тези данни се извлича номерът на застрахователните полици, въз основа на които се извличат данните от регистъра на предявените и изплатени застрахователни претенции. Резултатът от заявката включва данните, които се включват в удостоверението за застрахователни претенции, за последните 5 години, включително и данни за размера на предявените и изплатени застрахователни претенции.

Реална оценка на действителния ползвател на автомобила

За да се избегне „изтриването“ на историята на претенциите чрез формално прехвърляне на собствеността върху превозното средство (например, между свързани лица или при лизинг на автомобил), са предвидени специални изисквания. Гаранционният фонд ще предоставя информация за щетите, включително и в случаи на промяна на собствеността върху превозното средство, ако преди нея застраховащият е бил собственик, ползвател по талон, приобретател или обичаен водач, който е сключвал предходен договор за същото превозно средство. По този начин историята на щетите ще следва реалния ползвател на автомобила.

Дигитализация на удостоверенията за застрахователни претенции

Друго важно изменение е, че всеки  водач, застраховащ или собственик на превозно средство може да поиска издаването на удостоверение за застрахователни претенции. Предвидено е то да се издава централизирано, чрез системата на Гаранционния фонд съгласно образеца по Регламент (ЕС) 2024/1855 на Европейската комисия. Предвидено е удостоверението да съдържа и допълнителна информация: относно местоположението на пътнотранспортното произшествие; за вида на причинените щети (имуществени или неимуществени); данни за претенциите, предявени пред Гаранционния фонд за вреди, причинени при използване на превозното средство, когато е било незастраховано; данни за причинителя на пътнотранспортното произшествие, включително когато е причинено при използване на незастраховано превозно средство; както и данни  за собственика (собствениците), ползвателя и обичайния водач на превозното средство.

Уреден е начинът за подаване на заявлението – на адреса на управление на Гаранционния фонд; чрез системата за сигурно електронно връчване, подписано с КЕП или ПИК на НАП, на интернет страницата на Гаранционния фонд, подписано с КЕП или в офис на застрахователя в това число на застрахователен агент на хартиен носител.

С оглед осигуряване възможността за проверка на удостоверението, е предвидено изискване към Гаранционния фонд да включи уникален машинно четим код (QR код), който да позволява достъп до удостоверението на електронната страница на Гаранционния фонд, където да се съхранява архив на издадените удостоверения за срок от една година.

Достъп на застрахователите до регистъра на пътнотранспортните произшествия

За противодействието на застрахователните измами, всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Каско“ на превозно средство в Република България, получава право на достъп до данни от регистъра на Гаранционния фонд на пътнотранспортните произшествия, настъпили на територията на страната и за участниците в тях. Тези данни включват информация за причинителя, данни за съпричиняване, детайли за свидетелството за управление и снимки, когато са налични.

Освен това компаниите ще имат достъп до следните данни от регистъра на заведените и изплатените претенции:  дата и място на застрахователното събитие; държава на застрахователното събитие; тип на събитието; вид на вредите; увреден обект; увредено лице; застраховател; данни за предявени претенции от застраховател по застраховка „Каско“ на превозно средство, за които е поставен флаг за регрес. С оглед на защитата на личните данни, достъпът ще се разрешава само по конкретна заявка, във връзка с вече предявена претенция. Данните за новите претенции ще бъдат актуализирани в реално време в регистъра на Гаранционния фонд.

Свободен достъп до публичните регистри на Гаранционния фонд

Предвиден е свободен и безплатен публичен достъп до следните регистри на Гаранционния фонд: регистър на застрахователите, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; регистър на представителите за уреждане на претенции; регистър на превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници в Република България; регистър на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България.

Гаранции за непрекъсваемост на издаването на застрахователни полици

Предвиден е и алтернативен механизъм за издаване на застрахователни полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случай на настъпила обективна невъзможност (например, при технически срив) на Гаранционния фонд. В този случай КФН ще може да разпореди на застрахователите временно да генерират полици и ценови предложения въз основа на информацията в техните собствени системи. Това гарантира, че процесът по сключване на застраховки няма да бъде блокиран заради обективна невъзможност на системите на Гаранционния фонд.

Влезлите в сила изменения и допълнения в посочените наредби довършват цялостната нормативна уредба на автомобилното застраховане в съответствие с последните изменения на Моторната директива и създават условия за по-справедливо определяне на застрахователните премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се гарантира както финансовата стабилност на застрахователите, така и правата на ползвателите на застрахователни услуги.

Решение на Комисията за финансов надзор от 16.07.2026 г. за откриване на производство за заличаване на застрахователен брокер

Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 312, ал. 1, т. 4, предл. първо, във връзка с чл. 300б, чл. 312, ал. 1, т. 4, предл. четвърто, във връзка с чл. 305 и чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането на застрахователен брокер „ПРАЙМ БРОКЕРС“ ООД, ЕИК: 208153427, от регистъра за застрахователните брокери, воден на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.05.2026 г. до 31.05.2026 г. в КФН са получени 20 (двадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода няма постъпили уведомления относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България и относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. май 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe запазва на 435 (четиристотин тридесет и пет).

През м. май 2026 г. в КФН са получени 5 (пет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. май 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 486 (две хиляди четиристотин осемдесет и шест).

За периода 01.05.2026 г. – 31.05.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила едно уведомление относно намерението на местен застрахователен брокер да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.