Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Владимир Савов, взе участие в сутрешния блок на bTV.
В интервюто той коментира промените в Кодекса за застраховането, в частта системата „бонус-малус“ за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Цялото интервю може да видите тук.
Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-н Владимир Савов взе участие в предаването „Твоят ден“ по Nova News.
В интервюто той обърна внимание на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във връзка с измененията във формирането на застрахователната премия на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предложен за обществено обсъждане.
Г-н Савов обясни замисъла и положителните аспекти на новия проект, а именно „Вместо да се стъпи на нарушенията и поведението на водачите, както беше в предходния проект, да се стъпи на щетите, причинени от автомобила и съответното лице в исторически план и тази информация да се използва в ценовата политика на застрахователите. Пазарът ще стане още по-гъвкав, ще има повече възможност за договаряне, ще има повече възможности за избор на застраховател“.
Относно защитата на потребителите, г-н Савов увери, че „Комисията за финансов надзор ще следи за пазарното поведение на застрахователите и ще санкционира нелоялните практики“.
Цялото интервю може да видите тук.
На 9 май, г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ взе участие в дискусията на тема „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“, инициирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).
Събитието откриха Зорница Русинова – председател на Икономически и социален съвет, Росен Желязков – председател на 49-то Народно събрание, Атанас Пеканов – заместник министър-председател по управление на европейските средства, Методи Методиев – заместник-министър на финансите и Нина Стоянова – подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“.
Предизвикателства пред бизнеса, гражданите и институциите, свързани с процеса на присъединяване към еврозоната, бяха засегнатите по време на форума теми. Ангажираността на всички държавни органи и институции към един от ключовите за страната ни приоритети – успешното въвеждане на еврото като официална парична единица на Република България има ключова роля за Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор в небанковия финансов сектор.
„За да бъде успешен, процесът следва да протече при ясно регламентирани правила и срокове, и при спазване на заложените в Националния план за въвеждане на еврото в България принципи, а именно ефективност, отговорност, прозрачност, защита и сигурност на потребителя. В тази посока са насочени и усилията на Комисията за финансов надзор, като стремежът е подготвителният процес да протече плавно и прозрачно, като се предприемат най-целесъобразните мерки за постигане на крайния резултат и целейки максимална защита на интересите на потребителите на финансови услуги. Основната ни задача като участници в процеса по подготовка за въвеждане на еврото е да се обезпечи безпроблемното реализиране на този процес, както и да се осигури гаранция, че потребителят няма да се окаже в по-неблагоприятно положение след въвеждане на еврото, отколкото преди това“, заяви г-жа Филипова по време на дискусията.
Комисията за финансов надзор ще предприеме необходимите действия, чрез които да подпомогне небанковия финансов сектор в прехода към единната европейска валута. Сред нейните приоритетите от една страна е ефективно и безпроблемно справяне на дружествата от застрахователния, пенсионния и инвестиционния сектор с преминаване към новата валута, а от друга – провеждането на ефективна информационна кампания, насочена към потребителите на финансови услуги в небанковия финансов сектор, включително практическите аспекти на въвеждането на еврото и ролята на Комисията за финансов надзор в този процес.
„От изключителна важност е да не се подценява обхватът на промените, които трябва да бъдат направени, и действията, които ще е необходимо да се предприемат от страна на бизнеса, за да бъде приспособена дейността му към новата официална валута. Ще бъде обърнато и особено внимание на ролята на регулатора в този процес, с оглед защита интересите на инвеститорите. Крайният ефект, който целим да постигнем и за който Комисията за финансов надзор активно работи, е ефективна защита на потребителите и максимално плавен и безпроблемен преход на дружествата към европейската валута, с минимално въздействие върху бизнеса и успоредно с това максимална ефективност“, коментира г-жа Филипова.
Внимание бе обърнато и към въпросите за превалутирането на финансовите инструменти и на капитала, извършване на промени във вътрешните документи, свързани с дейността на поднадзорните на КФН лица, адаптирането на системите за клиринг и сетълмент на ценни книжа към еврото, реорганизацията на счетоводните и информационните системи. Комисията за финансов надзор ще предостави възможност на предприятията от небанковия финансов сектор да подават в тестови режим своите отчети в новата валута преди датата на въвеждането ѝ, като с това се цели осигуряване на плавен преход към оповестяване на финансова информация в евро и своевременното справяне с предизвикателствата, които ще възникнат в процеса по замяна на българския лев с новата платежна единица.
Комисията ще продължи да работи върху постигането на високо ниво на информираност на потребителите на финансови услуги и на повишаването на финансовата им грамотност, по отношение на последиците от въвеждане на еврото, което от своя страна има за цел осигуряване на необходимото им ниво на познания и прозрачност, относно важните моменти и последиците от прехода към новата валута.
На финала на своето участие, Мария Филипова благодари на всички ангажирани с процеса по въвеждане на еврото за приноса им „към този съществен елемент от евроинтеграцията на страната ни“, както и изрази своята увереност, че „качествено и ефективно управление, координация и изпълнение на подготвителния етап от въвеждане на единната европейска валута може да бъде постигнато само с общи усилия на всички участници в процеса“.
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )
На 27 май Икономическият и социален съвет (ИСС) организира национална дискусия на тема „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“. Събитието бе официално открито от министър-председателя на Република България – Росен Желязков, от министъра на образованието и науката – Красимир Вълчев и от председателя на ИСС – Зорница Русинова. Към аудиторията на форума специално видеообръщение направи българският еврокомисар Екатерина Захариева.
В дискусията, която е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България, взеха участие представители на работодатели, синдикати, граждански организации, както и основни институции, пряко ангажирани с темата на събитието. Своите гледни точни споделиха ръководителят на представителството на ЕК в България – Йорданка Чобанова, представители на Министерството на финансите, БНБ, НАП, НОИ, КЗП, както и КФН, която бе представена от г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“:
„Бих искала да подчертая, че една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор е повишаване нивото на финансова култура не само на подрастващите и младежите, а на всички български граждани, особено на прага на еврозоната, на фона на въздействието на цифровизацията, финансовите технологии и дигитализацията. Ежегодно провеждаме инициативи, посветени на социално-отговорната кауза потребителите да бъдат финансово ограмотени, обществото да бъде добре информирано, съответно да съумее да направи информиран избор при ползване услугите на инвестиционен посредник или застрахователен брокер, както и как да избере пенсионен фонд, тъй като се наблюдава трайна тенденция от въвеждане на тристълбовия пенсионен модел – приблизително 80 % от навлизащите на трудовия пазар да не избират фонд, а да бъдат служебно разпределени. Затова смятам, че ключовата ни обща задача е много ясна – чрез всички комуникационни канали, с които разполагаме, да информираме, обучим и подкрепим обществото, така че да премине през този преход спокойно и защитено. От нас зависи да изградим онази среда, в която да бъдем пълноправни европейци с добре информиран финансов избор“.
В рамките на дискусията, в която участие взеха и експерти от посочените ключови институции, бяха представени данни от проведени социологически проучвания, които ясно очертаха съществуващите дефицити в нивото на финансова грамотност сред различни групи от населението. Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН, представи дейностите на институцията в подкрепа на финансовата грамотност в България и коментира, че е необходимо да бъдат използвани механизмите на всички възможни комуникационни канали, за да бъде постигнато по-високо ниво на финансова култура, което би спомогнало за по-успешна интеграция в еврозоната и по-добро управление на личните финанси.
Комисията за финансов надзор има дългосрочен ангажимент в този процес и ще продължи да полага непрекъснати усилия за повишаване финансовата култура на българските граждани чрез образователни инициативи, информационни кампании и партньорства с правителствения и неправителствен сектор. Участието в работната група по финансова грамотност към Министерството на финансите, провеждането на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“, в партньорство с Фондация „Атанас Буров“ и Министерството на образованието и науката, реализирането на дигитална информационна кампания „Инвестирай безопасно“ – https://investsafely.fsc.bg, насочена към повишаване на информираността относно рисковете при инвестиране и вземане на разумни финансови решения, участието в „Световна седмица на парите“, са само част от активностите на Комисията. С цел осигуряване на достъпна и навременна информация за потребителите, КФН поддържа редица комуникационни канали – официалния уебсайт www.fsc.bg, образователния портал www.tvoitefinansi.bg и мобилното приложение за смарт устройства FSC mobile.
Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.
Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап – решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.
Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).
Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.
Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“, с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие – младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.
„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.
На 24 февруари, Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България представи пред всички заинтересовани страни „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“. Анализът е разработен на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ИСС по предложение от Председателят на 49-ото Народно събрание и приет с консенсус от членовете на Икономическия и социален съвет – работодателски и синдикални организации и на гражданския сектор.
На събитието се представиха изводите от извършения преглед и препоръките за усъвършенстване на пенсионната система, които дават добра основа за предприемане на мерки за гарантиране на нейната фискална и финансова устойчивост, за оптимизиране на системното взаимодействие между солидарния и капиталовите пенсионни стълбове, адекватност на заместващия доход след оттегляне на лицата от пазара на труда и адекватно отчитане на връзката „принос-права“. В последвалата дискусия представителите на държавни органи от законодателната и изпълнителната власт изразиха подкрепа на представените в анализа констатации и очертаха мерките, с които да се постигнат желаните цели.
Комисията за финансов надзор бе представена от г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, като подчерта изключително всеобхватния и професионално задълбочен преглед на пенсионната система. Г-жа Йорданова изрази подкрепа относно необходимостта от усъвършенстване на модела и сподели още, че отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на прегледа на пенсионната система препоръки, както и тези от анализа на ИСС, са разгледани детайлно от експертите на КФН и са намерили място в подготовката на законодателно предложение: „Анализът послужи като база, на която да стъпим с повече увереност. Комисията представи на Министерство на финансите законодателен пакет. Започнахме разговорите, предстои и среща с Министерство на труда и социалната политика. Бих предложила на ИСС да организира експертна среща, на която да бъдат обсъдени законодателните предложения“.
Г-жа Йорданова представи част от предлаганите ключови промени, като „предоставяне на свобода за избор на осигурените лица на подфонд с различни инвестиционни профили (многофондова система) с цел отчитане техните предпочитания, насърчаване активното им участие в инвестиционния процес и разширяване на възможностите за постигане на по-висока доходност“. В хода на разработване на предложените решения са обследвани пенсионните модели на страните от Централна и Източна Европа със сходни такива – Естония, Латвия, Литва, Хърватия, Словакия, Полша, Румъния: „Техните резултати са видими и могат да бъдат база за сравнение от гл. т. на ползите за въвеждане на мултифондовия модел“.
Други ключови предложения са: „предлагаме създаването на бенчмарк – показател за съпоставяне на доходността при управлението на различните фондове, който има за цел да стимулира постигането на висока доходност и дава възможност за привличане на осигурените лица, като същевременно отразява дългосрочните пазарни тенденции и намаляване влиянието на краткосрочните пазарни колебания.“.
Г-жа Йорданова коментира, че в обсега на законодателното предложение на КФН е и повишаване капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества, така че „те да отговорят и гарантират задълженията към осигурените лица и пенсионерите“.
С особено внимание се дискутира и въпросът за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура на гражданите: „В контекста на финансовата грамотност сме длъжници на обществото и в частност на осигурените лица. Участваме в много инициативи, стараем се информацията, която публикуваме на страницата на КФН да е всеобхватна, като са необходими допълнителни усилия и в тази връзка се обръщам към социалните партньори, работодателските организации и синдикати, ИСС да инициира диалога между всички държавни институции и работим заедно в тази посока“, отправи призив към всички присъстващи зам.-председателят на КФН.
На основание чл. 163, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), заместник-председателят, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, заличи изброените по-долу застрахователни брокери от регистъра, воден от Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗКФН:
Поради високия обществен интерес, КФН, като основен водещ в съставянето на системата „Бонус-малус", е публикувала на интернет страницата си проекта на Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането на бъдещата система (https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/bonus-malus-2019/).
КФН използва механизма за обществено обсъждане, за да бъде извършено задълбочено проучване на обществената реакция и за да даде възможност на всички заинтересовани страни да вземат отношение по предложената система „Бонус-малус“.
Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава, след коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата година, окончателният проект на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.
Приемането от КФН, МВР и МТИТС на Наредбата за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се осъществи едва след изтичането на посочения срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не по-рано от месец март 2020 г.
В допълнение на каналите за събиране на общественото мнение, на 03 декември се състоя и експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, „Институт за пътна безопасност“, Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането, в изключително ползотворен дух, експертите затвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата „Бонус-малус“.
Всички страни се обединиха около основната цел, че трябва да се внедряват нови инструменти за намаляване на броя на жертвите на пътя в България. От началото на 2019 г. до края на октомври, според данните на МВР, катастрофите са над 5000, като при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800.
През 2018 г. в страната са регистрирани 6684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко.
България е и на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това показва анализ на Евростат за тенденцията със злополуките на пътя с фатален край през 2017 г.
Характеристиката на фаталните инциденти при отделните категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили – 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта – 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили.
По данни на МВР за периода 2011-2017 г. при ПТП с челен сблъсък са загинали 910 души, а ранените са 6995, като по-голямата част от пострадалите нямат никаква вина за катастрофата.
Фокусът на системата „Бонус-малус“ в глобален план е върху стимулиране на отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на МПС. Целта на „Бонус-малус“ е да коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. Системата „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България.
„Бонус-малус“ има за цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.
Димана Ранкова, заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”, задължи членовете на управителния орган на ПД „Пещоремонт” АД, гара Елин Пелин да предложат на общото събрание на акционерите да не подлага на гласуване точка девета от дневния ред със съдържание:
“Вземане на решение за отписване на “Пещоремонт” АД, от регистъра на публичните дружества по ЗППЦК; проект за решение- ОС взема решение за отписване на “Пещоремонт” АД, от регистъра на публичните дружества по ЗППЦК”
Пълния текст на решение 624 може да намерите в раздел „Документи”.
Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност, задължи управителните органи на "Вамо" АД за следното:
1. Да предприемат съответните действия по назначаване на нов независим регистриран одитор или независимо специализирано одиторско предприятие, който да извърши одит на годишния финансов отчет за 2003 г. и 2004 г.
2. Да не извършват действия по разпореждане с дълготрайни материални активи на "Вамо" АД до заверка на годишния финансов отчет за 2003 г. от нов независим регистриран одитор или независимо одиторско предприятие.
Пълния текст на решение 850 може да намерите в радзел "Документи".
