На 22 юли 2016 г. се проведе семинар на тема: „Новите промени в ЗППЦК и ефектът им върху дейността на публичните компании и други емитенти на ценни книжа”. Участие в събитието взеха експерти от Комисията за финансов надзор (КФН), представители на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), на Българската фондова борса (БФБ), на Националната комисия по корпоративно управление (НККУ) и представители на всички заинтересовани дружества в сектора.

Семинарът беше открит от Владимир Савов, член на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. „Идеята на законодателя е, както европейския, така и българския, до известна степен да бъде намалена тежестта за разкриване на информация пред публичните дружества”, отбеляза Савов. Дружествата не са ограничени да продължат да разкриват информация по досегашния начин. „Практиката и изследванията показват, че колкото повече информация разкрива едно дружество, толкова по-високо е оценено то на борсата. Инвеститорите обичат да получават повече информация и възнаграждават публичните дружества, обикновено с по-високи пазарни оценки”, допълни Владимир Савов.

Експертите от КФН отговориха на всички въпроси от страна на представителите на сектора. Като акцент на семинара се наложи тезата, че публичните дружества трябва да преценят сами за себе си плюсовете и минусите, които им носи разкриването на информация на борсата.

До края на месеца ще бъдат направени промени в онлайн регистрите на КФН, които да помогнат на дружествата в подаването на документи към надзорния орган.

С § 1д, ал. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗППЦК (обн. ДВ, бр. 42 от 03.06.2016 г.) е въведено задължение разпоредбите на глава шеста „а” от ЗППЦК за разкриване на информация да се прилагат и за лицата, чиято дейност  се регулира по реда на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) от Комисията за енергийно и водно регулиране, както и за държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.

За лицата по § 1д от ДР на ЗППЦК възникват задължения по реда на глава шеста „а” от ЗППЦК за публично разкриване на шестмесечни и годишни финансови отчети (индивидуални и консолидирани), както и тримесечни (индивидуални и консолидирани) уведомления за финансовото състояние, без да придобиват качеството на емитенти по смисъла на ЗППЦК.

Следва да се има предвид, че съгласно § 1д, ал. 2 от ДР на ЗППЦК задължения за разкриване на регулирана информация по глава шеста „а” от ЗППЦК не възникват за предприятия, които отговорят на два от следните критерии, посочени в § 1д, ал. 2 от ДР на ЗППЦК, а именно:

–   средна численост на персонала за годината – до 10 човека;
–   балансова стойност на активите към 31 декември, т.е. за 2016 г. към 31.12.2015 г. – до 700 000 лв.;
–   нетни приходи от продажби за годината – до 300 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 100щ, ал. 1 от ЗППЦК изискванията относно формата на отчетите и уведомленията по тази глава, редът и начинът на предоставянето им на Комисията за финансов надзор (КФН), както и относно предоставянето на отчетите на разположение на обществеността, се определят с наредба.

На интернет страницата на КФН, в раздел „Нормативна уредба”, подраздел „Обществени консултации” е публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация. В цитирания проект на нормативен акт е предвиден Раздел VII „Разкриване на информация за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и които не попадат в изключенията по §1д, ал. 2 ЗППЦК”. 

В чл. 41б, ал. 1 от проекта на наредба  се предвижда задължените лица по § 1д ДР ЗППЦК да представят на КФН информацията по чл. 41а от наредбата в електронен формат. Електронните документи се подписват с усъвършенстван електронен подпис от лица, надлежно представляващи лицата по §1д ДР ЗППЦК. В чл. 41б, ал. 2 от проекта на наредба е предвидено, лицата по §1д ДР ЗППЦК да разкриват на обществеността на територията на Република България информация по глава шеста „а” ЗППЦК,  като чл. 43а, ал. 1-4 се прилага съответно.

Към настоящия момент е в ход и процедура по изграждане на електронен портал, различен от системата е-Register на КФН (приложима за публичните дружества и емитентите), чрез който лицата по § 1д от ДР на ЗППЦК ще изпълняват задължението си за разкриване на информация. До изграждането на този портал задължените субекти по § 1д от ДР на ЗППЦК следва да разкриват информация на електронната поща на КФН – delovodstvo@fsc.bg.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на -1,23 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.06.2014 г. до 30.06.2016 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на -0,92 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 1,77 на сто, а за ППФ съответно е 2,08 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 524-УПФ и № 525-ППФ от 15.07.2016 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

На свое заседание от 14 юли 2016 г. КФН взе решение, с което назначи независими външни експерти на пет застрахователи. С това процедурата по назначаване на независими външни експерти за извършване преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите приключи успешно и прегледите започват в срок и по план на 15 юли 2016г.

Решението е взето в съответствие с решение на Управляващия комитет (УК). УК извършва наблюдение и контрол на прегледите и включва представители от КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, както и Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценна книжа и пазари – ESMA. Всички решения на КФН до този момент във връзка с организиране на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.

Информация за назначените на 14 юли 2016 г. независими външни експерти може да бъде намерена в приложения файл на следния адрес: http://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/pregledi-na-pensionniya-i-zastrahovatelniya-sektor-v-balgariya-2016/

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 30.06.2016 г. на основание чл. 311, ал. 3, т. 2 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителния актуализиран формат, версия 27.06.2016 г., публикуван на интернет страницата на Комисията: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.

Прегледът на балансите на застрахователните дружества и на активите на пенсионните фондове започва на 15 юли 2016 г., според единодушното решение на Управляващия комитет (УК), който ръководи провеждането на прегледа. В УК участват следните европейски и български институции: Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Европейската комисия (ЕК), Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), Министерство на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН).

Комисията за финансов надзор е сигурна в легитимността на упражнението, което ще започне, както бе предвидено, на 15 юли 2016 г. Процесите по прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се управляват от УК, който се председателства съвместно от КФН и EIOPA. Всяко решение относно прегледите се взима от УК с единодушие и се публикува на интернет страницата на КФН. До момента всяко едно решение в този процес, без изключение, е взето по тази процедура. КФН работи в пълна прозрачност и като спазва най-високи професионални и етични европейски стандарти.

Подобен преглед се провежда за първи път в рамките на Европейския съюз (ЕС) и е ръководен и управляван от УК под изключително строг контрол. Ето защо инсинуации и спекулации с информация относно прегледа, и в частност оповестяването пред обществеността на някои непълни технически детайли и кореспонденция между членовете на УК, са крайно нежелателни и вредни за финансовата стабилност в държавата.

Комисията за финансов надзор уверява гражданите, че могат да бъдат спокойни за своите вложения. Средствата на гражданите не са застрашени от това техническо упражнение, което предстоящият преглед представлява. Той ще се осъществи при спазване на най-високи професионални и етични европейски критерии в подкрепа на финансовата стабилност в България.

Във връзка с дружествата, които са част от група или подгрупа съгласно т. 46 – 54 от Приложение 6 към методологията за извършване на преглед на балансите на застрахователите, следва да се има предвид, че тези дружества подлежат на оценка на ниво група, която трябва да бъде извършена през предстоящите прегледи в съответствие с приложимата нормативна уредба и по-специално с разпоредбите на чл. 232 и 234 от Кодекса за застраховането, който въвежда чл. 213 от Директивата Платежоспособност II.
 
Разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда задължение за този застраховател/ презастраховател, който е част от група, да гарантира, че наличните допустими собствени средства на групата покриват поне капиталовото изискване за платежоспособност на групата.
 
Оценката на ниво група не означава, че застрахователните холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са предприятия майка на застрахователно или презастрахователно предприятие са длъжни да сключат договор с независим външен експерт за оценка на балансите им на индивидуално ниво, тъй като тези холдингови дружества не подлежат на преглед на индивидуално ниво.
 
Въпреки това, задължение на дружествата, посочени в Приложение 6 към методологията за извършване на преглед на балансите на застрахователите е да предоставят тази информация на вече назначените независими външни експерти, с което да се позволи на независимите експерти да направят оценка на ниво група и подгрупа съгласно т. 46 – 54 от Приложение 6 и в съответствие с одобрената методология.
 
КФН ще изпрати официални писма до застрахователите, които са част от група или подгрупа, с които се изяснява, че назначените независими външни експерти трябва да извършат прегледите и на групово ниво.

Двадесет ученици от цялата страна и трима техни преподаватели получиха удостоверения за успешно завършване на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България” на официална церемония в сградата на Комисията за финансов надзор (КФН) в присъствието на експерти и служители на комисията, на фондация „Атанас Буров” и на Министерството на образованието и науката (МОН). Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и Виолина Маринова, председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров", приветстваха участниците в програмата. Съвместният с Министерството на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров” семинар, който се организира за 14-та поредна година от КФН, се проведе от 4 до 7 юли с участието на ученици и учители от средните професионални училища с икономически и финансов профил от градовете София, Варна, Кюстендил, Петрич, Русе, Добрич, Стара Загора, Перник, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Смолян, Сливен, Силистра, Видин, Монтана, Свищов и Горна Оряховица.
 
В приветствието си към участниците Ангел Джалъзов отбеляза, че е убеден, че програмата „Небанковият финансов сектор в България” е била изключително полезна за тези млади хора, които искат да се занимават с финанси и които имат интерес към финансовата сфера. „Основната функция на КФН е не само да регулира небанковия финансов сектор и да следи за стабилността на капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния пазар, но и да защитава вашите права като потребители на финансови продукти”, се обърна към учениците и техните учители Джалъзов.
 
Заместник-председателят на КФН изрази увереност, че както за 14-та поредна година комисията организира полезната инициатива съвместно с фондация „Атанас Буров” и Министерството на образованието и науката, така и целият небанков финансов сектор ще се включи още по-активно, за да бъде реализирана целта, която организаторите са си поставили при започването на образователната програма, а именно – повече образовани и по-добре запознати със своите права потребители на финансови продукти, защото само образованият потребител на небанкови финансови услуги може да съдейства за положителното развитие на българския финансов сектор.
 
Виолина Маринова, председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров", също заяви, че повишаването на финансовата грамотност е основна задача на съвместната инициатива, която се провежда за 14-та поредна година. „Надявам се, че ще продължите образованието си във финансовата сфера и ще намерите реализация в банковия или небанковия финансов сектор. Искрено ви го пожелавам, защото вие сте бъдещето на България и ние разчитаме на вас да завършите образование в България, да работите в България и да допринасяте за просперитета на страната!”, допълни тя.
 
Учениците и техните преподаватели бяха обучени по специално разработена програма, която се състои от теоретична част и практически занимания. Разнообразните и интересни презентации, които им представиха експертите на КФН, запознаха младите хора с принципите и механизмите на капиталовия, застрахователния и осигурителния пазар и им показаха нагледно най-често срещаните казуси, с които потребителите се сблъскват, използвайки небанкови финансови услуги. В допълнение към теоретичната част учениците имаха възможност като преки участници да видят как функционира секторът: посетиха сградата на КФН, влязоха в Централния депозитар и Българската фондова борса, срещнаха се с представители на бизнеса: ЕЛАНА Финансов Холдинг, Финансова група „Карол”, Застрахователно дружество „Дженерали България Холдинг” и Пенсионно осигурителното дружество NN и отидоха и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
 
Единствената по рода си в страната образователна програма “Небанковият финансов сектор в България”, която се организира вече 14 години съвместно от КФН, МОН и фондация „Атанас Буров”, осигурява отлична възможност за кариерно ориентиране на младите хора и повишава финансовата им грамотност, което е стратегически приоритет на КФН. Увеличаването на знанията за небанковия финансов сектор в страната ще подпомогне професионалното развитие на учениците и е в основата на реализирането на все по-тясна връзка между образованието, институциите и бизнеса.

Комисията за финансов надзор прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 33 от 19.09.2006 г. за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Проектът на наредба и мотивите към него са публикувани за обществено обсъждане на следния интернет адрес http://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/
Срок за представяне на становища, бележки и предложения – 15  юли 2016 г.

Комисията за финансов надзор прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа.
Проектът на наредба и мотивите към него са публикувани за обществено обсъждане на следния интернет адрес http://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/
Срок за представяне на становища, бележки и предложения – 15  юли 2016 г.