Бизнесът за КФН: Година на доверие, подкрепа и нови хоризонти

Бизнесът беше основният участник в първия панел на годишната конференция „Говорим с КФН ’26. Vol. 2: Нови хоризонти“.

Модератор на панела бе предсeдателят на Комисията, Васил Големански. В него участие взеха Николай Станчев, председател и главен изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане“ АД, Радослава Масларска, председател на СД на ИП „ЕЛАНА Трейдинг“ АД, Светла Несторова, председател на УС на ПОК „Доверие“ АД, Наталия Петрова, изпълнитeлeн диpeĸтop на „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД и Божена Божилова, директор на Българската финтех асоциация.

Васил Големански откри дискусията: „Доверието е най-ценният капитал във финансовия сектор и е много важно процесът по изграждане на доверие да продължи и да бъде постоянен“.

Постиженията на пенсионния сектор през последната година бяха акцентът в изказването на Светла Несторова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“. Тя заяви, че изтеклите няколко години са отбелязали един абсолютно исторически момент в развитието на пенсионноосигурителната система, завършил с въвеждането на мултифондовете. Тя определи това като „Следващата изключително важна стъпка от развитието на системата, станала възможна със съвместните усилия от страна бизнеса и от страна на регулатора“. Светла Несторова описа въвеждането на мултифондовата система като стратегическо решение за следващите 40-60 години като каза, че особено изминалата година е момент, в който за пръв път пенсионната индустрия и регулатора са постигнали едно високо ниво на сработеност, на синергия, същевременно на дисциплина и на обща визия за развитие, което дава отражение върху цялото общество.

Изпълнителният директор на „Дженерали“ Николай Станчев изказа благодарност от името на застрахователния сектор за съвместната работа през първата година от мандата на настоящото ръководство на Комисията. Той акцентира и на конкретните резултати, постигнати през тази година – премахването на двойния одит, промените в Кодекса за застраховане и работата на Комисията за финансов надзор по системата „бонус-малус“. Николай Станчев допълни, че през тази година Комисията, в лицето на председателя Васил Големански е предприела много конкретни стъпки по защита на потребителите на застрахователни услуги, по отношение на стабилността на пазара и каза, че „ние застрахователите искаме да има правила и то правила, които да се спазват. Това е изключително важно, за да имаме един стабилен и солиден пазар“. Г-н Станчев очерта и предстоящите промени, които ще бъдат във фокуса на работа – промените по директивата „Платежоспособност II“, новите регулации на европейско ниво и промените по директивата „Възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия“

От името на капиталовия пазар, Радослава Масларска даде изцяло положителна оценка на работата на ръководството на КФН през първата година от мандата му. Тя специално обърна внимание на високото ниво на експертиза и познаването на проблемите на сектора в дълбочина. Тя открои три ключови теми през изминалата година в работата на регулатора – въвеждането на еврото, при което според нея „се е получил баланс между защитата на инвеститорите и елиминирането на допълнителния административен товар към бизнеса“, въвеждането на мултифондовата пенсионна система, която тя определи като „значителна стъпка не само за капиталовия пазар, а за реалната икономика в България“ и открои няколко важни промени настъпили с промяната на Кодекса за социално осигуряване от гледна точка на капиталовия пазар и третата важна тема е въвеждането на европейските регламенти MiCA и DORA.

Божена Божилова от Българската финтех асоциация също наблегна на диалога между регулатора и бизнеса при въвеждането на регламента MiCA и въвеждането на лицензионен режим на всички компании, предлагащи криптоактиви. Тя посочи, че „Комисията не гледа на иновациите като на риск, а като възможност за развитие и има ясна визия и стратегия за развитие на финансовите иновации в България“.

Изпълнитeлният диpeĸтop на „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД, Наталия Петрова определи Комисията като „проактивен и модерен партньор, чиято роля във време на европейска регулаторна и технологична трансформация е много важна, защото една предвидима и прозрачна регулаторна среда води до повишаване на доверието и до възможност за постигане на целите“. Въвеждането на еврото в България тя определи като гладко и безпрепятствено за капиталовия сектор и акцентира върху работата по актуализацията на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и предприятията за колективно инвестиране.

Петра Хилкема: Без доверие няма устойчив застрахователен пазар

DSC07439

„Доверието е ключовият фактор, който определя дали хората ще изберат да застраховат живота, здравето или спестяванията си. За потребителите то означава сигурност, че при нужда претенциите им ще бъдат изплатени навреме и коректно, а дългосрочните им спестявания ще бъдат защитени и ще носят реална стойност. Именно затова ниските нива на доверие в България се превръщат в сериозно предизвикателство пред развитието на застрахователния и пенсионния пазар. Данните показват, че 29% от българите не притежават животозастрахователен или спестовен продукт при средно 25% за ЕС, а 22% нямат общозастрахователен продукт при едва 9% средно за Европейския съюз. В същото време само 47% от българите вярват, че застрахователят им ще се отнесе справедливо към тях, а едва 37% имат доверие в пенсионните доставчици. За сравнение, средните нива на доверие в ЕС са съответно 51% към застрахователите и 45% към пенсионните компании. На фона на ограничените бюджети на домакинствата, изграждането на доверие остава решаващо условие както за растежа на пазара, така и за по-добрата защита на потребителите“.

С тези думи председателят на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване EIOPA Петра Хилкема очерта европейския контекст на застрахователния сектор, както и мястото на България в него по време на конференцията „Говорим с КФН“, организирана от Комисията за финансов надзор. В своето приветствие към участниците тя очерта ключовите предизвикателства и възможности пред европейските застрахователни и пенсионни системи в условията на икономическа несигурност, климатични рискове и ускорена дигитална трансформация.

DSC07600

„Темата за новите хоризонти не е просто амбициозна цел – тя е необходимост“, подчерта Хилкема, като акцентира върху ролята на надзорните институции за изграждането на стабилна, устойчива и ориентирана към потребителите финансова среда.

В изказването си председателят на EIOPA открои три основни приоритета пред европейската надзорна общност – изграждане на доверие у потребителите, укрепване на устойчивостта на сектора и задълбочаване на сътрудничеството между националните и европейските институции.

В същото време Хилкема подчерта, че се наблюдават и положителни тенденции на българския пазар, включително по-добра доходност при някои инвестиционни застрахователни продукти и по-ниски разходи при определени категории продукти. Тя отдели специално внимание на необходимостта от повишаване на устойчивостта на сектора в контекста на климатичните промени, киберрисковете и демографските предизвикателства. Хилкема подчерта още, че екстремните климатични явления, включително наводненията и сушите, вече оказват пряко въздействие върху застрахователния сектор и изискват координирани действия между институциите, индустрията и обществото за ограничаване на т.нар. „пропаст в защитата“.

По темата за дигитализацията тя отбеляза, че новите технологии и изкуственият интелект създават значителни възможности за подобряване на услугите, но същевременно поставят нови изисквания по отношение на киберсигурността, защитата на данните и надзорния капацитет. В контекста на пенсионните системи предупреди, че застаряващото население и намаляващият брой работещи спрямо пенсионерите поставят европейските модели на сериозно изпитание. Според нея бъдещето изисква по-устойчиви, диверсифицирани и дългосрочно стабилни пенсионни решения. Като трети ключов елемент изведе ефективното сътрудничество между надзорните органи в рамките на единния европейски пазар и заяви, че рисковете не спират на националните граници, поради което координираният надзор и обменът на информация между институциите са от съществено значение.

В заключение председателят на EIOPA обобщи, че България е постигнала значителен напредък през последните години, но развитието на стабилен, иновативен и ориентиран към потребителите застрахователен и пенсионен сектор изисква постоянни усилия и ангажираност. „В EIOPA ще продължим да работим заедно с КФН и националните надзорни органи за изграждане на доверие, укрепване на устойчивостта и насърчаване на сътрудничеството“, подчерта Петра Хилкема.

Васил Големански откри втората конференция „Говорим с КФН“: Диалогът и доверието са капиталът на финансовата система

Пред над 350 представители на капиталовите, пенсионно-осигурителните и застрахователни дружества, институции, професионални организации и медии, председателят на Комисия за финансов надзор Васил Големански откри втората конференция „Говорим с КФН“, посветена на бъдещето на небанковия финансов сектор, регулаторните промени и предизвикателствата пред финансовата стабилност в условията на динамична глобална среда.

За нас това не е просто събитие. Това е платформа за разговор. За обмен на идеи. За откровен диалог между регулатора и бизнеса“, заяви Големански при откриването на форума. В изказването си той подчерта, че основната мисия на КФН е да бъде не само контролен орган, а институция, която създава предвидимост, доверие и перспектива за развитие на финансовия сектор.

Сред основните послания на конференцията бяха диалогът, партньорството и необходимостта от обща посока между институциите и участниците на пазара. Председателят на КФН очерта ключовите процеси, които променят финансовата среда – дигитализацията, развитието на криптоактивите, навлизането на изкуствения интелект, устойчивите инвестиции и новите европейски регулации MiCA и DORA.

Доверието е истинският капитал на финансовия пазар. Без доверие няма инвестиции, няма растеж и няма стабилност“, подчерта Големански.

По време на конференцията бяха отчетени и резултатите от първата година от мандата на настоящото ръководство на КФН. Сред основните приоритети бяха посочени:

  • активният диалог с поднадзорните лица и създаването на инициативата „Говорим с КФН“;
  • вътрешната трансформация и модернизация на Комисията;
  • подготовката на небанковия финансов сектор за присъединяването на България към еврозоната;
  • внедряването на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване;
  • подготовката за преминаването към сетълмент цикъл T+1 на капиталовите пазари;
  • развитието на пазара на държавни ценни книжа за индивидуални инвеститори;
  • засиленият надзор и стабилността на застрахователния сектор.

В изказването си Васил Големански акцентира и върху необходимостта от балансиран подход между регулацията и иновациите: „Ние вярваме, че регулацията не трябва да бъде пречка за развитието. Тя трябва да бъде рамка, която създава сигурност и доверие“, заяви той.

Председателят на КФН подчерта, че Комисията ще продължи да следва принципите на последователен надзор, а „новите хоризонти“ пред финансовия сектор ще изискват не само адаптация към технологичните и регулаторните промени, но и обща визия за изграждането на по-модерен, устойчив и конкурентоспособен пазар в полза на инвеститорите, бизнеса и обществото.

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Становище на КФН във връзка с протестите на мотообщността във връзка с цените на “Гражданска отговорност”

В действията си Комисията за финансов надзор винаги се е водела от принципа да бъдат защитени в максимална степен правата на потребителите на финансови услуги и стабилността на небанковия финансов сектор. Уважаваме демократичното право на протест на всеки гражданин, но смятаме, че само в диалог могат да се решават важни проблеми, които засягат големи обществени групи от българското население.

КФН работи активно по решаване на проблема с „Гражданска отговорност“ за мотористи. Както уведомихме мотообщоността, КФН е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги. Вече е инициирана работна група, заедно с Омбудсмана на Р България, която ще разработи конкретни предложения.

В дискусиите КФН ще подкрепи изцяло исканията за въвеждане на сезонна застраховка, тъй като това ще доведе до справедливо обвързване на периода в който се използва МПС със застрахования период.

Очакваме да получим имена на техни представители, които да вземат участие в обсъжданията.

Искаме обаче да обърнем внимание, че защитата на потребителите се изразява не само в плащането на ниска цена, но и изплащането на адекватни обезщетения при инцидент. За целта застрахователната премия трябва бъде справедлива, адекватна и изцяло заплатена, включително когато е разсрочена на няколко вноски.

Цената на застраховка „Гражданска отговорност“ се формира на база реално възникнали инциденти и изплатени щети на годишна база независимо, че инциденти са концентрирани в определен сезон. Затова изплащането на всички вноски при разсрочено плащане е важно. Целта е да покриват реалният риск от щети, въпреки сезонността и периодите, в които превозното средство не се използва.

Статистическите данни за 2024 г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните :

  • Начислен премиен приход : 11,335 млн. евро
  • Реално платен премиен приход : 4,863 млн. евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски : 82%
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 5,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 158 506 евро.

Статистическите данни за 2023г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните:

  • Начислен премиен приход: 9,672 млн. евро
  • Реално платен премиен приход: 2,981 млн.евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски: 83%.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 3,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 791 566 евро.

Комисията продължава проверката на цените на „Гражданска отговорност“ на всички застрахователи. Една от основните цели е да съберем информация за начина на формиране на премиите с фокус върху принципа „Цена, отговаряща на качеството на услугата“. За целта въведохме постоянен, ежедневен мониторинг върху цените на „Гражданска отговорност“. Срокът да представят данните е 19.05.2026 г. След проверка и анализ на данните и при откриване на нарушения, съответните застрахователи ще бъдат санкционирани.

По отношение на искането на мотористите за мораториум на цените на „Гражданска отговорност“: Комисията за финансов надзор няма правомощия да определя тарифите на застрахователните премии. Още повече – мораториум върху цените противоречи изцяло на европейското и българското законодателство.

КФН осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на премиите и затова извършва надзорна отчетност, анализи и при констатиране на рискове или нарушения предприема съответните надзорни мерки. В изпълнение на законовите изисквания, премиите следва да съответстват на поетия риск и на разходите на застрахователя. Премиите трябва да бъдат достатъчни, така че да осигуряват изпълнението на всички задължения на застрахователя.

В работата си като надзорен орган, КФН винаги е заставала зад позицията на диалог и загриженост за стабилността на небанковия финансов сектор. В тази връзка очакваме представителите на мотообщоността на среща, на която да обсъдим всички възможни решения на проблемите, които поставят.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.04.2026 г. до 30.04.2026 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило едно уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода няма постъпило уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. април 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 435 (четиристотин тридесет и пет).

През м. април 2026 г. в КФН са получени 16 (шестнадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. април 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 484 (две хиляди четиристотин осемдесет и четири).

За периода 01.04.2026 г. – 30.04.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Решения от заседание на 14.05.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява Радостин Вазов за независим член на надзорния съвет на „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

2. Одобрява Александра Кръстева за независим член на надзорния съвет на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРИЯ ИНШУРЪНС“ АД.

3. Одобрява Мария Христова за лице, което може да сключва самостоятелно сделки за сметка на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД.

4. Одобрява Тодор Тодоров, Димитър Банов и Величка Сахакян за членове на съвета на директорите и Христина Ташева за прокурист на инвестиционен посредник „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ АД.

5. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Гърция във връзка с намерението на „ЕЙ АР ЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да разшири обхвата на своята дейност по застрахователно посредничество при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на съответната държава.

6. Освобождава за 2026 г. „ЕЛ БАТ” АД, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ).

7. Изпраща писмо до управляващо дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

8. Изпраща писмо до „Интелим“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

Диана Йорданова пред БНТ: Пенсионната реформа дава повече избор и шанс за по-високи пенсии

Diana Yordanova BNT

От 1 септември всеки осигуряващ се българин ще може сам да избира как да бъдат управлявани средствата му за втора пенсия. Това заяви заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова в интервю за Българска национална телевизия в подкаста „Истината за…“ с Надя Обретенова.

По думите ѝ реформата, свързана с въвеждането на мултифондовата система във втория стълб на пенсионното осигуряване, е „фундаментална промяна“, която се случва за първи път от началото на капиталовото пенсионно осигуряване в България.

„Разговорът за пенсиите всъщност е разговор за младите хора“, подчерта Йорданова и напомни, че средствата във втория стълб са лични, наследяеми и се натрупват по индивидуални партиди.

Според данните, представени в интервюто, работещите българи са над 4 милиона, а заедно с осигурените в професионалните пенсионни фондове броят им доближава 5 милиона души.

Какво се променя

До момента средствата във втория пенсионен стълб се управляват основно в един общ, сравнително консервативен модел. След промените всяко пенсионно дружество ще предлага различни инвестиционни подфондове с различен профил на риск и доходност.

Осигурените лица ще могат да избират между:

  • динамични фондове с по-висок дял на инвестиции в акции и по-голям потенциал за доходност;
  • балансирани фондове с умерен риск;
  • консервативни фондове, насочени към по-голяма защита на капитала.

Идеята е младите хора, които имат дълъг инвестиционен хоризонт от 30–40 години до пенсиониране, да могат да се възползват от по-висока потенциална доходност, докато хората в предпенсионна възраст да бъдат насочени към по-защитени стратегии.

Очакван ефект: почти двойно по-висока допълнителна пенсия

По изчисления на Комисия за финансов надзор при сегашния модел допълнителната пенсия достига около 12% от последния осигурителен доход.

„При изключително консервативни разчети стигнахме до приблизително 22% от последната работна заплата като бруто пенсионно плащане“, посочи Йорданова.

Тя уточни, че прогнозите са направени при:

  • около 3% годишен ръст на работната заплата;
  • около 3% инфлация;
  • без промяна в размера на 5-процентната осигурителна вноска.

Според КФН това на практика означава почти удвояване на натрупаните средства в края на осигурителния период.

Какво трябва да направят хората

От 1 септември всеки осигурен ще може:

  • да провери в кое пенсионно дружество се осигурява;
  • да получи информация за различните подфондове;
  • да избере инвестиционна стратегия според възрастта и склонността си към риск.

Проверката може да се направи:

  • чрез електронните услуги на НАП;
  • с персонален идентификационен код (ПИК);
  • или директно през съответното пенсионно дружество.

Ползи и рискове

Сред основните предимства на реформата са:

  • възможност за по-висока доходност в дългосрочен план;
  • по-голям личен контрол върху пенсионните спестявания;
  • по-ефективно използване на дългия инвестиционен хоризонт при младите хора.

Йорданова обаче отбеляза, че сред предизвикателствата пред реформата остават, както необходимостта от добра финансова информираност, така и качеството на управлението на фондовете, и нивото на таксите.

„Реформата променя философията – от един модел за всички към личен избор според възрастта и готовността за поемане на риск“, обобщи заместник-председателят на КФН.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.

Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.

Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Решения от заседание на 07.05.2026 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява Ангел Ангелов за нов член на съвета на директорите на „Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ.

2. Одобрява представените промени в устава на „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ, гр. Варна.

3. Одобрява допълнение към проспект, одобрен с Решение № 220-Е от 02.04.2026 г. на Комисията за финансов надзор, за първично публично предлагане на емисия в размер до 710 250 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро и емисионна стойност 15,00 евро всяка, които ще бъдат издадени от „Смарт Органик“ АД.

4. Прекратява производство за издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд „ДСК Стабилност – Еврооблигации 6“ поради оттегляне на заявлението от страна на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД.

5. Изпраща писмо до „Диджитал Асист“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

6. Изпраща писмо до управляващо дружество „Трейшън Инвест“ ЕАД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

Изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 16май 2026 г. и като инвестиционен консултант на 17май 2026 г. ще се проведат в Института за следдипломна квалификация към УНСС

Изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 16 май 2026 г. и като инвестиционен консултант на 17 май 2026 г. ще се проведат в зала 406 на Института за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Регистрацията на кандидатите за всеки от изпитите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

  • документ за самоличност;
  • моливи HB или 2B;
  • гума за изтриване на молив;
  • химикал, който пише със син цвят.

Изпитите ще се проведат в една сесия в рамките на обявения за изпита ден, както следва:

            – Изпитът за брокери на финансови инструменти е с продължителност от 4 часа;

            – Изпитът за инвестиционни консултанти е с продължителност от 5 часа.

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

  • Texas Instruments BA II Plus;
  • BA II Plus Professional;
  • HP 12C;
  • HP 12C Platinum;
  • HP 12C 25th anniversary edition, както и
  • HP 12C 30th anniversary edition.

Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.

За допълнителни въпроси можете да се свържете с безплатно обаждане към Информационния център на КФН на телефон 0800 40 444 (от понеделник до петък от 9:00 часа до 17:30 часа).