Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, бе официален гост на церемонията по награждаването от националния конкурс „Млад одитор“ 2022 г.

Заместник-председателят на КФН – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор” бе сред официалните гости на националния конкурс „Млад одитор“ 2022 г. Конкурсът, който се провежда за 11-та поредна година,  има за цел, както да популяризира одиторската професия сред младите хора в страната, така и да насочи вниманието на обществото към една от най-специфичните интересни и предизвикателни професии. На официалната церемония бяха наградени студенти, които получиха специални отличия за „Млад одитор“ 2022 г.

От името на председателя на Комисията за финансов надзор г-н Бойко Атанасов, приветствие към организационния комитет на конкурса поднесе г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”: „Пожелавам Ви все така упорито и целеустремено да продължавате да полагате основите на една от най-специфичните и интересни професии в областта на икономиката, която изисква високо ниво на подготовка, знания, но най-вече отдаденост и постоянство. Убеден съм, че всеотдайността Ви към студентите, както и положените усилия, с които утвърждавате имиджа на професията, създава кадри, които превръщат одиторската дейност в поле за престижно и успешно развитие“.

KYO 9178 scaled Млад одитор 2 scaled

Г-жа Йорданова пожела на всички участници, не само на отличените, да постигнат изключителни постижение в избраната одиторска професия,  защото тя  ще им носи удовлетворение още много години наред.

Приветствени слова отправиха проф. Велчев – ректор на ВУЗФ, г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-н Димитрос Папазис – управител на HLB България и Негово Преосвещенство Браницки Еписков Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария.

На студента, спечелил първото място в конкурса бе връчена парична награда в размер на 2000 лв., учредена от одиторски дружества  „HLB България“ и „Захаринова Нексиа“, за финансиране на образователна степен. Второто място бе отличено с награда от 1000 лв., учредена от  Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, а третото място спечели награда от 500 лв, учредена от Института на дипломираните експерт-счетоводители,

Журито на конкурса присъди и 2 специални награди за участниците, с най-оригинални идеи при решаване на казус. Те бяха предоставени от Сметната палата, под формата на едномесечен стаж и 20% стипендия от таксата за целия едногодишен срок на обучение в магистърска степен по програмите на ВУЗФ. През 2022 г. по решение на оценяващите, всички участници достигнали до трети етап решаване на казус получиха сертификати за много добро представяне.

В съревнованието, което се провежда за 11-та поредна година, се включиха над 50 студента от 12 университета в страната, сред които Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Софийски Университет „Климент Охридски“, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономическия университет – Варна, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Нов Български Университет, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Варненски Свободен Университет “Черноризец Храбър“ и  Виенския Университет.

Домакин на събитието отново бе и един от неговите организатори – ВУЗФ, със съорганизатори – одиторските дружества „Захаринова Нексиа“ и „HLB България“. Партньори на конкурса са Сметна палата на Република България, Комисия за публичен надзор на регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт – счетоводители в България.

Повече за отличените млади одитори, можете да прочете тук.

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 2 )


Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) в интервю за Българско национално радио (БНР) по повод допълнителното пенсионно осигуряване в България

На 15 август г-жа Диана Йорданова, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в предаването „Нашият ден“, програма „Христо Ботев“ на БНР, по повод положителната оценка на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) на допълнителното пенсионно осигуряване в България и перспективите за неговото усъвършенстване и развитие.

По тази важна тема за цялото общество г-жа Йорданова коментира резултатите от прегледа на частното пенсионно осигуряване у нас, който е част от пътната карта за присъединяването на страната ни към ОИСР. Тя подчерта, че получената висока оценка от прегледа на частното пенсионно осигуряване в България, включително при съпоставката с пенсионните системи на други държави – членки на ОИСР, е в резултат на доброто сътрудничество и партньорство между Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, както и представители на браншови организации. Зам. – председателят на КФН поясни още, че вследствие на значими законодателни промени, реализирани след 2018 г. след  проведения преглед на сектора, той е един от най-стриктно регулираните в страната. Като пример посочи ежедневния надзор, осъществяван от Комисията за финансов надзор върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

На поставения въпрос г-жа Йорданова разясни основните характеристики на тристълбовия пенсионен модел като един от най-добрите модели в международната практика и неговото предназначение за. постигане на т.нар. „заместващ доход“ при пенсиониране в размер на  70% от осигурителния доход общо от държавното обществено осигуряване и частните пенсионни фондове. От тях 20% би следвало да бъдат осигурени от плащанията от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, т.нар. „втори стълб“ и 10% от трети стълб, т.нар „доброволно осигуряване“.

Относно намеренията на КФН за усъвършенстване на пенсионната система и подготвяните законови промени в областта на частното пенсионно осигуряване в България, г-жа Йорданова коментира, че те са свързани с въвеждане на „мултифондовия модел“ въз основа опита на различните страни. Той дава възможност на хората да направят избор, дали желаят по-високо рисково или по-консервативно да бъдат управлявани парите им, както и отчитане на жизнения им цикъл, с оглед постигане на най-добрите за тях резултати. Колкото по-млад е човек, толкова по-дълго той ще се осигурява, съответно по-високата му толерантност към инвестиционния риск дава възможност за по-висока доходност и респективно по-високи пенсионни плащания. За целта са необходими законови промени, включително и известно допълнително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества.

Във връзка с усъвършенстването на законодателството до момента са проведени срещи с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и други обществени организации. Също така заместник-председателят посочи социологическо проучване, проведено по инициатива на Комисията по труда и социалната политика към 49-то Народно събрание, което показва, че младите хора желаят по-гъвкаво, по-модерно, по-добро инвестиране и дори предпочитат сами да инвестират средствата си.

В края на разговора г-жа Йорданова подчерта ролята на КФН по осигуряване на спазването на нормативните изисквания, въвеждането на най-добрите международни практики и насърчаване на финансовата грамотност. Тя благодари на БНР за проявения интерес по въпроса, като отбеляза, че БНР винаги следи обществено значимите теми и е добър партньор за повишаване на финансовата грамотност на обществото.

Целият разговор може да чуете тук: https://bnr.bg/hristobotev/post/102033503/iordanova

Диана Йорданова – зам.-председател КФН в интервю за bTV Новините по повод „мултифондовия модел“

На 6 август заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в bTV Новините по повод високата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на допълнителното пенсионно осигуряване в България, както и неговото бъдещо усъвършенстване като въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска или т.нар. „мултифондов модел“.

На въпроса „По-високи пенсии от частните фондове ли е целта на обсъжданите промени?“, г-жа Йорданова сподели, че след извършения преглед на пенсионното осигуряване в България от страна на ОИСР е установено функционирането на изключително модерна пенсионна система. „Това, което трябва да направим след 25-годишен опит от страна на индустрията, е да надградим и то в посока споделяне на най-добрите практики, а именно развиването на т.нар. „мултифондова система“, тоест да се дава възможност на лицата да избират различен инвестиционен риск, в зависимост от своята възраст. Целта е това да доведе до по-високи натрупвания към техните индивидуални партиди и съответно към по-високи пенсии – нещо към което всички се стремим като общество.“, каза още тя в ефира на медията.

Запитана за функционирането на „мултифондовата система“ и дали българите са готови сами да управляват вноските си, заместник-председателят на КФН поясни, че практиката и направеното обследване на територията на страните от Централна и Източна Европа и Латинска Америка показва, че действително там, където са развити т.нар. „мултифондови системи“, натрупванията на хората са доста по-високи и техните пенсионери живеят доста по-спокойно. Според възрастта на лицата, те се разпределят в различни групи и инвестират средства с различен вид риск, „тоест колкото по-млад е човек, толкова по-високо рисково ще инвестира“. Г-жа Йорданова разясни, че „за целия 40-годишен период натрупванията, които са в партидата, и с наближаване възрастта за пенсиониране, където е по-консервативно самото инвестиране, ще доведат до целта, която се споделя от експертите в социалното осигуряване, а именно пенсиите от втори и трети стълб да осигуряват заместващ доход до 70 процента, заедно с пенсиите от първи стълб – пенсиите от НОИ, така че вторият стълб да осигурява около 20 процента покриване на дохода, който сме имали преди пенсиониране и още 10 процента от трети стълб, т. нар. „доброволно осигуряване“.

Дали българите притежават достатъчно добра инвестиционна култура, така че да взимат правилни решения къде да отидат парите им, бе също тема, застъпена в интервюто. Г-жа Йорданова коментира, че „трябва да поработим всички ние – като надзор, индустрията, която има най-пряка връзка с осигурените лица, медиите и съответно държавата“. От направено социологическо проучване от Комисията по труда и социалната политика се оказва, че все повече лицата започват да се интересуват от такъв тип инвестиции, даже най-младите проявяват интерес сами да управляват средствата си. За да се наблегне на по-добра инвестиционна  култура и на по-добра ориентация в протичащата пенсионна реформа, ще се разчита, както на пенсионните дружества, така и на медиите.

На въпроса „Кога реално се очаква да има видим ефект, ако тези промени станат факт и в какъв срок?“, г-жа Йорданова отговори, че „пенсионното инвестиране е дълъг период, трябва да има натрупвания повече от 40 години, а при условие, че ние сме по средата на този цикъл, в близко бъдеще се надявам, че ще има резултати, но на практика целият период ще може да се установи за съвсем младите наши съграждани, тепърва влизащи на пазара на труда“.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към промените в нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване. Паралелно с това КФН подчертава и своя ангажимент за цялостно подобряване на пенсионната система в страната, по пътя ѝ към присъединяване към ОИСР.

Цялото интервю можете да видите тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/nuzhna-li-sa-promeni-v-dopalnitelnoto-pensionno-osigurjavane-u-nas.html

Диалогът и развитието на капиталовия пазар са приоритетите на КФН в този мандат

Диалогът и развитието на капиталовия пазар са сред основните приоритети на КФН през този ръководен мандат. Това обяви председателят на КФН Васил Големански по време на конференцията „Силата на инвестициите. Алтернативи и възможности 2026 г.“, организирана от сайта infostock.bg.

Той участва в откриващия панел „Българска Фондова Борса (БФБ) – предизвикателства и възможности“, заедно с изпълнителния директор на „Софарма“ АД Огнян Донев, изпълнителния директор на БФБ Маню Моравенов и председателя на БАУД Наталия Петрова.

Vasil Golemanski
Васил Големански – председател на КФН

Като човек, който идва от бизнеса, целта ми е да обърна поведението на регулатора и от наказваща институция да го превърна в диалогичен орган, който помага на бизнеса. Това не означава, че няма да санкционираме строго нарушенията, но ще се опитаме да коригираме грешките, преди да се превърнат в такива“, обясни Васил Големански. По думите му 85 на сто от провиненията на поднадзорните лица са резултат от технически грешки и невнимание, които могат да бъдат отстранени след препоръки от КФН.

Крайната цел е всяко лице да може да се обърне по официален или неофициален начин към комисията и да получи компетентно, а не формално тълкувание за проблема си, допълни председателят.

Golemanski speaking
Маню Моравенов, Васил Големански, Илиян Скарлатов

На второ място сред приоритетите на КФН Васил Големански постави емитирането на държавни ценни книжа през фондовата борса.

Това ще даде възможност множество инвеститори, сред които и физически лица, да получат достъп до гарантирана инвестиция с висока доходност. Държавата също ще има полза, тъй като ще се подобри конкуренцията на аукционите, от което ще намалее и цената, на която ще се финансира, обясни председателят на комисията.

Той даде пример с Хърватия, където са емитирани близо 2 млрд. евро ДЦК през борсата, което е привлякло десетки хиляди инвеститори.

Третият приоритет на КФН е въвеждането на мултифондовете и промените в пенсионната система, заяви Васил Големански. Според него това ще засили присъствието на пенсионните дружества на Българска фондова борса и ще увеличи спестяванията за старини на българските граждани.

Panel
Наталия Петрова, Огнян Донев, Маню Моравенов, Васил Големански, Илиян Скарлатов

Изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов очерта като приоритет привличането на нови големи компании на борсата. „Пазар BEAM за по-малките предприятия вече се разви успешно и предстои още по-широко отваряне на Борсата към нови възможности за по-големите компании“, допълни той.

Обсъждайки възможностите за развитие на българския капиталов пазар, Маню Моравенов засегна и темата за активната роля на пенсионните дружества като инвеститори, каквато именно е ролята и смисълът на новото дружество IPO Растеж – иновативен фонд, който ще инвестира в нови, листнати компании на Борсата.

Диалог и партньорство, заедност и подкрепа – приоритетите на КФН през следващите години

Диалог и партньорство, заедност, подкрепа и доверие. Това ще бъдат основните приоритети в работата на Комисията за финансов надзор през този мандат. Това заяви председателят на Комисията Васил Големански в първата годишна среща „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.

Събитието събра над 300 представители на небанковия финансов сектор, медии, анализатори, представители на законодателната и изпълнителната власт.

_HA_5533
Васил Големански – председател на КФН

„Днешната среща би трябвало да се казва „Говорим с КФН“, защото това е посланието, което искаме да излъчим – да отворим добър и откровен диалог с бизнеса, който Комисията регулира. През десетилетията Комисията за финансов надзор е давала възможност за иновации и, за съжаление, понякога ги е задушавала. Надявам се този състав на Комисията бъде двигател на иновации, инструмент за подкрепа и развитие на предприемачеството, от какъвто бизнесът има нужда“, обяви Васил Големански в откриващата реч на форума.

Като първи приоритет той очерта партньорството с бизнеса и подкрепата, която Комисията ще оказва на всеки представител на трите направления, които тя регулира – застраховане, инвестиции, осигуряване.

_HA_5647

„На второ място слагам думата заедност – да накараме трите сектора да работят заедно, в единен сихрон. Това се отнася както за направленията в самата Комисия, така и за бизнеса“, посочи председателят на КФН.

Той очерта и друга важна функция на регулатора – да бъде медиатор между поднадзорните лица и държавната администрация. Най-важното е във всяка една дейност да има политическа подкрепа, тъй като без нея тя е обречена, подчерта Васил Големански. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.

Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, заяви още Големански.

_HA_5596

Той се спря и на две други важни теми – мултифондовия модел като продължение на постигнатото от досегашната тристълбова система и застраховането, което трябва да се развива по посока катастрофични рискове и животозастраховане.

Като обобщение, председателят се спря върху нуждата от държавна политика в трите сектора, регулирани от Комисията и обеща съдействието на КФН, за да се случи това възможно най-бързо.

Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, обяви още председателят на КФН Васил Големански.
„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно,  е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират  отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.

Специален гост на събитието беше председателят на Хърватския надзорен орган (HANFA) Анте Жигман. Той описа конкретните ползи от въвеждане на еврото в Хърватия – намаляване на валутния риск, на цената на транзакциите, повишена ликвидност и увеличен кредитен рейтинг. За капиталовия пазар това са развитие на дълговите инструменти и забележително повече IPO на фондовата борса.

_HA_5980
Анте Жигман, председател на Хърватския надзорен орган (HANFA)

Пред участниците във форума Жигман изтъкна и ефекта от продажбата на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. В момента хърватските граждани притежават близо 8% от публичния дълг на страната. Търговете се провеждат при огромен интерес, а през последните години близо 340 000 души са участвали в тях, заяви председателят на HANFA. Предимствата – лихвата е по-висока от банков депозит, привличат внимание към капиталовия пазар, развиват финансовата грамотност на населението, изтъкна лидерът на хърватската надзорна институция.

_HA_5791
Делян Добрев, председател на Комисия по бюджет и финанси

Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев също защити емитирането на ДЦК за граждани през фондовата борса, наричайки го „една от добрите идеи за развитието на капиталовия пазар“. Друга такава идея е плащането на данък „дивидент“ с компенсаторни инструменти. Добрев е и привърженик на емитирането на инфраструктурни облигации, с които да се финансира строителството на важни обекти.

Видеа от откриването на конференцията можете да гледате тук.

Презентациите можете да видите по-долу като прикачен файл. 

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 2 )


Джон Холоус е одобрен за член на Надзорния съвет на „ДЗИ-Здравно осигуряване” АД

Управление „Застрахователен надзор" прие решение, с което одобри Джон Холоус за член на Надзорния съвет на „ДЗИ-Здравно осигуряване” АД, гр. София.

Решение 924 може да бъде намерено в раздел "Административни документи".

Десислава Тотева е одобрена за търговски пълномощник на ЗПАД “ДЗИ – Общо застраховане” и на ЗПАД “ДЗИ”

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", издаде решения, с които одобрява Десислава Тотева за търговски пълномощник на ЗПАД “ДЗИ – Общо застраховане” и на ЗПАД и на “ДЗИ”.
Пълния текст на решенията 518 и 519 може да намерите в раздел „Документи”.

Десислава Тотева е одобрена за член на Управителния съвет на ЗПАД “ДЗИ” и на ЗПАД “ДЗИ – Общо застраховане”

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор",  издаде решения, с които одобрява Десислава  Тотева за член на Управителния съвет на ЗПАД “ДЗИ” и на ЗПАД “ДЗИ – Общо застраховане”.
Пълния текст на решения 963 и 964 може да намерите в раздел „Документи”.

Деница Величкова, заместник-председател на КФН пред Banker Special

Членството в Еврозоната отваря врати за капиталовия пазар в България

Деница Величкова е заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Г-жа Величкова е магистър по „Право“ от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Финанси“ от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя развива професионалната си експертиза и в областта на банковото дело и публичните финанси. Професионалната й кариера обхваща водещи позиции в Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите и Българска банка за развитие, както и консултантска дейност по европейски проекти и международни инициативи в авиационната индустрия.

– Госпожо Величкова, Вие сте магистър по право и по финанси. Как тези две специалности се съчетават във Вашата работа и в надзора върху инвестиционната дейност?

Комбинацията от право и финанси е изключителен професионален инструмент. За мен това е основата за ефективно и отговорно управление в сферата на надзора. Знанието в двете области дава инструментариум за тълкуване и прилагане на регулациите в сферата, както и способността за разчитане на икономическата логика зад тях. Резултатът специфично за мен е възможност да вземам информирани решения, балансиращи между законовите изисквания и динамиката на пазарните условия в България. Когато въвеждаме нови европейски изисквания, не е достатъчно да пренаписваме правната рамка – истинският специалист трябва да има разбирането как регулациите ще се отразят на ликвидността, на поведението на участниците на пазара и на устойчивостта на финансовата система. Юридическата подготовка е ключова в моменти на правна несигурност – изисква се смелост и ясна визия да се намери балансирано и аргументирано решение, което защитава интереса на инвеститорите, без да блокира развитието на пазара.

Съчетанието им дава възможност да изпълнявам както професионалните си ангажименти, така и да изграждам доверие и да формирам устойчиви връзки с екипа и външните партньори на Комисията за финансов надзор.

– Какви са основните предизвикателства пред „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, особено в контекста на присъединяването на България към Еврозоната?

Членството в Еврозоната е възможност, която отваря врата за капиталовия пазар в България към нови хоризонти. Имаме възможността да надградим актуалната ситуация, като обединим европейските стандарти с конкретните параметри на българската икономика. По-високите изисквания за прозрачност, отчетност и защита на инвеститорите не са бариери, а стълбове, върху които ще изградим по-силна финансова среда. В сегашния контекст, задачата ни на регулатор в небанковия финансов сектор е да подкрепим всяка перспектива за устойчиво развитие, като същевременно гарантираме, че бизнесът няма да бъде обременен с излишна административна тежест.

– Каква е стратегията на КФН за ускоряване на дигитализацията в инвестиционния надзор?

Дигитализацията е сред водещите ни приоритети, тя е стратегически инструмент в развитието на Комисията. Особено място отделяме на развитието на регулаторен сендбокс, който да дава тласък на иновативни бизнес решения и преценка на въздействието им преди те да достигнат пазара. Вярвам, че този доказан европейски модел ще бъде изключително полезен и за българския пазар. Паралелно се стремим да държим фокуса си и върху развитието на финтех лабораторията ни, през която да популяризираме иновациите и спрямо образователния им характер да ги промотираме като гъвкав начин на мислене и бизнес поведение.

КФН вече наложи използването на своята дигитална система, през която компаниите да подават документи за лицензи, отчетност и кореспонденция с регулатора. Като причинно следствена връзка вече имаме намалена административна тежест за бизнеса и значимо подобряване на прозрачността в процесите. Целта ни е по-дигитализирана система и изграждане на инвестиционна среда, която е по-адаптивна, по-прозрачна и ориентирана към бъдещето.

И разбира се, киберсигурността остава основен акцент, защото дигиталното развитие няма стойност, ако не е съпроводено с надеждна защита на данните и инфраструктурата.

– Как КФН подпомага публичните дружества при подготовката на нефинансови отчети и доклади за устойчивост и какви са бъдещите Ви планове за прилагане на ESG изискванията?Нашата роля е да водим компаниите в процеса на преход към устойчиво корпоративно управление. За много от тях това е ново предизвикателство и съм убедена, че докладите за устойчивост ще се превърнат в естествена част от корпоративната отчетност – подобно на финансовите отчети, защото те са инструмент за реална промяна, която да постави устойчивото финансиране в центъра на капиталовия ни пазар и да покаже как инвеститорите могат да бъдат истинският й двигател. В практиката си вече виждаме как компании интегрират ESG фактори в своите стратегии и търсят финансиране чрез зелени облигации или фондове, ориентирани към устойчиво развитие. Предстои още много работа – както по регулациите, така и по изграждането на осъзнаване, че ESG изискванията са като компас по време на плаване в открито море – не гарантират спокойно плаване, но изграждат доверие у екипажа и увеличават шансовете корабът да стигне успешно до своята дългосрочна цел.

– Финансовата грамотност е сред Вашите приоритети. Какви инициативи развивате, за да повишите разбирането на гражданите и инвеститорите за капиталовите пазари?

За мен финансовата грамотност е категоричен приоритет – тя е лична моя кауза, а за КФН и дългосрочна инвестиция в бъдещето. Екипът ни работи целенасочено с различни аудитории – ученици, студенти, млади предприемачи, както и с вече активни участници на капиталовите пазари. Естествен израз на това ни разбиране е инициативата „Инвестирай безопасно 2“, която надгражда и доразвива предоставянето достъпно, полезно и надеждно съдържание за изграждане на информирани инвестиционни решения. Чрез видеа, ръководства, събития и образователни материали – както онлайн, така и на живо в училища и университети – се стремим да предадем сложните финансови теми на ясен, човешки език – без регулаторни термини и с мисъл за реалните нужди на обществото. Развиваме активни профили в LinkedIn и Instagram, а в момента подготвяме и подкаст поредица, посветена на криптоактивите – една от най-динамичните и интересни области, в която информираността е особено важна.

Вярвам, че най-сигурната инвестиция е знанието – изгражда доверие, предпазва от рискове и отключва нови възможности.

– Какви са приоритетите Ви по отношение на прозрачност и защита на инвеститорите?
Прозрачността е основен стълб в защитата на инвеститорите – тя е регулаторно изискване, както и обществен ангажимент. Постигането на прозрачност на процесите започва със строг и последователен контрол върху разкриването на информация от публичните дружества, преминава през ефективен надзор за предотвратяване на конфликти на интереси и завършва с ясни правила за поведението на всички пазарни участници. Миноритарните акционери – те често се чувстват най-уязвими и имат най-голяма нужда от сигурност, че системата работи справедливо и в техен интерес. Ето защо е важно да знаят, че зад тях стои надзорен орган, който не допуска компромиси с добрите пазарни практики. В крайна сметка, независимо от размера на инвестицията, всеки инвеститор трябва да може да разчита на сигурност, предвидимост и защита. Дружествата, от своя страна, имат задължение да действат в най-добрия интерес на своите акционери – не формално, а реално, прозрачно и отговорно. Само така можем да изградим доверие и стабилност на капиталовия пазар в дългосрочен план.

– Каква е ролята на регулатора в подпомагането на ликвидността на капиталовите пазари?
Ролята на регулатора по отношение на ликвидността на капиталовите пазари е подобна на тази на добрия треньор в отборен спорт – той не влиза в очертанията на терена както останалите играчи, но създава справедливи правила, гарантира равен старт и следи за феърплей. Комисията за финансов надзор има ролята да създава предвидима и стабилна регулаторна среда, да намалява административната тежест, да осигурява прозрачност и да насърчава доверието в пазара – всички те са важни предпоставки за ликвидност. А истинските „играчи“ на терена са пазарните участници – емитенти, инвеститори, посредници. Именно от тяхната активност, поведение и дългосрочен ангажимент зависи реалната ликвидност на пазара. Най-добрите резултати идват, когато регулаторът и пазарът работят в синхрон – с ясни правила, прозрачност и споделена отговорност за развитието на капиталовата среда. Затова и търсим институционални стимули съвместно с Българската фондова борса и Министерство на финансите. Вярвам че ще приложим в кратки срокове успешна формула за привличане на индивидуални инвеститори.

– Как виждате България като инвестиционна дестинация в актуалната икономическа среда?
България има потенциал да бъде атрактивна инвестиционна дестинация – с ниски данъци, стратегическо местоположение и стабилна банкова система. Моята мисия е да ни открояват две неща: предвидимост и доверие. Международните инвеститори искат да знаят, че правилата няма да се променят внезапно и че могат да разчитат на институциите. В сегашните условия на макроикономическа стабилност и присъединяване към Еврозоната интересът ще се засилва. Важен показател за напредъка на страната е и положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прозрачността и защитата на акционерите, което е сигнал, че България се движи в правилната посока и се утвърждава като все по-привлекателна инвестиционна дестинация.

– Какви стъпки предприема КФН за намаляване на регулаторната и административната тежест в сектора на инвестициите?

Първите стъпки в тази посока вече са реализирани, като този процес се случва чрез интензивен диалог с браншовите организации. Идентифицирахме и премахнахме на подзаконово ниво неактуални или ограничаващи изисквания. Логичната следваща стъпка, която ще предприемем е опростяване и нормативните изисквания, при спазване на европейската рамка, разбира се. Крайната цел е да усъвършенстваме създадената среда, в която бизнесът се развива свободно, но при еднакви, ясни и справедливи правила.