Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления за оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България. Така, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, достига 433 (четиристотин тридесет и три).

За периода от 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 15 (петнадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 283 (две хиляди двеста осемдесет и три).

За периода 01.11.2024г. – 30.11.2024 г. КФН е изпратила 2 (две) уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

КФН с отличие в Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация

По време на официална церемония, Институтът по публична администрация (ИПА) връчи наградите от Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация.

Сред 24-те предложения в категориите „Управление на хората“, „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, „Социална отговорност“ и „Устойчиво развитие“, Комисията за финансов надзор бе отличена с 2-ро място  в категорията „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, за реализиране на практиката си „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г.

Коренна промяна в модела на административно обслужване, дигитализиран обмен на данни в небанковия финансов сектор и напълно нов модел на комуникация с поднадзорните на Комисията лица са постигнати с функционирането на ЕИС, като председателят на КФН – Бойко Атанасов сподели: „Дигитализацията на Комисията за финансов надзор подчертава ангажимента на институцията с нови проекти, които целят да подобрят достъпността, прозрачността и иновациите във финансовия сектор. Един от основните проекти е създаването на Единната информационна система, която не само намалява административната тежест, но и демонстрира усилията на КФН да оптимизира оперативните процеси, да подобри управлението на данни и да улесни комуникацията между различните заинтересовани страни. Тази система играе ключова роля в укрепването на нашата позиция като регулатор не само на национално, но и на европейско ниво, ангажиран с поддържането на стабилна и добре регулирана финансова среда.“

Другите инициативи на Комисията обхващат мобилното приложение FSC Mobile и образователната дигитална кампания „Invest Safely“ – те предоставят на потребителите инструменти за вземане на информирани инвестиционни решения и насърчават финансовата грамотност и доверието сред обществеността. От друга страна, действащият Innovation Hub подчертава ангажимента на КФН да подкрепя финтех развитието като предоставя платформа за сътрудничество, насоки и регулаторна яснота за стартиращи фирми и новатори. Този център служи като мост между регулатора и нововъзникващите технологии, като гарантира, че иновациите се развиват сигурно и съвместимо. Взети заедно всички тези дигитални проекти подчертават ангажираността на институцията към цифровизацията, както и нейната стратегическа визия за адаптиране към изискванията на бързо развиваща се финансова екосистема.

Комисията за финансов надзор ще продължи да съблюдава тенденциите в прогресиращото глобално финтех обществото, като същевременно с това да защитава интересите на потребителите в небанковия финансов сектор.

Заместник-председателят на КФН – Диана Йорданова участва в 11-та Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС)

На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.

Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели:  „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.

Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.

Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 124 074 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 91 631 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 439 396 028 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2024 г. са общо 276 632. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 329 416 904 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.

Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.

Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани:
– действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица;  таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се  прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.

Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.

Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.

Временна недостъпност на Единната информационна система (ЕИС)

Информираме Ви, че на 12.12.2024 г. (четвъртък), от 16:00 ч. до 20:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши въвеждане на подобрения и актуализации в Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.

Препоръчваме на поднадзорните лица на КФН да изпратят своите отчети и документи своевременно, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

КФН взе решение вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд, да остане непроменена

На днешното си заседание, 03.12.2024 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС.  Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0,15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16,00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 22.10.2024 г. чрез публикуване на  проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 22.11.2024 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.

Информация по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA) относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информация по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), с цел да се осигури координиран подход към оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Настоящата информация съдържа изискванията към поднадзорните лица на КФН в съответствие с новите европейски регулации в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ).

Документът е достъпен на официалния уебсайт на Комисията и съдържа важна информация, относно необходимостта поднадзорните лица да осигурят адекватна способност за защита и непрекъснатост на услугите, които предоставят, като изпълнят задълженията си, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2554 в срок до 17.01.2025 г. Регламент (ЕС) 2022/2554 се прилага ефективно от 18.01.2025 г.

Председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов пред Bulgaria ON AIR: „Моето вярване е в принципа на комуникация и диалогичност“

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) даде специално интервю за Bulgaria ON AIR, по повод застраховките „Гражданска отговорност“, привличането на инвеститори и предстоящото присъединяване на България в еврозоната.

КФН настоява за справедливи пазарни цени: „Ние нямаме право да изискваме информация за тарифите на застрахователите за всички видове застраховки, но имаме право да изискваме тарифите в случаите, когато преследваме конкретни надзорни цели, които са свързани с конкретни сигнали и жалби във връзка със застрахователната дейност“ – коментира в ефира на медията г-н Атанасов. Той сподели, че едно от изискванията на Кодекса за застраховане при определяне на застрахователните премии е да се спазва изискването за достатъчност, т.е. „при определянето на застрахователните премии трябва да се спазват техническите изисквания, включително и това да се заделят допълнителни технически резерви“. Именно това контролира КФН, която призова всички застрахователни компании да преразгледат тарифите си по застраховка „Гражданска отговорност“, да коригират пазарното си поведение, като съответно се спазва това изискване.

Той обясни още, че нито европейското, нито българското законодателство дават възможност да бъде ограничаван максималният размер на застрахователните премии: „Не може по никакъв начин да бъде поставен таван. Максималната застрахователна премия трябва да се определя единствено и само на принципа на пазарните отношения“. В интервюто бе засегната темата за „мораториума върху цените на застраховките „Гражданска отговорност“, като по време на разговора стана ясно, че „това би било пряк сблъсък с европейското законодателство, което би довело до откриване на наказателна процедура към България, свързана с финансова санкция, която се налага от Европейската комисия“.

Относно сроковете за разрешаване на казуса, председателят на КФН каза, че: „На ежедневна база следим какво се случва и при брокерите, и при застрахователите. Има наченки на подобно пазарно поведение, което да оправдае обществените очаквания. Моето вярване е, че в тези години, откакто съм председател на КФН, се налага принципът на комуникация и диалогичност. Сред срещите със застрахователните компании, съм уверен, че в съвсем скоро време, цената на гражданската отговорност ще придобие нормалност и ще се реши тази криза – посочи Бойко Атанасов.

В обсега на интервюто бяха засегнати ESG принципите, както и принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР): „Вярвам и съм убеден в това, че те са в основата на всеки успешен бизнес. И ако самото корпоративно управление определя рамката, в която ние работим, то отделно принципите за устойчивост, прозрачност, етичност, отчетност, водят към растеж и просперитет на бизнеса“.

В разговора с председателя на КФН, бе коментирана и темата за рисковете пред глобалната и българската икономика, както и привличането на инвеститори: „Можем да осигурим растеж на малкия и среден бизнес, а влизането в еврозоната е един от факторите, който ще повлияе значително да има чужди инвестиции“. На въпросът „Готови ли сме за влизане в Еврозоната“, той отговори, че целият небанков финансов сектор е готов и мисля, че го очаква с нетърпение, защото това ще даде сериозни възможности за инвестиции и за развитие на пазара. Този процес няма да се случи толкова бързо, стъпка по стъпка, но сме в правилната посока – каза на финала на разговора председателят на КФН.

 Цялото интервю може да видите тук: До края на седмицата се чака решение за казуса с „Гражданска отговорност“ – Bgonair

Европейските надзорни органи обявиха график за събиране на информация за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии съгласно DORA

Европейските надзорни органи (EBA, EIOPA и ESMA) публикуваха Решение относно информацията, която компетентните органи трябва да докладват за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) съгласно Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA).

След влизането в сила на DORA на 17 януари 2025 г. европейските и националните надзорни органи ще започнат надзора на трети страни критични доставчици, предлагащи ИКТ услуги на финансови субекти в ЕС. До 30 април 2025 г. компетентните органи трябва да докладват информация за договорните споразумения на финансовите субекти с трети страни доставчици на ИКТ услуги. Публикуваното Решение предоставя обща рамка за годишното докладване на информацията, необходима за определянето на критичните доставчици.

С цел подпомагане на индустрията европейските надзорни органи проведоха през 2024 г. доброволно упражнение за отчитане на информация, като в него се включиха около 1000 финансови субекти от ЕС. През декември 2024 г. ще бъде публикуван актуализиран технически пакет за отчитане. Европейските надзорни органи насърчават финансовите субекти да предвидят, доколкото е възможно, подготовката на своите регистри, особено за информация, която може да не е незабавно достъпна.

На 18 декември 2024 г. ще се проведе семинар, на който финансовите субекти биха могли да научат повече за това как да подготвят своите регистри с информация, както и да се запознаят с резултатите от проведеното през 2024 г. доброволно упражнение. Желаещите да участват в семинара могат да се регистрират до 16 декември 2024 г. на следния линк:

https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/18_December_ESAs_workshop

Повече информация за Решението на европейските надзорни органи може да бъде открита на следния линк:

The ESAs announce timeline to collect information for the designation of critical ICT third-party service providers under the Digital Operational Resilience Act