Комисия за финасов надзор Архиви - Комисия за финансов надзор

КФН взе решение вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд, да остане непроменена

На днешното си заседание, 03.12.2024 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0,15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16,00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 22.10.2024 г. чрез публикуване на проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 22.11.2024 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.

Решения от заседание на 03.12.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от Ненко Ненков за закупуване чрез инвестиционен посредник „УниКредит Булбанк“ АД на 4 035 650 броя акции (9,999767081%) от капитала на „БГ АГРО“ АД, гр. Варна, от останалите акционери на дружеството.

2. Одобрява проспект за първично публично предлагане на акции, които ще бъдат издадени от „Фонд за енергетика и енергийни икономии- ФЕЕИ” АДСИЦ, гр. София.

Емисията е в размер до 35 633 008 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 1.20 лева всяка, с ISIN код BG1100026068.

Вписва посочената емисия акции, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

3. Одобрява Иван Кюмюрджийски за нов член на съвета на директорите на „ЦКБ Риъл Истейт Фонд“ АДСИЦ, гр. София.

4. Одобрява изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Доброволен пенсионен фонд „ЦКБ-СИЛА”.

5. Издава одобрение на изменения и допълнения в Правилника за дейността на „Централен депозитар” АД.

6. По предложение на Съвета на Гаранционния фонд (ГФ), вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.

Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава в размер на 16.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

7. Приема Стратегия на Комисията за финансов надзор за периода 2025 – 2027 г.

Информация по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA) относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информация по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), с цел да се осигури координиран подход към оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Настоящата информация съдържа изискванията към поднадзорните лица на КФН в съответствие с новите европейски регулации в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ).

Документът е достъпен на официалния уебсайт на Комисията и съдържа важна информация, относно необходимостта поднадзорните лица да осигурят адекватна способност за защита и непрекъснатост на услугите, които предоставят, като изпълнят задълженията си, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2554 в срок до 17.01.2025 г. Регламент (ЕС) 2022/2554 се прилага ефективно от 18.01.2025 г.

Председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов пред Bulgaria ON AIR: „Моето вярване е в принципа на комуникация и диалогичност“

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) даде специално интервю за Bulgaria ON AIR, по повод застраховките „Гражданска отговорност“, привличането на инвеститори и предстоящото присъединяване на България в еврозоната.

КФН настоява за справедливи пазарни цени: „Ние нямаме право да изискваме информация за тарифите на застрахователите за всички видове застраховки, но имаме право да изискваме тарифите в случаите, когато преследваме конкретни надзорни цели, които са свързани с конкретни сигнали и жалби във връзка със застрахователната дейност“ – коментира в ефира на медията г-н Атанасов. Той сподели, че едно от изискванията на Кодекса за застраховане при определяне на застрахователните премии е да се спазва изискването за достатъчност, т.е. „при определянето на застрахователните премии трябва да се спазват техническите изисквания, включително и това да се заделят допълнителни технически резерви“. Именно това контролира КФН, която призова всички застрахователни компании да преразгледат тарифите си по застраховка „Гражданска отговорност“, да коригират пазарното си поведение, като съответно се спазва това изискване.

Той обясни още, че нито европейското, нито българското законодателство дават възможност да бъде ограничаван максималният размер на застрахователните премии: „Не може по никакъв начин да бъде поставен таван. Максималната застрахователна премия трябва да се определя единствено и само на принципа на пазарните отношения“. В интервюто бе засегната темата за „мораториума върху цените на застраховките „Гражданска отговорност“, като по време на разговора стана ясно, че „това би било пряк сблъсък с европейското законодателство, което би довело до откриване на наказателна процедура към България, свързана с финансова санкция, която се налага от Европейската комисия“.

Относно сроковете за разрешаване на казуса, председателят на КФН каза, че: „На ежедневна база следим какво се случва и при брокерите, и при застрахователите. Има наченки на подобно пазарно поведение, което да оправдае обществените очаквания. Моето вярване е, че в тези години, откакто съм председател на КФН, се налага принципът на комуникация и диалогичност. Сред срещите със застрахователните компании, съм уверен, че в съвсем скоро време, цената на гражданската отговорност ще придобие нормалност и ще се реши тази криза“ – посочи Бойко Атанасов.

В обсега на интервюто бяха засегнати ESG принципите, както и принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР): „Вярвам и съм убеден в това, че те са в основата на всеки успешен бизнес. И ако самото корпоративно управление определя рамката, в която ние работим, то отделно принципите за устойчивост, прозрачност, етичност, отчетност, водят към растеж и просперитет на бизнеса“.

В разговора с председателя на КФН, бе коментирана и темата за рисковете пред глобалната и българската икономика, както и привличането на инвеститори: „Можем да осигурим растеж на малкия и среден бизнес, а влизането в еврозоната е един от факторите, който ще повлияе значително да има чужди инвестиции“. На въпросът „Готови ли сме за влизане в Еврозоната“, той отговори, че „целият небанков финансов сектор е готов“ и „мисля, че го очаква с нетърпение, защото това ще даде сериозни възможности за инвестиции и за развитие на пазара. Този процес няма да се случи толкова бързо, стъпка по стъпка, но сме в правилната посока“ – каза на финала на разговора председателят на КФН.

Цялото интервю може да видите тук: До края на седмицата се чака решение за казуса с “Гражданска отговорност” – Bgonair

Европейските надзорни органи обявиха график за събиране на информация за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии съгласно DORA

Европейските надзорни органи (EBA, EIOPA и ESMA) публикуваха Решение относно информацията, която компетентните органи трябва да докладват за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) съгласно Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA).

След влизането в сила на DORA на 17 януари 2025 г. европейските и националните надзорни органи ще започнат надзора на трети страни критични доставчици, предлагащи ИКТ услуги на финансови субекти в ЕС. До 30 април 2025 г. компетентните органи трябва да докладват информация за договорните споразумения на финансовите субекти с трети страни доставчици на ИКТ услуги. Публикуваното Решение предоставя обща рамка за годишното докладване на информацията, необходима за определянето на критичните доставчици.

С цел подпомагане на индустрията европейските надзорни органи проведоха през 2024 г. доброволно упражнение за отчитане на информация, като в него се включиха около 1000 финансови субекти от ЕС. През декември 2024 г. ще бъде публикуван актуализиран технически пакет за отчитане. Европейските надзорни органи насърчават финансовите субекти да предвидят, доколкото е възможно, подготовката на своите регистри, особено за информация, която може да не е незабавно достъпна.

На 18 декември 2024 г. ще се проведе семинар, на който финансовите субекти биха могли да научат повече за това как да подготвят своите регистри с информация, както и да се запознаят с резултатите от проведеното през 2024 г. доброволно упражнение. Желаещите да участват в семинара могат да се регистрират до 16 декември 2024 г. на следния линк:

https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/18_December_ESAs_workshop

Повече информация за Решението на европейските надзорни органи може да бъде открита на следния линк:

The ESAs announce timeline to collect information for the designation of critical ICT third-party service providers under the Digital Operational Resilience Act

Решения от заседание на 26.11.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Адара“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 25 000 000 лева, разпределени в 25 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми, обикновени облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с плаващ лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,00%, но общо не по-малко от 2,25% годишно и общо не повече от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 19.07.2024 г. и дата на падеж 19.07.2032 г., с ISIN код BG2100031249.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

2. Одобрява Борис Паличев за член на съвета на директорите на „ЗАД „ЕНЕРГИЯ“ АД и съответно за член на управителния съвет и изпълнителен директор на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ“ АД.

3. Одобрява Александър Колев за член на съвета на директорите на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД.

4. Одобрява Виолета Божкова за нов член на съвета на директорите на „Премиум Пропърти Инвест“ АДСИЦ, гр. София.

5. Одобрява представените промени в Правила за управление на рисковете на „ЦКБ Риъл Истейт Фонд“ АДСИЦ.

6. Възнамерява да спазва в надзорната си практика Насоките относно изискванията за информация във връзка с преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви съгласно Регламент (ЕС) 2023/1113 („Насоки относно правилата за пътуване“), EBA/GL/2024/11, издадени от Европейския банков орган, считано от 30.12.2024 г.

7. Заличава „КЛЕВЪРИНС БРОКЕР“ ЕООД и „КОРПОРЕКС БГ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР“ ЕООД (в ликвидация) от регистъра за застрахователните брокери.

КФН прие Програма за защита на потребителите на небанковия финансов сектор (2025-2028)

КФН прие Програма за защита на потребителите за нов период 2025-2028 г., която цели ефективна защита на финансовите интереси на потребителите в небанковия сектор. Осигуряването на прозрачна и изчерпателна информация за финансови продукти и услуги, за лицата, които ги предоставят, както и за рисковете произтичащи от тях, е основополагащо.

Програмата отразява поставените приоритети и основната стратегическата цел на ЕС, а именно – политика за защита на потребителите, свързана с повишаване качеството на живот на европейските граждани и изграждане на потребителско доверие, като същевременно се стимулира пазарен растеж.

За изпълнение на Програмата е разработен конкретeн план за действие.

Експерти от Комисията за финансов надзор взеха участие в Investor Finance Forum

Експерти от Комисията за финансов надзор (КФН) бяха панелисти в 13-то издание на най-престижното икономическо събитие – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF).

В панела „Net zero economy“ участие взе Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, която сподели пред аудиторията, че: „От все по-голямо значение за инвеститорите и заинтересованите страни е дали определени компании са устойчиви и дали влияят положително в дългосрочен план. Инвеститорите на капиталовия пазар и мениджърите днес отчитат и разбират важността на мониторинга и оценката на ESG показателите и до каква степен управляваното от тях дружество има ползотворно въздействие върху околната среда, служителите и обществото. Наличието на т.нар. ESG стратегии не e само възможност за по-добро управление на ресурсите, но и фактор за въвеждане на отговорни екологични и социални политики. Те започват да играят все по-съществена роля в привличането на инвеститори и улесняването на достъпа до кредитиране. В тази връзка е важно да се подчертае водещата роля на Комисията за финансов надзор за предприемане на мерки за съобразяване с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, заложени в Принципите за корпоративно управление и в частност тези, свързани с устойчивостта и жизнеспособността на компаниите, както от дружествата, така и от самия регулатор. На следващо място, КФН активно участва в дискусиите с всички заинтересовани страни по повод инициативата на „Българска фондова борса“ АД за получаване на ESG рейтинг от публичните компании. Оповестяванията по ESG темите вече не просто са въпрос на „слагане на отметка“, а на задълбочен анализ на въздействия, рискове и възможности, както и оказване на влияние върху бизнес стратегията и бизнес модела на дружествата. Това е нов модел на бизнес мислене, който изисква задълбочен анализ на средата, в която дружествата оперират, и преценка за необходимостта от адаптиране на бизнес стратегиите и дори на бизнес моделите. Създава се нова реалност, която изисква да сме гъвкави и подготвени за трансформация, да гледаме напред дългосрочно, да бъдем предвидими и по-отговорни към околната среда и обществото“.

Комисията за финансов надзор, като бъдещ член на Комитета по корпоративно управление и като страна, участвала в последните изменения на Принципите за корпоративно управление, се ангажира да проследява спазването им от българските участници на капиталовия пазар и силно ги препоръчва като най-разпознаваемия и висок международен стандарт в областта на доброто управление на компаниите. Така ще се създадат необходимите предпоставки за изграждане на пазарно доверие, почтеност, икономическа ефективност и финансова стабилност – ключови елементи за всеки успешен бизнес.

„В тези усилия ние активно ще си сътрудничим и ще разчитаме на нашия партньор – Националната комисия по корпоративно управление, с която ще организираме съвместни инициативи и съгласувани действия, за да постигнем заедно широка разпознаваемост и спазване на Принципите за корпоративно управление на ОИСР“, заяви по време на откриването на форума председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов.

В панел „Финтех“ участие взе Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“: „Новата Стратегия на КФН за наблюдение на финтех сектора (2025-2027) очертава стъпки за развитието на иновациите, като същевременно се стреми да запази стабилността на финансовия пазар и да подобри оперативната устойчивост, както и да защити интересите на потребителите. Това прави Стратегията един от важните документи за Комисията в следващите години и целите ѝ са да подобрява финансовия надзор, като развива стабилна, динамична и сигурна финтех екосистема. Основните ѝ приоритети са насърчаване на иновациите и адаптивността, осигуряване на интегритет на пазара и финансова стабилност в небанковия финансов сектор, стимулиране на устойчиви финтех практики и поддържане на международното сътрудничество“.

Панелите “Net zero economy” и “Финтех” се откроиха като критични теми, трансформиращи бъдещето на бизнеса и обществото, с влияние върху глобалните усилия за иновации и икономическа устойчивост. Този факт подчертава необходимостта от балансиран подход, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към привеждане на регулаторните практики в съответствие с приоритетите на нулевата нетна икономика и възможностите на цифровата революция.

КФН с призив към застрахователите за незабавни действия относно преразглеждане цените на застраховка „Гражданска отговорност“ за таксиметровите автомобили

Председателят на КФН – Бойко Атанасов и заместник-председателят, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Диана Йорданова, се срещнаха днес в сградата на КФН с представители на протестиращите таксиметрови шофьори и обсъдиха с тях исканията и основанията им за настоящия протест.

Ръководството на КФН ги информира, че:

В резултат на медийни изявления незабавно са инициирали проверка относно твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В рамките на проверката от застрахователните дружества, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са изискани актуални тарифи, заедно с обосновка на същите, протоколи за одобрение от компетентните им органи и информация относно последните промени в тях.
Към момента проверката на КФН още е активна и не е приключила. В КФН очакват в срок допълнителни данни от застрахователи и държавни органи.
Съгласно действащото законодателство в Република България тарифите на застрахователните премии се определят свободно от всеки застраховател в условията на конкурентен пазар, като не се допуска изискването на предварително надзорно одобрение от страна на КФН или системно уведомяване на КФН за тарифните ставки на премиите. Комисията за финансов надзор упражнява конкретно надзор за достатъчност на застрахователните премии, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователите, включително образуването на достатъчни технически резерви.
Нито българското, нито европейското законодателство, прилагано от КФН, предвижда ограничения на максималните размери на застрахователните премии по застраховките, включително и по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл идеята за налагането на мораториум върху размера на застрахователните премии ще е в конфликт с правото на Европейския съюз. Опитът на други държави членки на ЕС потвърждава, че подобни действия на държавата са обект на наказателни процедури от страна на Европейската комисия. Ето защо, справедливото определяне на застрахователните премии следва да се основава на ефективна оценка на застрахователния риск и свободна пазарна конкуренция между застрахователните компании.

За да бъде намерено решение на възникналия спор, КФН призовава всички застрахователи, лицензирани да извършват дейност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да предприемат незабавно всички необходими действия по преразглеждане на тарифите си по тази задължителна застраховка и да преосмислят настоящото си пазарно поведение, без да нарушават изискванията за достатъчност на застрахователната премия и своята рискова стратегия, с оглед постигане на справедливи пазарни цени за ползвателите на застрахователни услуги и осигуряване на стабилен и конкурентен застрахователен пазар.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов откри Investor Finance Forum 2024

На 21 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри най-голямата годишна среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF). Тя се организира за 13-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).

Форумът традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии, относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.

„За мен е привилегия за поредна година да открия форума на „Инвестор“. Днес имаме изключително важната задача да се задълбочим в най–актуалните теми за глобалната икономика и като причинно-следствена връзка, за икономиката на България. В настоящия момент, инфлационният натиск е постоянен и със сериозни последици – върху националните икономики, върху международните капиталови потоци, пазарните настроения и инвестиционните стратегии във всички класове активи. Ние сме длъжни да мислим и да действаме, докато намерим начин, по който да управляваме инфлацията, така че тя да намали темповете си и да позволи по-спокойни дни за всички заинтересовани страни. Какво предстои за България в икономически, финансов, технологичен и разбира се, регулаторен план? Имаме нужда от засилване на растежа на малкия и средния бизнес, от привличането на чуждестранни инвеститори, за да сме конкурентоспособни; от въвеждане на еврото, за да може България да получи нови възможности, по-малко предизвикателства за инвеститорите; да утвърдим ролята на България като стратегически партньор в Европейски съюз, то усилията трябва да бъдат насочени към улесняване на прехода ни към еврото и финансовата ни интеграция; да продължим с успешни инициативи като новите сегменти на Българската фондова борса – EuroBridge, иновативният пазар Beam, тенденцията за нарастващ брой успешни IPO-та; да въведем максимално бързо ESG критериите като стандарт, съществен при вземането на инвестиционни решения. Още една тема, на която сме длъжни да обърнем внимание днес – цифровият преход на финансовите пазари. Имаме редица предимства пред нас, но и своите рискове. Независимо дали обсъждаме облигации, ETF, стоки или криптовалути, способността за диверсификация и управление на риска никога не е била по-важна. Заедно трябва да насърчаваме ефективни пазари, финансова стабилност, засилване на надзора, както и подобряване защитата на инвеститорите. Днес, повече от всякога, се нуждаем от ясна, пропорционална и гъвкава регулаторна рамка. Както и се нуждаем от силен и ефективен надзор, поддържане на доверие и стабилност в цялата пазарна екосистема. Заедно трябва да се ориентираме в моделите на съвремието и да вървим уверено към всяко едно нововъдедение в синхрон с европейските регулации“, сподели пред широката аудитория г-н Атанасов.

В рамките на 6 панела, модераторите и участниците в дискусиите направиха анализ на бъдещето на икономиката и капиталовите пазари. В центъра на обсъждането бе инфлацията, маневрите на централните банки, световната икономика и възможността да се правят точни прогнози в условията на нарастваща геополитическа несигурност. Как България да се позиционира като атрактивна инвестиционна дестинация също бе сред основните теми, като страна-членка на ЕС, европейската икономика и глобалната конкуренция със САЩ и Китай.

Българската фондова борса акцентира на капиталовите пазари, като катализатор за растеж, чрез новите сегменти EuroBridge, Пазар Beam и други инвестиционни възможности, които да засилят интереса на чуждестранните инвеститори.

Събитието продължи с анализ на очакванията след рамковата конвенция на ООН по изменението на климата – СОР – 29, ESG изискванията и зелената енергия, дигиталната трансформация и устойчивото развитие като ключови фактори за бъдещето на икономиката, заедно с развитието на изкуствения интелект и неговата роля в еволюцията на финансовия сектор.

Форумът разгледа и стратегиите за управление активи, диверсификация и рискове, както и ролята на инвестиционните дружества и фондове в контекста на променящата се икономическа среда.

В обсега на обсъжданите теми бяха мерките, които могат да бъдат предприети за защита на потребителите и подобряване финансовата култура на обществото, на фона на борбата с незаконната небанкова финансова дейност. Комисията за финансов надзор ще продължи усилено да работи както в тази насока, така и в подкрепа на бизнеса в стремежа му към иновации и устойчив растеж.