На 3 и 4 август 2021 г., Комисията за финансов надзор организира и проведе серия от обучителни семинари за поднадзорни лица на теми, свързани с прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.
На срещите, проведени онлайн, бяха разгледани следните теми:
– Оценка на Република България в рамките на Петия оценителен кръг на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа;
– Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в Република България;
– Изготвяне на собствена оценка на риска от задължените лица и определяне на рисков профил на техните клиенти;
– Изисквания към дистанционната идентификация на клиентите;
– Изисквания на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
– Установени тенденции и типологии за изпиране на пари и финансиране на тероризъм и предикатни престъпления на национално ниво и в международен мащаб;
– Практики и тенденции, установени при задължените лица при осъществявания от Комисията надзор по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
По време на обученията експертите на Комисията за финансов надзор осигуриха възможност за обсъждане на отделни въпроси по приложението на разглежданите нормативни актове, поставени от участниците.
Темите на обучителните семинари бяха обект на засилен интерес сред представителите на бизнеса.
В обучението, проведено на 3 август 2021 г., участие взеха 190 представители и служители на общо 62 дружества – инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
Участие в обучението, проведено на 4 август2021 г., взеха 138 представители и служители на общо 75 пенсионноосигурителни дружества, застрахователи и застрахователни посредници.
Целта на проведените семинари е да задълбочат разбирането от страна на представителите на небанковия финансов сектор на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор, както подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
Комисията за финансов надзор проведе ХIХ-тото издание на образователната програма: „Небанковият финансов сектор в България” в партньорство с Министерство на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров”.
Програмата е специално насочена към ученици и учители от средните икономически училища. За втора година, събитието се проведе онлайн под формата на три уебинара на 8, 15 и 22 октомври. В трите поредни октомврийски петъка бяха представени темите: Осигурителен пазар, Застрахователен пазар и Капиталов пазар. За първи път учениците се запознаха и с няколко нови теми, а именно Защита на потребителите, Финтех бизнес модели и Киберсигурност и криптовалути.
Образователната програма премина с презентациите на експерти от КФН и на опитни специалисти, както от частния, така и от публичния сектор. Участниците бяха запознати от Владимир Ташков – изпълнителен директор на фондация „Атанас Буров“ с дейността на фондация „Атанас Буров“ и с възможността за кандидатстване за ученически и студентски стипендии. Асоциацията на българските застрахователи представи същността на застраховането, видовете застраховане и застрахователния пазар в България. Учениците се запознаха и с дейността на Комисията за финансов надзор, която регулира небанковия финансов сектор в България.
След лекционната част последва и практически етап, в който участниците виртуално посетиха пенсионноосигурително и застрахователно дружество, инвестиционен посредник и Българската фондова борса, където станаха свидетели как функционира капиталовият пазар, разбраха каква е същността на застраховането и защо е необходимо пенсионното осигуряване.
По време на откриването на образователната програма г-жа Деница Кирова – главен секретар на Комисията за финансов надзор благодари на всички партньори включили се в програмата. В обръщението си към участниците, тя отбеляза, че за Комисията за финансов надзор е особено важно провеждането на тази образователна програма, защото чрез нея се представя функционирането на сектори, които са изключително важни за българската икономика.
„Обръщам се към Вас – ученици, и бих искала да Ви пожелая да бъдете будни, да откривате света постоянно и с любопитство, да търсите непрекъснато отговорите на въпросите, които Ви вълнуват. Вярвам, че образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“ ще Ви даде ценни знания и ще отговори на много от въпросите Ви.“, каза г-жа Кирова.
В ХIХ-то издание на образователната програмата участие взеха тридесет ученици и дванадесет учители от средните професионални училища с икономически и финансов профил от градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Велинград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Дряново, Кюстендил, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Петрич, Перник, Пловдив, Разград, Русе, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Хасково и Шумен.
Програмата „Небанковият финансов сектор в България” е единствена по рода си за страната ни. Тя е една от най-дългосрочните инициативи на Комисията за финансов надзор, стартирала още от самото ѝ създаване и превърнала се в истинска традиция. Целта на образователната програма е учениците от средните професионални училища в България да получат отлична възможност за кариерно ориентиране в сферата на небанковия финансов сектор, както и да повишат знанията си и финансовата си грамотност, това е и една от стратегическите цели на Комисията – защита на потребителите чрез финансово ограмотяване.
Програмата завърши на 22-ри октомври, след третия уебинар, с виртуално връчване на удостоверенията на участниците.
На 26 август 2021 г., Комисията за финансов надзор организира и проведе втори етап от обучителен семинар за поднадзорни лица на теми, свързани с прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.
На срещите, проведени онлайн, бяха разгледани следните теми:
– Оценка на Република България в рамките на Петия оценителен кръг на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа;
– Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в Република България;
– Изготвяне на собствена оценка на риска от задължените лица и определяне на рисков профил на техните клиенти;
– Изисквания към дистанционната идентификация на клиентите;
– Изисквания на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
– Установени тенденции и типологии за изпиране на пари и финансиране на тероризъм и предикатни престъпления на национално ниво и в международен мащаб;
– Практики и тенденции, установени при задължените лица при осъществявания от Комисията надзор по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
По време на обученията експертите на Комисията за финансов надзор осигуриха възможност за обсъждане на отделни въпроси по приложението на разглежданите нормативни актове, поставени от участниците.
Темите на обучителните семинари бяха обект на засилен интерес сред представителите на бизнеса.
В обучението, проведено на 26 август 2021 г., участие взеха 231 представители и служители на общо 109 дружества – инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, пенсионноосигурителни дружества, застрахователи и застрахователни посредници.
Целта на проведените семинари е да задълбочат разбирането от страна на представителите на небанковия финансов сектор на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор, както подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
На 26 август 2021 г., Комисията за финансов надзор организира и проведе втори етап от обучителен семинар за поднадзорни лица на теми, свързани с прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им. На срещите, проведени онлайн, бяха разгледани следните теми: – Оценка на Република България в рамките на Петия оценителен кръг на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа; – Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в Република България; – Изготвяне на собствена оценка на риска от задължените лица и определяне на рисков профил на техните клиенти; – Изисквания към дистанционната идентификация на клиентите; – Изисквания на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма; – Установени тенденции и типологии за изпиране на пари и финансиране на тероризъм и предикатни престъпления на национално ниво и в международен мащаб; – Практики и тенденции, установени при задължените лица при осъществявания от Комисията надзор по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. По време на обученията експертите на Комисията за финансов надзор осигуриха възможност за обсъждане на отделни въпроси по приложението на разглежданите нормативни актове, поставени от участниците. Темите на обучителните семинари бяха обект на засилен интерес сред представителите на бизнеса. В обучението, проведено на 26 август 2021 г., участие взеха 231 представители и служители на общо 109 дружества – инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, пенсионноосигурителни дружества, застрахователи и застрахователни посредници. Целта на проведените семинари е да задълбочат разбирането от страна на представителите на небанковия финансов сектор на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор, както подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
На 27 ноември 2013 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) се осъществи образователна програма за студентите по специалност „Счетоводство и контрол” от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Лекторите, експерти от комисията, бяха изготвили презентации, съобразени с магистърската програма. На студентите бяха обяснени регулационната и надзорна функция на КФН над финансовите институции и пазарните участници, видовете надзор, най-честите нарушения в областта на небанковия финансов сектор и бяха представени резултати от надзорната и контролна дейност на КФН. Засегнати бяха и специфичните дейности, чрез които Управление „Застрахователен надзор” регулира пазара, а също така и взаимодействието на КФН с европейските надзорни органи.
Държавен инспектор от КФН изнесе презентация на тема: „Предварителен контрол в публичния сектор”,като обясни системите за финансово управление и контрол, както и инструкцията за изграждането им в Комисията за финансов надзор.
Обучението завърши с представяне на сайта www.tvoitefinansi.bg, иницииран от КФН, който е насочен към потребителите на финансови услуги и към финансовото обучение преди всичко на младите хора. В него има публикувана практическа информация за небанковите продукти и услуги, както и тестове за проверка нивото на компетентност в тази сфера. Студентите се запознаха с ползата от сайта, който служи като наръчник в света на застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите.
Това беше една от поредните образователни инициативи, които се реализират от КФН във връзка с изпълнението на един от основните й приоритети – защита на потребителите на финансови услуги. Стремежът на КФН, като отговорна обществена институция, е максимално да подпомага потребителите в опознаване на финансовите услуги и да повишава тяхната култура в небанковата финансова сфера.
За втора поредна година Комисията за финансов надзор проведе инициативата си „Супер силата на младия инвеститор“, която се явява естествено продължение на проведения миналата година пилотен проект под същия надслов в три гимназии в гр. София, а именно Национална търговско-банкова гимназия, Национална финансово-стопанска гимназия и Национална природо-математическа гимназия.
През 2023 г. образователният проект на КФН бе координиран с Министерството на образованието и наука, което даде ход на по-мащабна инициатива. Така на 06.06.2023 г. се проведе онлайн семинар“, насочен към ученици от гимназиалните класове на профилирани икономически учебни заведения в цялата страна, в който взеха участие над 20 специализирани училища. В изпълнение на Стратегията за наблюдение на финансовите иновации и Националната стратегия за финансова грамотност КФН организира семинара с основна цел изграждане на знания и умения за разумно използване на небанкови финансово иновативни продукти и услуги и повишаване информираността относно рисковите и ползите от тяхното потребяване сред подрастващото младо поколение.
На 11 юни Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), в партньорство с Националната комисия по корпоративно управление, организира и проведе конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“. В рамките на форума бяха обменени опит и добри практики, посветени на принципите за корпоративно управление, ESG и корпоративното управление, механизмите за устойчиво развитие на застрахователния сектор и стимулите за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми.
Събитието се проведе в София и събра на едно място професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, консултанти и медии, с цел да се обсъдят съвременните предизвикателства и възможности пред корпоративното управление в контекста на международните стандарти и устойчивото развитие.
Конференцията бе открита от председателя на КФН – г-н Васил Големански, който подчерта значението на корпоративното управление като ключов фактор за доверието на инвеститорите, стабилността на финансовите пазари и насърчаването на дългосрочен икономически растеж. Той отбеляза, че през последните 5–6 години корпоративното управление е сред водещите приоритети в работата на институцията и българския бизнес: „КФН, освен че изпълнява своята роля на надзорен и регулаторен орган, има и амбицията активно да подпомага бизнеса, с цел създаване на устойчиви и стабилно развиващи се пазари“.
Г-н Големански посочи, че Комисията е активен член на международни регулаторни структури, както в рамките на Европейския съюз, така и в международен мащаб в сферата на небанковия финансов сектор. В този контекст КФН активно допринася за изпълнението на националната стратегическа цел — членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и за предстоящото присъединяване към Еврозоната. В рамките на усилията в тази насока, от 2022 г. КФН си сътрудничи с Комитета по корпоративно управление към ОИСР при разработването и внедряването на актуализираните Принципи за корпоративно управление, които бяха окончателно приети през 2023 г: „Положихме значителни усилия, съвместно с Българска фондова борса (БФБ) и Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), за да интегрираме тези принципи в новия Кодекс за добро корпоративно управление, приет от КФН на 5 юни тази година“, отбеляза г-н Големански и заяви, че КФН ще положи всички усилия Кодексът да бъде спазван доброволно от поднадзорните лица.
„Убедени сме, че доброто корпоративно управление е основа за изграждане на доверие между инвеститорите и емитентите и за стабилен растеж на капиталовия пазар. Вярваме, че значителна част от емитентите ще приемат тези принципи не само защото КФН ги препоръчва, а защото осъзнават тяхната роля за създаването на устойчив и прозрачен пазар“, допълни още той.
Към участниците се обърна и г-жа Фиана Жордан, старши анализатор по политики в ОИСР, която представи обновените Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20, адаптирани към динамичната икономическа и регулаторна среда и насочени към постигане на по-голяма устойчивост, отчетност и иновации: „Бих искала да подчертая ключовото значение на ревизираните Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР, които представляват водещ международен стандарт в тази област и са признати от над 50 юрисдикции. Те не само определят стандарти за добро корпоративно управление, но и дават насоки за изграждането на правна, регулаторна и институционална рамка, която да насърчава доверието на пазарите, икономическата ефективност и финансовата стабилност. Те са структурирани около шест основни стълба и отразяват развитието на глобалните предизвикателства и нови тенденции – като устойчивостта, управлението на цифрови рискове, ролята на институционалните инвеститори и новите очаквания към управителните съвети. Ревизираните принципи включват конкретни препоръки, свързани с прозрачност, отчетност, защита на инвеститорите, по-добро участие на акционерите и справяне със системни рискове, включително тези, произтичащи от климатичните промени и технологичната трансформация. Те имат стратегическата цел да помогнат на компаниите да подобрят достъпа си до капитал, да засилят доверието на инвеститорите – включително на домакинствата, инвестиращи спестяванията си – и да гарантират устойчивото развитие на корпоративния сектор. Именно затова ОИСР и Г-20 приеха новия текст на Принципите през септември 2023 г. като инструмент от ключово значение за стабилността на финансовите системи в глобален мащаб.“
В първия панел „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20“, модериран от г-жа Наталия Петрова, председател на Националната комисия по корпоративно управление, се постави акцент върху практическото приложение на международните принципи в българския контекст. Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисия за финансов надзор, сподели пред аудиторията, че „В основата на успеха на една компания е доброто корпоративно управление, което е от първостепенно значение и е толкова важно, колкото е и изграждането на добър бизнес план. Принципите са доказателство, че вървим в правилната посока, тъй като инвеститорите се интересуват не само от цифрите, но и от това какво стои зад тях.“. Г-жа Хантова посочи, че същността на корпоративното управление е да защитава правата на акционерите, да подпомага устойчивостта на дружествата и също така да подобри взаимодействието между служителите и ръководния орган.
В своята презентация г-жа Наталия Петрова акцентира върху важността на устойчивото развитие и ESG факторите, засилване на ролята и независимостта на управителните органи. Тя акцентира върху това, че „корпоративното управление се прави от хора“ и колко е важно взаимодействието между представителите на бизнеса, професионалните асоциации и академичните среди.
Дискусията, в която участие взеха г-н Ангел Рабаджийски – член на УС, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-жа Даниела Пеева – председател на УС, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, г-н Даниел Дончев – член на управителния съвет, БАУД, г-н Николай Мартинов – независим член на Съвета на директорите, Шелли Груп, г-жа София Аргирова – директор за връзки с инвеститорите, Стара Планина Холд и г-н Станислав Танушев, директор за връзка с инвеститорите, Сирма Холдинг, се съсредоточи върху добрите практики в управлението на публичните дружества, повишаването на прозрачността и отчетността, както и ролята на директорите за връзки с инвеститорите в изграждането на доверие.
Фокусът в панел „ESG и корпоративното управление: Път към устойчиви инвестиции“ бе върху интеграцията на ESG (екологични, социални и управленски) фактори в корпоративното управление като инструмент за дългосрочна стойност и привлекателност за инвеститорите.
Г-жа Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, подчерта че ESG и корпоративното управление не е тема на бъдещето, а тема на настоящето, която е в сърцето на съвременните регулации и която е изключително важна: „Доскоро говорихме корпоративното управление и ESG като отделни понятия – едното, свързано с вътрешната структура и отчетност, другото – с въздействието върху околната среда и обществото. Вярвам, че те са две страни на една и съща монета. Устойчивото развитие не е възможно без добро управление, а доброто управление – без стратегическо разбиране за устойчивост. Съвременният инвеститор очаква не само доходност, но и сигурност, прозрачност и дългосрочна визия. Затова ролята на регулатора се променя – да стимулира устойчив диалог, качествено нефинансово отчитане и прилагане на международни стандарти. ESG не е „добавка“ към стандартния бизнес модел. Това е нова инвестиционна култура, която изисква промяна в мисленето – от минимални изисквания към стратегическа визия. Именно тук е ролята на корпоративното управление – да осигури структура, в която устойчивостта е част от ДНК-то на организацията“.
Сред участниците в панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, г-н Даниел Блум, ръководител на звено в ОИСР, г-жа Христина Пендичева, Министерство на финансите, Александър Пеев, генерален мениджър „КСО“, ОББ и Даниела Соколова, Теlelink Business Services. Те обсъдиха предизвикателствата при прилагането на ESG стандартите, необходимостта от адаптация към европейските регулации и ролята на устойчивото управление при вземането на инвестиционни решения. Г-н Даниел Блум отбеляза прогреса на България от 2023 година до сега по отношение действията ѝ за членство в ОИСР, като заяви, че страната „следва много добра посока и трябва да продължи да развива пазара, като се поддържа атрактивността на надеждните компании“. Представителят на ОИСР допълни, че „все още пред страната стоят много предизвикателства“, но е уверен в успеха и нейното устойчиво развитие.
Доц. д-р Маню Моравенов представи а първия доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център). Документът е посветен на това как българските дружества отчитат своята устойчивост. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление.
В конференцията специално участие взе и проф. Бистра Боева – дългогодишен експерт в областта на корпоративното управление и член на Националната комисия по корпоративно управление, тя получи награда от председателя на НККУ– г-жа Наталия Петрова.
Третият панел на събитето – „Устойчиво развитие на застрахователния сектор“, бе модериран от г-н Христо Николов, бизнес журналист от Bloomberg TV Bulgaria. Панелистите – г-жа Кристина Петкова – директор на дирекция „Застрахователен надзор“ в КФН, г-жа Росица Вартоник – съветник „Комуникации и финансова грамотност“ в Асоциация на българските застрахователи и г-н Веселин Ангелов – изпълнителен директор на ЗД „Алианц България“ и член на УС на Асоциация на българските застрахователи, разгледаха механизмите за осигуряване на устойчивост в застрахователния сектор в светлината на корпоративното управление. Сред темите бяха отчетността и прозрачността на застрахователите, нуждата от ефективен надзор, повишаването на потребителското доверие и образователната застрахователна култура на обществото. Г-жа Петкова посочи, че КФН, като регулаторен и надзорен орган, ще продължи да спазва правилата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ще съблюдава за ESG отчитането от компаниите.
Финалният панел – „Корпоративна ангажираност и дългосрочни инвестиции в пенсионния сектор“, също модериран от г-н Христо Николов, акцентира върху значението на гъвкавите инвестиционни стратегии, отговарящи на дългосрочните интереси на осигурените лица. В него – г-жа Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, г-н Николай Славчев – главен методолог на ПОД Алианц България и г-н Мирослав Маринов – изпълнителен директор и член на УС на ПОК Доверие, обсъдиха възможностите за корпоративна ангажираност чрез устойчиви и дългосрочни инвестиции, включително ролята на пенсионните фондове в корпоративното управление и въвеждането на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.
С конференцията КФН затвърди своя ангажимент към прилагането на международни стандарти в българската регулаторна и пазарна среда, в корпоративното управление и създаването на условия за устойчиво развитие на небанковия финансов сектор в България.
На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets).
Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.
Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и основните изисквания на DORA и MiCA.
Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.
Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.
Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.
Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.
Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.
Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.
Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.
Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.
Панел 1: Принципите на ОИСР за корпоративно управление в България
Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.
Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.
Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.
Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.
Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Панел 2: Регулациите в дигиталната ера през призмата на DORA и MiCA
Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.
По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.
Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), проведе XXIII-то издание на образователната инициатива „Небанковият финансов сектор в България“, която бе официално открита от г-н Васил Големански – председател на КФН.
Той отправи приветствие към учениците с думите: „Тази инициатива е повече от образователен модул – тя е мост между теорията и реалността, между училищната стая и професионалния свят. Вие, участниците, сте бъдещите експерти, предприемачи, инвеститори, финансисти и визионери. Затова днес не само поставяме началото на поредното ѝ издание, но и отваряме нови хоризонти пред вашето лично и професионално развитие. Скъпи ученици, използвайте времето през тези дни максимално. Задавайте въпроси и бъдете активни! Развивайте се и не се колебайте да мечтаете смело! Вашето бъдеще започва от днес – с малки стъпки, но с ясна цел и с много вдъхновение. Благодаря на всички, които правят тази програма възможна – за ангажимента, постоянството и вярата в младите хора“.
Събитието, проведено в периода от 23 до 27 юни и посветено на повишаването на финансовата грамотност сред младите хора, обхвана ключови теми от небанковия финансов сектор. Участниците получиха задълбочена информация за капиталовото пенсионно осигуряване в България, как функционира пенсионната система и кои са най-важните аспекти, които осигурените лица трябва да познават, за да взимат информирани решения относно бъдещата си финансова сигурност.
Внимание бе отделено и на застрахователния пазар в България, като се представиха тенденциите в сектора, видовете застрахователни продукти и ролята на застрахователните компании в управлението на риска.
В рамките на програмата бе застъпена и същността на капиталовия пазар, включително различните финансови инструменти, които се търгуват на него. Обсъдена бе и защитата на потребителите в контекста на финансовите услуги.
Една от най-актуалните теми, включена в програмата, бе относно Регламента MiCA (Markets in Crypto-Assets), с който се въвежда нова правна рамка за криптоактивите в Европейския съюз. Участниците имаха възможност да научат повече за обхвата на регламента, предизвикателствата при неговото прилагане и значението му за сигурността на инвеститорите. В заключение бе дискутирана и стратегическата тема „България на прага на Еврозоната“, като се разгледаха възможностите, които членството в еврозоната може да предостави за стабилността и растежа на националната икономика.
Теоретичните сесии бяха допълнени от практически занимания, проведени с участието на водещи организации и компании в небанковия финансов сектор. Учениците имаха възможност да се запознаят отблизо с дейността на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската фондова борса АД (БФБ АД), инвестиционния посредник „АктивМаркетс Импреса де Инвестименто“ (ИП „АктивМаркетс“), пенсионноосигурително дружество „Алианц България“ АД (ПОД „Алианц България“ АД) и застрахователно дружество „Уника“ АД (ЗД „Уника“ АД). Външните лектори, сред които бяха г-жа Нина Колчакова – генерален секретар на АБЗ, екип от експерти на БФБ АД, г-жа Венета Каролева – мениджър по съответствието в ИП „АктивМаркетс“, г-н Владислав Русев – изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ АД и г-жа Ивана Димова – изпълнителен директор на ЗД „Уника“ АД, представиха интригуващи практически казуси и примери от своята дългогодишна професионална дейност. Споделеното от тях ангажира вниманието на аудиторията и допринесе за по-детайлното разбиране на реалната работна среда в сектора.
Програмата завърши със специална церемония, по време на която всеки ученик получи сертификат за участието си.
Повишаването на финансовата грамотност продължава да бъде сред основните приоритети на Комисията за финансов надзор. Сътрудничеството между КФН, фондация „Атанас Буров“ и МОН играе ключова роля за реализацията на тази цел.
В тазгодишното, XXIII-то издание на образователната програма участваха ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, Търговска гимназия – Бургас, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен, ПГИТ „Асен Златаров“ – Петрич, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна, ПГИМ „Й. Захариев„- Кюстендил и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.
Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), реализира XXII-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“, което бе официално открито от председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов.
г-н Бойко Атанасов, председател на КФН
Той отправи приветствие към учениците с думите: „Живеем в динамични времена на промени, както в икономически, така и в политически план. Новите технологии се развиват бързо и скоростно, изправени сме пред много сериозни предизвикателства, включително и в регулаторната рамка, която също е динамична и се променя. Всяка една промяна изисква адаптация от всички нас, а за да се адаптираме към новите реалности, трябва да полагаме допълнителни усилия. Приветствам Вашето допълнително усилие, че сте отделили част от ваканцията си, за да научите нещо ново и интересно.
Убеден съм, че срещите, които Ви предстоят, ще Ви дадат възможност да се докоснете до отлични професионалисти. Призовавам Ви да сте проактивни, да сте отворени към нови знания, да изисквате, да питате! Тези няколко дни ще Ви дадат конкурентно предимство пред останалите, защото ще имате повече знания от тях. От Вас зависи да предадете това, което сте научили, на още хора, на Вашите семейства и съученици. Вярвам, че бъдещето е във финансите и тяхното управление ще Ви помогне не само в професионален, но и в личен план. Пожелавам Ви ползотворни дни на обучение, така че да си тръгнете оттук удовлетворени от наученото. Успех и на добър час!“.
В инициативата, проведена от 9 до 13 септември, и посветена на повишаването на финансовата грамотност на младите хора, бяха застъпени водещи теми от небанковия финансов сектор – тристълбовият модел на пенсионното осигуряване, развитието на осигурителния пазар в България, видовете застраховки, финансовите инструменти на капиталовия пазар, търговията на Българската фондова борса (БФБ), „зелената сделка“, наближилото стартиране на новите европейски регламенти – Европейски регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и Европейски регламент за пазарите на криптоактиви (MiCA), принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление и защитата на потребителите.
Теоретичните знания бяха последвани от практически панели в Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), ОББ Пенсионно осигуряване, ДЗИ, БФБ и финансова група „Елана“. Външните лектори в лицето на г-жа Нина Колчакова – генерален секретар на АБЗ, г-н Анастас Петров – заместник-председател на УС и изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ ЕАД, г-н Коста Чолаков – председател на УС и главен изпълнителен директори на ДЗИ, г-н Цветослав Цачев – инвестиционен консултант на Елана Трейдинг и г-н Димитър Георгиев – главен брокер на Елана Трейдинг, привлякоха вниманието на аудиторията от бъдещи финансисти и икономисти с интересни казуси от прекия работен процес.
Събитието завърши със специална церемония, по време на която всеки ученик получи сертификат за участието си. Те бяха връчени от г-жа Виолина Маринова – председател на УС на фондация „Атанас Буров“ и от г-жа Ваня Тивидошева – директор на дирекция “Професионално образование и обучение” в МОН.
Успешното партньорството между трите институции, доказало във времето своята ефективност в полза на подрастващите с професионална насоченост в областта на финансите, ще продължи да се развива, с добавянето на най-новите теми, породени от дигитализацията и технологичния напредък. Иновациите непрекъснато поставят нови изисквания пред подготовката на младите хора за реалната им среща с финансовия свят, като повишаването на грамотността им в тази посока, остава сред основните стратегически цели на КФН.
В XXII-то издание на образователната програма участваха ученици от горните класове на ДФСГ „Интелект“ – Плевен, ПГИМ “Й. Захариев“- Кюстендил, ВТГ „Г.С. Раковски“ – Варна, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, Търговска гимназия – Бургас, НТБГ – София, НФСГ – София, Национална търговска гимназия – Пловдив и ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица.
