Премиерът Пламен Орешарски, еврокомисарят по правата на потребителите Невен Мимица, вицепремиерът Даниела Бобева, високопоставени представители на Световната банка, на националните и европейски надзорни институции, на неправителствения сектор и дипломати присъстваха на откриването на регионална конференция, организирана от Комисията за финансов надзор и Световната банка. Форумът „Защита на потребителите на финансови услуги и финансова грамотност” се провежда на 10 и 11 юни в София.

В откриваща реч на събитието председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че няма по-ярко доказателство за значимостта на поставените в програмата въпроси от присъствието на всички лидерите на мнение в областта. Той изрази тезата, че финансовата криза е поставила ясни изисквания и отговорности пред всички – институции, компании, граждани и неправителствен сектор. „Въпросът за повече или по-малко регулации и надзор вече не стои пред нас – имаме нужда от достатъчно регулации, за да не допуснем повече рискове със стабилността на системата, за да защитим оптимално потребителите на финансови услуги. Имаме нужда също и от сериозно финансово образование, особено сред младите, за да могат всички да взимат решенията си информирано и да носят споделено отговорност за тях. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че всички политики, включително и регулаторните, трябва да се правят с грижа за гражданите, допълни още той.

Министър-председателят Пламен Орешарски изтъкна, че финансовото образование е въпрос, който изисква трайно решение от най-ранните етапи на финансовата система, което е причина правителството да започне работа по национална стратегия за повишаване на финансовата грамотност за периода 2014 – 2018 година. Тя предвижда финансовото обучение да бъде включено поетапно и в средните училища. Повишаването защитата на потребителите е сред приоритетите, залегнали в нашата управленска програмата. Сред промените, които се предвиждат в областта, са и по-ефективни способи за извънсъдебна защита чрез създаване на четири специализирани комисии в секторите финансови услуги, енергетика, телекомуникации и превоз на пътници. За реализирането на този приоритет разчитаме на конструктивната работа на секторните регулатори, в това число и КФН, и доброто им сътрудничество с Комисията за защита на потребителите, каза в заключение премиерът Пламен Орешарски.

Еврокомисарят по защита на потребителите Невен Мимица благодари на организаторите на събитието – КФН и Световната банка за възможността да популяризира и чрез форума необходимостта от защита на правата на потребителите и от финансово образование. Ние искаме добре подготвени потребители и добре информирани институции, които да работят съвместно с регулаторната рамка, заяви в обръщението си той. Според него доверието във финансовите услуги е много ниско и следва да се предприемат конкретни мерки, за да се повиши. Ако няма доверие, няма да има растеж. Икономическата и политическа ситуация в Европа е такава, че трябва да възстановим растежът и доверието, категоричен беше еврокомисарят. Според него трябва да се комбинират законодателни промени и инициативи за образование и информация.

Очаква се в скоро време европейското законодателство за защита на потребителите да бъде възприето в националното ни законодателство.

Представителят на Световната банка Самюъл Монзеле подчерта при откриването на конференцията, че финансовият сектор играе ключова роля за икономическото развитие. Според него трябва всички заедно да предефинираме отношенията между потребителите и финансовата система в Европа, за да можем не само да допринесем за адресирането на предизвикателствата на настоящата криза, но и да се подготвим за следващите.

Дискусиите в първия ден от форума продължават с разглеждане на темите: „Съответствие и надзор – предизвикателство пред надзорните органи”, „Отговорно кредитиране и консултиране на дълг – от европейска перспектива”, „Финансови иновации и технология, и въздействието им върху защитата на потребителите – постигане на баланс между регулация и иновация” и „Подходи за извънсъдебно решаване на спорове в развитите и развиващите се икономики на ЕС”.

На 31 май 2014 г. се проведе събитие за официалното представяне на проект „Повишаване капацитета на служителите от КФН с цел утвърждаване на компетентна и ефективна държавна администрация”, Договор № А13-22-62/08.05.2014 г. Той се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Основната цел на проекта е повишаването на ключови и професионални умения на служителите в КФН, което ще доведе до по-ефективно изпълнение на задълженията им, ще повиши личната им мотивация и удовлетвореност, заяви на събитието ръководителят му Рая Цветкова. Очаква се служителите на комисията да преминат обучения по английски език и над 200 специализирани курса в Института по публична администрация (ИПА).

На официалното представяне на проекта бяха поканени служители и партньори на КФН.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за първото тримесечие на 2014 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През първото тримесечие на 2014 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 59 936 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.

Общо 50 252 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2014 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 112 413 хил. лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства в друг пенсионен фонд за първото тримесечие на 2014 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

В реч по повод честването на 100 години Фондова борса в България председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че БФБ трябва да се подкрепя от всички институции в мисията й – да работи активно за развитието на организирания капиталов пазар у нас, тъй като работещият капиталов пазар означава стабилност, икономическа предвидимост, повече бизнес и повече работни места.

Според него борсата трябва да се превърне занапред в основен източник на финансиране на българския бизнес, включително на средния и малък бизнес. Това може да стане факт с въвеждането на нови инструменти и възможности за търговия, с разгръщане на по-агресивна стратегия за привличане на нови емитенти и инвеститори и със задълбочаване на сътрудничеството с европейски и регионални партньори. От името на Комисията за финансов надзор ви уверявам, че ние като регулатор, който отговаря за БФБ, ще продължим да правим всичко възможно за стабилността, прозрачността и атрактивността на капиталовия пазар у нас, допълни Стоян Мавродиев.

В заключение председателят на КФН изрази задоволството си от факта, че българската фондовата борса е сред най-силно представящите се в световен мащаб от началото на годината и изтъкна, че има сериозни аргументи в подкрепа на прогнози, че фондовият ни пазар ще расте и ще стане още по-атрактивно място за инвестиции и набиране на капитал.

В събитието се включиха премиерът Пламен Орешарски, министърът на финансите Петър Чобанов, управителят на БНБ Иван Искров, водещи представители на институции и компании от финансовия сектор.

            Към 30 април 2014 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 462. За месец април 10 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали КФН за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а броят на отказалите се е 1.

            Към 30 април 2014 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1759. През месец февруари 19 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 5 са отказалите се.

            През месец април общият брой на застрахователните дружествата със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, остава 10.

            Към 31 март общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 28.     

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Заместник-председателят на КФН Ралица Агайн Гури беше член на журито във второто издание на Финансовия иновационен лагер – инициатива на Джуниър Ачийвмънт България. Проектът дава възможност на амбициозни и мотивирани ученици да вникнат в реалните условия на бизнеса, да се запознаят с добрите практики и да научат повече за икономическите модели и инструменти за управление, прилагани на практика във финансовата сфера.

За финала на Финансовия иновационен лагер през 2014 г. бяха одобрени общо 60 ученици от цялата страна, които демонстрираха изявен интерес и познания във финансовата сфера. Те представиха иновативни решения за насърчаване на инвестициите на гражданите и домакинствата. Разпределени в екипи и с подкрепата на консултанти, младите хора оформиха идеи, които да решават конкретни проблеми на потребителите. Победители във второто поредно издание на инициативата стана отборът SmartI, в който участваха Венелин Ангелов, ученик в ПГ по туризъм „Д-р Васил Берон“ – Велико Търново, Исмет Исметов – ученик в СОУ „Васил Левски”, Вълчи Дол, Ангелина Постолова – ученичка в ПТГ „Никола Вапцаров“ – Самоков, Кристина Томова – ученичка в НТГ – Пловдив и Александър Първанов – ученик от СМГ – София.

Участието на Ралица Агайн Гури в журито на конкурса е част от целенасочените усилия на КФН да поощрява и съдейства за повишаване на финансовата грамотност на младите хора у нас.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2014 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.03.2014 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2014 г. е 4 212 072 души, като нараства спрямо 31.03.2013 г. с 2,33 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.03.2014 г. са акумулирани нетни активи на стойност 7 225 198 хил.лв. В сравнение с края на първото тримесечие на 2013 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 21,67 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото тримесечие на 2014 г. възлизат на 39 649 хил.лв. и нарастват с 22,25 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Общият нетен финансов резултат на дружествата за първото тримесечие на 2014 г. е в размер на 19 015 хил.лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2014 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.03.2014 г. по пол и възраст може да намерите в раздел „Статистика“, „Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

На заседанието си от 29 април 2014 г. КФН реши:

Във връзка с постъпили заявления от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с които застрахователното дружество заявява намерението си да осъществява застрахователна дейност на територията на Република Чехия и на Република Словакия при условията на правото на установяване, КФН взе решение за изпращане на уведомления до компетентните органи на приемащите държави за намерението на застрахователното дружество.

В чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ), се посочва, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въз основа на единна застрахователна премия и през целия срок на договора, осигурява покритие на териториите на България, на останалите 27 държави-членки на ЕС и на територията на третите държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение – Андора, Сърбия и Швейцария.

В рамките на осъществения от КФН надзор обаче са регистрирани многобройни некоректни практики на застрахователи, които предвиждат различни премии по застраховката, в зависимост от декларирания район на управление на МПС – само в България или в друга държава. Почти всички тарифи, представени в КФН през 2014 г., включват и цени за издаване на сертификат „Зелена карта”, независимо че той е необходим само за държави, чиито национални бюра на застрахователите не са страна по Многостранното споразумение.

За да пресече тези некоректни практики и да осигури по-високо ниво на защита на потребителите на застрахователни услуги, КФН прие на свое заседание Указания по прилагане на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането.

В тях се посочва, че:

1. Практики, които имат за цел или водят до резултат застрахованото лице да доплаща за покритие на гражданската си отговорност на територията на 27 страни – членки на ЕС, както и в Андора, Сърбия и Швейцария, са незаконни. Те противоречат на чл. 258, ал. 2 от КЗ.

2. За издаване на сертификат „Зелена карта”, валиден за територията на страните по Многостранното споразумение, застрахователите, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност”, не могат да искат заплащане на допълнителна премия, или такса, или възстановяване на направена отстъпка от застрахователната премия. При издаване на такъв сертификат, същият е валиден за срока на застраховката „Гражданска отговорност” или съответно срока, за който е платена застрахователната премия по застраховката.

3. Както отделните застрахователни договори за „Гражданска отговорност”, така и тарифите по тази застраховка трябва ясно да указват, че тя осигурява покритие за територията на всички държави – членки на Европейския съюз, всички държави от Европейското икономическо пространство, както и Андора, Сърбия и Швейцария, за целия срок на договора. Тук влиза и всеки период в рамките на този срок, когато автомобилът се намира на територията на някоя от посочените държави.

КФН още веднъж подчертава, че пътуването на моторно превозно средство с българска регистрация на територията на държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение, не изисква задължително носене на сертификат „Зелена карта” по следните причини:

• системните проверки за съществуване на българска задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в другите държави от ЕС са забранени;
• по силата на Вътрешните правила на Съвета на бюрата се презумира застрахователно покритие в изброените държави, въз основа на валидната българска регистрационна табела.

Пълният текст на Указанията по прилагане на чл. 258, ал. 2 от Кодекса за застраховането се намира на страницата на КФН, Рубрика „Административни документи”, Указания, Застрахователен пазар.

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/ukazania_258_2_RA_2.pdf

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 3,29 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.03.2012 г. до 31.03.2014 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,82 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 6,29 на сто, а за ППФ съответно е 6,82 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълния текст на решения № 395-УПФ и № 396-ППФ от 15.04.2014 г. може да намерите в раздел „Административни документи”.

Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.