В Комисията по бюджет и финанси днес преминаха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на съответните кандидатури. За зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ беше предложена Мария Филипова. За зам. председател на управление „Застрахователен надзор“ беше предложена кандидатурата на Илиана Христова.
 
В мотивите си той изтъкна, че Мария Филипова е с над 10 г. опит в законовата, правната и нормотворната дейност в сферата на финансите и държавната администрация. Според него кандидатурата ѝ е най-подходящият избор за заместник-председател „Надзор на инвестиционната дейност“. Притежаваната от г-жа Филипова експертиза, придобита по време на работата ѝ в държавната администрация показва широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури. „Базирайки се на резултатите от работата на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите, вярвам че тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II). Сигурен съм, че ще успеем да направим България атрактивна и предсказуема дестинация по отношение на небанковия сектор.“, подкрепи изборът си г-н Атанасов пред Комисията за бюджет и финанси.
 
След представяне на мотивите на Председателя на КФН, г-жа Филипова изложи  визията си за развитие на капиталовия пазар в направление „Надзор на инвестиционната дейност“. Концепцията ѝ е насочена към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, и стремежът към по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Г-жа Филипова акцентира върху следните предизвикателства: намаляване на инвестициите в България и оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни, както и липсата на достатъчна финансова грамотност.
 
Фокусът в концепцията на г-жа Мария Филипова бе поставен в 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България и устойчивост на очакваните резултати.
 
1.Подобряване на регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Осигуряването на финансовата стабилност на сектора е основната цел, която Комисията трябва да постигне в сферата на управление на капиталовия пазар. Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвижда се продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
 
2.Намаляване на административната тежест на капиталовите пазари и мерки за оптимизация на процесите и дигитализация чрез новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство. Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги.  Основен елемент ще бъде и изграждането на единен портал за подаване на информация от публичните дружества. Проектът се нарича „Единна входна точка“ и е свързан с това, че всички участници на капиталовия пазар в България имат нормативни задължения да разкриват информация пред Комисия за финансов надзор, Централен депозитар, Българска фондова борса и медии.
 
3.Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
 
Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи мотивите си относно предложението на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, водещ управление „Застрахователен надзор“. Според него Илиана Христова е ръководител с неоспорими качества и умения, изявен професионалист, чиято дейност винаги е била насочена към контролиране на лица в данъчната приходната администрация на Република България. „В резултат на мерките и дейностите, предприемани от г-жа Христова като ръководител на функция „Контрол“, а в последствие и в качеството ѝ на директор на най-голямата териториална дирекция на НАП, тези лица се трансформират в хора с нагласа на мислене към доброволно изпълнение на задълженията и формиране на гражданско самосъзнание. Смятам, че в актуалната ситуация, в която сме поставени за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“ и със заявката, която дадохме за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще, опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение.“    
Атанасов коментира, че г-жа Христова има опит в ръководенето на над 2500 човека, както и непрекъсната комуникация с клиентите на най-голямата държавна администрация в България.
 
„Смятам че,  за да се справим със сериозното предизвикателство и липсата на комуникация с казуса бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения, опитът при управлението на процеси и стиковане на много заинтересовани лица с разнопосочни цели по един казус. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица.
 
Осигуряване на финансовата стабилност на сектора на застраховането е един от ключовите елементи, по които ще работим. За осъществяване на контрол е необходимо и да видим голямата картина и да мислим в мащаб. Илиана Христова е човекът, отговарял години наред за събираемостта на задълженията в НАП.  Постигнатите резултатите са впечатляващи. Вярвам, че цифрите говорят сами по себе си.“ каза Председателят на КФН в представянето си.
 
В концепцията си г-жа Христова, представи формула за осигуряване на стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  Контрол, Комуникация, Кризисна превенция и Дигитализация. В детайл тя разгърна  всеки един елемент:
 
1.Контрол, включващ активиране на мерките за дистанционен контрол, проверки на място и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност, както и начертаване на още по-сериозни мерки за контрол в областта на застраховането. Най-сериозният акцент е върху преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
 
2.Комуникация чрез изграждането на структурирана комуникационна стратегия, активен дискусионен режим с обществото и между институциите, диалог с всички заинтересовани страни в процесите на застраховането преди излизане с финални за изпълнение решения. Като конкретни примери активиране на комуникация за предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, както и разбира се, дискусии с браншовите организации и гражданите за системата бонус-малус.
 
3.Кризисна превенция в сектора на застраховането с цел анализ на рисковете и стратегическо планиране на превантивни мерки от отношение на застрахователите и по отношение на застрахованите лица. Основната цел е превенция и защита на всички участници в процесите по застраховане и стабилизиране на сектора чрез преодоляване на проблемните зони.
 
4.Дигитализацията, като крайната ѝ цел е  КФН да има бърза и навременна обратна връзка от крайните потребители.
Г-жа Христова каза още, че „Като организация ние сме длъжни да се вслушаме в гласа на крайния потребител, така че да сме в негова подкрепа в процеса на обслужване на клиенти, а не да създаваме идеи, които да затрудняват потребителите.“