На 2 декември 2023 г. г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор (КФН), бе сред участниците в ежегодната среща на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).
По време на работната сесия тя поздрави аудиторията с думите: „От името на Комисията за финансов надзор Ви благодаря за успешното партньорство, за професионализма, който демонстрирате в ежедневната си работа, за посрещането на предизвикателствата на сложната и динамична регулация, която поставя все по-високи изисквания. Изминалата година беше изключително разнообразна в международен и национален план, изпълнена с множество предизвикателства, с които трябваше да се справим. Вярвам, че успехът е закономерен резултат от доброто взаимодействие между регулатора и инвестиционните посредници, които са основни участници и двигатели на капиталовия пазар. Поздравявам Ви с постигнатото през 2023 г. и нека да насочим усилията си към надграждане на постигнатото за осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар“.
Събитието обхвана теми, свързани с регулаторния режим на ИП и банките, съгласно ЗПФИ, MiFID II и MiFIR, дейността на Централния депозитар и Българската фондова борса, присъединяването към Target2-Securities (T2S), както и промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари, свързани с надзора върху прилагането му.
На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.
На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.
Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.
В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.
Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.
Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият им резултат вече ще бъде обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.
Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.
Мултифондовете, приети с промените в Кодекса за социално осигуряване, ще доведат до по-високи пенсии, по-ниски такси за осигурените и по-сигурна пенсионна система. Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова в интервю пред Fakti.bg.
Ето и основните акценти:
По-висока доходност и по-гъвкав избор
Според зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, основната цел на промените е повишаване на доходността и натрупванията по индивидуалните партиди. Очакванията са, че при запазване на сегашната вноска от 5%, коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21%, което означава по-адекватни допълнителни пенсии: „Това не е просто организационна промяна, а ключов механизъм за повишаване на ефективността на системата“, подчерта Диана Йорданова.
Как ще работят мултифондовете
Новият модел предвижда избор между три типа инвестиционни стратегии: динамична (по-висок риск, по-висока доходност), балансирана и консервативна (по-нисък риск). Ако осигурените не направят избор, средствата им ще се разпределят автоматично според възрастта: до 50 г. – динамичен фонд; между 50 г. и 3 години преди пенсия – балансиран; последните 3 години – консервативен. Системата ще влезе в сила от 1 януари 2027 г., като всеки ще може да сменя фонда си веднъж годишно.
Лични средства, които се наследяват
Диана Йорданова сподели пред медията, че средствата в универсалните пенсионни фондове са лични, наследяеми и защитени. Дори при неблагоприятни пазарни условия внесените суми са гарантирани: „Това са лични пари, които ще осигурят доход при пенсиониране или ще бъдат получени от наследниците“.
Такси и защита на спестяванията
С промените се предвижда и намаляване на таксите – с близо 50% за удръжките от вноските. Въвежда се и нов модел, при който част от възнаграждението на пенсионните дружества ще зависи от постигнатата доходност. Целта е по-голяма прозрачност и обвързване на таксите с реалните резултати.
Може ли пенсионен фонд да фалира
По закон пенсионните фондове не могат да фалират като търговски дружества. При проблем с управляващо дружество активите се прехвърлят към друго, без да се засягат средствата на осигурените. Допълнително се увеличават резервите и капиталовите изисквания, за да се гарантира стабилността на системата.
Рискове и политически дебат
На фона на политически дебати за бъдещето на втория стълб, твърденията, че средствата се управляват „хазартно“, са спекулативни. По думите на Йорданова инвестициите са строго регулирани, под постоянен контрол и съобразени с дългосрочния характер на пенсионните спестявания.
Какво означава това за хората
Диана Йорданова подчерта, че натрупванията зависят не само от доходността, но и от размера на осигурителния доход: „Не може да се очаква еднакъв резултат при осигуряване върху минимален и максимален доход“, отбеляза Йорданова.
Реформата с мултифондовете дава повече контрол на осигурените върху техните спестявания и създава предпоставки за по-високи бъдещи пенсии. Реалният ефект обаче ще се прояви в дългосрочен план след въвеждането ѝ през 2027 г. В този процес ключова роля ще има Комисията за финансов надзор, която чрез строг регулаторен режим, постоянен контрол и надзор върху пенсионноосигурителните дружества ще гарантира сигурността, прозрачността и устойчивото управление на средствата. Именно ефективният надзор е факторът, който трябва да осигури баланс между по-висока доходност и защита на интересите на над 5 милиона осигурени лица.
„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.
С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.
В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.
По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.
Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.
Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.
Допълнителната пенсия може да нарасне двойно, ако се приеме по-гъвкав подход за инвестициите на пенсионните дружества или т.нар. мултифондов модел. Изчисленията сочат, че с досегашния подход, при средна заплата от 3595 евро, допълнителната пенсия ще бъде 440 евро. С въвеждането на мултифондовия модел тя ще достигне 763,5 евро – почти двоен ръст.
Това заяви заместник-председателят на КФН Диана Йорданова пред БНТ.
След 250 хиляди сценария с над 500 хиляди симулации и анализ на добрите практики в други държави, в парламента са внесени промени в КСО, предвиждащи въвеждането на мултифондов модел. Той ще даде възможност осигурените сами да избират инвестиционния си портфейл, според своя рисков профил, чрез три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен.
Като съществен недостатък на действащата система Диана Йорданова посочи механизма за гарантирана минимална доходност от управлението на активите.
„Наблюдението в предходните години показва, че всички се движат около минималната доходност. Малко са компаниите, които в последните години започнаха да показват по-стабилни резултати, но в никакъв случай не надхвърляха максималната.Затова решихме, че така се ограничава увеличаването на доходността по партидите и спестяванията на хората. Предлагаме пазарен механизъм – т.нар. бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и световни индекси“, обясни заместник-председателят на КФН.
Предвижда се пенсионните дружества, които не постигнат необходимата доходност за петгодишен период, да не могат да участват в служебното разпределение на осигурени лица.
С цел постигане на по-висока доходност за осигурените лица се разширява и кръгът на допустимите инвестиционни активи, като това няма да доведе до по-висок риск, а до по-добра диверсификация на портфейлите.
„Възможността пенсионните компании да инвестират в суровини – не директно, а чрез специално създадени дружества и на международните пазари – е много важна. В периоди на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би позволило увеличаване на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширяването на инвестиционните възможности, заедно с инвестиции в алтернативни фондове, пазари за растеж, малки и средни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли положително и на капиталовия пазар в България“, заяви заместник-председателят на КФН.
Промените в КСО допускат и участието на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни проекти в България.
„Тук няма опасения. Инвестициите не трябва да са само в пътища и магистрали. Инвестициите могат да бъдат в социална, енергийна, културна, образователна и общинска инфраструктура. В измененията в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да доведе до поетапно намаляване на разходите за осигурените лица“, уточни Диана Йорданова.
Диана Йорданова – зам.-председател на Комисия за финансов надзор
„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.
В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.
В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.
Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.
По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.
Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“
„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на Комисията.
Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.
Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.
От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.
В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.
От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.
Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.
В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.
Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.
Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Деница Величкова се срещна с едни от най-популярните създатели на дигитално съдържание в България. Общият брой на последователите им надвишава 250 000 души.
Събитието, организирано в партньорство с Българската асоциация на създателите на съдържание – „От Рийл към регулация“, беше част от кампанията „Инвестирай безопасно“ на КФН. Експертите на регулатора се фокусираха върху рисковете, които носи комуникацията на финансовите продукти и особено върху препоръките за вложения, които авторите на такова съдържание дават към своите читатели, зрители или слушатели.
„Днес поставяме началото на по-близък и открит диалог между Комисията за финансов надзор и вас – дигиталната общност. Най-важната ни цел е заедно да създадем среда, в която потребителите на финансови услуги да се чувстват безопасно. Ще помогнем с целия инструментариум на КФН – съдържанието, което създавате на финансови, инвестиционни или крипто теми, да бъде полезно, но и отговорно спрямо цялото общество“, посочи Деница Величкова при откриването на дискусията.
Регулацията никога не е самоцелна, тя цели създаването на ясна и предвидима среда, от която КФН и създателите на дигитално съдържание са неизменна част, посочи още зам.-председателят на комисията.
Мария Емануилова, началник на отдел „Преструктуриране и анализи“ представи пред участниците препоръките към „финфлуенсърите“ на европейския надзорен орган ESMA. Финансовите продукти могат да носят значителни рискове и неточната или подвеждаща информация може да има сериозни последствия. ESMA обръща особено внимание на прозрачността при платени партньорства и лични интереси, точността на публикуваната информация и правилното представяне на рисковите инвестиции. „Бъдете честни, ясни и информирани, като проверявате надеждността на продуктите и платформите, за които публикувате“, заяви Мария Емануилова.
Значителен интерес сред участниците предизвика темата за най-сериозните рискове пред търговията с ценни книжа, с особен акцент върху криптовалутите и дигиталните разплащания. Десислава Ласкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ заяви, че „тревожен сигнал е, все по-често появяващите се измами с имената на реални компании, които са дублирани или копирани от фалшиви дружества“.
Създателите на дигитално съдържание споделиха, че често се спекулира с техните имена, като целта е потребителите да бъдат измамени. Този факт подчертава колко важна е финансовата грамотност и способността на хората да разпознават подвеждащи схеми и рискове в онлайн средата. По социално-отговорната кауза на Комисията пред аудиторията говори д-р Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“. Тя представи инициативата „Инвестирай безопасно“, нейната идея и развитието ѝ във времето. Беше презентиран и новият сайт на инициативата, както и неговите основни функционалности.
Задълбочаването на диалога и продължаването на партньорството чрез различни инициативи бяха сред заключителните акценти в изказването на Деница Величкова. В края на събитието тя заяви, че „в дигиталната ера доверието се изгражда с един пост – и се губи със същата скорост“.
Комисията за финансов надзор ще продължи активно да комуникира с дигиталната общност, както и да прилага последователни мерки за повишаване на прозрачността и доверието на пазара. Чрез инициативи като „Инвестирай безопасно“ КФН затвърждава своята водеща роля в създаването на сигурна и предвидима среда, в която информираният избор на потребителите е приоритет.
На 13 януари се състоя XXII-та церемония за връчване на наградите на инвестиционните посредници и банките, постигнали най-добри резултати през 2022 г. Събитието с тема „Код: Устойчивост“, организирано от Българската Фондова Борса (БФБ) беше официално открито от г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор (КФН), от г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и от доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ. Основен акцент беше поставен върху създаването и предлагането на инвестиционни продукти, насочени към постигане на целите за устойчиво развитие.
„Началото на годината е както време за равносметка на постигнатото през отминалата година, така и време за поставяне на нови цели. 2022 г. беше изключително динамична в международен и национален план, изпълнена с множество предизвикателства, пред които се изправихме и с които трябваше да се справим. Независимо от изложеното, изтъргуваните обеми на българския капиталов пазар свидетелстват за неговото успешно и устойчиво развитие. Последното е закономерен резултат от целенасочените усилия на инвестиционните посредници като основни участници и двигатели на пазара“, каза в приветствието си към участниците г-жа Филипова.
Тя връчи наградата в категория „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2022 г.“, като призът получи „БенчМарк Финанс“ АД.
Останалите компании, допринесли за развитието на капиталовия пазар в България, бяха отличени в категориите: „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки“, като наградата получи „Карол“ АД; „Най-активен инвестиционен посредник на сегмент Premium“ – „Първа Финансова Брокерска Къща“ АД; „Най-активна банка – инвестиционен посредник“ – „Централна кооперативна банка“ АД; „Емитент с най-значим принос за развитието на капиталовия пазар“ – „Агрия Груп Холдинг“ АД; „Медия с най-голям принос за популяризирането на капиталовия пазар“ – Darik Business Review.
Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде партньор и да оказва подкрепа на участниците на пазара за прилагане на устойчиви бизнес практики и осигуряване стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар.
