Комисията за финансов надзор издаде първия лиценз по MiCA в България

Комисията за финансов надзор (КФН) издаде първия лиценз в България по Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA) на „Аларик Секюритис“ ООД. С този акт България се нареди сред държавите членки, които реално и ефективно прилагат новата европейска регулаторна рамка за криптоактивите, и създават предвидима и стабилна среда за развитие на финансовите иновации.

Председателят на Комисията за финансов надзор, Васил Големански, подчерта значението на решението в по-широк стратегически контекст: „Издаването на първия лиценз по MiCA е стратегически пробив за българския финансов пазар. Това е доказателство, че България не просто следва европейските правила, а ги прилага с амбиция, последователност и най-високи стандарти. Регулираните иновации са пътят към доверие, стабилност и конкурентоспособност на нашия пазар в европейски и глобален мащаб. Наред с това КФН последователно работи за повишаване на финансовата грамотност и за създаване на условия за дългосрочно развитие на капиталовите пазари в България, така че иновациите да бъдат разбираеми, достъпни и устойчиви за инвеститорите и обществото.“

„Аларик Секюритис“ ООД е утвърден български инвестиционен посредник. Дружеството е лицензирано и регулирано от КФН и предоставя инвестиционни услуги в съответствие с европейското законодателство, като комбинира международен опит и високи технологични стандарти.

Издаването на лиценза е резултат от продължителен, структуриран процес, основан на активен диалог и професионално взаимодействие между КФН и дружеството. В рамките на производството беше извършена задълбочена оценка на бизнес модела, управленската структура, управлението на рисковете, вътрешния контрол, мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, ИКТ устойчивостта. Лицензирането по MiCA изисква прозрачност, доказуема готовност и налични ресурси и компетентност още към момента на кандидатстване, както и последователна ангажираност от страна на управленския екип на заявителя през целия процес.

Преходният период по MiCA в България продължава до 1 юли, като към момента над 50 български компании са заявили интерес и намерение да кандидатстват за лиценз. 26 компании са се възползвали от предоставената от КФН възможност да проведат предварителни срещи с лицензионния екип. На срещите са обсъдени въпроси във връзка с приложимата нормативна уредба и на компаниите са дадени препоръки относно конкретния бизнес модел на съответното дружество.

КФН напомня, че вписването в регистъра по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви не представлява лиценз по MiCA, а дава право единствено на временно продължаване на дейността в рамките на преходния режим. След изтичането му услуги за криптоактиви ще могат да предоставят само лицензирани от КФН лица.

С фокус върху развитието на регулирания криптосектор в България, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор – Деница Величкова, отбелязва: „MiCA поставя ясна и необходима граница между иновациите, които създават стойност, и нерегламентираната дейност, която прехвърля риска върху инвеститорите. В основата на регламента стои принципът, че при еднакъв финансов риск следват еднакви правила, независимо от използваната технология. Лицензът по този регламент не е формалност, а доказателство за зрялост, реална готовност и поета отговорност. Само компании с устойчив бизнес модел, ефективно управление и реален оперативен капацитет могат да бъдат част от пазара, защото финансовите иновации имат смисъл единствено когато се развиват в рамките на стабилност, прозрачност и защита на инвеститорите.“

Издаването на първия лиценз по MiCA е ключова стъпка за развитието на финансовите пазари в България, за утвърждаването на страната като конкурентна среда за финтех компании и за насърчаването на финансовите иновации. Наред с това КФН подчертава необходимостта от повишаване на финансовата грамотност и информираността на потребителите като задължително условие за устойчив и отговорен растеж на сектора.

Комисията за финансов надзор извършва ежедневен мониторинг над търговията с финансови инструменти


Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен мониторинг на търговията с финансови инструменти на регулирания пазар и на многостранните системи за търговия в страната и е в непрекъснат контакт с останалите държави членки и Европейския орган на ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). КФН активно участва във всички срещи и е част от процеса на вземане на решения от страна на ЕОЦКП.

Към настоящия момент предприетите мерки както от държавите членки, така и от ЕОЦКП се отнасят единствено до късите продажби на акции. В тази връзка вчера КФН уведоми инвестиционната общност за решение на ЕОЦКП от 16.03.2020 г. за намаляване на прага, над който физическите или юридическите лица, които имат нетни къси позиции във връзка с акции, допуснати до търговия на регулиран пазар в Европейския съюз, следва да уведомяват съответния надзорен орган.

Предвид обстановката с разпространението на COVID 19 и волатилността на финансовите пазари, надзорните органи на Италия, Испания, а и от днес Франция, съгласно правомощието, предвидено в чл. 23 от Регламент (ЕС) 236/2012 (ЕС) № 236/2012 относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение са въвели допълнителни мерки, като са забранили извършването на къси продажби за определен период от време. За разлика от финансовите пазари в държавите, посочени по-горе, късите продажби са незначителна част от търговията с финансови инструменти в България и не представляват риск за стабилността на пазарите у нас, поради което КФН към настоящия момент не е упражнила правомощието си за налагане на забрана.

Комисията разполага с правомощия съгласно пряко приложимото европейско законодателство и националната правна рамка, сред които са временните забрани за извършване на нетни къси продажби и спирането от търговия на определени финансови инструменти. В случай на необходимост Комисията ще въведе аргументирано подобно решение за забрана и ще информира заинтересованите страни и широката общественост.

 

Комисията за финансов надзор и назначена работна група от експерти възобнови работата си по системата „бонус-малус“


Комисията за финансов надзор (КФН) продължава работата си по създаването на система „бонус-малус“. Системата е за единни изисквания за коригирането на застрахователната премия, в зависимост от поведението на водача на моторното превозно средство, покрито от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането.
„Бонус-малус“ е система, която персонализира премията, платена от застраховащия/потребителя, като взима предвид поведението на пътя и историята на претенциите. Основната идея, която стои зад „бонус-малус“, е да се възползват „ДОБРОНАМЕРЕНИТЕ“ шофьори от премийни отстъпки и в същото време да се наказват „ВИСОКО РИСКОВИТЕ“ с повишаване на премиите. Експертите в работната група работят с убеждението, че това ще бъде стимул за отговорно поведение на пътя, което впоследствие ще допринесе за намаляването на броя на пътно-транспортните произшествия (ПТП).
Крайната и най-съществена цел на системата „бонус-малус“ е да коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя и да възпита във водачите на автомобили чувство за отговорност. Като резултат ще се подобри пътната безопасност и респективно целта е намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на системата „бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на пътя и риска от причиняване на вреди от собственика/водача на автомобила.
На база на предложенията на международен консултант вече е сформирана нова работна група, която включва експерти от КФН, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Създаденият експертен екип ще разработи няколко варианта на системата, като целта е всеки един от тях да е максимално рационален и прагматичен и да отчита в най-голяма степен нормалната житейска ситуация, свързана с управлението и използването на моторното-превозно средство (МПС). Вариантите ще бъдат представени и предложени за обществено обсъждане на гражданите, водачите и собствениците на моторни транспортни средства, както и на всички заинтересовани страни – правителствени, неправителствени организации и застрахователи.
Работната група по системата „бонус-малус“ ще разработи вариантите в рамките на няколко месеца и ще има готовност да ги представи за обсъждане през есента на 2019 г.

Комисията за финансов надзор и китайската Комисия за регулиране на банкирането и застраховането подписаха Меморандум за разбирателство и обмен на информация


    На 23 октомври 2019 г. Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за регулиране на банкирането и застраховането в Китай (CBIRC) подписаха Меморандум за сътрудничество и обмен на информация. На двустранната среща, състояла се в сградата на Комисията, председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов и заместник-председателят на CBIRC – г-н Джу Шумин, официализираха споразумение за обмен на надзорната информация и засилване на сътрудничеството в областта на застрахователния надзор.
    Целта, която и двете страни си поставиха, е Меморандумът да установи процедура за сътрудничество между институциите с цел изпълнение на законовите функции и отговорности при регулирането и надзираването на застрахователния пазар.
    Бойко Атанасов, председател на КФН каза, че „За Комисията за финансов надзор един от основните стълбове на развитие е международното партньорство и сътрудничеството с визия за споделяне на добри практики. Радвам се, че подписаният Меморандум за сътрудничество с китайската Комисия за регулиране на банкирането и застраховането ще развие репутацията ни като още по-устойчив, гледащ в бъдещето и вярващ в партньорството надзорен орган. Наша е и задачата да създаваме и развиваме среда за прогрес на компаниите в небанковия финансов сектор и вярвам, че това е един от възможните начини да я реализираме.“
Memorandum
    Чрез този Меморандум за разбирателство КФН и CBIRC изразяват желанието си за партньорство на базата на взаимно доверие и разбирателство при осъществяване на надзор над трансграничните застрахователни дружества, както и да обменят и споделят информация при спазване на съответните законови разпоредби. Освен това, КФН и CBIRC ще полагат всички възможни усилия да се информират взаимно за всяко едно събитие, което потенциално би нарушило стабилността на поднадзорния субект, който има трансгранична дейност в съответната друга страна.
    Подписването на Меморандума е част от 70-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай. Сътрудничество между двата надзорни органи е и част от инициативата на Китай „16+1“, насочена към засилване и разширяване на сътрудничеството с шестнайсетте държави от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ – България, Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора, Чехия. По време на седмата среща на върха "16+1" в София през 2018 година, провела се под българското Председателство на Съвета на ЕС, бе договорено сътрудничество в областта на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата.
 

Комисията за финансов надзор започна проверки на „Еврохолд България“ АД


Предвид високия обществен интерес към сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България, Комисията за финансов надзор се самосезира и започва проверки в „Еврохолд България“ АД и в основни дружества от финансовия холдинг. Основната цел на Комисията е да провери финансовото състояние и капацитет на холдинга с оглед бъдещите придобивания, включително на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД  и „ЧЕЗ Електро България“ АД.

По закон електроразпределителните дружества са част от националната европейска критична инфраструктура с пряко отношение към въпросите на националната сигурност. С предприетите от Комисията действия по проверка на получилия ексклузивност за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България – „Еврохолд България“ АД, КФН спазва своето обещание за стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица и публични дружества, както и прозрачна и навременна комуникация с обществеността.

За назначените проверки са информирани прокуратурата и ДАНС, като същите ще бъдат уведомени, както за резултатите от проверките, така и своевременно, ако се констатират факти и обстоятелства, навеждащи на заключения за извършени нарушения.
 

Комисията за финансов надзор започна проверка на пет дружества

Комисията за финансов надзор започна проверка на :
·"Ем Джи Елит Холдинг" АД и ИХ "Доверие" АД за спазване на разпоредбата на чл. 149, ал. 8 от ЗППЦК във връзка с придобити от тях акции от капитала на "Гранд хотел Варна" АД, съответно на "Марицатекс" АД.
·"Биоеко" АД за изготвяните счетоводни отчети на дружеството и тяхното съответствие със Закона за счетоводството  и Международните счетоводни стандарти.
· "Дъб" АД за провеждане на общо събрание на акционерите, спазване на задълженията за разкриване на информация и режима за разпореждане с активи по ЗППЦК.
·"Холдинг Варна А" АД за задължението за разкриване на дялово участие.

Комисията за финансов надзор започва приоритетно интензивна работа по изработването на проект на Наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди

На 07 декември 2018 г., след обнародване в Държавен вестник, бяха приети промени в Кодекса за застраховането (КЗ), касаещи лимитите за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди при настъпване на смърт на пътя, с което бе разширен кръгът на лицата, които могат да търсят обезщетения – от близки до далечни роднини. В изпълнение на изискванията на §101 от ПЗР ЗИД на Кодекса за застраховането, на 07 декември 2019 г., или точно една година по-късно, по закон, трябва да бъде приета официално Наредба, с която се утвърждава новата Методика.
За подготовка на Наредбата има два етапа: първият етап със срок от 6 месеца, в който отговорна институция е Гаранционният фонд (ГФ), който има ангажимент да подготви проект на Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ до 7 юни 2019 г. За подготовка на Методиката проектът е възложен от ГФ на външен консултант. Вторият етап, също с предвиден срок от 6 месеца, в който отговорни институции са Комисията за финансов надзор (КФН), Министърът на здравеопазването (МЗ) и Министърът на труда и социалната политика (МТСП), които имат ангажимент да подготвят и приемат Наредбата, с която се утвърждава Методиката.
Днес, 09-ти август, Комисията за финансов надзор получи от Гаранционния фонд официалния проект на Методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
С оглед на факта, че от днес – 9-ти август, Комисията за финансов надзор, заедно с  М3 и МТСП, имат 4 месеца от предварително предвидените по закон 6 месеца за приемането на Наредба, с която се утвърждава Методиката, КФН започва приоритетно интензивна работа по изготвянето ѝ. Крайният срок по закон, в който Наредбата трябва да е готова е 7 декември 2019 г. като в него се включва и времето за така важното обществено обсъждане, което отново КФН и двете министерства имат отговорност да проведат.
Още днес, 9 август 2019 г., председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, изпрати писмо до МЗ и МТСП за съставяне на работна група по приемането на Наредба, с която се утвърждава Методиката. Групата ще бъде начело с г-жа Илиана Христова, зам. председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Г-н Бойко Атанасов се ангажира, че „Именно в ситуация на скъсени срокове за работата на експертите ни и поради изключителната важност на темата, ние ще вложим всичките си усилия на първо място, за да спазим ангажимента пред обществото. На второ място, ние сме отговорни пред българските граждани да представим адекватна държавна позиция, когато става въпрос за загуба на човешки живот при инцидент на пътя. На трето място, именно регулаторът е отговорен да следи за финансовата стабилност в сектора на застраховането. Задачата ни е трудна, защото Наредбата, с която се утвърждава Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице, трябва да осигури както даването на финансова подкрепа на близките на загиналите, така и финансова стабилност на сектора.“

Комисията за финансов надзор е съорганизатор на ХVIII-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България” – 2020

През 2020 г. Комисията за финансов надзор в партньорство с Министерство на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров” организира за ХVIII пореден път образователната програма за ученици на тема „Небанковият финансов сектор в България”.
 
Предвид епидемичната обстановка, програмата се провежда в онлайн формат. Уебинарите са планирани на 2-ри, 9-ти и 16-ти октомври. В съчетание между теоретична и практическа част, всеки ден от обучението е посветен на един от небанковите пазари, а лектори са опитни експерти от КФН и бизнеса. Предвидени са вирутални посещения на пенсионноосигурително и застрахователно дружество, финансова група и Българската фондова борса. Участниците ще имат възможност да се запознаят в детайли с мисията и дейността на Комисията за финансов надзор, в ролята й на регулатор на небанковия финансов сектор.
 
Основната цел на образователната програма е учениците от средните професионални училища в България да получат ценни знания за финансовия сектор, за управлението на личните финанси, както и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор.
 
В ХVIII-то издание на програмата участват 26 ученици от XI-ти клас и 7 учители от средните професионални училища с икономически и финансов профил от градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Кюстендил, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Петрич, Попово, Пловдив, Разград, Русе, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Търговище, Стара Загора, Разград  и Хасково.
 
Програмата беше официално открита от г-н Бойко Атанасов, Председател на Комисията за финансов надзор. Той акцентира върху значимостта на финансовата грамотност като ключов елемент от социалната култура на обществото и формирането на самосъзнание и чувство за отговорност в младите хора. „Именно чрез информираност, диалог с обществото и в частност чрез иницииране на образователни програми, КФН работи по една от основните си стратегически цели – да защитава потребителите на финансови услуги.“ Г-н Атанасов сподели мнението си с младите участници в програмата, че „Критичното мислене, информираността и хибридните знания, са елементите, които превръщат личността в способен, интелигентен и отговорен  човек, с визия  за бъдещето и отлична подготовка за предизвикателствата на средата!“
 
Програмата ще завърши на 16-ти октомври след третия уебинар с онлайн церемония за връчване на удостоверения за участие в обучението за  „Небанковия финансов сектор в България”.

Комисията за финансов надзор е съорганизатор на ХVIII-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България”

Бойко Атанасов ОП

През 2020 г. Комисията за финансов надзор в партньорство с Министерство на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров” организира за ХVIII пореден път образователната програма за ученици на тема „Небанковият финансов сектор в България”.
 
Предвид епидемичната обстановка, програмата се провежда в онлайн формат. Уебинарите са планирани на 2-ри, 9-ти и 16-ти октомври. В съчетание между теоретична и практическа част, всеки ден от обучението е посветен на един от небанковите пазари, а лектори са опитни експерти от КФН и бизнеса. Предвидени са вирутални посещения на пенсионноосигурително и застрахователно дружество, финансова група и Българската фондова борса. Участниците ще имат възможност да се запознаят в детайли с мисията и дейността на Комисията за финансов надзор, в ролята й на регулатор на небанковия финансов сектор.
 
Основната цел на образователната програма е учениците от средните професионални училища в България да получат ценни знания за финансовия сектор, за управлението на личните финанси, както и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор.
 
В ХVIII-то издание на програмата участват 26 ученици от XI-ти клас и 7 учители от средните професионални училища с икономически и финансов профил от градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Кюстендил, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Петрич, Попово, Пловдив, Разград, Русе, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Търговище, Стара Загора, Разград  и Хасково.
 
Програмата беше официално открита от г-н Бойко Атанасов, Председател на Комисията за финансов надзор. Той акцентира върху значимостта на финансовата грамотност като ключов елемент от социалната култура на обществото и формирането на самосъзнание и чувство за отговорност в младите хора. „Именно чрез информираност, диалог с обществото и в частност чрез иницииране на образователни програми, КФН работи по една от основните си стратегически цели – да защитава потребителите на финансови услуги.“ Г-н Атанасов сподели мнението си с младите участници в програмата, че „Критичното мислене, информираността и хибридните знания, са елементите, които превръщат личността в способен, интелигентен и отговорен  човек, с визия  за бъдещето и отлична подготовка за предизвикателствата на средата!“
 
Програмата ще завърши на 16-ти октомври след третия уебинар с онлайн церемония за връчване на удостоверения за участие в обучението за  „Небанковия финансов сектор в България”.

Комисията за финансов надзор е с нови зам.-председатели


Народното събрание избра Мария Филипова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“

    Днес, 10 април 2019 г., 44-тото Народно събрание избра Мария Филипова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“.

    Изборът бе направен от 113 народни представители.

    От трибуната на Парламента г-н Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор (КФН) представи кандидатурите за заместници като акцентира, че основните цели, които той поставя пред регулаторния орган, са „създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване“.

    Г-н Атанасов изложи мотивите си за избор на Мария Филипова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той наблегна на над 10 годишния опит на Мария Филипова в правната сфера, което е „предпоставка да притежава широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури“. Председателят допълни още, че с дългогодишния опит на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите,  тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II).

    Мария Филипова представи пред народните представители визията, очертаваща посоката на действие в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар, а именно: повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, както и по-доброто позициониране на България на "инвестиционната карта на Европа". Концепцията ѝ е с 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България: регулаторна дейност и контрол, намаляване на административната тежест на капиталовите пазари чрез мерките за оптимизация на процесите и дигитализация, както и международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
    Г-жа Филипова заяви пред народните представители своята готовност да работи „активно и последователно за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на КФН, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор, в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия, да осъществява ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари“.

    Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи и мотивите си за номинацията на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Според него опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“, както и в изпълнение на обещанието за ограничаване и превенция на подобни случаи в бъдеще. „За да се справим и със сериозното предизвикателство със системата Бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения при дискусии с всички заинтересовани в процеса страни. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица“, допълни още г-н Атанасов.

    В концепцията си г-жа Христова твърдо заяви, че търсеният краен резултат за Комисията в сферата на застрахователния надзор „трябва да бъде сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол“. За постигането на тези резултати, Илиана Христова разгърна детайлите на формула, която ще осигури стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  контрол, комуникация, кризисна превенция и дигитализация.
 
    Г-жа Илиана Христова заяви от парламентарната трибуна, че „посоката, която ще следваме има за цел да създаде Клиент-центриран подход в сферата на застраховането, при който основният акцент е върху видимостта към новите идеи, осведомеността за посоките за действие и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми“.

    След проведеното гласуване г-жа Мария Филипова и г-жа Илиана Христова положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.